№ 332
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20211100511378 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 20160215 от 20.07.2021 г., постановено по гр. дело № 14911/2020 г. по
описа на СРС, 159-ти състав е осъден "С." АД, ЕИК ******* да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК
******* на основание чл. 410, ал. 1 КЗ сумата 209,17 лв., представляваща неизплатена част
от стойността на изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Товари
по време на превоз“, щета № **********/2018 г. , ведно със законната лихва върху сумата ,
считано от 23.03.2020 г./ датата на подаване на исковата молба / до окончателното й
изплащане, както и сумата от 39,28 лева представляваща обезщетение за забава за периода
14.05.2018 г. до 19.03.2020 г. С решението е осъден "С." АД да заплати на ЗД „Е.“ АД сумата
от 600 лева , представляваща направените по делото разноски.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника "С." АД, с
която обжалва първоинстанционното решение в частта, с която исковете са уважени.
Поддържа, че решението е неправилно в обжалваните части, поради противоречие с
материалния закон. Твърди, че размерът на обезщетението за повредената пратка на
подателя, възлизало на 15 лв., до който размер е ограничена отговорността на пощенския
оператор в съответствие с общите му условия, издадени на основание чл. 21, ал. 1 ЗПУ и
предвид обстоятелството, че пратката не била с обявена стойност. В последната хипотеза
въззивникът отговарял за действителната стойност на повредената пратка. Поддържа, че
отговорността на пощенския оператор по ЗПУ е ограничена до предварително определен
договорен лимит, точно както и отговорността на застрахователя по КЗ е ограничена до
застрахователната сума. Цитира съдебна практика. Изтъква, че обхватът на суброгационното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е
заплатил на застрахования. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго
решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски,
направени пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозирала писмен отговор, с
1
който взема становище за неоснователност на въззивна жалба. Посочва се, че обжалваното
решение е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, от които се
установяват релевантните за спора факти и обстоятелства, на основание на които е
обоснован правилен и законосъобразен извод за основателност на предявените искове.
Поддържа, че е налице празнота, която следва да бъде запълнена с приложение на
разпоредбите на ЗЗД, регламентиращи правилата при договорно неизпълнение. По
изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваните части като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд,
поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Във връзка с въведените доводи във въззивната жалбата, настоящият състав намира за
необходимо да допълни следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ от ЗД „Е.“ АД срещу "С."
АД. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че страните не спорят относно фактите по
делото, фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от
първоинстанционния съд, а именно: сключен между ЗД „Е.“ АД и Б. ЕООД договор за
застраховка „ Товари по време на превоз“ с валидност от 19.06.2017 г. до 18.06.2018 г. вкл, в
чийто период на действие е настъпило застрахователно събитие по време на превоз,
извършван от "С." АД, а именно повреда на шкаф Ния PVC 570/220/600 ляв, закупен от Б.
ЕООД по фактура от 06.03.2018 г. на стойност 224,17 лева. Повредата е констатирана с
двустранен протокол за увредена пратка от 27.02.2018 г. към товарителница 60540439212.
Съгласно заключение на СТЕ, прието по делото, повредата е вследствие на транспорта.
Установява се, че "С." АД и „Б.“ ЕООД са обвързани от облигационно отношение – сключен
договор от 19.03.2014 г., изменен и допълнен с три броя анекси от 19.03.2014г., 01.04.2015 г.
и 01.11.2017 г. за извършване на куриерски и транспортни услуги. Между страните не се
спори, а и се установява от писмените доказателства, че по заведена щета от 26.03.2018 г.,
застрахователното дружество е платило на „Б.“ ЕООД застрахователно обезщетение в
размер на 224,17 лева, от което след покана до "С." АД, последният възстановил на
застрахователя 15 лева, позовавайки се на общите условия към договора, сключен с „Б.“
ООД. Спорът пред въззивната инстанция е концентриран относно размера на
обезщетението, което „С.“ АД дължи на ЗД „Е.“ АД.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в
това число в случаите, при които вредите, произтичат от неизпълнение на договорно
задължение. За да бъде уважен предявения регресен иск, е необходимо да се установят
следните факти и обстоятелства: валиден договор за имуществено застраховане, в срока на
действието на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което
отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
Съгласно чл. 85, ал.1, т. 1 ЗПУ, пощенският оператор дължи обезщетение на
потребителите в случаите на загубени, ограбени или повредени изцяло или частично,
вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки, пощенски
пратки с обявена стойност и с наложен платеж, както и пощенски пратки с добавена
2
стойност над универсалната пощенска услуга по смисъла на §1, т. 18 от ДР. Съгласно чл. 85,
ал. 4 ЗПУ конкретните размери на обезщетенията се включват в общите условия на
договорите с потребителите. Законовата делегация обаче не урежда нито начина на
определяне на обезщетението, нито вида на подлежащите на възстановяване вреди. В
изпълнение на тази законова делегация в своите ОУ, въззивникът също е определил размера
на отговорността си до 15 лв., без да е извършено никакво разграничение между отделните
хипотези, при които могат да настъпят вреди. В разглеждания случай, е налице празнота,
поради което приложение намират общите правила при договорно неизпълнение -
обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението - чл. 82 ЗЗД. По същество в ОУ на "С." АД е извършено
едностранно ограничаване на договорната отговорност на пощенския оператор към подателя
на пратката, каквато не би могла и не е целта на законовата делегация по чл. 85, ал. 4 ЗПУ.
На още по-силно основание това ограничаване на отговорността не може да бъде
противопоставено на платилия обезщетение за вредите от същото неизпълнение
застраховател, който е трето за правоотношението по договора за пощенска услуга лице. По
тези съображения неоснователни са доводите на ответника, че предвид наличието на
специална уредба не са приложими общите правила при договорно неизпълнение, уредени в
ЗЗД. Така Решение № 2241 от 15.04.2020 г. по в. гр. д. № 14312/2019 г. на СГС, Решение №
3593 от 05.12.2022 г. по в. гр. д .№ 8845/2021 г. на СГС, Решение № 262783 от 28.04.2021 Г.
по в. гр. д № 12800/2019 г. на СГС, Решение № 696 ОТ 31.03.2022 г. по в. гр. д. № 7094/2021
г. на СГС, които се споделят от настоящия състав. Следва да бъде отбелязано, че така
приетото не влиза в противоречие с цитираната от жалбоподателя съдебна практика по
въпроса, че суброгиралият се застраховател встъпва в правата на увредения до размера на
платеното и до размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования, тъй
като в случая се приема, че увреденият има право на обезщетение в размер на претърпяната
загуба, поради което и застрахователят има право на регресно вземане в този размер.
Ето защо в разглеждания случай са налице законовите основания за ангажиране на
договорната отговорност на пощенския оператор - "С." АД да заплати на суброгиралия се в
правата на увреденото лице /подател на пратката - "Б." ЕООД/ застраховател – ЗД „Е.“ АД
регресно вземане в размер на стойността на повредената стока от 224,17 лева, от която сума
следва да се приспадне платената такава в размер на 15 лв. Следователно предявеният
главен иск с чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. чл. 79 и чл. 82 от ЗЗД се явява основателен и
доказан за сумата от 209,17 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Съдебният акт в частта,
в която е уважен предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.
С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция право на разноски има
въззиваемата страна – ищец в размер на 300 лева, платени съгласно платежен документ – л.
28 и фактура от 03.08.2021 г. – л. 29.
Воден от горното,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20160215 от 20.07.2021 г., постановено по гр.
дело № 14911/2020 г. по описа на СРС, 159-ти състав
ОСЪЖДА "С." АД, ЕИК ******* да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК ******* сумата
от 300 лева – разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4