№ 73
гр. Варна, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500583 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба, подадена от Л. И. Н. срещу Решение № 1153/07.11.2024г.,
постановено по гр. д. № 553/2023г. на Окръжен съд – Варна, с което
въззивницата е осъдена да заплати на Н. Г. М. сумата от 80134 евро,
представляваща сбор от суми, дадени по договори за заем, както следва: от
11.07.2017г. – 1 534 евро; от 20.08.2017г. – 5 000 евро; от 28.08.2017г. – 5 000
евро; от 25.09.2017г. – 5 000 евро; от 02.03.2018г.– 2 000 евро; от 01.08.2018г. –
1 000 евро; от 10.09.2018г. – 2 500 евро; от 29.10.2018г. – 3 000 евро; от
12.11.2018г. – 3 000 евро; от 26.11.2018г. – 3 000 евро; от 06.12.2018г. – 2 000
евро; от 27.12.2018г. – 2 000 евро; от 28.01.2019г. – 1 000 евро; от 25.02.2019 г.
– 1 850 евро; от 15.04.2019 г. – 3 000 евро; от 19.04.2019г. – 3 000 евро; от
10.07.2019г. – 4 000 евро; от 01.08.2019г. – 200 евро; от 25.08.2019г. – 50 евро;
от 29.08.2019г. – 3 000 евро; от 05.09.2021г. – 5 000 евро; от 10.09.2021г. – 4
000 евро; от 15.09.2021г. – 5 000 евро; от 18.09.2021г. – 5 000 евро; от
20.09.2021г. – 5 000 евро; от 22.09.2021г. – 5 000 евро, всички с падеж
30.11.2021г., на основание чл. 240 ЗЗД, както и разноски в размер на 16 635.35
лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението. Излага се, че съдът не е обсъдил в пълнота събраните по делото
доказателства и се твърди, че вещото лице по проведената СПЕ не е
отговорило с категоричност на поставените въпроси, които са от съществено
1
значение за правилното решаване на делото. Въззивницата не оспорва, че е
подписала представените по делото договори за заем, а само, че е получавала
сумите по тези договори. Посочва, че в съдебно заседание, проведено на
16.04.2024г. е заявила, че положените подписи за заемател в договорите,
приличат на нейния подпис, но за първи път е видяла договорите, когато ги е
получила с преписа от исковата молба от съда. В депозираните по делото
отговор и молби многократно е заявила, че в края на месец ноември 2021г. е
била принудена от познати на Н. М. да подпише някакви документи наведнъж,
като поради големия стрес и страх, който е изпитала, не е могла да разбере и
осъзнае какво подписва. Твърди, че изводите на първоинстанционния съд
относно неяснотата на съставянето на договорите са въз основа на
необосновани предположения. Излага се, че от доказателствата по делото не
се установява сключване на договорите и предаване на сумите посочени в тях.
Посочва още, че установеното от приетото по делото заключение на СПЕ, че
всички 26 договора са отпечатани в близък времеви период, както и подписите
за „заемател“ са положени в близък времеви период, всички подписи,
положени за „заемател“ са с еднаква партидна химикална паста, но различна
от тази на „заемател“, води до абсурден извод, че за период от четири години
2017г. – 2021г., страните са използвали един и същ химикал, с който всяка от
тях е полагала подписа си.
Отправеното до съда искане е за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което предявените искове се отхвърлят като
неоснователни.
С писмен отговор в законоустановения срок по чл. 263, ал.1 ГПК
въззиваемата страна Н. Г. М. изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Излага, че първоинстанционният съд правилно и в
съответствие с делегираните му от закона задължения е обсъдил събраните по
делото доказателства. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и
претендира присъждане на разноските по делото.
При извършена служебна проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният
съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността
му с оглед наведените оплаквания и въз основа на събраните доказателства
намира следното:
Предмет на производството пред Варненския окръжен съд са били
предявените от Н. Г. М. срещу Л. И. Н. искове по чл.240, ал.1 ЗЗД, за
осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 80134 евро,
представляваща сбор от главници по писмени договори за заем, сключени на
конкретно посочени в исковете молба дати и за суми / 11.07.201г. – 1 534 евро;
20.08.2017г. – 5 000 евро; 28.08.2017г. – 5 000 евро; 25.09.2017г. – 5 000 евро;
02.03.2018 г. – 2 000 евро; 01.08.2018 г. – 1 000 евро; 10.09.2018г. – 2 500 евро;
29.10.2018г. – 3 000 евро; 12.11.2018г. – 3 000 евро; 26.11.2018г. – 3 000 евро;
06.12.2018г. – 2 000 евро; 27.12.2018г. – 2 000 евро; 28.01.2019г. – 1 000 евро;
25.02.2019г. – 1 850 евро; 15.04.2019г. – 3 000 евро; 19.04.2019г. – 3 000 евро;
10.07.2019г. – 4 000 евро; 01.08.2019г. – 200 евро; 25.08.2019 г. – 50 евро;
2
29.08.2019г. – 3 000 евро; 05.09.2021г. – 5 000 евро; 10.09.2021г. – 4 000 евро;
15.09.2021г. – 5 000 евро; 18.09.2021г. – 5 000 евро; 20.09.2021г. – 5 000 евро;
22.09.2021г. – 5 000 евро/. Ищцата е поддържала, че по сключени с
ответницата на посочените дати двадесет и шест писмени договора за заем, е
предоставила на последната парични суми със срок за издължаване по всички
договори– 30.11.2021г. Тъй като сумите не били върнати в срок, ищцата е
предявила претенциите си за осъждане на ответницата да й върне дадените в
заем суми общо в размер на 80134 евро.
Ответницата е оспорила исковете и получаването на сумите по
договорите, като твърди че в края на м. ноември 2021г. била накарана чрез
принуда и заплаха за живота й от лица наети от ищцата да подпише набор от
документи. Поради силния шок и стрес не знае колко на брой и какви
документи е подписала, както и не може да потвърди, че представените по
делото договори са подписани от нея.
По делото са представени двадесет и шест договора за заем /л.8—л.33 от
дело №553/2023г. по описа на ВОС/, сключени между Н. Г. М., в качеството на
заемодател и Л. И. Н., в качеството на заемател, по силата на които,
заемодателят предоставя на заемодателя в заем в брой преди подписване на
договора/ изрично посочено в т. І - предмет на договора, както и че договора
изпълнява ролята на разписка/, конкретно посочени във всеки договор суми в
евро, които заемателят се е задължил да върне в срок до 30.11.2021г.
От приетото по делото заключение на съдебно-почеркова експертиза, се
установява, че подписите под „заемател“ в изследваните 26 договора за заем са
положени от едно и също лице – лицето Л. И. Н.; подписите са положени с
еднаква по партиден състав химикална паста; подписите за „Заемател“ са
положени също с еднаква химикална паста, различна от тази на заемател.
Вещото лице е посочило, че не е възможно да се установи кога са изпълнени
подписите – в един и същ ден или в рамките на периода на посочените в
договора дати / период от пет години/; подписите са положени в близък
времеви период; документите са отпечатани в близък времеви период. При
изслушването му в съдебно заседание, вещото лице е пояснило, че поради
това, че мастилото изсъхва за 10-15 години и не може да се изследва точно
стареенето на химикалната паста, не може да се установи дали периода на
полагане на подписите е 4 години или по-кратък; не може да се установи и
дали лицето, положило подписа е било под стрес.
В показанията си, разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели
К. Й., И. К. И. и И. В. М. са заявили, че познават страните по спора. Тримата
свидетели знаят, че в периода 2017г. – 2021г. ищцата многократно е давала
парични суми в заем на ответницата. Свидетелят Й., който в този период е
живеел заедно с ищцата е настоял да се подписват документи за това. Двамата
с ищцата отишли при адвокат, който изготвил договор и запис на заповед.
Текст на договора се съхранявал във файл на компютъра на свидетеля, като
при даване на заема се попълвала съответната сума и документът се
разпечатвал. Договорите се подписвали при предаването на сумите в дома на
3
ищцата. Почти във всички случаи договорите се подписвали в присъствието
на свидетеля Й. или свид. И. К.. Свидетелите присъствали на съставянето на
документите, броенето и предаването на парите, но не са подписвали
договорите като свидетели.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира
следното от правна страна: Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или
други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е неформален и
реален. Именно поради реалния характер на договора правата и задълженията
между страните възникват от предаването на паричната сума, предмет на
договора от заемодателя в собственост на заемателя. Договорът се счита
сключен в момента, когато въз основа на постигнатото споразумение между
страните едната даде, а другата получи в заем при поето задължение да ги
върне, пари. Предаването на дадената в заем сума е съществен елемент на
договора, поради което установяването на предаването на сумата и поемането
на задължение за връщането й от заемателя е доказване на договора за заем.
Договорът се счита сключен със самото предаване на паричната сума и при
поето насрещно задължение да се върне тази сума.
Предаването и получаването на сумата може да се доказва с всякакъв
документ, изходящ от заемателя - разписка за предоставяне на сумата в заем,
движение на парични средства от банковата сметка на заемодателя към
банковата сметка на заемателя и свидетелски показания, но при спазване на
ограниченията в чл.164, ал.1, т.3 и ал.2 от ГПК. В тази насока е и съдебната
практика /решение №777/08.11.2005г. на ВКС на ВКС по гр. д. № 1011/2004 г.
2-ро г. о., решение №875/11.2006г. на ВКС по гр. д. № 431/2005 г., 2-ро г.о.,
решение № 517/31.05.2007г. на ВКС по т. д. № 956/2006 г. ТК, 2-ро т. о., и
други/.
При наличие на частни документи, подписани от страните, които са ги
съставили (договори за заем), същите съставляват доказателство, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от посочените в тях лица и
удостоверените в тях факти са се осъществили така, както са посочени.
Съществуването на неяснота кога е сключен договорът за заем и кога е
предадена заемната сума, само по себе си не е достатъчно основание за да се
приеме, че изявлението на страната по договора за получаване на тази сума е с
невярно съдържание. В настоящия случай в представените по делото договори
се съдържа изявление на ответницата за получаване на посочените във всеки
договор сума, като неяснотата кога точно са създадени документите,
съдържащи тези изявления не представлява достатъчно основани за приемане,
че това изявление е невярно. Дори да се приеме, че договорите са съставени и
подписани в по-късен момент от предаване на сумите, привидна би била само
датата на създаване на документа, но не и датата на предаване на сумите. В
случая ответницата не е навела твърдения за привидност на изявлението си за
получаване на посочените във всеки от договорите конкретни суми, както и за
4
датите, на тяхното получаване.
Вероятността всички договори да са съставени в края на м. ноември,
както твърди ответницата, не могат да обосноват извод, че те са били
съставени и подписани поради осъществена принуда или заплаха спрямо нея.
По делото не са ангажирани доказателства в тази насока, дори и косвени от
които да се установяват наведените твърдения за осъществена заплаха или
принуда, поради което и наведените възражения, че волята на ответницата е
била опорочена поради заплаха и принуда са неоснователни. В тази връзка
следва да бъде посочена липсата на процесуално нарушение от първата
инстанция при събиране и преценка на доказателства за тези възражения и
неоснователност на оплакванията на въззивницата в тази връзка в жалбата.
Предвид изложеното, съдът намира, че страните са сключили писмени
договори за заем, като представените по делото 26 бр. договора установяват
предаване от ищцата на посочените в договорите суми на ответницата / на
11.07.201г. – сумата от 1 534 евро; на 20.08.2017г. – сумата от 5 000 евро; на
28.08.2017г. – 5 000 евро; на 25.09.2017г. – сумата от 5 000 евро; на 02.03.2018
г. – сумата от 2 000 евро; на 01.08.2018 г. – сумата от 1 000 евро; на
10.09.2018г. – сумата от 2 500 евро; на 29.10.2018 г. – сумата от 3 000 евро; на
12.11.2018г. – сумата от 3 000 евро; на 26.11.2018 г. – сумата от 3 000 евро; на
06.12.2018г. – сумата от 2 000 евро; на 27.12.2018г. – сумата от 2 000 евро; на
28.01.2019 г. – сумата от 1 000 евро; на 25.02.2019 г. – 1 850 евро; на 15.04.2019
г. – сумата от 3 000 евро; на 19.04.2019г. – сумата от 3 000 евро; на 10.07.2019г.
– сумата от 4 000 евро; на 01.08.2019г. – сумата от 200 евро; 25.08.2019 г. – 50
евро; 29.08.2019г. – сумата от 3 000 евро; 05.09.2021г. – сумата от 5 000 евро;
на 10.09.2021 г. – сумата от 4 000 евро; на 15.09.2021г. – сумата от 5 000 евро;
на 18.09.2021г. – сумата от 5 000 евро; на 20.09.2021г. – сумата от 5 000 евро;
на 22.09.2021г. – сумата от 5 000 евро/ общо 80134 евро.
Съгласно клаузите на договорите, всички заети суми се предоставят от
Н. Г. М. на Л. И. Н. за срок 30.11.2021г. По представените по делото 26 бр.
писмени договора предаването на сумите от ищцата на ответницата,
основанието по договора за заем и поетото от ответницата задължение за
връщането им в срока посочен в договорите са доказани.
Предвид изложеното предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени. Като постановяващо идентичен резултат по подобни
съображения, решението на окръжния съд следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата
следва да заплати на ищцата и сторените от нея разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 4000 лв., съгласно списък за разноските,
уговорени и платени съгласно договор за правна защита и съдействие от
05.01.2025 г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1153/07.11.2024г., постановено по гр. д. №
553/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Л. И. Н., ЕГН **********, гр.В., ул.“*“ №*, ДА ЗАПЛАТИ на
Н. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. "* *" №* сумата от 4000 лв.,
представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред настоящата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6