№ 2084
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева
Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Въззивно гражданско дело №
20221100507436 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба с вх. №
8505/26.05.2022 г. по описа на ЧСИ Б.Я., подадена от Г. КР. КЮЛ. – длъжник
по изпълнително дело № 20158570400262 по описа на ЧСИ Б.Я., с рег. № 857
на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу постановление от 27.04.2022 г., с
което е отказано от съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по молби на длъжника от 08.04.2022 г.
В дадения срок взискателят “И.Ф.” ООД, ЕИК ****, е подал писмено
възражение, в което оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото
пред СГС в размер на 66 лева.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен
изпълнител.
Софийски градски съд, като прецени фактите и доказателствата по
делото, инвокираните в жалбите пороци на обжалваните действия и
становищата на страните, намира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 31.03.2015 г. на “И.Ф.”
ООД срещу длъжника Г. КР. КЮЛ. въз основа на изпълнителен лист, издаден
на 03.04.2013 г. от Районен съд – Гоце Делчев по ч.гр.д. № 20131220100259 от
2013 г., за сумата от 1 158,63 лева и лихва от 12.03.2013 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 125 лева – разноски по делото.
1
С молба за образуване са възложени на съдебния изпълнител проучване
на имущественото състояние на длъжника и определяне начина на
изпълнение, на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ.
По изпълнителното дело по отношение на длъжника са наложени запор
върху вземанията му от “Банка ДСК” ЕАД със запорно съобщение с изх. №
1839/02.04.2015 г.
Наложен е запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в “С.К.”
ЕООД със запорно съобщение с изх. № 1883/08.02.2017 г.
Със запорни съобщения от 14.08.2018 г. са наложени запори върху
вземания на длъжника по банкови сметки, банкови касетки и открити
акредитиви в “Обединена българска банка” АД, в “Първа инвестиционна
банка” АД и в “Търговска банка Д” АД.
Със запорно съобщение с изх. № 6716/15.06.2020 г. е наложен запор
върху вземанията на длъжника от “Райфайзенбанк (България)” ЕАД.
Със запорни съобщения с изх. № 6715/15.06.2020 г. и съответно с изх.
№ 13077/29.05.2021 г. е наложен запор върху вземания на длъжника от
“Изипей” АД, в това число микросметки, касетки и открити акредитиви.
Със запорно съобщение с изх. № 13078/29.05.2021 г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника в “К-Е.” ЕООД.
Извършвани са справки по отношение на длъжника.
С молба с вх. № 5579/08.04.2022 г. по описа на ЧСИ Б.Я. длъжникът е
поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК.
С обжалваното постановление от 27.04.2022 г., съдебният изпълнител е
отказал да прекрати изпълнителното дело, по молби на длъжника от
08.04.2022 г., доколкото не е налице основанието за прекратяване по чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК.
При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач,
ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл.
486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от длъжника по
изпълнителното дело, в срок и срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнителното производство може да бъде прекратено на чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни
действия за събиране на вземането си в продължение на две години. В този
случай законодателят приема, че взискателят се е дезинтересирал от
изпълнението и същото подлежи на прекратяване (перемиране) по изричната
2
норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ТЗ. За яснота следва да се посочи, че дори при
перемирането на изпълнителното дело, какъвто не е настоящият случай,
изпълнителният лист може да бъде върнат на взискателя и/или да се подновят
изпълнителните действия пред същия или друг съдебен изпълнител, като се
губят сторените по изпълнението разноски, които не са били събрани до този
момент.
В разглеждания случай са предприемани изпълнителни действия с
оглед възлагането по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, налагани са запори на
вземанията на длъжника по сметки и касети, както трудовото възнаграждение
на длъжника, като същите са предприемани през период, по-кратък от две
години. Поради горното съдът намира, че по изпълнителното дело не се
установява да е изтекъл период от повече от две години, през който да не са
предприемани изпълнителни действия срещу длъжника по изпълнителното
дело и съответно не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
За пълнота на изложението съдът приема, че доводите на длъжника
относно погасяване на вземането на взискателя по давност не могат да бъдат
разглеждани в настоящото производство, съответно от самия частен съдебен
изпълнител. Спорът относно погасяване по давност на вземането – предмет на
изпълнителното производство, може да бъде разрешен в нарочен исков
процес по предвидения за това ред, а не от съдебния изпълнител по
изпълнителното дело или от съда в производство по чл. 435 от ГПК, в което
съдът действа като контролно-отменителна инстанция и не следва да
разглежда спор за материалното право, подлежащо на принудително
изпълнение.
По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
Ответникът по жалбата претендира разноски по настоящото дело за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 66 лева.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017
г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, какъвто е настоящият случай. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който
предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството
на извършената дейност и определено в наредба на Министерския
съвет. Съгласно чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, за изготвяне на жалби или възражения, възнаграждението е от 50 до
150 лева, а съгласно чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за изготвяне на частни жалби
без явяване в открито заседание възнаграждението е от 50 до 120 лева.
С оглед изхода на спора и предвид извършените по делото действия от
юрисконсулта, на ответника по жалбата следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на минималния праг от 50 лева
съгласно чл.25а, ал. 3 вр. с ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, което следва да му бъде присъдено. Не следва да се уважава искането
на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
горницата над 50 лева до 66 лева.
3
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 8505/26.05.2022 г. по описа
на ЧСИ Б.Я., подадена от Г. КР. КЮЛ. – длъжник по изпълнително дело №
20158570400262 по описа на ЧСИ Б.Я., с рег. № 857 на КЧСИ, с район на
действие – СГС, срещу постановление от 27.04.2022 г., с което е отказано от
съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, по молби на длъжника от 08.04.2022 г.
ОСЪЖДА Е. Г. КР. КЮЛ. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
“****, да заплати на “И.Ф.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Столична община, район “Триадица”, ж.к. “Иван
Вазов”, ул. “****, сумата от 50 лева (петдесет лева) - разноски за
юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4