№ 3664
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20241100506857 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Г. Н., срещу решение № 1345 от
24.01.2024 г., постановено по гр.дело № 50625/2021 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 74
състав, в частта, с която е осъден С. Г. Н., с ЕГН ********** и адрес: гр.София,
ж.к.“Славия“, бл.****, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Ястребец“ 23Б, на основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата в размер на 934,77 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., доставена в имот, находящ се в гр.София, ж.к.“****, аб.№ 263543,
ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер
на 135,77 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 24.08.2021 г., сумата в размер на 27,28 лева, представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до окончателното изплащане, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 417,65 лева - разноски по делото.
1
Жалбоподателят С. Г. Н. излага доводи, че решението в обжалваната част е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправни
разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. В тази връзка се моли
настоящата въззивна инстанция да отмени решението на СРС в частта, с която
предявените обективно съединени осъдителни искове са уважени, и да постанови
друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Не претендира присъждане на направени
разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец „Топлофикация София” ЕАД, гр.София, чрез своя
процесуален представител юрк.Н.П. в писмена молба депозирана по делото, моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли подадената въззивна жалба а
първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част -потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Далсия” ООД, гр.София, не взема
становище по жалбата.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнА. служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС
обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, гр.София срещу ответника С. Г. Н., обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154
от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и
съобразно приложимия материален закон. За да постанови решението си в
обжалваната от ответника част, първоинстанционният съд е приел, че вземанията,
предмет на предявените осъдителни искове са дължими поради проведено доказване
на количеството и стойността на потребената от ответника С. Г. Н. топлоенергия, както
2
и че същия е изпаднал в забава, тъй като задължението за заплащане на цената на
топлинната енергия е срочно.
Въззивният състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд
относно дължимостта на вземанията, предявени с осъдителните искови претенции, за
които исковете са уважени, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към
тях. В обжалваното съдебно решение са изложени конкретни и ясни мотиви по
отношение разкриване действителното правно положение между страните и
разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по
делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по
същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба
доводи, следва да се добави и следното:
Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със
събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от
първата съдебна инстанция. В случая ответника не е оспорил нито едно от тези
доказателства в предвидените за това срокове и по предвидения в ГПК процесуален
ред. Не е оспорил заключенията на вещите лица по приетите съдебно- техническа и
съдебно- счетоводна експертиза, не е ангажирал доказателства, включително и такива
оборващи представените и ангажирани от ищеца доказателства или опровергаващи
установените с последните факти и обстоятелства по делото.
В случая от заключението на приетата съдебно- техническа експертиза/СТЕ/,
което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено се установява, че
дяловото разпределение на топлинната енергия за имота на ответника през процесния
период е извършено правилно и съобразно нормативните изисквания на действащата
през периода нормативна уредба, като задължението е определено според отчетеното
количество на подадена топлоенергия, вкл. и за процесния топлоснабдяван имот и след
приспадане на технологичните разходи за сметка на ищеца. Следователно установено
е по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и стойности за исковия период /последното обстоятелство е
установено от заключението на ССчЕ/.
В настоящия случай жалбоподателят не е оспорил заключението на СТЕ по
предвидения за това ред - чл.200, ал.3, изр.2 от ГПК, нито е ангажирал други
допустими доказателствени средства, които да го опровергават, поради което и
предвид необходимостта от специални знания за които е назначено вещото лице-
топлотехник, настоящата въззивна инстанция възприема изцяло заключението на СТЕ
и установеното с нея изчисляване на припадащия се дял на ответника от ТЕ.
При установените количества топлинна енергия, доставени в процесната сграда -
етажна собственост, в която се намира имота на ответника и заключението на СТЕ, че
дяловото разпределение е правилно извършено, ищецът е доказал количеството на
3
доставената на ответника топлинна енергия, стойността на която се определя
съобразно установените от ДКЕВР цени.
По изложените съображения и с оглед на приетите по делото доказателства пред
първата инстанция настоящият въззивен състав намира, че при установеното
облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата
през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за
заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, правилно СРС е приел, че
исковете за главница и обезщетение за забава са основателни до размерите и за
периодите, посочени в обжалваното решение.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение, в
обжалваната част, включително и в частта на разноските, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на разноските за възивното производство:
При този изход на спора на въззивника-ответник не се следват разноски за
въззивното производство. С оглед изхода на спора в настоящето производство и
независимо от факта, че претенцията на въззиваемата страна- ищец за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е направена своевременно същата се явява
неоснователна доколкото по делото няма данни за извършени процесуални действия от
процесуален представител на въззиваемата страна-ищец - няма подаден писмен
отговор на въззивната жалба, както и неин представител не се явява в съдебно
заседание. По тези съображения въззивният съд счита, че в случая в полза на
въззиваемата страна- ищец не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1345 от 24.01.2024 г., постановено по гр.дело №
50625/2021 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 74 състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „Далсия” ООД,
гр.София, като трето лице - помагач на ищеца “Топлофикация София” ЕАД, гр.София.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5