Р Е Ш Е Н И Е
№ 39 15.04.2019г. гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд наказателна колегия
На
осемнадесети март
две
хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Мариана
Георгиева
Членове: 1. Светлин Стефанов
2. Румяна Райкова
Секретар
Станислава Стойчева
Сложи
за разглеждане докладваното от окръжния съдия Р.Райкова
ВНЧХД № 87 по описа за 2019г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.318 и сл. от НПК.
С
Присъда № 8 от 06.02.2019г. по НЧХД № 2575/2018 г. Шуменският районен съд е
признал за виновен подсъдимия Й.И.Р. с
ЕГН **********, за това, че на 12.12.2017 г. в гр. Шумен, чрез
телефонен разговор от телефон с № 08877739307, е разгласил пред дежурния
служител от Дирекция „Национална система 112“ на единен европейски номер 112,
позорни обстоятелства за Ю.С.Р. ***, а именно, че „не е добре психически“ и
„държейки брадва представлявал заплаха за околните“ и му преписал престъпление,
твърдейки, че „Ю.С.Р. препятства правото му на предвижване и отправя заплахи
към личността му посредством размахване /използване/ на брадва“ – престъпление
по чл. 147, ал. 1, предл. първо и предл. второ от НК, като на основание чл.78а
от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно
наказание “глоба” в размер на 1 200 лева. С присъдата съдът осъдил подсъдимия Й.Р., да заплати на Ю.Р., сумата от
700 лв. като обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на
извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. първо и предл.
второ от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието –
12.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска в
останалата му част до пълния предявен размер. Също така осъдил подсъдимия да
заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лева, както
и да заплати на тъжителя Ю.Р., сумата от 460.92 лева представляваща деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение, както и да заплати в полза на държавата
направените деловодни разноски в размер на 31.60 лв. Постановил на основание
чл. 112, ал. 4 от НПК вещественото доказателство по делото - един брой CD, да
бъде оставено по делото.
Срещу
постановената от ШРС присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия чрез
защитника му. В жалбата изразява недоволство от присъдата, тъй като смята, че е
неправилна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон и
несъобразена със събраните доказателства по делото и със съдебната практика.
Моли да бъде отменена обжалваната присъда, като бъде постановено решение, с
което да бъде признат подсъдимия за невиновен или алтернативно да бъде върнато
делото за разглеждане от друг съдебен състав.
В
съдебно заседание процесуалният представител на тъжителя оспорва жалбата и моли
да бъде оставена без уважение. Смята, че в случая се касае за изложени
конкретни факти и твърдения по отношение на достойнството и личността на
тъжителя. Целта според него е била да се злепостави тъжителя и да се ангажира
някаква отрицателна нагласа спрямо него тъй като е предстояло да вземат
отношение полицейски служители на инкриминираната дата с оглед твърденията на
подсъдимия изложени пред телефон 112. Счита, че първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а в същото време
е приложил правилно материалния закон. Моли да бъде потвърдена присъдата на
РСШ, като правилна и справедлива и да бъде отхвърлена внесената жалба от
защитника на подсъдимия. Претендира и сторените от тъжителя разноски в
настоящото производство.
В
съдебно заседание процесуалният представител на подсъдимия поддържа жалбата на
сочените в нея основания. Сочи, че фактическата обстановка по делото и действията
на тъжителя Ю.Р. са установени, но първоинстанционният съд е постановил присъда
в противоречие с нея. Смята, че преценката на ШРС е неправилна и в противоречи с
приетото в наказателното право, че сигнализирането на компетентните органи с
цел извършване на проверка по случай не е предмет на престъпление по чл.147 от НК. Според защитата една такава присъда би била възпираща за упражняване на
конституционното право на всеки един гражданин да сигнализира органите на реда
при съмнение за противоправни действия. Моли да бъде отменена присъдата на РСШ
като незаконна и необоснована и да бъде постановено решение, с което да бъде
оправдан жалбоподателя. Претендира и разноски.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Въззивната инстанция, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като
провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл.
313 - 314 от НПК, установи само наличие на обстоятелства по чл. 338 от НПК във
вр. с чл. 334 т.6 от НПК.
За да постанови присъдата си,
районният съд е събрал множество гласни и писмени доказателства – обясненията
на подсъдимия, показанията на свидетелите – И.С.Г., И.М. И., Х. А.Х., А.Г.Д. и М.Т.М.-Р.,
предявил на страните веществените доказателства по реда на чл. 284 от НПК – 1
бр. СД, съдържащ звукозапис на прието обаждане на 12.12.2017 г. в РЦ 112 –
Кърджали от телефонен номер **********,
както и останалите писмени доказателства приобщени на основание чл.283 от НПК,
които е обсъдил обстойно и задълбочено. След анализа им, съдът е приел от
фактическа страна, че:
През месец декември 2017г. подсъдимият Й.И.Р. и приятелката му – свидетелката
М.М.Р./понастоящем съпруга/ живеели в кооперация /блок № 2/, находяща се на *****
в гр. Шумен. Тъжителят Ю.С.Р. живеел под наем в общинско жилище, намиращо се в
посочената кооперация на ***** в гр. Шумен. Подсъдимият Й.Р. и тъжителят Ю.Р. били съседи, като отношенията им били
изострени до известна степен поради конфликт с паркирането на притежавания от
подсъдимия лек автомобил „Субаро“ в близост до кооперацията, защото тъжителят
по този повод многократно сигнализирал органите на Община Шумен и на Полицията.
На 12.12.2017 г. преди обяд около 10.30
часа, частният тъжител Ю.Р. цепел дърва за огрев на бетонната площадка в
близост до трети вход на жилищната кооперация на посочения по-горе адрес. По
това време подсъдимият Й.Р. и свидетелката Моника Русева излезли от входа, в
който живеели и се насочили към паркираното встрани от кооперацията МПС,
собственост на подсъдимия. Минавайки покрай тъжителя, подсъдимият го помолил да
спре да цепи дърва. Тъжителят обаче му отговорил, че съгласно Наредба № 1 за
поддържане и опазване на обществения ред в Община Шумен на Общински съвет -
Шумен има право да цепи дърва за огрев. Тогава подсъдимият Р. от собственият си телефон позвънил на
Единен европейски номер за спешни повиквания 112 при Министерство на вътрешните
работи, като разговарял със служителката М.С.Р., работеща в РЦ 112 – Кърджали. В
цитираното обаждане в отговор на зададените му въпроси от страна на подсъдимия
било посочено, че тъжителят е „явно е луд”, „с една брадва посяга на хората“,
„преди малко щеше да ме удари с нея като минавах покрай него“, „не е добре
човекът и е агресивен“, „просто не е добре човекът явно“. Впоследствие,
получавайки тази информация служителката
на РЦ 112 – Кърджали М.Р. предала сигнала на дежурния при ОД на МВР –
Шумен и на место бил изпратен дежурният полицейски екип в състав – свидетелите И.С.Г.
и И.М. И.. Пристигналите на адреса полицейски служители, след установяване
самоличността на лицата, снели писмени сведения от частния тъжител Ю.Р. и
подсъдимия Й.Р.. След като дали сведения за инцидента, полицейските служители
предприели действия по служба – изготвяне на протокол за предупреждение по чл.
65, ал. 2 от ЗМВР от полицейския служител И.С.Г..
Впоследствие, разбирайки за посоченото
обаждане на единен европейски номер 112, тъжителят се запознал със същото и
счел, че посредством телефонното обаждане са разгласени позорни обстоятелства
за него, тъй като изложеното не отговаряло на истината, поради което подал
процесната тъжба до ШРС.
Първоинстанционният съд съобразил
движението на делото по инстанциите от първоначалното подаване на тъжбата, по
която било образувано НЧХД № 1466/2018 г. на ШРС, прекратяването му от съдията
– докладчик за проверка на престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК от Районна
прокуратура – Шумен, постановения отказ за образуване на наказателно
производство от общ характер и препращането на материалите по делото по компетентност
на Районен съд – Шумен, където било образувано настоящото НЧХД и след това
обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства. Както фактическите
констатации, така и правните изводи на районния съд, се споделят изцяло от
настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и точна интерпретация на
събраните по делото доказателства. Обосновано първата инстанция е приела, че установената
от него фактическа обстановка се подкрепя и от присъединените на основание
чл.283 от НПК писмени доказателства по делото и от вещественото доказателство –
носител на информация от записа на телефон 112, който е изслушан в хода на
съдебното следствие и възпроизведен в съдебния протокол. Безспорно с най-голяма
тежест в доказателствената маса по делото е именно съдържанието на това
веществено доказателство – 1 бр. СД, който съдържа звукозапис на прието на
12.12.2017 г. телефонно обаждане в РЦ 112 – Кърджали от телефонния номер на
подсъдимия, отразяващ точните думи и фрази употребени от подсъдимия Р. на
Единен европейски номер за спешни повиквания 112 и впоследствие – предаден на
ОД на МВР – гр. Шумен. Правилно РС е направил извода, че в сигнала на Й.Р., в
отговор на зададените му въпроси от страна на служителката М.С.Р., подсъдимият изложил, че тъжителят „явно е
луд”, „с една брадва посяга на хората“, „преди малко щеше да ме удари с нея
като минавах покрай него“, „не е добре човекът и е агресивен“, „просто не е
добре човекът явно“. Тези фрази съответстват и на оплакванията в тъжбата. В
синхрон с тях са и показанията на свидетелите И.Г., И. И. и Х. Х., които
правилно ШРС е ценил като безпристрастни и незаинтересовани. Между тях е налице
взаимна връзка, логични са, последователни и взаимно се допълват. На
свидетелите Григоров и И. извършили полицейската проверка и подсъдимия и
частния тъжител са изложили непосредствено и веднага след деянието фактите,
които са възприели. РС приел, че на тях частично кореспондират и показанията на
свидетелите А.Д.и М.М-Р., но в по-голямата им част показанията им са
противоречиви помежду си, а също така противоречат на останалия доказателствен
материал, събран по делото. Няма противоречие в мотивите на РС, както твърди
защитата, защото РС е посочил в кои части ги кредитира и в кои не. Това, че
част от показанията не съответстват на съвкупния доказателствен материал е основание
да се изключи само тази част от показанията, а не изцяло показанията на даден
свидетел. Дори обясненията на подсъдимия Й.Р. по същество подкрепят така установената фактическа обстановка. Той
не отрича отправянето на посочените в тъжбата реплики и твърдения по отношение
на тъжителя, както и че на записа е именно неговият глас. В тази връзка ШРС
е подложил на задълбочено обсъждане всички събрани по делото доказателства –
писмени и гласни. Посочил е кои свидетелски показания в кои части кредитира и
защо, както и кои показания остават изолирани от съвкупната доказателствена
маса. Обстойно е обсъдил всички събрани доказателства, съпоставил ги е и им е направил
пълен и всеобхватен анализ, след което е достигнал до правилни и
законосъобразни изводи въз основа на тях. Шуменският окръжен съд напълно споделя
логиката на ШРС при обсъждането на доказателствата и се солидаризира с мотивите
му, поради което и не ги преповтаря. Предвид на това, че същият е дал много
обстоен и задълбочен отговор на всички развити от защитата на подсъдимия
съображения в хода първоинстанционните съдебни прения и доразвити в съдебно
заседание пред въззивната инстанция и имайки предвид становището на различни
състави на ВКС на РБ, обективирано в редица решения /Р №624/06.02.14г, І НО по
КД №1963/13г; Р №321/18.01.16г, ІІІ НО по КД №807/15г; Р № 181/11.06.12г І НО
по КД № 486/12г/, въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря и
”…обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на
първоинстанционната присъда, след като /въззивният съд/ не е достигнал до
различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото”.
Следва да се отбележи и факта, че е
безспорно установена по делото и етимологията на конфликта и опорочените от
преди деянието междусъседски отношения, които според ШОС са в основата на
извършването на деянието от страна на подсъдимия. Каквито и конфликти да има
обаче между съседи, всеки отговаря за извършването на обществено опасните
деяния, извършени от него. Обстоятелството, че тъжителят Ю.Р. е сигнализирал
различни институции за неправилно според него паркираната кола на подсъдимия Й.Р.,
не намалява обществено опасните последици от извършеното от последния деяние.
Факт е, че в резултат на деянието са ангажирани държавни служби – както на
Единен телефонен номер 112 така и на полицейските органи и това не прави
деянието ненаказуемо, а го прави с по-висока степен на обществена опасност. ШОС
напълно споделя константната практика на ВКС по отношение на това, че щом
деецът е действал със съзнанието, че изпълнява гражданския си дълг, като
съобщава обстоятелства и факти за извършено престъпление от общ характер, като
сочи и лицето, което го е извършило, той не може да носи отговорност за
нанесена клевета по смисъла на чл. 148, п. 2 от Наказателния кодекс. Настоящият
случай обаче не е такъв – подсъдимият е съобщил действия, които не са се
случили – това безспорно се установява по делото предвид гореустановената
фактическа обстановка, която всъщност не се оспорва и от него. Видно от
съдържанието на вещественото доказателство, изслушано в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, сигнализирането на институциите с
приписване на думи и действия на тъжителя, които не са се случили е извършено
спокойно и обмислено, макар и веднага след стълкновението между двамата, но се
е целяло именно да бъде предизвикана реакция от страна на държавните органи и
да бъде изпратена полиция на место. Употребени са такива думи и изрази, които
са целяли да се провокира намесата на органите на реда, не защото се е
налагало, а в продължение на опорочените им междусъседски отношения. Безспорно
твърдението на подсъдимия за неслучили се противоправни действия и отрицателни
прояви в поведението на тъжителя Р. е укоримо и от гледна точка на морала.
Правилни, задълбочени и обосновани са
изводите на Шуменския районен съд по отношение на обекта, обективната страна и
субекта на престъплението и ШОС ги споделя изцяло. Съдът намира, че събраните и
обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно
допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния
извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение и на настоящия
състав, че подсъдимият Р. е извършил посоченото в присъдата деяние. Следва все пак да се
маркира, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението
клевета по чл. 147, ал. 1, предл. първо и предл. второ от НК, тъй като умишлено
е разгласил неистински позорни обстоятелства за тъжителя и му е приписал
неизвършено от него престъпление. Той е довел до знанието на трето лице
несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на тъжителя
и това е сторено както чрез служителката от тел.112, така и чрез дежурния в
полицията и чрез дошлите на място свидетели полицаи, които са извършили
проверката. При липсата на жалба от тъжителя в тази насока не може да се
коригира присъдата със закон за същото наказуемо престъпление и разширяване
кръга от лицата чрез които е станало разгласяването, защото така реално се
отежнява положението на подсъдимия, чрез включването на допълнителни
обстоятелства в присъдата. Все пак следва да се отбележи, че тези обстоятелства
са обстойно разгледани и взети предвид в мотивите. Обоснован е извода на РС, че
посочените по отношение на тъжителя думи и фрази, че е „явно луд”, „не е добре
човекът и е агресивен“ и „просто не е добре човекът явно“ са позорящи
квалификации, изразяващи отрицателна оценка на личността му, а освен това не
отговарят и на действителността. ШОС споделя съжденията на първата инстанция и
по отношение на думата „луд“ съобразно значението и в тълковния речник – именно
това е правилната и преценка, а не според евентуалния разговорен език в
различни малки групи от обществото. Сам подсъдимия не отрича на записа да е
неговия глас, а е безспорно че е употребил думата „луд“. Няма събрани доказателства
по делото тъжителя да има психично страдание, личностови особености или
кверулантно поведение, тъй като за да се направи такъв извод е необходимо освен
установяване на факт на писане на многобройни жалби до различни институции, да
има или съответно заключение от съдебен психиатър или медицинска документация.
Събирането на доказателства от ДПБ – с.Царев брод е било с оглед изясняване на
фактическата обстановка и разкрИ.ето на обективната истина. По изложените
съображения не се споделят доводите на защитата пред въззивния съд, че думата „луд“
няма отрицателно значение и събирането на доказателства от ДПБ –с.Царев брод от
страна на ШРС не е било необходимо. Правилни, обосновани и законосъобразни са и
изводите на първоинстанционния съд по отношение на втората форма на
престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК осъществена чрез умишлено приписване на
неизвършено от тъжителя престъпление по чл. 144 от НК - „с една брадва посяга
на хората“, „преди малко щеше да ме удари с нея като минавах покрай него“,
което в действителност тъжителят не е извършил. РС е съобразил, че клеветата е
резултатно престъпление и се счита за довършено, когато поне едно трето лице е
узнало твърдението на дееца за приписаното на тъжителя престъпление, когато
това твърдение е възприето от адресата, както и че не е необходимо последния да
е повярвал на дееца или да са настъпили каквито и да било други последици. В
настоящия случай твърдението, че Ю.Р. е извършил престъпление е било възприето
пряко от свидетелката М.С.Р. и
косвено от свидетелите И.С.Г. и И.М. И.. Независимо, че е станало в отсъствие
на тъжителя Ю.Р., впоследствие това обстоятелство му е станало известно.
Подсъдимият е бил наясно, че клеветническите твърдения „с една брадва посяга на
хората“ и „преди малко щеше да ме удари с нея като минавах покрай него“, ще
бъдат възприети от трети лица. Правилно първата инстанция се е позовала на
факта, че нито в обяснението от 12.12.2017 г съставено от Й.Р., нито в
изложеното в хода на извършената предварителна проверка, възложена на полицията
с постановление на ШРП, се съдържат твърдения за конфликт между подсъдимия и
тъжителя или за отправени заплахи от частния тъжител срещу подсъдимия. Затова е
съответен на събраните по делото доказателства извода на ШРС, че между
подсъдимия и частния тъжител Ю.Р. не е възниквал словесен конфликт и последният
не е отправял закани срещу него с думи или действия и респективно не се доказва
тъжителят да е извършил престъпление по чл. 144 от НК. Тъй като подсъдимият на
едно и също място и по едно и също време е направил едно изказване, в което се
съдържат различни думи, изрази и фрази, клеветнически по естеството си, и те са
насочени срещу една и също лице, следва да се приеме, че се извършва едно
престъпление. От субективна страна престъплението е извършено с вина под
формата на пряк умисъл, тъй като подс.Р. е съзнавал, че изричайки тези думи, същите
са едновременно и позорящи и неистински, и е бил сигурен, че приписваното
престъпление не е извършено от пострадалия, но е целял твърденията му да
стигнат до знанието, както на служител от единен телефонен номер 112, така и до
органите на полицията.
Поради всичко изложено ШОС намира, че ШРС
правилно и законосъобразно се е произнесъл с присъда, с която е признал
подсъдимия по така възведеното с частната тъжба обвинение за виновен и го е осъдил
за клевета в двете и форми. Предвид начина на извършване на деянието
употребените неедна фрази и наличието на осъществено деяние по двете форми на
клеветата, ШОС приема, че в процесния случай деянието не може да се разглежда
на плоскостта на чл.9 ал.2 от НК поради малозначителност, тъй като предвид
сигнализирането на държавни органи, обществената опасност е завишена.
Настоящата инстанция приема, че като
установил горната фактическа обстановка, и изложил правилни съображения за
съставомерността на деянието, ШРС правилно е достигнал до извода, че са налице
предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на подс.Р. от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание за извършеното престъпно
деяние. Районният съд правилно е установил, че до този момент деецът не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, пълнолетен е и няма нанесени в резултат на деянието
имуществени вреди, поради което е преценил, че са налице предпоставките за
освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК и налагане на
административно наказание за извършеното престъпление.
Предвиденото в чл. 78а ал. 1 от НК
административно наказание глоба е наложено от съда в размер малко над
минималния, предвиден от закона, а именно – 1200лв. ШРС е посочил в мотивите
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства като правилно е
индивидуализирал наказанието в параметрите посочени от законодателя между
минималния и средния предвиден в НК. Мотивите на първоинстанционния съд по
отношение на определянето на наказанието се споделят изцяло от настоящата
инстанция - съобразени са обществената опасност на деянието, ниската обществена
опасност на дееца и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства.
По
отношение предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск:
Настоящата инстанция приема напълно изводите на районния съд относно гражданския
иск. Изводите на съда, че следва да се уважи гражданския иск за неимуществени
вреди срещу подсъдимия, но не в пълния предявен размер са правилни и се
споделят от ШОС.
По
отношение на разноските и веществените доказателства, съдът е приложил правилно
закона.
Въззивният
съд не намира пороците в жалбата посочени от жалбоподателя – неправилност и
незаконосъобразност на присъдата, както и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. По изложените по-горе съображения, съдът е приел
правилна фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства,
на които е направил логичен и последователен анализ.
С оглед изложеното, като съобрази, че във
въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от
районния съд фактическа обстановка и като не констатира наличието на съществени
нарушения на процесуалните правила или нарушение на материалния закон,
въззивният съд намира, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, а
жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Предвид претенцията на адв.Х. за присъждане
на разноските по делото направени пред въззивната инстанция, ШОС, като
съобрази, че в представения пред настоящата инстанция договор за правна помощ е
вписана сумата от 400лв., като предмет на договорено адвокатско възнаграждение,
счита, че следва да бъде осъден подсъдимият Й.Р. да заплати на тъжителя Ю.Р.
сумата от 400,00лв. като направени от него деловодни разноски на основание
чл.189 ал.3 от НПК.
По изложените съображения и на основание
чл. 338 от НПК вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Шуменският Окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 8 от 06.02.2019г. по НЧХД № 2575 по описа за 2018 г. на Шуменския
районен съд.
ОСЪЖДА Й.И.Р.
да заплати на Ю.С.Р. сумата от 400,00лв. като деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
На основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да
се съобщи писмено на страните, за изготвяне на настоящото решение.
Председател: Членове:
1.
2.