№ 89182
гр. София, 21.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Частно
гражданско дело № 20241110134056 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по заявление вх. №
184365/05.06.2024г., подадено от „А“ ЕООД, чрез пълномощника
юрисконсулт Ц. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК срещу В. Г. В. с ЕГН ********** въз основа на договор за
кредит, като за част от сумите, претендирани по договор за потребителски
кредит № 306459 от 26.04.2019г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
За сумите, които се претендират като: неплатени дължими такси в размер на
224, 31 лв. и неустойка по чл. 6.2 от договора в размер на 464, 61 лв.,
заявлението следва да се остави без уважение, поради следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 от ГПК, съдът има задължението да
прецени дали искането (в цялост или част от него ) не е в противоречие със
закона или с добрите нрави, и дали искането се основава на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това, и ако установи, че е налице такова противоречие, той е длъжен да
отхвърли подаденото заявление, като преценката се прави от съдържанието
на самото заявление и приложения към него договор.
В случая съдът счита, че претендираната неустойка по чл. 6.2 от посочения
договор, която се начислява автоматично от заемодателят към задължението
на заемателя, при непредставяне на обезпечение от негова страна, както и
претендираната сума за дължими такси са неравноправни и противоречащи
на закона. Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за
1
потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за
услугата е задължително условие за получаване на кредита.
Съдът счита, че въведените в договора условия за предоставяне на
обезпечение, както и срокът за предоставянето му, създават значителни
затруднения за длъжника за изпълнение на договора за кредит. Посочената
уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на
получените гаранции. В случая непредставянето на обезпечение по договора
се следва от начисляване на неустойка в размер на 605, 58 лв., който
надвишава със 100% предоставената главница. Следователно същата излиза
от присъщата си по закон обезпечителна функция, а се явява и разход по
кредита, който видно от размера на уговореното задължение е следвало да
бъде включен в ГПР, но това не е сторено. Като не е сторено това,
потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на
сумата, която следва да плати по договора и реалните разходи по кредита,
които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Поради това следва да се приеме, че така уговорената неустойка по същество
има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като
по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал.
4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Поради изложеното и на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК
заявлението следва да бъде отхвърлено по отношение на претендираните
вземания за сумите от: 224, 31 лв. и неустойка по чл. 6.2 от договора в
размер на 464, 61 лв.
По изложените мотиви, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК заявлението на „А“
ЕООД с вх. № 184365/05.06.2024г., подадено в СРС, чрез пълномощника
юрисконсулт Ц., по което е образувано настоящото ч.гр.д. № 34056/2024г. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу В. Г. В. с ЕГН ********** в следната част: относно претендираните
неплатени дължими такси в размер на 224, 31 лв. и неустойка по чл. 6.2 от
договора в размер на 464, 61 лв.
Разпореждането може да се обжалва от заявителят с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от
него.
На осн. чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК се указва на заявителя, че за посочените по
– горе суми, за които е отказано да се издаде заповед за изпълнение
/заявлението е отхвърлено/ може да се предяви осъдителен иск в едномесечен
срок от съобщението за настоящото разпореждане.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3