№ 1499
гр. Варна , 26.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай С. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай С. Стоянов Гражданско дело №
20213100100502 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад:
Производството е по искове на Й. П. Р., ЕГН**********, с адрес по делото град
Варна, кв. Трошево, бл.15, вх. „А“, ет.5, ап.15, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за
осъждане на Прокуратурата на Република България, адрес по делото гр.София, бул.
„Витоша“ №2, за сумите:
- 50 000.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни:
страх от осъждане, шок от обвинението и тежестта на наказанието за него, няколко заведени
граждански дела за вреди срещу ищеца, душевни страдания, отчуждение от семейството (в
това число раздели и събирания със съпругата и окончателен развод през 2018г.), още
финансови затруднения за семейството, социално дистанциране от близки, колеги и
приятели, нарушения на съня, натрапчиви мисли, депресия, тревожност, посттравматично
стресово разстройство (в това число с постоянно лечение при психиатър - терапевтично и
медикаментозно), отключено заболяване на зъбите, наложило скъпоструващо и болезнено
лечение, всичките от които – в резултат на неоснователното привличане на ищеца в
качеството на обвиняем по ДП №53/2015г. по описа на ОСлО при ВОП на 23.04.2015г. и
повдигането на обвинение срещу него по НОХД №820/2017г. на ВОС, за престъпление по
чл.123, ал.3 вр. ал.1 от НК (че като технически ръководител на събаряне на сграда (хотел
Вероника в кк Слънчев ден) е нарушил множество нормативни правила, в резултат на което
причинил смъртта на четири човека работници), за което обвинение е признат за невинен с
влязла в законна сила (спрямо Р.) на 27.07.2020г. присъда, след триинстанционен контрол;
- 7500.00лв. – обезщетение за всички имуществени вреди, формирани от сумите:
3300.00лв. – сбор от адвокатските хонорари за защита на Р. по ДП и по НОХД на три
инстанции, а именно: 800лв. заплатени на 23.04.2015г. по договор за правна защита и
съдействие относно досъдебно производство; 1000лв. заплатени на 01.10.2017г. по договор
за правна защита и съдействие от 01.10.2017г. относно НОХД, по който е договорено
разсрочено плащане - първа част от общите 2500лв.; 500 лв. заплатени на 01.10.2018г. по
договор за правна защита и съдействие от 01.10.2017г. относно НОХД, по който е
договорено разсрочено плащане - втора част; 500 лв. заплатени на 30.08.2018г. по договор за
правна защита и съдействие от 01.10.2017г. относно НОХД, по който е договорено
разсрочено плащане - трета част; 500лв. платени на 09.07.2018г. по договор за правна
защита и съдействие от 01.10.2017г. относно НОХД, по който е договорено разсрочено
плащане - последна вноска; и 4200.00лв. – заплатени от ищеца средства за дентално лечение,
обща сума, формирана както следва: 850лв. - заплатени на 26.05.2015г. по фактура от дата
1
26.05.2015г., за мостова конструкция на зъби; 260лв. - заплатени на дата 24.06.2015г. по
фактура от 24.06.2015г., за лечение и укрепване на пародонта на зъби в съзъбието; 460лв. -
заплатени на 05.06.2015г. по фактура от 05.06.2015г. за мостова конструкция на 22 и 23
зъби; 870лв. - заплатени на 15.07.2015г. по фактура от 15.07.2015г. за мостова конструкция
на 25, 26 и 27 зъби; 588лв. - заплатени на 11.09.2015г. по фактура от дата 11.09.2015г. за
пародонтално лечение /терапевтичен и хирургичен кюретаж/; 588лв. - заплатени на дата
13.01.2016г. по фактура от 13.01.2016г. за пародонтално лечение /терапевтичен и
хирургичен кюретаж/; и 584лв. - заплатени на 14.04.2016г. по фактура от 14.04.2016г. за
пародонтално лечение /терапевтичен и хирургичен кюретаж/;
- ведно със законната лихва върху главниците от датата 23.04.2015г. деня на
привличане като обвиняем) до пълното изплащане на всяка от сумите.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че на 23.04.2015г. бил привлечен като обвиняем по ДП №53/2015г.
по описа на ОСлО при ВОП за престъпление по чл.123, ал.3 вр. ал.1 от НК (че през 2014-
2015г., като технически ръководител при събаряне на сграда (хотел Вероника в кк Слънчев
ден), е нарушил множество нормативни правила, в резултат на което причинил смъртта на
четири човека работници). Твърди, че при привличането му е била определена мярка за
неотклонение „подписка“, както и заедно с това забрана за напускане на България. Не сочи в
случая какви по вид и брой действия по ДП са били извършени с участието на обвиняемия-
ищец. Но сочи, че след привличането той предпирел защитата си по ДП. Впоследствие на
10.07.2017г. на ищеца било повдигнато и обвинение за престъпленията чл.123, ал.3 вр. ал.1
НК. По обвинителния акт било образувано НОХД №820/2017г. на ВОС, по което с присъда
от 04.10.2018г. подсъдимият бил признат за невиновен. След протест, с присъда от
27.09.2019г. на ВАпС е била потвърдена присъдата на ВОС спрямо подсъдимия Р.. След
протест, с решение от 27.07.2020г. по к.н.д. №117/2020г. потвърдителната присъда била
оставена в сила спрямо подсъдимия Р.. Така оправдателната присъда влязла в законна сила
на 27.07.2020г., след което наказателното производство срещу ищеца приключило
окончателно.
Ищецът твърди, че в резултат на незаконното привличане по ДП и след това от
незаконното обвинение в престъпление, той претърпял неблагоприятни преживявания и
състояния – шок от обвинението и тежестта на престъплението и наказанието за него, страх
от осъждане, няколко заведени граждански дела за вреди срещу ищеца, душевни страдания,
отчуждение от семейството (в това число раздели и събирания със съпругата и окончателен
развод през 2018г.), финансови затруднения за семейството му, социално дистанциране от
близки, колеги и приятели, нарушения в съня, натрапчиви мисли,депресия, тревожност,
посттравматично стресово разстройство (в това число с постоянно лечение при психиатър -
терапевтично и медикаментозно), отключено заболяване на зъбите, което наложило
скъпоструващо и болезнено лечение – всички от които твърди да са влошили още повече
състоянието на ищеца; и всички от които счита за пряка последица от незаконно
повдигнатото му обвинение.
Въз основа гореизложеното и на характера на обвинението, периода на
процесуалните действия с участие на ищеца, мярката за неотклонение и вида й,
преживяното в личен, морален, здравословен, семен и колегиален аспекти от ищеца и
всички относими по ЗОДОВ факти, включително отражението на НП върху ищеца като
цяло, се моли за обезщетение в претендирания и справедлив според него размер, като в
подкрепа на искането развива правни съображения.
По отношение на имуществените вреди твърди, че направил разноски за адвокатско
възнаграждение за защита по ДП и НОХД на три инстанции, общата стойност на които
претендира да получи, също като пряка последица от факта на незаконното обвинение.
Отново като пряка последица от последното търси да получи и стойността на заплатените
2
средства за дентално лечение по пера и дейности, отразени при формиране на исковата сума.
Претендира и законната лихва върху горните обезщетения, считано от конкретно
заявена от ищеца дата.
По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва
привличането на ищеца, като обвиняем; повдигането на твърдяното обвинение срещу него;
образуваното по обвинението НОХД; както и финалната оправдателна по НОХД присъда
спрямо ищеца по настоящото дело.
Исковете обаче оспорва изцяло по основание и размер, като във връзка с това
навежда следните групи доводи: 1/ недоказаност на поддържаните да са били претърпяни
неимуществени вреди, по вид и размер; 2/ недоказаност на причинната връзка между
вредите и действията на ответника по исковите ДП и НП; 3/ несъответствие и завишеност на
претендираните неимуществени вреди с принципа на справедливостта, с оглед естеството на
делото и обвинението, срока на разглеждане на същото, не най-тежката мярка за
неотклонение по ДП, икономическата обстановка в страната и другите за случая относими
по ДП и НП обстоятелства; 4/ изрично прави възражение с правно основание чл.5, ал.1 от
ЗОДОВ за освобождаване на ответника от отговорност поради изключителна вина на ищеца
по делото за евентуално настъпилите вреди от незаконното му обвинение, изразяваща се в
това, че: Й.Р. бил издирил,наел на работа, осигурил превоза и заплащал труда на лицата,
причинили срутването на хотел Вероника в кк Слънчев ден; пак той извършвал инструктаж
за безопасността; и пак той разрешил на един работник да реже желязо в сградата; и с
всичко това починалите четирима работници при срутване на хотела били изцяло зависими
от Й.Р. и изпълнявали неговите нареждания.
По същество моли за отхвърлително решение по исковете.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже:
соченото неоснователно повдигнато му обвинение за престъпление (незконосъобразни
съставомерни действия) на ПРБ по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, в това число вид на
обвинението, предвидено наказание,брой и вид задължителни действия по ДП и НП с
участието на ищеца, продължителността на наказателното дело; факта, вида и
продължителността на взетата мярка за неотклонение; и всички други съставомерни по реда
на чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ действия на ПРБ; също и всички твърдяни по вид и обем вреди
(имуществени и неимуществени), които да съставляват пряка и непосредствена последица
от незаконосъобразните действия на ПРБ, а също и последиците от незаконното обвинение
върху физическото и психическото здраве на ищеца, личнния му живот и отношения със
семейство, близки и колеги,както и за професионалното развитие; както и размера на
справедливото обезщетение за доказаните по вид и обем вреди, пряка последица от
обвинението.
Допълнително по исковете за имуществени вреди следва да докаже и факта и
момента на реалното претърпяване на вредите (за претърпяни загуби) и пряката причинна
връзка между тях и незаконните действия на ПРБ.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже:
положителните факти на които основава възраженията си – за липса на предпоставките за
ангажиране на отговорността му (изобщо или в заявения и претендиран от ищеца обем);
евентуално следва да докаже пълно и главно възражението си по чл.5, ал.1 от ЗОДОВ – за
освобождаване на ответника от отговорност поради изключителна вина на ищеца за
евентуално настъпилите вреди от незаконното му обвинение, изразяваща се в това, че: Й.Р.
3
бил издирил,наел на работа, осигурил превоза и заплащал труда на лицата, причинили
срутването на хотел Вероника в кк Слънчев ден; пак той извършвал инструктаж за
безопасността; пак той разрешил на един работник да реже желязо в сградата; и с всичко
това починалите четирима работници при срутването на хотела били изцяло зависими от
Й.Р. и изпълнявали неговите нареждания – всичко което да има значение за исковите
обезщетения по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото: че на
23.04.2015г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП №53/2015г. по описа на ОСлО
при ВОП за престъпление по чл.123, ал.3 вр. ал.1 от НК (че през 2014-2015г., като
технически ръководител при събаряне на сграда (хотел Вероника в кк Слънчев ден), е
нарушил множество нормативни правила, в резултат на което причинил смъртта на четири
работници); че с привличането му е била определена мярка за неотклонение „подписка“,
както и заедно с това забрана за напускане на България; че на дата 10.07.2017г. на ищеца
било повдигнато и обвинение за престъпленията чл.123, ал.3 вр. ал.1 НК; че по
обвинителния акт било образувано НОХД №820/2017г. на ВОС, по което с присъда от
04.10.2018г. подсъдимият бил признат за невиновен; че след протест, с присъда от
27.09.2019г. на ВАпС е била потвърдена присъдата на ВОС спрямо подсъдимия Р.; че след
протест, с решение от 27.07.2020г. по к.н.д. №117/2020г. потвърдителната присъда била
оставена в сила спрямо подсъдимия Р.; че така оправдателната присъда влязла в законна
сила на 27.07.2020г.,след което наказателното производство срещу ищеца приключило.
Спори се относно претърпяването, вида, обема и причинната връзка на всички сочени
имуществени и неимуществени вреди с изършените по ДП и по НОХД действия под
надзора на ответника; също по приложението на чл.52 ЗЗД за случая и евентуалния размер
на вредите; както и началната дата на лихвата за забава в хипотезата на ЗОДОВ. Спори се и
по съпричиняването.
По доказателствата: Представените от страните писмени доказателства следва да
бъдат допуснати до прилагане по делото.
Следва да се изиска и приключилото относимо НОХД с ДП към него. Но тъй като в
случая е възможно наказателното производство да не е приключило изцяло (а само срещу
ищец), при такава ситуация следва да се изиска препис от част от материалите по него,
съобразно молбата на страните и относимите в настоящото производство обстоятелства.
Молбата на ищеца за снабдяване с данни за заведени срещу него дела пред
граждански съд не следва да се уважава, тъй като като страна по делата той има право на
удостоверения за тях или на преписи от материали от тях.
Молбата на ответника за препис от адвокатското пълномощно за ищеца не следва да
се уважава, доколкото представителството пред съд е въпрос от служебните функции на
гражданския съд, а пълномощно за адвоката на ищеца има представено по делото.
Следва да се даде възможност на ищеца за доказване на преживените неимуществени
вреди със замолените свидетели – чрез двама такива.
СПсЕ е допустима, но въпросите и съставът й следва да се прецизират от съда на осн.
чл.7 от ГПК.
Предвид редовността на процедурата по размяната на книжа, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
НАСРОЧВА производството по делото за 27.05.2021г. от 10.30часа, за които дата и
час да се призоват страните, чрез приложение №1, ведно с настоящото определение. На
ищеца да се изпрати и копие от отговора.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото представените досега от страните писмени
доказателства.
* ИЗИСКВА от Наказателно отделение при ВОС: НОХД №820/2017г. на ВОС,
ВНОХД №109/2019г. на ВАпС и КНД №117/2020г., ведно с приложенията към тях,
включително пълното ДП. Ако към момента производството по тях не е приключило в
цялост – да се изискат само преписи от протоколите от о.с.з. пред ВОС и ВАпС . На правно
основание осн. чл.186 ГПК.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение за снабдяване с информация за заведени срещу него дела пред граждански
съд.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника за задължаването на ищеца да
представи препис за ответника от адвокатското му пълномощно.
* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да води двама свидетели в о.с.з. за доказване на
твърдяните по вид и обем морални вреди, за исковия период.
* ДОПУСКА СПсЕ, вещо лице по която, след запознаване с материалите по делото,
евентуално с друга налична медицинска документация за ищеца, както и след
преглед/обследване на ищеца, да даде заключение:
1/ Какво е актуалното психично и емоционално състояние на ищеца?
2/ Налице ли са медицински данни за получени от ищеца заболявания на по-ранен
етап във времето, конкретно в периода 2015г. – 2020г.?
3/ Ако да – какви са те, какви са характера и давността им, каква промяна са
претърпяли във времето, предприето ли е било лечение за тях и какво?
4/ Налице ли са данни за пряка връзка между заболяванията на ищеца и преживяното
от него - и повдигнатото му обвинение в пресъпление, респ. дали и доколко повдигнатото
обвинение се е отразило на общото психологично състояние на ищеца и на обичайния му
живот?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 250.00лв., платими от
БСВ след приемане на експертизата, на осн. чл.9а ЗОДОВ.
УКАЗВА на страните, че по арг. от чл.161 ГПК съдът може да приеме за недоказани
фактите, относно които страната е създала пречка за събиране на допуснати от съда
доказателства.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Татяна Аврамова, която да се призове.
УКАЗВА на вещото лице, че на осн. чл.199 от ГПК следва да представи
заключението си поне една седмица преди датата, на която е насрочено за разглеждане
делото в о.с.з., както и че следва да уведоми своевременно съда при невъзможност за
изготвяне на експертизата от отбективен характер, на осн. чл.198 ГПК.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора чрез
Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е безплатно, като им
разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има
преимущество пред спорното произвоство по реда на основание чл.140 от ГПК. При
5
спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и безплатна за
страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като
бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на
взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което
може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по
съответен процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел.052 623 362, в
сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail:
*********@***.**.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6