О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 20.09.2017 г.
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в закрито заседание на 20
септември.…..…………………………………… през две хиляди седемнадесета година………….…….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА
ФИЛИПОВА
като разгледа
докладваното от съдията ФИЛИПОВА гражданско
дело 332 по описа за 2017г….…..и за да се произнесе взе предвид следното:
Правното основание на предявения иск е
чл.439, ал.2 ГПК.
Делото е образувано пред Районен съд –
Берковица след изпращането му за разглеждане от Окръжен съд – Монтана, поради
отвод на всички съдии от Районен съд – Монтана.
Ищцата А.В.Я. в качеството си на частен
съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Монтана, твърди в
исковата си молба, че с решение от по гр.д. 673 по описа на РС – Монтана от
2013 година, влязло в сила на 29.10.2015 година е осъдена да заплати на
ответника на основание чл.225, ал.1 КТ сумата от 3 485.52 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2013 година до окончателното
й изплащане, както и разноските по водене на делото в размер на 1 298.76
лева. По делото са издадени 2 изпълнителни листа и е образувано изп.д.20151630420192/2-192/,
преобразувано в изп.д.369 на ДСИ Монтана за 2015 година. Твърди, че за да
постанови осъдителното решение срещу нея, съдът е приел, че е безспорно
установен факта, че след уволнението ищецът не е получавал доходи от трудови и
граждански правоотношения. Твърди, че след влизане на решението в сила узнала,
че за процесния период от м.11.2013 до м.05.2014 година ответникът е получил над
4 000.00 лева обезщетение за безработица по чл.546 от КСО. Твърди, че
съдът не е разполагал с тази информация при постановяване на решението си и именно затова тя е осъдена да му заплати
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Искането й към съда е да постанови решение, с
което признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата от
3 485.52 лева, която е осъдена да му заплати за обезщетение по чл.225,
ал.1 от КТ; не му дължи разноски по изпълнителното дело и да прекрати самото
изпълнително дело. Претендира и направените в производството разноски.
Ответникът
Н.К.Г. е депозирал отговор, в който взема становище за неоснователност на
предявения иск. Излага доводи, че съгласно разпоредбата на чл.54е, ал.1 КСО,
действала към момента на влизане в сила на осъдителното за ищцата решение, предвижда,
че изплатените парични суми за безработица подлежат на възстановяване след
изплащане на обезщетението по чл.225 от КТ.
Съдът
е определил правното основание, очертано от твърденията на ищцата на иск по чл.
439, ал.2 във връзка с чл. 124 ГПК. Това е така, тъй като в случая се касае до
установено с влезли в сила решения вземане, за което има налице висящо
изпълнително производство.
Съгласно
чл. 299, ал.1 ГПК спор, разрешен от съда с влязло в сила решение, не може да
бъде пререшен, освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Влязлото в
сила решение пък подлежи на изпълнение. Именно това изпълнение може да бъде
оспорвано от длъжника при условията на чл. 439 от ГПК, чрез иск основан на
факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството пред въззивната инстанция, по което е издадено изпълнителното
основание. Тези факти не са преклудирани от СПН на постановеното предходно
решение (арг. Р 333 от 05.12.2011 г. по гр.д. № 1244/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС и
Р 198 от 05.05.2011 по гр.д. № 4864/2008 г., ІІІ г.о. на ВКС).
Когато ищецът
се позовава на факти, настъпили преди приключване на съдебното дирене пред
въззивната инстанция, предявеният иск е недопустим. Меродавен е моментът на
настъпване на фактите, които евентуално погасяват вземането, а не моментът на
узнаване на тези факти. При изготвяне на доклада по делото, съдът беше лишен от
възможност да прецени допустимостта по този критерий, тъй като в съда не бяха
представени съответно гражданското, въззивното и касационните производства, по
които е постановено осъдителното решение. Същите постъпиха в съда
непосредствено към датата на съдебно заседание. Тези съображения са изложени от
съдия – докладчика и при подготовка на делото в определение от 18.05.2017
година, затова са дадени и указания на ищцата в тази насока. Фактът, че се е
снабдила с удостоверение от НОИ, съдържащо размера на платеното на ответника
обезщетение, едва след завеждане на настоящото дело, не променя извода на съда,
че тези факти са настъпили в един много по – ранен момент. В случая е видно, че
на ответника за периода м.11.2013 – м.05.2014 година е изплатено обезщетение по
чл.54а, ал.1 КСО в общ размер на 4 534.06 лева, т.е. твърдяният от ищцата
факт, който според нея обосновава недължимост на сумите, за които е осъдена се
е осъществил в период от 6 месеца. Изплащането на обезщетението е преустановено
през м.май 2014 година. Заседанието, в което е приключило съдебното дирене пред
въззивната инстанция по в.гр.д. 275/2014 по описа на ОС Монтана е проведено на
13.10.2014 година. Без значение в конкретния случай е кой момент следва да се
приеме за релевантен при преценката кога е настъпил факта – издаването на
разпореждане за изплащане на обезщетение, първото или последното плащане и т.н,
тъй като плащането е започнало и приключило по време на висящността на гр.д.673/2013
година.
По
изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е недопустим и
производството по делото следва да бъде прекратено, поради което
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.332 по описа на РС –
Берковица за 2017 година поради недопустимост на предявения иск.
Определението
подлежи на обжалване пред ОС – Монтана в едноседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :