Р Е Ш Е Н И Е
№ 640
гр. Русе, 17.04.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5578 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД срещу С.Н.А., в която се твърди, че на 23.10.2012г. между нея и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е сключен
договор за потребителски кредит, въз основа на който на ответницата е
предоставена сума в размер на 4000лв., която се задължила да върне ведно с
уговорената договорна лихва на 36 месечни погасителни вноски. Твърди се, че
ответната страна не е изпълнявала всички свои задължения по договора и е
преустановила плащанията си на 05.08.2014г., като считано от следващия ден е
изпаднала в забава, поради което дължала и договорно обезщетение за забава,
чийто размер бил съизмерим със законната лихва. Крайният срок за изпълнение на
договора настъпил на 05.11.2015г., към който момент станал изискуем целият
неизплатен остатък от задължението.
На 10.01.2017г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ищцовото дружество е сключен договор
за прехвърляне на вземания, като по силата на същия и на осн чл.99, ал.2 ЗЗД
титуляр по вземанията, произтичащи от процесния договор станало ищцовото
дружество, което било и упълномощено от прехвърлителя да съобщи извършената
цесия на длъжника. На последния било изпратено писмо на посочения адрес, което
се върнало като непотърсена пратка. С оглед на това се иска в настоящото
производство уведомлението за извършената цесия да бъде връчено на длъжника с
исковата молба и по този начин той да се счита за редовно уведомен съобразно
установената съдебна практика.
За дължимите въз основа на договора за кредит
суми, ищецът депозирал заявление по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №
****/2018г. по описа на РС - Русе и издадена Заповед за изпълнение за сумите в
общ размер на 4064,83лв., от които 2532,20лв. главница 885,06лв. договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 05.08.2014г. до 05.11.2015г. и 647,57лв.
– лихва за забава за периода 06.08.2014г. до 13.04.2018г., както и законна
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението. Поради това, че
заповедта не е влязла в сила и с оглед дадените от съда указания за предявяване
на иск за установяване на вземането, се претендира в настоящото производство да
бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че
ответницата дължи на ищцовото дружество горепосочените суми по издадената
заповед за изпълнение.
В срока по чл.131 ГПК, особеният представител на ответницата изразява становище за
неоснователност на исковата претенция и се моли тя да бъде изцяло отхвърлена.
Счита, че ищецът не е активно материално легитимиран да претендира плащане по
договора, тъй като цесията не е надлежно съобщена на длъжника преди образуване
на съдебното производство, а в същото не би могло да се приеме, че с връчване
на препис от исковата молба на особения му представител той ще бъде надлежно
уведомен, предвид ограничената представителна власт и естеството на
правомощията на особения представител,
които не обхващат получаването на материалноправни изявления, адресирани
до ответника.
На следващо място
се възразява за нищожност на уговорената в процесния договор договорна лихва,
тъй като същата многократно надвишава действащата законна лихва към момента на сключване на
договора, което е основание да се приеме, че така уговореният лихвен процент по
процесния договор е в нарушение както на
закона, така и на добрите нрави. Поради тази причина се счита, че с платените
суми ответницата е погасил изцяло задължението си по договора.
Възразява си също
така, че и вземанията по процесния договор са погасени по давност, тъй като
същите са с периодичен характер, с оглед на което за тях изтекъл срокът по
чл.111 б.”в” от ЗЗД.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Според
представените и неоспорени по делото писмени доказателства, на 23.10.2012г.
между "БНП Париба Пърсънал Файненс" ЕАД в качеството на кредитор и С.Н.А.
като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит, по силата на
който ответницата е получила в заем сума от 4000лв., която се е задължила да
върне заедно с дължимата договорна лихва на 36 равни месечни погасителни вноски
в размер на 224,26лв. с падеж на първата 05.12.2012г. и на последната
05.11.2015г. Общата стойност на дължимите плащания по договора е определено на
8073лв., лихвения процент на 46,64%., а годишния процент на разходите (ГПР) на
60,69%. С договора е уговорена дължимостта и на застрахователна премия „Защита
на плащанията“ в размер на 576лв.
На 10.01.2017г.
между "БНП Париба Пърсънал Файненс" ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД
е сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия), в чиито предмет е и
вземането по процесния договор от ответника, което в приложение №1 към договора
е посочено под №**** и е в размер на 2532,20лв. главница, 885,06лв. договорна лихва
и 599лв. неустойка. Прехвърлителят е упълномощил ищцовото дружество да уведоми
длъжниците по договора за цесия за прехвърлянето на вземанията им по реда на чл.
99, ал.3 ЗЗД.
Според заключението
на изготвената по делото икономическа експертиза, за погасяване на получената в
заем сума, ответницата е извършвала плащания до 05.08.2014г. в общ размер на
4 495,94лв., които кредиторът е отнесъл за погасяване на 1553,06лв. от
дължимата главница, 2 612,14лв. за погасяване на дължимата договорна лихва
и 330,74лв. за погасяване на уговорената застрахователна премия. Размерът на
остатъчното неплатено задължение от ответницата възлиза на 2532,20лв. за
главница, 885,06лв. за договорна възнаградителна лихва за периода 05.08.2014г.
до 05.11.2015г. и 647,57лв. лихва за забава за периода от 06.08.2014г. до
13.04.2018г.
По депозирано от
ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.№****/2018г. по описа на РС –
Русе и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу ответника с №****/26.04.2018г. за следните суми: 2532,20лв. главница,
885,06лв. договорна възнаградителна лихва за периода 05.08.2014г. до
05.11.2015г., 647,57лв. лихва за забава за периода от 06.08.2014г. до
13.04.2018г., 81,29лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника в условията на чл. 47, ал.5 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след като
заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което се
явява процесуално допустим.
Действително по
делото няма доказателства за уведомяването на ответника за прехвърлянето на
процесното вземане на нов кредитор (ищцовото дружество), но следва да се
приеме, че с връчването на препис от исковата молба и приложените към нея
доказателства (включително уведомление и пълномощно за съобщаване на цесията)
на особения представител по делото, то ответникът е редовно уведомен за това
обстоятелство. Този факт следва да бъде отчетен като настъпил в хода на процеса
и от значение за спора и да се приеме, че цесията поражда действие и по
отношение на ответника като длъжник, още повече, че в настоящото производство
той не твърди, че е извършил плащане на задължението си на стария кредитор (в
този смисъл Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т.
о., ТК). С оглед на това, възражението на особения представител за липсата на
облигационно отношение между страните по делото (материална легитимация за
ищеца), следва да се приеме за неоснователно.
Уговореният ГПР по
процесния кредит е 60,69% и действително е в размер почти шест пъти по-висок от
законната лихва към момента на сключване на договора. Към него момент обаче не
е било въведено императивното ограничение на чл. 19, ал. 4 ЗПК (Нова
– ДВ, бр. 35 от
Вземането
на кредитора по договор за паричен заем (кредит) няма периодичен характер по
смисъла на чл. 111 б. „в“ пр.3 ЗЗД. Обстоятелството, че се извършват
погасителни вноски съобразно погасителен план, не превръща този договор в такъв
за периодични платежи. Касае се за разсрочено погасяване на едно общо
задължение на отделни части. Ето защо приложим по договора за паричен кредит се
явява общия петгодишен давностен срок, който тече считано от изтичане срока по кредита,
респ. настъпване на предсрочната изискуемост. В този смисъл е и съдебната практика
– Решение №261/12.07.2011г. по гр.д. №795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о. и Решение №28/05.04.2012г.
по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о. В конкретния случай предсрочна
изискуемост по процесния договор за потребителски кредит не е обявявана, с
оглед на което погасителна давност за вземането по него е започнала да тече на
05.11.2015г.(падежа на последната погасителна вноска) и до подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК на 25.04.2018г. не е изтекла както по отношение на
дължимата главница, така и за дължимата договорна лихва.
По
отношение на претендираното обезщетение за забава в размер на 647,57лв. за
периода 06.08.2014г. до 13.04.2018г., настоящият съдебен състав намира, че
такова обезщетение за забава в размер на законната лихва е дължимо само върху
неплатената главница за периода от настъпване изискуемостта на цялото вземане
по договора за кредит – 05.11.2015г. до 13.04.2018г.(до който краен срок е
претендирано в заявлението по чл. 410 ГПК) и то възлиза на 626,86лв., изчислено
със специализиран софтуерен калкулатор. По отношение на това обезщетение също
не е изтекъл предвидения в чл. 111 б. „б“ ЗЗД кратък тригодишен давностен срок.
Претенцията за по-висока сума от 647,57лв. не е установено по делото как е
изчислена, но очевидно е неправилно, тъй като е претендирана за много по-дълъг
период за който би следвало при спазване на правилото на чл. 5 от ОУ към
процесния договор да се натрупа значително по-голяма сума, вземането за която в
по-голямата си част би било погасено по давност.
По
изложените съображения предявеният иск за главница и договорна лихва следва да
се уважат изцяло, а искът за обезщетение за забава до сумата от 626,68лв. и
отхвърлен до пълния предявен размер от 647,57лв.
При този изход на
спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените в настоящото производство
разноски в размер на 120лв. за държавна такса, 120 лв. депозит за вещо лице, 300лв.
депозит за особен представител и 150лв. юрисконсултско възнаграждение или общо
690лв. За заповедното производство в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер на 131,30лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Н.А.
ЕГН**********,*** дължи на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД с ЕИК200644029, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Хенрик Ибсен“ №15, ет.7, представлявано от изп. директор Александер
Викторов Грилихес сумата от 2532,20лв.,
представляваща дължима главница по Договора за паричен кредит от 23.10.2012г., 885,06лв. договорна лихва за периода от
05.08.2014г. до 05.11.2015г., 626,86лв. обезщетение за забава за периода от
05.11.2015г. до 13.04.2018г. ведно със законната лихва върху главницата считано
25.04.2018г. до пълното й изплащане, за които суми е издадена заповед №****/26.04.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№****/2018г. по описа
на РС-Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за установяване дължимостта на обезщетение
за забава над 626,86лв. до пълния предявен размер от 647,57лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Н.А. ЕГН**********,***
да заплати на Фронтекс Интернешънъл” ЕАД
с ЕИК200644029, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрик
Ибсен“ №15, ет.7, представлявано от изп. директор Александер Викторов Грилихес,
сумата от 690лв. разноски за
настоящото производство и сумата от 131,30лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№****/2018г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: