Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 15.11.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 10673 по описа за
2019г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 27.02.2019г., гр.д.60823/18г., СРС, 52 с-в
отхвърля предявените от Х.Т.Б. против В.А НА Н.иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за
признаване за незаконно и отмяна на
уволнението от длъжност „директор“
на „Н.И.ПО
М.И Х.“ при БАН, извършено със заповед № 1133/30.08.2018г. на Председателя на
БАН и иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на предишната длъжност, като
осъжда ищеца за заплати на ответника сумата 510 лева - разноски.
С определение от 30.04.2019г. по същото дело се изменя
на основание чл.248, ал.1 ГПК решението в частта за разноските, като се
увеличава размера на разноските, които Х.Т.Б. е осъден да заплати на БАН, на
основание чл.78, ал.3 ГПК от 510 лв. на 1 224 лв., с ДДС.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ищеца Х.Т.Б.. Счита, че в противоречие с чл.335, ал.2, т.3 КТ, според който
трудовият договор се прекратява без предизвестие, считано от връчване на
известието за прекратяване, каквото в случая е връчено на 31.08.2018г.,
заповедта за прекратяване предвижда различна дата 30.08.2018г. и придава
недопустимо обратно действие. Основанието на чл.338 КТ за прекратяване на
правоотношение, възникнало при избор, е неприложимо, защото правоотношението с
ищеца не е последица от избор по правилата на чл.83 – чл.86 КТ, а от сложен
фактически състав. В
противоречие с чл.6, ал.2 от Закона за БАН, предвиждащ директорите на
институтите да се избират чрез конкурс, според чл.24, ал.3, чл.25, ал.4 и
чл.42, ал.6 от Устава на БАН, директорът се избира от Управителния съвет на БАН
и се назначава от Председателя на БАН, който сключва споразумение по чл.107 КТ
с избрания кандидат съгласно чл.11, ал.3 от Правилата за провеждане и избор на
самостоятелни звена на БАН. Иска се отмяна на решението и постановяване на
друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемият – ответникът по исковете В.А
НА Н.оспорва жалбата.
Срещу определението по чл.248, ал.1 ГПК
постъпват частни жалби и от двете насрещни страни.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 и т.2 КТ
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
По силата на споразумение № 894/30.10.2014г., сключено
с председателя на ответника В.А НА Н.на
основание чл.107 и чл.83, ал.1 КТ вр. чл.42, ал.1 от Устава на БАН, ищецът Х.Т.Б.
заема длъжността „директор“ на „Н.И.ПО М.И Х.“ при БАН.
Със
заповед № 1133/30.08.2018г. на председателя на БАН, на основание чл.338 КТ вр.
чл.43, ал.1, т.3, предл.2 от Устава ва БАН и решение по протокол
УС-11/30.08.2018г. на УС на БАН, действащ като избирателно тяло, се освобождава
ищецът от длъжността „директор“, считано
от датата на решението на УС – 30.08.2018г.
Основанието за отзоваване по чл.338 КТ
предвижда възможност трудовото правоотношение, възникнало от избор да бъде
прекратено без предизвестие от съответното избирателно тяло.
Обвързаността
между страните от трудово правоотношение, произтичащо от именно от избор по
чл.83 – чл.86 КТ, а не от конкурс по чл.89 – чл.97 КТ, не е в противоречие с
нормативната уредба и главно с чл.6, ал.2 от Закона за БАН, изискващ директорите
на институтите и другите самостоятелни звена да се избират чрез конкурс при
условия, определени от устава. Според чл.24, ал.1, т.3 от Устав на БАН, управителният
съвет на БАН избира на конкурсна основа с тайно гласуване директорите на
постоянните научни звена. Съобразно чл.25, ал.2, т.4 от Устава на БАН, председателят
на БАН назначава избраните от Управителния съвет директори на самостоятелните
академични звена. Съгласно чл.42, ал.2 от Устава на БАН, директорът се избира с
конкурс от Управителния съвет на БАН за срок четири години. Нормата на чл.43 от
Устава на БАН урежда реда за предсрочното прекратяване на мандата на директора.
Видно от представените Правила за провеждане на избор на директори на постоянни
научни звена на БАН, решение по обявения избор се взема от УС на БАН при
спазване на кворум и с тайно гласуване – чл.11, ал.1 от Правилата. Председателят
на БАН сключва споразумение по чл.107 КТ с избрания от УС кандидат – чл.11,
ал.3 от Правилата.
БАН използва конкурса или т.нар.
конкурсно начало при възникване на изборното трудово правоотношение, но само доколкото
е необходимо при преценката на Управителния съвет като избирателно тяло,
относно качествата на кандидатите, участващи в избора. Заимстват се отделни
елементи от конкурса като състезателност и сравнителна оценка на кандидатите от
колегиален орган. Същевременно, обаче изборът се провежда в съответствие с
изискванията на чл.85 КТ, включително за кворум и гласуване. Самото основание
за възникване на трудовото правоотношение е избор, а не конкурс. За разлика от
конкурса, при който работодателят е длъжен да сключи трудов договор с
кандидата, посочен от конкурсната комисия, при избора, работодателят не е
обвързан от предложението на изборния орган. Същото единствено го улеснява при суверенната
му преценка да сключи или откаже да сключи трудов договор с избрания кандидат. Разпоредбата
на чл.6, ал.2 от Закона за БАН дава широка възможност, Уставът на БАН да уреди
избирането на директорите на институти, стига решението на избирателното тяло
да е взето при условията на конкурсен принцип между повече от един потенциален
кандидат, което в случая е изпълнено.
След като трудовото
правоотношение между страните възниква от избор по смисъла на чл.83, ал.1 КТ,
при неговото прекратяване намира приложение чл.338 КТ. Спазено е изискването на разпоредбата за
предсрочно отзоваване на директора без предизвестие от съответното
избирателно тяло. В т.1.2 от решение по протокол № 11/30.08.2018г., утвърдено
от председателя на БАН, Управителният съвет на БАН във връзка с предложение на
свои 12 членове и след проведена дискусия с тайно гласуване, прекратява
предсрочно мандата на ищеца. Въпреки че мотивите не са задължителни при
отзоваването, в протокола са посочени такива, а именно: неизпълнение на решения
на ръководните органи на БАН, нарушаване на Устава на БАН и уронване престижа
на Академията. Изборното правоотношение се счита за прекратено с
волеизявлението на избирателното тяло в тази насока, инкорпорирано в протокола
от 30.08.2018г., както е вписано и в заповедта на работодателя за прекратяване,
а не от момента на нейното връчване. Изрично е предвидено в чл.339, ал.2 КТ, че
когато за прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало от избор, е
необходимо волеизявление на работодателя, то се замества от решение на
избирателното тяло.
Искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на
уволнението за незаконно и за неговата отмяна е неоснователен.
Като последица, неоснователен е искът по чл.344, ал.1,
т.2 КТ за възстановяване на заеманата длъжност.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
Неоснователни са частните жалби на двете насрещни
страни срещу определението, с което се изменя на основание чл.248, ал.1 ГПК
решението в частта за разноските, като се увеличава размерът на разноските,
които Х.Т.Б. е осъден да заплати на БАН, на основание чл.78, ал.3 ГПК от 510
лв. на 1 224 лв., с ДДС. Пред първа инстанция, ответникът по исковете
установява разноски от 3 600 лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение.
Частично основателно е своевременно направеното възражение за прекомерност.
Делото се отличава с известната фактическа и правна сложност по смисъла на
чл.78, ал.5 ГПК. Възнаграждението следва да се намали само до размера от
1 224 лв., но не и до нормативния минимум от 510 лв. по чл.7, ал.1, т.1 от
Нареба № 1/2004г. МРАВ. Частните жалби срещу определението следва да се оставят
без уважение.
Пред настоящата инстанция въззиваемият
реализира разноски за 3 600 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение,
но за процесуално представителство от двама адвокати – адв. С. и адв. П., поради
което и на основание чл.78, ал.1 ГПК има право на половината платено
възнаграждение от 1 800 лв. за явилия се по делото един адвокат.
Неоснователно е възражението за прекомерност. Въпреки че е уговорено над нормативния
минимум по чл.7, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от Наредба № 1/2004г. МРАВ от 560 лв. +
200 лв., или общо 760 лв., делото се отличава с известна фактическа и правна
сложност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.
Поради неоснователност на частните жалби, насрещните
страни не си дължат разноски по тях.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 27.02.2019г., гр.д.60823/18г., СРС, 52 с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частната жалба Х.Т.Б. и
частната жалба на В.А НА Н.срещу определение от 30.04.2019г., гр.д.60823/18г.,
СРС, 52 с-в по чл.248, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Х.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Б.А.Н.,
с адрес: гр.София, ул. „*******сумата 1 800 лв. – разноски за въззивна
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от 15.11.2019г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.