Р
Е Ш Е Н И Е
№
град Пирдоп, 04.01.2021 година
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Районен
съд-Пирдоп, I-ви състав в
публично съдебно заседание, проведено на трети
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
при
участието на секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело
№41 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са кумулативно обективно съединени искове за развод на основание чл. 49, ал.1
от СК и небрачни искове с правно основание чл. 322, ал. 2 ,изр. 2 ГПК вр. чл.
53, чл. 56, чл. 59 и чл. 143 от СК.
В
производството по настоящото дело съдът е сезиран с иск за развод поради
разстройство на брака с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, предявен от С.Д.Б.,
ЕГН**********,***, срещу М.Д.Б., ЕГН**********,***, по който ищцата моли гражданският брак
между страните да бъде прекратен без
съда да се произнася по въпроса за брачната вина. С иска за развод, на
основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, са съединени: иск с правно основание чл. 59,
ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права след развода,
за определяне на мерките относно упражняването на тези права и относно личните
отношения между детето и родителите, иск за издръжка на дете от родител с
правно основание чл. 143, ал. 2 от СК, иск с правно основание чл. 56, ал. 1 от СК за предоставяне ползването на семейното жилище след развода и иск с правно
основание чл. 53 от СК за фамилното име на ищцата след развода.
Ищцата
твърди в исковата молба, че с ответника сключили граждански брак с акт №12/12.08.2006г.
на община *****. От брака имали
родено едно дете- дъщеря Е. М.Б., родена на ***г., с ЕГН**********.
Първоначално отношенията в семейството били
нормални, живеели
в разбирателство един към друг. Постепенно настъпило отчуждение. С
раждането на детето
се надявала,
че ще се промени живота им
и това ще сплоти и запази семейството им,
а отношенията помежду
им ще придобият нормални
съпружески измерения, но това не се случило.
Раждането на дъщеря им
по никакъв начин не променило
ежедневието и навиците на бащата. Той имал
свой личен живот, не се интересувал
от нуждите на детето и от нейните
и време за тях
все не му оставало.
Взимал самостоятелни решения,
не давал обяснения, все едно ищцата и детето им ги нямало. В тежките моменти при
отглеждането на дъщеря им,
ищцата останала сама, без
подкрепата и помощта на бащата. Безсънните нощи, изтощението от непрекъснатите
грижи по детето и невъзможността да разчита на подкрепата на бащата, били причините да потърси помощта на родителите си в отглеждането на детето Е.. Грижите по
отглеждането на детето поела
изцяло само тя,
подпомагана от родителите си, но
независимо от това съпругът й бил все недоволен.
Ответникът започнал
да проявява абсолютно неуважение към нея,
а и към родителите й. Дълги години търпяла това неуважение с цел
запазване на брака и най- вече с оглед интереса на детето им, като се надявала на промяна от страна
на ответника. Такава не настъпвала
дори и след многократните компромиси от нейна
страна, след агресивното му към нея поведение. Създалите
се противоречия между съпрузите все повече
се задълбочавали. Ответникът не я уважавал, а напротив унижавал я, като употребявал включително и пред
детето им грозни думи спрямо нея и родителите й. Много рядко разговаряли, включително и по
въпроси, свързани с детето, постоянно измислял причини да я отбягва и да се
дистанцира от семейството си. Многократно се опитвала
да разговаря със съпруга си, за да го убеди
да промени пренебрежително си отношение към нея, като се надявала, че ще осъзнае
поведението си, защото искала
да запазят брака си. Противоречията между тях все повече се
задълбочавали, напълно
охладняли един към друг и било невъзможно да намерият точния и правилния
подход, чрез който да преодолеят
различията си и да общуват пълноценно помежду си като личности и
съпрузи, поради което от
около седем години не консумирали
брака си и живеели разделени, като тя
и дъщеря им
живеели при родителите й, а съпругът в
семейното им
жилище. Поради
неуважението на ответника, незачитането й
като съпруга, като жена и като майка на детето им, дезинтересираността му от семейството,
създало несигурност, недоверие спрямо
него и убеждението, че не може да се възстановят брачните им отношения и бракът им да бъде заздравен.
Общността между тях
като съпрузи ищцата счита, че
е напълно унищожена, като
не съществуват нито духовни, нито физически връзки помежду им. Бракът им е без всякакво
съдържание, съществува само формално и продължаването му е безсмислено и
неоправдано. Твърди, че бракът им е дълбоко и непоправимо
разстроен, поради което в интерес и на двамата
е да бъде прекратен. Моли родителските права върху роденото по време на брака
малолетно дете да бъдат предоставени на нея, като ответника да бъде осъден да
заплаща месечна издръжка на детето Е. в размер на 600 лв. Предлага и режим
на лични контакти на ответника с детето. Заявява
желание да й бъде предоставено ползването на семейното жилище в гр. ***** на
ул. „*********“ №6. Желае след прекратяването на брака да носи предбрачното си
фамилно име Петрова. В съдебно заседание заявява, че е
напуснала семейното жилище и не претендира ползването му след прекратяване на
брака.
В
срока по чл. 131 от ГПК, ответникът М.Д.Б., ЕГН**********,*** е подадал писмен отговор в който не се противопоставя
бракът между страните да бъде
прекратен като дълбоко и непоправимо,
без произнасяне по въпроса за вината, както и по отношение местоживеенето на
роденото от брака им дете да бъде при
майката, като на нея бъде предоставено и упражняване на родителските права.
Иска съдът да постанови решение, с което да прекрати брака като дълбоко и
непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за вината; да предостави
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Е. М.Б.
на майката С.Д.Б., като местоживеенето на детето да бъде при нея, а на бащата
да определи режим на лични отношения, както следва: всяка първа и трета седмица
от месеца с преспиване от 18.00 часа в
четвъртък до 18.00 часа в неделя; 30 дни през лятото с преспиване който период
не съвпадат с годишния отпуск на майката; на Коледните и Новогодишните празници
– всяка четна година, считано от 10.00ч. на
24 декември до 20.00ч. на 02.01 ; на Великденските празници- всяка
нечетна календарна година от 10.00ч на
Велики четвъртък до 20.00ч. на Светли понеделник с преспиване; на рождения ден на детето през
целия ден в присъствието на майката; да заплаща месечна издръжка за дъщеря си в
размер на 200.00лв.; да му бъде предоставено за ползване жилището в гр. *****, *********,
”*********“ №6.
Съдът с Определение №66/18.06.2020г е постановил
привременни мерки, действащи до приключване на делото с влязло в сила решение,
изменени с Определение от 05.11.2020г.
Съдът,
след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно
от представеното удостоверение
за сключен граждански брак, страните са сключили граждански брак на 12.08.2006г.
в гр. *****, за което е
съставен акт за граждански брак №12/12.08.2006г. на Община *****. От брака си съпрузите
имат едно дете Е. М.Б., родена на ***г., с ЕГН**********, видно
от удостоверение за раждане №**********/25.04.2014г., издадено по акт за
раждане №578/25.04.2014г. на Столична община, район „Красна поляна“ гр. София.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели-Иванка
Харалампиева Петрова и Делян Илиев Петров, родители на ищцата и
водени от нея се
установява, че страните не живеят заедно от
началото на 2020г., но отношенията между тях били много обтегнати от преди
около 8 години, когато дъщеря им поискала да стане майка, а ответникът не
желаел под предтекст, че вече имал две деца. Споделят, че трудно се живеело с
него, отговарял само с „да" и „не" и нищо друго. Подпомагали ищцата в
отглеждането на детето Е., като двете живеели при тях трайно от началото на
2020г., както и често преди това, когато ответникът отсъствал продължително от
България, поради работата, която упражнявал. Споделят, че на 20.07.2020г.
ответникът заминал за Австралия, като ищцата и детето останали да живеят при
тях, в жилището им, в което разполагали с всичко необходимо за отглежддането на
детето. Обясняват, че след напускането на семейното жилище ищцата, не се се е
връщала в него. Между двамата съпрузи не съществували никакви взаимоотношения,
като ответникът е прекъснал всякакви контакти с нея, а и не се интересува от
детето, нито му се обажда. Споделят, че ищцата е научила дъщеря си да говори
английски, за да може да комуникира с баща си, че детето е силно привързано към
майка си, а и тя е много добра майка и много добър родител. На детето нищо не
му липсвало и всичко необходимо за него е осигурено от майката, която освен
нужното му облекло и обувки, му закупила и айпад и лаптоп за онлайн обучението
му в градината. Споделят за здравословен проблем на детето, по-точно сезонен, а
именно родено е с рефлукс, при което и с лека настинка дори започва да кашля,
като веднага следва да се правят инхалации, за да се предотвратят по-големи
усложняния. От непосредствените им наблюдения споделят за разходи по детето от
около 1000лв месечно, които са приоритетна грижа на майката, която е управител
на „Танита“ ООД и управлява ресторант „Тазманийския дявол" в гр.*****, а
те осигурявали финастите за битовите нужди и за прехраната.
От
приложената служебна бележка изх. №10/29.01. 2020г на ДГ „Слънце“ гр. *****, се
установява, че детето-Е. М.Б.
посещава редовно детската
градина, за която майката заплаща такса от 25лв месечно и
дейностите- английски език, народни танци, модерен балет и художествена
гимнастика, с допълнителна такса от 50 лева според присъствените дни.
От
приетите по делото два социални доклади, се установява, че
след фактическата раздяла на съпрузите
през м. януари 2020 г., приоритетно грижи за детето полага майката, а бащата го
е посещавал веднъж седмично до заминаването си в Австралия през м. юли 2020г.
Детето се отглежда в жилището на бабата и дядото по
майчина линия. Осигурени са битовите му, здравни и образователни потребности.
Детето има изградена емоционална връзка с двамата родители, като за
задоволяване на психо-емоционалните му потребности е необходимо то да
контактува редовно с родителя, с когото не живее приоритетно, за запазване на
емоционалната връзка между тях.
Месечните
доходи на страните се установяват от приложените писмени доказателства-
удостоверение с изх. №1/27.05.2020г. на „Танита“ ООД, Удостоверение за декларирани данни, изх.№230192001974877/05.06.2020г
на НАП ТД София и от приетия по делото
социален доклад.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната
преценка и анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът
кредитира всички представени по делото писмени доказателства. Изложените
свидетелски показания съдът обсъди с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, но и
като съобрази обстоятелството, че по настоящото дело се събират данни за личния
живот на двамата съпрузи и тези данни биха могли да бъдат изнесени от най –
тесен кръг от хора, каквито са родители, братя, сестри и близки роднини.
Всички
доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност помежду им и най–вече с
данните от социалните
доклади, позволяват да се
изведат вече изложените факти.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният
иск за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство с правно основание чл.49, ал.1 от СК е основателен и доказан и
следва да се уважи.
Съдът
приема за установено, въз основа на събраните в хода на делото гласни доказателства,
че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, за
което липсва спор по делото. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и
уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения.
Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл,
тъй като е изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото и самите
съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са
чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да
бъде прекратен, на основание чл. 49, ал.1 от СК. Обстоятелството, че съпрузите
са във фактическа раздяла и изобщо нямат контакти помежду си, въпреки
непродължителния период от време, говори за прекъсване на връзките между
двамата съпрузи - духовни, физически и имуществени. Разстройството на брака е
трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и
възстановяването на нормалните съпружески отношения. Изложеното дава
основание на съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо
разстроен, което налага неговото прекратяване.
ПО
ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 59 ОТ СК:
Водещ критерий при решаване на въпроса за предоставянето
на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете е
интереса на детето, преценен след изследване на съответните обстоятелства
изброени в ал. 4 от същата норма - полаганите до момента грижи и отношение към
детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола
и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. В контекста на
изложеното, съдът кредитира изготвените социални доклади. Взе предвид полът на
детето и възрастта му, обуславяща необходимост от значителна ангажираност при
отглеждането му и възможността на трети лица да помагат на майката, както
финансово, така и чрез полагане на непосредствени грижи. По изложените
съображения, съдът в контекста на конкретния казус счита, че упражняването на
родителските права следва да бъдат предоставени на майката, при която определя
местоживеенето на детето. Предвид изложеното, възрастта на детето, отсъствието
на бащата и необходимостта от поддържане и възстановяване на връзката между
бащата и детето, следва да бъде пределен режим на лични контакти на бащата с
детето, както следва: всяка първа събота от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа и
всяка трета събота от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с
преспиване.
По
искането за прилагане на защитни мерки по чл. 59, ал. 8, т. 2 СК
Ответникът заявява искане ищцата да бъде осъдена да
посещава заедно с детето Е. Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Пирдоп
или Център за обществена подкрепа - гр. Пирдоп всеки втори и четвърти петък от
месеца от 11:00 до 11:30 ч. за осъществяване на видеоконферентна връзка по
интернет с бащата. Искането обуслава с твърденията, че след заминаването му за
Австралия през юли 2020г., ищцата препятствала
контактите му с общото им дете Е. Б.-било чрез телефонен разговор или
видео- конферентна връзка. Наведените от ответника твърдения не бяха подкрепени с доказателства, като
в обратния смисъл са събраните по делото свидетелски показания, от които се
установи, че ответникът не желае и не търси по никакъв начин контакт с дъщеря
си. Освен това предложените мерки ще причинят изключителни неудобства за детето
Е. с оглед на обстоятелството, че то живее в друга община, в друг град, което
ще доведе до неговото натоварване и стрес от честите пътувания от една страна,
а от друга страна, ще напуска и учебното заведение, като губи от учебния процес,
от учебния материал, от занимания и игри.
С
оглед гореизложеното съдът не намира
основание за прилагане на защитните мерки по чл. 59, ал. 8, т. 2 СК.
ПО
ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.
143 ОТ СК:
Като
съобрази обстоятелството, че упражняването на родителските права по отношение
на детето се предоставят на майката, като детето ще продължи да живее с нея,
съдът намира, че следва да се определи размера на издръжката в полза на детето,
която следва да се заплаща от бащата. Освен това ответникът като родител не
участва по никакъв друг начин в отглеждането и възпитанието на детето. Уреденото в чл. 143
ал. 2 от СК задължение на родителите за издръжка на ненавършилите пълнолетие
деца е безусловно, т.е. този характер на издръжката цели осигуряването на
средства, които да гарантират на детето
начин на живот и развитие, каквито то
би имало, ако родителите му живееха заедно, а
несъмнено първото и най-важно задължение на всеки родител е да се грижи
подобаващо за детето си,
да му осигури условия да расте здраво и да се образова, за
да има добра житейска реализация. Трудно доказуем е месечният размер на
паричните разходи за дрехи, обувки и храна на детето. Документи за закупуването на такива
стоки не са представени, а дори и да бяха представени, те не могат да са
категорично доказателство, че закупеното отговаря на нуждите му.
Според
съда пълноценното хранене и подходящият хранителен режим на детето изисква отделянето на
бюджет поне от 400,00
лв. месечно, при условие, че богатите на витамини и други полезни съставки
храни, дори биха надвишили тази сума, тъй като хранителните продукти са
най-бързо поскъпващите стоки.
Детето Е. Б. е в предучилищна подготвителна група, но
понастоящем е различен и самият обучителен режим, често осъществяван в онлайн среда.
В тази връзка, много по интензивна е необходимостта от ползване на материали за
училищната подготовка, чрез мобилни устройства, лаптоп, компютри,
наред с тетрадки, химикали и различни други
пособия. Разходите за дрехи и обувки също са пряко свързани с ежедневието на Е.
в детската градина,
тъй като подходящият външен вид е наложителен, а износването на дрехите и
смяната на сезоните пък изискват периодичната им подмяна, а дрехите и обувките за
децата са и по-скъпи.
Във
връзка с изложеното по-горе съдът счита, че за нуждите на детето от дрехи, обувки,
санитарни принадлежности, помощни пособия,
интернет, мобилни устройства,
семейството следва да разполага с бюджет от
300,00 лв. месечно за детето.
Наред
с това, грипните състояния и боледуването в предучилищната
възраст също не са изключени по отношение на детето и те могат да бъдат
определени като „извънредни разходи“, но все пак следва да бъдат предвидени в
издръжката й.
За тези извънредни разходи за лекарства и за евентуални други нужди от културно
и социално естество при подрастващите,
чиято обща култура следва непрекъснато да
се обогатява, са необходими минимум по 150,00
лв. месечно.
Майката
реализира доходи в размер на минималната работна заплата за страната от 610,00 лв. месечно. Бащата
получава средномесечно възнаграждение в размер между 3000,00 и 6000,00 лв.
Съдът намира, че
издръжката на малолетното дете Е. М.Б.
възлиза на около 900,00
лв. месечно.
С
оглед на горното и съгласно чл.
142 от СК съдът,
като взе предвид възрастта на детето
и потребностите му приема, че бащата следва да заплаща ежемесечна издръжка в
размер на 600,00лв. на Е. М.Б., считано
от влизане в сила на настоящето съдебно решение до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване на издръжката, а майката- останалата
част. Приоритетното парично участие на бащата е обусловено от факта, че в
тежест на майката е самостоятелното, непосредствено полагане на грижите за
отглеждането и възпитанието на детето.
Съдът намира, че така определеният
размер на издръжка е във възможностите за плащане от бащата, с оглед събраните
доказателства за месечни доходи и липсата на задължение за плащане на издръжка
на други лица.
По
иска по чл. 53 СК:
На
основание чл. 322, ал. 2 ГПК с решението по иск за развод съдът задължително се
произнася и по небрачния иск за фамилното име на съпрузите. Ищцата е заявила
желание след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Петрова. От представеното удостоверение
за сключен граждански брак,
издадено въз основа акт за сключен граждански брак №12/12.08.2006г. на Община *****
се установи, че именно това е предбрачното й фамилно име, като искането за
неговото възстановяване следва да бъде уважено на основание чл. 326 ГПК вр. чл.
53 СК.
Относно
ползване на семейното жилище:
Съгласно
разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от СК, когато от брака има ненавършили пълнолетие
деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Доколкото
ищцата заявява нежелание за ползване
на семейното жилище, поради напускането му, а и с оглед приетите по делото социални доклад, изготвени от Дирекция “Социално подпомагане“ гр. Пирдоп,
относно изградената подходяща за отглеждането на малолетното дете Е. Б. среда в дома на бабата
и дядото по майчина линия, то не следва да се предоставя ползването на жилището
на ищцата. Направеният отказ от ползването на семейното жилище и от
ответника води до десезиране на съда от произнасяне и по отношение на него. С оглед непредоставяне ползването на
семейното жилище на никой от съпрузите, съдът не обсъжда приетата по делото СТЕ
и не определя размера на наем за
ползването му.
По
разноските:
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК, направените разноски следва
да останат в тежест на страните, както са направени.
Съобразно същата норма и на основание чл. 6, т. 2 Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът намира, че
следва да бъде определена окончателна държавна такса за водене на делото в
размер на 50.00 лева, от които предварително от ищцата са внесени 25.00 лева,
разликата от 25.00 лева подлежи на доплащане от ответника. На основание чл. 78,
ал.6 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна
такса по иска за издръжка по чл. 143 от СК в размер на 864.00 лв.
Воден
от изложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
брака сключен на 12.08.2006г. с акт №12/12.08.2006г. на община ***** между С.Д.Б., ЕГН********** и М.Д.Б., ЕГН**********,
на основание чл. 49 ал. 1 от СК, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака между
страните дете Е. М.Б., родена на ***г., с ЕГН********** на майката С.Д.Б., ЕГН**********,
при която определя местоживеенето му.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични контакти на бащата М.Д.Б., ЕГН********** с детето Е. М.Б.,
родена на ***г., с ЕГН**********, както следва: всяка първа събота от месеца от
09.00 часа до 18.00 часа, и всяка трета събота от месеца от 09.00 часа в събота
до 18.00 часа в неделя с преспиване.
ОСЪЖДА
на основание чл. 143, ал. 2 от СК, бащата М.Д.Б., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАЩА
месечна издръжка на детето Е. М.Б., родена на ***г., с ЕГН********** в размер
на 600.00лв. /шестстотин лева/, чрез неговата
майка и законен представител С.Д.Б., ЕГН**********, считано от влизане на
решението в сила до настъпване на основание за изменението или прекратяването на издръжката, заедно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяването на брака С.Д.Б., ЕГН********** да носи предбрачното си
фамилно име – Петрова.
ОСЪЖДА
М.Д.Б., ЕГН********** да
заплати по сметка на Районен съд-Пирдоп
държавна такса в размер на 889.00лв.
(осемстотин осемдесет и девет лев), от
които 864.00 лв. (осемстотин шестдесет и
четири лева) – върху присъдената издръжка и
25.00лв. (двадесет и пет лева) окончтелна окончателна държавна такса за водене на делето.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Софийски окръжен съд на РБ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: