Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 19.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на двадесети септември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора .........................., като разгледа докладваното от съдия
Христова а.х.д. № 122/2022г. по описа на Административен съд Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.215, ал.1 и чл.178, ал.6 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Административното дело е образувано по жалба на Ц.Й.О.
с ЕГН ********** и адрес ***, подадена против Заповед № З-469/09.03.2022г. на
Кмета на община Ловеч. С оспорената заповед е забранено ползването и достъпа до
строежи: „Сграда за автосервизни услуги” с идентификатори 75112.46.149.3 и
75112.46.149.4 и предназначение селскостопански сгради, находящи се в поземлен
имот с идентификатор 75112.46.149 по КККР на с. Умаревци, общ. Ловеч.
С Определение №333/12.04.2022г. по настоящото дело,
съдът е оставил без уважение направеното с жалбата искане за спиране на
допуснатото по закон предварително изпълнение. Като необжалвано определението е
влязло в сила на 27.04.2022г.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на заповедта
поради неспазване на установената форма, съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материално правни
разпоредби и неспазване целта на закона. Основните доводи са, че не е посочена
годината на завършване на строежа, респективно на промяната на предназначението
му, с оглед необходимостта от въвеждане в експлоатация. Твърди се, че от
наличието на техническо оборудване в сградите не следва, че се променя тяхната
категория, която е шеста, а не както органът неправилно е приел пета. Излагат
се и съображения за търпимост на постройките, което не е било съобразено и
коментирано в оспорения акт. Претендира се отмяна на заповедта като
незаконосъобразна и присъждане на разноски.
В съдебно заседание и писмена защита оспорващият чрез упълномощен
адвокат поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения акт, като доразвива
доводите, изложени в нея. Твърди, че е нарушено правото му на защита, тъй като разграничение
между отделните фактически хипотези не е направено и не може да се установи
какво приема органът от фактическа страна, неясно е и правното основание за
издаване на оспорения административен акт, тъй като разпоредбата на чл.178, ал.6
от ЗУТ се прилага както при нарушения по чл.178, ал.1 от ЗУТ, така и при
нарушения по ал.4 от същия член. Претендира разноски съгласно представен
списък.
Ответникът в съдебно заседание и писмена защита чрез
упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата, като излага подробни съображения за
правилност на процесната заповед.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка от експерти в Община Ловеч,
приключила с Констативен акт № 1 от 25.01.2022г. (л.12), е установено, че в две
селскостопански сгради от допълващото застрояване с кадастрални номера 75112.46.149.3
и 75112.46.149.4, находящи се в ПИ с идентификатор 75112.46.149 по КККР на с.
Умаревци, общ. Ловеч, собственост на Ц.П.С. и с ползвател Ц.Й.О., се извършват автосервизни
услуги. В КА двете сгради и монтираното в тях оборудване са описани подробно, като
е описана и трета, незаконно пристроена сграда към процесните и бетонна
площадка. В констативния акт е посочено, че в момента на проверката строежите
се експлоатират като сгради за автосервизни услуги, за извършеното
преустройство не е издавано разрешение за строеж и не е одобряван инвестиционен
проект, и сградите се ползват по предназначение: за автосервизни услуги, без да
са въведени в експлоатация. Направен е извод, че строежите са пета категория и
са извършени без изискваните от закона строителни книжа в нарушение на чл.148,
ал.1 от ЗУТ, явяват се нетърпими строежи и са незаконни по смисъла на чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ. Актът е съобщен по надлежния ред на собственика на имота и на
неговия ползвател, като в законоустановения срок не е постъпило възражение.
Последвало е издаването на обжалваната в настоящото
производство Заповед № З-469/09.03.2022г. (л.17), с която Кметът на Община Ловеч
на основание чл.178, ал.6 във вр. с чл.178, ал.1 и ал.4 от ЗУТ е забранил
ползването и достъпа до строежи „Сграда за автосервизни услуги” с
идентификатори 75112.46.149.3 и 75112.46.149.4 и предназначение селскостопански
сгради, находящи се в поземлен имот с идентификатор 75112.46.149 по КККР на с.
Умаревци, общ. Ловеч, собственост на Ц.П.С. и с ползвател Ц.Й.О.. С акта е определен
3-дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта от датата на съобщаването
й. Наредено е в 3-дневен срок от връчване на заповедта, ръководителите на „ЧЕЗ
Разпределение България“ Ловеч и ВиК Ловеч да прекъснат електрозахранването и водоснабдяването
на обекта.
Към датата на извършване на проверката от служителите
на Община Ловеч, жалбоподателят е стопанисвал имота на основание пълномощно от
25.06.2018г. (л.82). След издаване на процесната заповед, но в срока за
обжалването й и преди подаване на жалбата, Ц.Й.О. е закупил от Ц.П.С. недвижимия
имот заедно с построените в него сгради, за което е представил по делото
Нотариален акт №48, том II, рег.№1930,
дело №137/2022г. от 14.03.2022г. (л.80), вписан в Служба по вписванията на
същата дата.
По делото ответникът е депозирал преписката по
издаване на обжалвания административен акт, както и допълнително изискани от
съда писмени доказателства. Допълнителни доказателства са представени и от
оспорващия.
По делото е приложена прокурорска преписка №
2173/2021г. по описа на РП Ловеч (л.136), образувана по жалба-сигнал на същото
лице, инициирало и административната проверка. От материалите по преписката се
установява, че полицейски служители са извършили посещения на място на
11.04.2021г., 22.04.2021г. и 23.04.2021г., като имотът е бил заключен и не са
установили лица и автомобили в него, нито извършване на ремонтна или сервизна
дейност. Подателят на сигнала след многократни обаждания от полицейски служител
в различни дни неизменно е давал сведения, че сервизът не работи. Снети били
сведения от две лица, посочени от подателя на сигнала и посещавали имота, които
са изложили, че не са виждали там О. да прави ремонт на автомобили, а монтираните
инструменти и подемник използва за свои нужди. Полицейските служители в хода на
работата по преписката не са установили извършване на търговска дейност в
имота.
По искане на оспорващия и за изясняване на
обстоятелствата, релевантни за изхода на спора, съдът е допуснал по делото да
се изготви съдебно-техническа експертиза. В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението си. Констатациите на експертизата не са оспорени от
страните и се кредитират от съда като дадени компетентно и безпристрастно.
Заключението на експерта е, че двете стопански сгради представляват допълващо
застрояване, построени са преди 1984г. и представляват търпими строежи по
смисъла на §16 от ДР на ЗУТ, тъй като съгласно действащия при изграждането им
ЗТСУ не е имало ограничение те да не се разполагат на улична регулация. Според
техническите си характеристики като стопански постройки двете сгради попадат в
приложното поле на чл.164, ал.2 от ЗТСУ и не са подлежали на въвеждане в
експлоатация. Вещото лице е установило, че в двете постройки не е извършвано
ново строителство, а помещенията са оборудвани със стелажи с инструменти и
автомобилни консумативи и попадат в приложното поле на §53, ал.2 от ЗИДЗУТ.
Експертът не е установил извършени автосервизни услуги, нито наличие на фискално
устройство, табела с работно време, ценоразпис и телефони за контакт с обекта.
Вещото лице е категорично, че двете сгради към момента на тяхното изграждане и
сега са селскостопански сгради – шеста категория, като едва след извършване на
преустройство по реда на §53, ал.2 и ал.3 от ЗИДЗУТ те могат да бъдат
прекатегоризирани в друга категория в зависимост от характеристиките си,
значимостта, сложността и рисковете при експлоатацията им.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, подписана е и е подадена пред местно компетентния съд по нахождението на
имота, от лице с активна процесуална легитимация и пряк и непосредствен интерес
– участник в административното производство, адресат на оспорения акт и
собственик на процесния имот съгласно Нотариален акт №48, том II, рег.№1930,
дело №137/2022г. от 14.03.2022г. Тъй като забраната по чл.178, ал.1 или ал.4 от ЗУТ за ползването на строежи, които не са въведени в експлоатация по съответния
ред или се ползват не по предназначение, важи както за инвеститора, така и за
последващите приобретатели (виж Решение № 4561/08.05.2007г. на ВАС по адм.д. №
2361/2007г., II о.), то О. е активно легитимиран да обжалва процесната заповед.
Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Същата е подадена в срок (получена
е от оспорващия на 16.03.2022г. – известие на л.10, а жалбата е заведена при АО
на 28.03.2022г., вх.№94-00-991) и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, предвид така установената
фактическа обстановка по делото и становищата на страните, Ловешки
административен съд, втори административен състав намира жалбата за основателна
по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при
служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна
проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването
на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. При преценката си съдът
изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания
индивидуален административен акт.
Заповед № З-469/09.03.2022г. на Кмета на община Ловеч
е издадена от компетентния за това орган, в кръга на предоставените му
правомощия съгласно чл.178, ал.6 от ЗУТ. Материалната и териториалната
компетентност на издателя на акта не се оспорва от страните, а и съдът не
констатира допуснати нарушения в тази връзка.
Обжалваният административен акт е издаден при
неспазване на установената форма, при наличие на съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и в несъответствие с неговата
цел. Налице са основанията за незаконосъобразност по чл.146, т.2-5 от АПК.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
оспорения акт обхваща преценката дали са налице установените от
административния орган като релевантни юридически факти, изложени като мотиви в
акта и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване норма. Предмет на съдебната проверка е не дали изобщо са
налице някакви фактически и правни основания за издаването на акт със
съдържание на разпоредените правни последици, идентични с тези на обжалвания
акт, а налице ли са посочените в обжалваната заповед фактически обстоятелства и
правилно ли са квалифицирани като материалноправно основание за упражняване на
регламентирано в закона административно правомощие при прилагането на
посочената в заповедта нормативна разпоредба. Следователно материалната
законосъобразност на административния акт се преценява в рамките на неговото
фактическо и юридическо формулирано съдържание.
Като правни основания за издаване на процесната
заповед АО е посочил едновременно чл.178, ал.1 и ал.4 от ЗУТ, всяка от които е
отделно основание за прилагане на мярката. Същевременно, обжалваната заповед съдържа неясно и
двусмислено описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни
юридически факти, обосноваващи наличието на законово регламентираните
материалноправни предпоставки за прилагането на разпоредбата на чл.178, ал.6 от ЗУТ. В обстоятелствената част като обект на заповедта са описани три сгради, от
които две селскостопански, експлоатирани като сгради за автосервизни услуги,
без строителни книжа и без да са въведени в експлоатация. Посочено е, че за
извършеното преустройство (без да е конкретизирано такова) не е издавано
разрешение за строеж и не е одобряван инвестиционен проект. На последно място е
изложено, че за сградите не е издавано удостоверение за търпимост и заявление
за узаконяване. Направено е препращане към Констативен акт № 1/25.01.2022г., в
който пък е посочено, че сградите се ползват с предназначение за автосервизни
услуги без необходимите строителни книжа, поради което са незаконни по смисъла
на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и не са търпими. В диспозитива на заповедта
строежите са описани като една „Сграда за автосервизни услуги“ с посочени два идентификатора.
При така направеното описание и посочени фактически и
правни основания е нарушена формата на заповедта. В случая разграничение между отделните фактически
хипотези не е направено, поради което не може да се установи какво приема
органът от фактическа страна, а също и правното основание за издаване на
оспорения административен акт, тъй като разпоредбата на чл.178, ал.6 от ЗУТ се прилага както при
нарушения по чл.178, ал.1 от ЗУТ, така и при нарушения по чл.178, ал.4 от ЗУТ. В
описателната част на заповедта се твърди както че сградите се ползват без да са
въведени в експлоатация, така и че се ползват не по предназначение (при което
би следвало да са въведени в експлоатация или да са търпими, но с друго
предназначение). Допуснатите формални нарушения са съществени, тъй като
накърняват правото на защита на жалбоподателя.
При постановяването на оспорената заповед са допуснати
и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е
самостоятелно основание за отмяната й.
Административният орган не е изпълнил задължението си
по чл.35 от АПК да извърши пълно и всестранно изясняване на релевантните факти
и обстоятелства, преди да постанови своя акт. Съществено нарушение на
административнопроизводствените правила е това нарушение, което създава
вероятност за неистинност на установените факти, от значение за разпоредените с
акта правни последици. В случая не е установена от органа годината на
изграждане на строежа (такава изобщо не е посочена), както и кога е променено
предназначението на сградите (ако такова е налице). Изобщо не е коментирана
представената от жалбоподателя декларация за годината на изграждане на сградите
– 1980г. Тези обстоятелства са съществени, тъй като са от значение за преценката
за правилното прилагане на чл.178, ал.6 от ЗУТ, както и за наличието на
основания за прилагането на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ или на §127, ал.1 от ПЗР на
ЗИДЗУТ, според които търпимите строежи не подлежат на забрана за ползване.
Въпреки че е цитирано извършено преустройство, такова изобщо не е конкретизирано,
а в допуснатата от съда СТЕ вещото лице изрично е установило, че помещенията не
са преустройвани, не е извършвано ново строителство, и от изграждането си и към
момента същите представляват стопански сгради.
В същото време от изложените мотиви не става ясно защо
административния орган е приел, че за процесните сгради е необходимо да бъдат
въведени в експлоатация и е променено тяхното предназначение. Посочени са само
констатираните факти отразени в КА, но липсват изводи за приложимия към момента
на изграждането правен ред за въвеждане в експлоатация на подобни сгради. По
същество липсват констатации за момента на завършване на сградите или за
промяна на тяхното предназначение, за да се прецени действащия към този момент
правен ред.
При допуснатите нарушения във формата на акта и на
административнопроизводствените правила оспорената заповед е издадена и в
противоречие с материалноправни разпоредби, тъй като не е категорично установено
осъществяването на предпоставките, предвидени в чл.178, ал.4 или ал.1 от ЗУТ и
съответно основанието за прилагане на мярката по чл.178, ал.6 от ЗУТ.
Съгласно чл.178, ал.6 от ЗУТ, при нарушения на ал.1 и
4 на строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено
от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с
мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване,
прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ,
телефон и други. Разпореждането е задължително за доставчиците и се изпълнява
незабавно.
Релевантните факти за издаването на заповед с такова
съдържание са: строежът да подлежи на приемане, а такива, съгласно чл.137, ал.1
от ЗУТ са всички строежи от първа до пета категория включително; строежът да се
ползва към датата на съставяне на констативния акт и за строежа да не е
издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. С оглед на изложеното, за
да бъде издадена заповед по този ред, е необходимо да са налице следните
материалноправни предпоставки – обект, за който се изисква издаване на
разрешение за ползване или УВЕ, да няма издадено такова и обектът реално да се ползва.
В заключението си вещото лице е категорично, че и към
момента процесните сгради са шеста категория, при което липсва изискване за тях
да има издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в
експлоатация. В КА е посочено, че към момента на проверката строежите се
експлоатират като сгради за автосервизни услуги. Последното обаче остава
недоказано – не е имало коли, няма касов апарат, ценоразпис и работно време,
както е установило и вещото лице. От органите на полицията са били извършени три
проверки (на 11.04.2021г., 22.04.2021г. и 23.04.2021г.), при които също не са
установени наличие на автомобили за ремонт или търговска и автосервизна
дейност. Извършване на автосервизни услуги, и то ежедневно (каквото не е
установено) се твърди само от подателя на сигнала. Единствено наличието на
съответното оборудване в сградите не може да докаже безспорно извършването на
автосервизна дейност, след като същото може да се ползва от О. за лично
ползване. Именно такова лично ползване на инструментите и оборудването са
посочили далите сведения пред полицейските органи Н.Ц.Н. и Г.М.Г.. Не е налице
и твърдяното в заповедта преустройство на сградите, такова не е установено от
вещото лице.
В съответствие с анализа на събраните доказателства
съдът намира, че фактът на ползването на обектите като сграда за автосервизни услуги
не е безспорно установен от проверяващите органи и не е доказан по делото,
поради което не е налице най-малко едната задължителна материалноправна
предпоставка за издаването на заповед по чл.178, ал.6 от ЗУТ.
Настоящият състав счита, че не е доказана и промяна на
предназначението на двете процесни сгради по смисъла на закона. Съгласно
разпоредбата на чл.178, ал.4 от ЗУТ не се разрешава строежи или части от тях да
се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане
в експлоатация. В §5, т.41 от ДР на ЗУТ е регламентирано, че „Промяна на
предназначението“ на обект или на част от него е промяната от един начин на
ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни
кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър
и нормативните актове по прилагането му.
От описаната законова регламентация следва, че при
определяне на предназначението на даден обект, следва да се изхожда от начина
на ползване съгласно съответните кодове за кадастралните данни. В процесния
случай кодовете за основните кадастрални данни са тези, заложени в Приложение
№4 от Наредба № РД-02-20-5/2016г. за съдържанието, създаването и поддържането
на КККР, където селскостопанските сгради фигурират единствено в т.3. „Производствени,
складови и инфраструктурни сгради“, като обекти с предназначение „селскостопански
сгради“ са с код 420. Посоченото в наредбата предназначение за производствени и
складови дейности от една страна не изключва и извършването на автосервизни дейности
в такива сгради, а от друга липсва друг код по наредбата, който да определи
сгради с подобно предназначение. Код 560 „За обслужваща дейност за битови
услуги“ е предназначен за самостоятелни
обекти в сгради и в съоръжения на техническата инфраструктура; в случая не
е налице самостоятелен обект в сграда, а две сгради, описани като един обект.
Двете сгради не са и обществени, за да е приложим код 220 „Сграда за битови
услуги“ по т.2 от приложение №4.
На следващо място, селскостопанските сгради с
идентификатори 75112.46.149.3 и 75112.46.149.4 безспорно са стопански постройки
от допълващото застрояване, които са строежи шеста категория, и за тях не се е
изисквало разрешение за строеж и инвестиционни проекти нито към 1980г., когато
са построени, нито към момента. Същото категорично се потвърждава и от вещото
лице. В случая не е доказано в тях да се извършва търговска дейност по смисъла
на изключението в чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ, за да се изискват за тях строителни
книжа. Както бе изложено, промяната на предназначението им се преценява
съобразно кадастралните данни и кода по Наредба № РД-02-20-5/2016г., а той във
всички случаи е един и същ – 420. След
като не се променя кода по наредбата, няма и промяна на предназначението;
сградите са търпими строежи от 1980г. и не се изисква въвеждането им в
експлоатация, следователно не е налице основанието нито по чл.178, ал.1, нито
по ал.4, което води до материална незаконосъобразност на заповедта.
Проверката дали строежът е търпим и съответно
неподлежащ на забрана за ползване, освен от административния орган, подлежи на
изследване и от съда. Евентуалната търпимост на строежа по §16 от ПР на ЗУТ или
по §127 от ПЗР ЗИДЗУТ попада в обхвата на служебната съдебна проверка – чл.168,
ал.1 и чл.171, ал.4 от АПК. В оспорената заповед не е изследвана търпимостта на
сградите, а единствено е посочено, че за тях не е издавано удостоверение за
търпимост. В случая оспорващият е доказал построяването на двете сгради през
1980г. като стопански постройки на допълващото застрояване, следователно те са били
допустими както по правилата на ЗТСУ, така и по сега действащия ЗУТ. Предвид
годината на построяването им те се явяват търпими съгласно §16, ал.1 от ПР на
ЗУТ, каквото заключение е дало и вещото лице, поради което за тях действа
забраната по тази разпоредба.
Неоснователно е и позоваването в обжалваната заповед
на липсата на строителни книжа за сградите (разрешение за строеж, инвестиционни
проекти и др.), което евентуално би рефлектирало на тяхната законност. В
Констативния акт пък двете сгради директно са приети за незаконно изградени по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. От една страна, изложените в тази насока мотиви
в КА и в оспорената заповед биха били относими към заповед по чл.225а от ЗУТ за
премахване на незаконен строеж, която е различна от процесния акт по чл.178,
ал.6 от ЗУТ. Освен това, за предназначението на стопанските постройки се
изхожда от съответните строителни книжа и код по Наредба № РД-02-20-5/2016г. (или
от тяхната търпимост като изградени през 1980г.), и действителният начин на тяхното
използване няма правопораждащ ефект.
Заповедта е издадена и в несъответствие с целта на
закона, а именно правото на собственост и на ползването на тази собственост
като едно от най-висшите блага по конституция, да бъде ограничавано само в
изрично предвидените в закона случаи, и то при категоричното наличие на всички
законови предпоставки за това.
Всяко едно от посочените по-горе нарушения при
издаване на Заповед № З-469/09.03.2022г. на Кмета на община Ловеч е
самостоятелно основание за отмяна на административния акт съгласно чл.146 от АПК.
В същия смисъл е формирана и константна практика на
ВАС по аналогични казуси – така Решение № 11676/17.11.2021г. по адм.д. №
6064/202 г., II о., Решение № 6751/07.07.2022г. по адм.д. № 9900/2021г., II о.
По изложените съображения съдът намира жалбата за
основателна, а оспорената заповед за постановена в нарушение на изискванията за
форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на
материалния закон, което обуславя отмяната й като незаконосъобразна.
При този изход на спора, на жалбоподателя се дължат
направените по делото разноски, които са своевременно поискани и доказани
съгласно представен от процесуалния му представител списък – за адвокатски
хонорар от 650 лв. (ДПЗС на л.6 и л.163), депозит за вещо лице в размер на 400
лв. (л.112) и заплатена държавна такса от 10 лв. (л.50), или общо разноски в
размер на 1060 лева. Следователно сторените от жалбоподателя разноски в размера
посочен по-горе, следва да се възстановят от бюджета на Община Ловеч, която е
юридическото лице, към което принадлежи издателя на отменения акт.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.
второ от АПК, Ловешки административен съд, втори административен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
З-469/09.03.2022г. на Кмета на община Ловеч, с която е забранено ползването и
достъпа до строежи: „Сграда за автосервизни услуги” с идентификатори
75112.46.149.3 и 75112.46.149.4 и предназначение селскостопански сгради,
находящи се в поземлен имот с идентификатор 75112.46.149 по КККР на с.
Умаревци, общ. Ловеч.
ОСЪЖДА Община Ловеч с ЕИК *********
и адрес гр. Ловеч, ул. „Търговска“ №22, да заплати на Ц.Й.О. с ЕГН ********** и
адрес ***, сумата от 1060,00 (хиляда и шестдесет) лева, направени по делото
съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано
чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: