Производството е по чл.315, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.217 от ГПК. С определение № 234/20.09.2006 г., постановено по гр.д. № 929/2006 г. Кърджалийският районен съд е допуснал обезпечение на предявен иск с правно основание чл.97, ал.4 от ГПК за установяване на престъпни обстоятелства с ищец ЕТ “Венра – Калоян Калоянов” – гр.Кърджали, със собственик Калоян Христов Калоянов и ответник “Тунимекс” ЕООД – гр.Ардино, с управител Ахмед Тунташ, чрез спиране на производството по изп. дело № 465/2005 г. на СИС при РС – Кърджали, със страни: Взискател - “Тунимекс” ЕООД – гр.Ардино, с управител Ахмед Тунташ и длъжник - ЕТ “Венра – Калоян Калоянов” – гр.Кърджали, със собственик Калоян Христов Калоянов. Със същото определение е постановено да се издаде обезпечителна заповед в полза на молителя - ЕТ “Венра – Калоян Калоянов” – гр.Кърджали, със собственик Калоян Христов Калоянов. Недоволен от така постановеното определение е останал частният жалбодател “Тунимекс” ЕООД – гр.Ардино, който чрез своя процесуален представител го обжалва, като незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че мотивите на постановлението за спиране на наказателното производство не били задължителни за гражданския съд, като не се касаело за официален, а за частен свидетелстващ документ. Фактурите били съставени от длъжностно лице на ответното дружество, като оригиналът бил предаден на ищеца. Обстоятелството, че фактурите не били подписани от Калоян Калоянов не означавало, че стоките не били получени. Установяването на престъпно обстоятелство – полагане на чужд подпис на частен документ – фактура, като получател не означавало, че фактурата била документ с невярно съдържание. Авторството на документите било на “Тунимекс” ЕООД – гр.Ардино, като на фактурите не бил придаден вид, че са съставени от Калоян Калоянов. На втория екземпляр на същите имало подпис, който не бил положен от Калоянов, но било възможно да бъде положен от всеки негов служител, получил стоката. Фактурите били данъчни, за които бил внесен ДДС и се дължал корпоративен данък. Съдът неправилно приел, че ищецът ще бъде затруднен да осъществи правата си, ако не бъде спряно производството по делото. Моли съда да отмени обжалваното определение на Кърджалийския районен съд и да постанови друго, с което да отхвърли искането за допускане на обезпечение. Ответникът Калоян Христов Калоянов – едноличен търговец с фирма ЕТ “Венра – Калоян Калоянов”, чрез процесуалния си представител е представил в установения срок писмено възражение, в което оспорва изцяло подадената частна жалба, като неоснователна. Сочи, че в рамките на наказателното производство била установена по категоричен начин подправката и неистинността на документите. Характерът на фактурите и тяхната доказателствена стойност били ирелевантни за настоящото производство. Подправката не се оспорвала и от ответника, който твърдял, че това е без правно значение, тъй като фактурите били частен документ. Това правело иска основателен, като била налице и обезпечителна нужда, предвид на това, че изпълнителното производство било на фаза оценка и предстояща публична продан. Моли съда да постанови определение, с което да остави в сила обжалваното определение на Кърджалийския районен съд. Претендира разноски за това производство. Въззивният съд, при извършената проверка на обжалваното определение, констатира: Жалбата е допустима, а разгледана по съществото е неоснователна. За да допусне обезпечение чрез спиране на производството по изп. дело № 465/2005 г. на СИС при РС – Кърджали, Кърджалийският районен съд е приел, че предявеният иск е допустим и вероятно основателен, като ищецът ще бъде затруднен или за същия ще бъде невъзможно да осъществи правата си. Тези изводи са обосновани и правилни и се споделя и от настоящата инстанция. Предявеният иск е с правно основание чл.97, ал.4 от ГПК, който има за предмет установяване на престъпно обстоятелство – съставянето на неистински документ, като наказателното производство е спряно, поради обстоятелството, че извършителят е останал неразкрит. От представените към исковата молба писмени доказателства и най-вече от протокол № 37/10.04.2006 г. за извършена графическа експертиза, се установява, че саморъчните подписи срещу “получател” и “отговорник за стопанска операция” в процесните фактури не са положени и изпълнени от Калоян Христов Калоянов, а от друго лице. Т.е. изявлението, което се приписва на издателя му – Калоян Калоянов не е негово, а на друго лице, което води до неистинност на процесните фактури и прави вероятно основателен предявеният иск. Впрочем, обстоятелството, че фактурите не са подписани от ищеца не се оспорва от ответника. В случая е без значение дали документът е официален или частен, тъй като е налице както документална подправка, така и използуването на документа за да се докаже, че съществува или не съществува или, че е прекратено или изменено някое право или задължение или някое правно отношение. Без значение е и доказателствената сила на документите, тъй като предмет на иска е установяването на престъпно обстоятелство, а не оценката им за установяване на едно право или задължение. Неоснователни са доводите на частния жалбодател, който сочи, че осчетоводяването на фактурите и внасянето на ДДС представлява доказателство за получаването на стоките. На документът е придаден вид, че е съставен от ищеца, тъй като във фактурите са отразени изявления на Калоян Калоянов, които очевидно не са негови. Съставители на фактурата са не само издателите, респ. доставчиците, но и всички лица, чиито изявления са отразени в документа. Освен това доколкото подписът е елемент от съдържанието на един документ, би могло да се говори и за невярно съдържание на фактурите, което, разбира се, евентуално би могло да бъде предмет на доказване на предявения за разглеждане иск. Налице е и обезпечителна нужда, тъй като при евентуално уважаване на иска по чл.97, ал.4 от ГПК за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни упражняването на правата по решението, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено определение, с което да бъде оставено в сила определение № 234/20.09.2006 г., постановено от Кърджалийският районен съд по гр.д. № 929 по описа за 2006 г. на същия съд, с което е допуснато обезпечение на предявен иск с правно основание чл.97, ал.4 от ГПК Ето защо и на основание чл.217, ал.1 от ГПК, окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 234/20.09.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 929 по описа за 2006 г. на същия съд. Определението е окончателно.
Председател:
Членове:1. 2.
|