Р Е Ш Е Н И Е
№
260362/29.07.2022 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на пети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 3937 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по подадена искова молба, с която „*, със седалище и адрес на управление:***, *“, е предявило срещу Р.С.П., ЕГН **********,***, м-ст „*, осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответницата да върне на ищеца
сумата от 21 873,01 лв.
/двадесет и една хиляди осемстотин седемдесет и три лева и една стотинка/,
представляваща общ размер на получена от ответницата сума, с която същата
неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, на основание чл. 59 ЗЗД, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /03.04.2020 г./ до
окончателното изплащане на задължението.
В открито съдебно заседание от 05.10.2021 г. е
допуснато изменение на иска, като за главен иск е приет иск за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца сумата от 21 873,01 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени
вреди в следствие на неотчитане на парични средства в касата на дружеството в
качеството й на управител по сключен между страните договор за възлагане на
управление от 01.08.2011 г., на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, а в условията на
евентуалност е предявен иска по чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответницата да върне
същата сума на ищеца, представляваща получена от нея такава, с която
неоснователно се е обогатила.
В исковата молба ищецът „*“ ЕАД твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. *, състоящ се от паркинг,
автомивка и складови помещения, който имот с безсрочен договор за възлагане от
01.08.2011 г. е възложил на ответницата да управлява. Сочи, че между ищеца и „М.С.“ ООД са били налице търговски отношения, по
силата на които ищецът е отдавал под наем помещения находящи се в този имот,
като дружествата са подписали договор за това през 2005 г. Излага, че след
сключването на този договор ответницата е била упълномощена да извършва
действия във връзка с целия обект, включително да го отдава под наем, както и
да предоговаря условията във връзка с това. Твърди,
че с договор за наем от 01.01.2016 г. (подписан от ответницата) ищецът отново е
отдал на „М.С.“ ООД помещения е обекта с обща площ от 300 кв.м. срещу наемна
цена от 3 000 лв. без ДДС. Сочи, че на 01.02.2018 г. между ищеца, действащ чрез
пълмомощника си – ответницата, е сключен нов договор
за наем с „М.С.“ ООД, по силата на който се отдават помещения с площ от 400
кв.м. срещу наемна цена от 4 083,33 лв. без ДДС, като ответницата не е
уведомила ищеца за сключения договор. След сключването на този договор на
наемателя са били издавани фактури от ответницата, като пълномощник на ищеца,
на стойности посочени в исковата молба в общ размер от 67 318,85 лв. Излага, че
вместо това ответницата е отчитала на ищеца други фактури с неверни данни в тях
на обща стойност от 57 257,82 лв. Сочи, че е налице разлика от 9 791,03 лв.,
като във фактурите предавани на наемателя ответницата е вписвала собствената си
банкова сметка, ***, и по този начин приходите са постъпвали по нейната лична
сметка, а във фактурите представяне на ищеца тя е посочвала неговата сметка. В
тази връзка твърди още, че ответницата е превеждала на ищеца различни суми по
банковата му сметка като отчет по сключените договори, като общата стойност на
отчетените суми е 45 445,84 лв., а не сумите от 67 318,85 лв., поради което е
налице разлика в общ размер от 21 873,01 лв., която сума ответницата е
задържала и е увредила ищеца. Предявява осъдителен иск за връщане на
неоснователно получените суми, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба и разноските по делото.
Ответницата Р.С.П. подава отговор на исковата молба, с
който оспорва иска. Оспорва всички изложени от ищеца твърдения в исковата
молба. По-конкретно оспорва да е сключван между нея и ищеца договор за
възлагане на управление и да и́ възлагано да сключва договори за наем.
Оспорва да е подписвала договорите за наем. Твърди, че не е получавала никакви
суми и не е отчитала други такива на ищеца. Моли за отхвърляне на иска.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба.
В
съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира следните фактически изводи:
Представен е неподписан
Договор за възлагане на управление от 14.06.2005 г. /л. 40/ сключен между „*“
ЕООД и Р.С. * за срок от една година или до
освобождаването на управителя от собственика на дружеството, с който е
възложено на ответницата да управлява бензиностанция, намираща се в гр. * срещу месечно възнаграждение от 700 лв.
Представен е Договор за
възлагане на управление от 01.08.2011 г. /л. 83-86/ сключен между „*“
ЕАД и Р.С.П. за срок от пет години или до освобождаването на управителя от
доверителя, с който е възложено на ответницата да управлява и представлява
дружеството в гр. Варна /включващо паркинг, автомивка, складови помещения/
срещу месечно възнаграждение от 850 лв.
Представен е Договор за
възлагане на управление от 01.08.2011 г. /л. 100-101/ сключен между „*“
ЕАД и Р.С.П., с който е възложено на ответницата безсрочно да управлява и
представлява дружеството в гр. Варна /включващо паркинг, автомивка, складови
помещения/ срещу месечно възнаграждение от 850 лв.
Представен е договор за
наем от 01.01.2016 г. между „Д.3.“ ЕАД и „М.С.“ ООД, с който се предоставят под
наем 300 кв.м. помещения на адрес гр. * за срок
от една година, който може да бъде продължен, срещу годишна наемна цена от
3 000 лв. без ДДС.
Представен е безсрочен
договор за наем от 01.02.2018 г. между „Д.3.“ ЕАД и „М.С.“ ООД, с който са
предоставени под наем 400 кв.м. помещения на адрес гр. * срещу наемна цена от 4 083,33 лв. без ДДС.
По делото са представени
12 броя неподписани електронни фактури (едната от представените фактури се дублира)
за периода 01.03.2018 г. – 01.02.2019 г. /л. 12-24/ на обща стойност 61 997,15
лв. и 12 броя ръкописно изписани и едностранно подписани фактури с идентични
номера за периода 01.03.2018 г. - 01.02.2019 г. /л. 25-36/ на обща стойност
52 206,12 лв. В представения от ищеца опис са записани и две фактури от 01.03.2019
г. и 31.03.2019 г., които са на една и съща стойност от 5 321,70 лв.,
поради което и за тях не се твърди, че е налице разминаване, не са представени
като доказателства и на са предмет на делото. Общата стойност на сумите, с
която се разминават издадените фактури е в размер на 9 791,03 лв.
Представено е
удостоверение от изпълнителния директор на „*“
ЕАД от 31.03.2022 г. /л. 168/, че на лицето Р.С.П. са изплатени всички дължими
възнаграждения от трудова дейност.
Представени са ведомост
за заплати на * /портиер/ за декември 2018 г.,
януари 2019 г. и февруари 2019 г.; сметки за изплатени суми на Р.П. за 12.2018
г. и за 01.2019 г. в размер на 659,58 лв.; извлечения от дневник на сметка за
периода 01.01.2019 г. -28.02.2019 г. /л. 180-191/
Представени са документи
от Окръжна прокуратура-Варна /л. 169-173/ във връзка с подаден сигнал срещу
ответницата за извършено престъпление през 2014-2015 г. срещу предприятието „*“
АД.
От изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по банковата сметка с IBAN ***,
с титуляр Р.С.П., за периода 01.03.2018 г. – 08.03.2019 г. са постъпили суми от
„*“
ООД на обща стойност от 67 318,85 лв., с основания посочените по делото 12
фактури и фактура от 01.03.2019 г. От тази банкова сметка *** „*“
ЕАД по банковата сметка с IBAN ***. Съгласно договор за финансови услуги от
01.01.2014 г. сключен между ищеца и „*“ ЕАД дружеството „*“
ЕАД няма собствена банкова сметка ***етката на „*“
ЕАД с IBAN ***, по която има множество внесени суми от Р.П. с основания „вноска
по сметка *“ за периода 15.03.2018 г. –
21.02.2019 г., на обща стойност 45 445,84 лв. Разликата между получените
от Р.С. суми от „*“ ООД по банковата й сметка и внесените
от нея на „*“ ЕАД суми за периода 01.03.2018
г. – 08.03.2019 г. е в размер на 21 873,01 лв. В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че внесените суми в размер от 45 445,84 лв. са в брой, а не
са транзакции директно от банковата сметка на Р.П.. Вещото лице пояснява, че
ищецът никога не е имал банкова сметка *** „*“,
която да завършва на 501. От изслушаната по делото допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сметка с IBAN *** „*“
ЕАД и е открита на 28.05.2005 г., но е закрита на 30.11.2010 г., като исканият
период за справка 03/2018 г. – 03/2019 г. е след закриване на сметката.
От изслушаната по делото
съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът положен за „Доверител“
в Договор за управление от 01.08.2011 г. е изпълнен от Р.С.П.. Подписите
положени за „Наемодател“ в Договор за наем от 01.01.2016 г. и Договор за наем
от 01.02.2018 г. са изпълнени от Р.С.П.. Подписите положени за „Издател“ във
фактури приложени от л. 25 до л. 36 са изпълнени от Р.С.П.. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че всички документи, които е изследвал, са копия.
Договорът за управление от 01.08.2011 г. и фактурите са му изпратени в оригинал
по имейл. Не ги е изследвал в оригинал, но методиката позволява да се изследват
копия от документи, ако са годни за изследване. Подписите в документите ги е
изследвал само като графичен обект, но не и дали са копирани, монтирани или има
кражба на подпис. По отношение на договорът за управление и фактурите е малка
възможността подписите да са монтирани или копирани, тъй като има
доказателства, че има оригинали на тези документи.
От показанията на разпитания
по делото свидетел * се установява, че от 10 г.
обслужва правно фирмите на едноличния собственик на „* *,
като е запознат с тяхната дейност в гр. София и гр. Варна. Познава Р.П. от
повече от 7-8 години. Тя е работила в гр. Варна за дружествата „*“
и „*“
в гр. Варна по сключени договори за управление с „*“,
по които е имала задължение да управлява недвижимо имущество на дружеството,
находящо се на бул. „*, където дружеството имало
автомивка, платен паркинг, складови помещения и бензиностанция. Споделя, че
ищецът е отдавал помещения на „М.С.“ ООД в продължение на години, включително в
периода 2017 г. – 2019 г. Разказва, че ответницата е напуснала дружеството през
март 2019 г. поради установи нарушения на вътрешните правила за кредитиране,
като след това установили, че „М.С.“ ООД имало забавяне в плащанията по
договорите. След като се свързали с дружеството наемателят им съобщил, че
коректно е плащал наемите, след което са изискани фактурите и се е установило,
че е същите не са отчитани от ответницата в счетоводната система на
дружеството, като в нея са отчитани фактури на по-ниска стойност. Споделя, че
ищеца работи само с електронна счетоводна система и издава само електронни
фактури, като на свидетеля му е направило впечатление, че номерата на фактурите
написани на ръка са съвпадали с тези на електронни фактури, но сумите са се
разминавали. Не му е известно да е прекратяван договора за управление с
ответницата преди март 2019 г., като тя е било единственото лице за контакт в
гр. Варна. Няма спомен кой е изготвил договорите за управление, но ги е виждал
и е изготвял пълномощни на П. във връзка с различни действия.
Съобразно така приетите факти по делото съдът формира
следните правни изводи:
Предявен е от ищеца главен осъдителен иск за осъждане
на ответницата да заплати сума, представляваща претърпени имуществени вреди
вследствие неизпълнение на задължение по договор за възлагане на управление,
изразяващо се в даването на сметка и предаване на суми получени в изпълнение на
договора, на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, т.е. отчитане в касата на
дружеството на всички получени суми, представляващи наемна цена във връзка със
сключени между дружеството и трето лице договори за наем на недвижими имоти.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена
тежест по този иск ищецът е следвало да докаже, че между страните е налице
валидно сключен договор за възлагане на управление, по силата на който
ответницата се е задължила да отчита на ищеца получените суми във връзка със
сключени договори за наем, както и размера им. Ответницата е следвало да
докаже, че е изпълнявала задълженията си по договора и е отчела изцяло
получените от нея средства.
Между страните няма
безспорни факти и обстоятелства, доколкото ответницата оспорва всички въведени
от ищеца твърдения
Анализирайки всички представени по делото
доказателства съдът намира, че се установява по делото наличието на
облигационно правоотношение между страните. Представеният Договор за възлагане
на управление от 14.06.2005
г. няма никаква доказателствена стойност, доколкото не носи подписите на
страните, поради което и не ги обвързва. Представеният Договор за възлагане на
управление от 01.08.2011 г. /л. 83-86/ сключен между „*“
ЕАД и Р.С.П. за срок от пет години е изследван от вещото лице по почерковата експертиза и се установява, че положеният
подпис е изпълнен от ответницата. Същият следва да се счита, че валидно
обвързва страните. Представеният безсрочен Договор за възлагане на управление
от 01.08.2011 г. /л. 100-101/ не е изследван от вещото лице, въпреки че му е
била поставена такава задача /л. 109 гръб от делото/. Не се установява по
делото дали подписът положен за управител е на Р.П., но доколкото се касае за
частен документ, който носи подпис на страната, то тежестта на доказване е на
ответницата, която го оспорва /чл. 193, ал. 3 ГПК/. В тази връзка и доколкото
не се установява, че подписът не е положен от ответницата, следва да се приеме,
че и този договор валидно обвързва страните. Съобразно договорът на л. 83-86
срока му на действие е една година, но същият се продължава автоматично, освен
ако доверителят не реши да освободи управителя, за което няма данни преди
03.2019 г. В тази връзка следва да се приеме, че същият е станал безсрочен.
Дори и това да не е така, както се посочи по-горе, между страните действа и
договорът на л. 100-101, който е безсрочен. В тази връзка следва да се приеме,
че в процесния период 01.03.2018 г. – 01.02.2019 г. ответницата е имала
качеството на управител на обектите на ищеца в гр. Варна с правата и
задълженията по сключените договори за управление. Този факт се потвърждава и
от показанията на свидетеля *, който познава ответницата и
знае, че същата се е грижила за работите на дружеството в гр. Варна в този период.
Не се установи с категоричност по делото дали ответницата е получавала
възнаграждение по тези договори, но това не е от значение за спора, доколкото
няма данни същите да са прекратени или развалени преди процесния период, поради
неизпълнение на това задължение. Тази възможност се опровергава и от факта, че
ответницата е продължила да изпълнява задълженията си по същите – да приема
суми във връзка с договорите за наем.
Доколкото ответницата е
отговаряла за обектите собственост на ищеца, то и същата е имала правомощия да
сключва договори за наем на същите, да получава наемна цена и да я отчита на
дружеството. В изпълнение на тези задължения същата е подписала процесните два
договора за наем от 2016 г. и 2018 г. с „*“
ООД от името на дружеството „*“ ЕАД, доколкото от почерковата експертиза се установява, че положените подписи
от името на управителя на дружеството са нейни. В изпълнение на задълженията си
по договорите за управление ответницата е издавала фактури от името на
дружеството ищец на наемателя за наемна цена и консумативи. Установи се по
делото, че има издадени два типа фактури на различна стойност, като ръкописно
написаните от тях на по-висока стойност носят подписа на ответницата. В тези
фактури същата е посочила собствената си банкова сметка, ***, независимо, че
по-горе е записано наименованието на дружеството „Д.3.“ ЕАД. Същевременно в
дружеството са отчитани впоследствие сумите посочени в електронните фактури,
които са на по-ниска стойност. Постъпването на сумите по личната банкова сметка
***актури се установява от изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза. Установява се още и какви суми ответницата е
внасяла по сметката на ищцовото дружество, която сметка се поддържа от „*“
АД. Налице е разминаване между получените от ответницата суми по договорите за
наем и отчетените от нея в касата на дружеството, което разминаване възлиза на
сумата в размер на 21 873,01 лв. Тази сума се следва на дружеството
ищец като страна по договорите за наем, която то не е получило в резултат от
действията на ответницата. Доколкото на същата й е възложено да извършва правни
и фактически действия, които се изразяват в приемане на парични средства и
отичане на сумите в касата на дружеството, то и същата, освен задълженията си
по договора за управление, е нарушила и разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ЗЗД,
която гласи, че довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му
предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Неизпълнението на
това задължение е причинило имуществени вреди на дружеството в посочения
по-горе размер, които подлежат на репариране от ответницата. Установи се по
делото, че ответницата е получила тези суми във връзка с договорите за наем и
не ги е отчела на дружеството. Не се установи някакво друго основание за
получаване и задържане на сумите, което да доведе съда до различен извод.
Предвид
гореизложеното предявеният главен иск е изцяло основателен и следва да се уважи
в претендирания размер. Следва да се присъди и законната лихва от датата на
подаване на исковата молба.
Предвид
уважаването на главния иск евентуалният иск не следва да се разглежда.
С
оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените от
него разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същият е претендирал държавна
такса в размер на 875 лв., депозити за вещи лица в размер на 600 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв., за които разноски са
представени списък и доказателства. Ответницата своевременно е релевирала възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което е неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1 за МРАВ минималното възнаграждение съобразно материалния интерес на делото е
в размер на 1 186,19 лв. Претендираното възнаграждение от ищеца е в двоен
размер. Доколкото се касае за производство, в което са представени множество
писмени доказателства, изслушани са две първоначални експертизи и една
допълнителна, разпитан е свидетел и са проведени четири открити съдебни
заседания, в които процесуалният представител на ищеца се е явил лично, съдът
намира, че делото е с правна и фактическа сложност над средната, поради което и
претендираното възнаграждение не е прекомерно съобразно осъществената
адвокатска защита и не следва да се редуцира. Положените от процесуалния
представител усилия при водене на делото са адекватни на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.С.П., ЕГН **********,***,
м-ст „*, ДА ЗАПЛАТИ
на „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
*“, сумата в общ размер от 21 873,01 лв.
/двадесет и една хиляди осемстотин седемдесет и три лева и една стотинка/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на
неотчитане от страна на ответницата на парични средства в касата на дружеството
за периода 01.03.2018 г. –
01.02.2019 г., получени по Договор за наем от 01.02.2018 г. с „М.С.“ ООД, в качеството й на управител на „*“ ЕАД на обектите му в гр. Варна, по силата на сключен между страните Договор
за възлагане на управление от 01.08.2011 г., на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /03.04.2020
г./ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Р.С.П., ЕГН **********,***, м-ст „*, ДА ЗАПЛАТИ на *“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *“, сумата от 3 975 лв. /три хиляди деветстотин
седемдесет и пет лева/, представляващи дължими разноски в производството, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените с решението суми могат да се заплатят по
посочената от ищеца банкова сметка ***: ***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: