Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Теодорина Димитрова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № ... от ...2012 година по НОХД № .../2011 година Великотърновският районен съд признава подсъдимите И. А. Б. – извършител, Ч. С. П. – подбудител и помагач, М. Д. Н. – подбудител и помагач и Й. С. П. – помагач, за виновни в това, че в периода от 02.04.2008 год. до 10.04.2008 год. в град В. Т., при условията на продължавано престъпление в съучастие по между си всеки един в посоченото качество, извършили следното: в периода от 02.04.2008 год. до 07.04.2008 год. в гр. Велико Търново в офиса на”Ю. И Еф Д. Б.” , финансов център Велико Търново, в съучастие всеки в посоченото по-горе качество чрез използването на неистински частен документ – договор за потребителски кредит от 07.04.2008 год. и погасителен план към него; бордеро от 07.04.2008 год. за сумата от 20000 лв.; бордеро от 07.04.2008 год. за сумата от 5000 лв. и нареждане разписка от 07.04.2008 год. за сумата от 19500 лв., на които им е придаден вид, че са съставени от В. Г. Д. с ЕГН * и чрез използване на неистински официален документ –лична карта № ... от ...2000 год. на името на В. Г. Д. с ЕГН *, на която е придаден вид, че е издадена от ОД на МВР В. Т., получили от „Ю. И Еф Д. Б.” , финансов център в. Т. без правно основание чуждо движимо имущество, собственост на банката – парична сума в размер от 19500 лева, представляваща размера на изтегления банков кредит на името на кредитополучател В. Г. Д.; - и в периода от 03.04.2008 година до 10.04.2008 год. в град В. Т. в ОББ -Клон В. Л., направили опит чрез използване на неистински частни документи – договор от 08.04.2008 год. за откриване сметка на клиент и договор от 08.04.2008 год. за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, на които документи е придаден вид, че са съставени от В. Г. Д. и чрез използване на неистински официален документ –лична карта № ... от 28.04.2000 год. на името на В. Г. Д. с ЕГН *, на която е придаден вид, че е издадена от ОД на МВР В. Т., да получи от ОББ – клон В. Л. без правно основание чуждо движимо имущество, собственост на банката – парична сума от 10 000 лева, представляваща размера на заявения банков потребителски кредит на името на кредитополучателя В. Г. Д., като опитът останал недовършен по независещи от тях причини и като общата стойност на чуждото движимо имущество е 29500 лева, което е в големи размери, като за всеки е посочено, че се наказва за извършените от тях престъпление както следва - И. А. Б. на основание чл. 212, ал. 4 предл. 1, вр. ал.1 предл. 2 вр. чл. 26, ал.1, ал.3 и ал. 5 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок три години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години; Ч. С. П. на основание чл. 212, ал. 4 предл. 1, вр. ал.1 предл. 2 вр. чл. 26, ал.1, ал.3 и ал. 5 вр. чл. 20, ал. 3 и 4 вр. ал. 1 от НК му налага наказание лишаване от свобода четири години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип; М. Д. Н. на основание чл. 212, ал. 4 предл. 1, вр. ал.1 предл. 2 вр. чл. 26, ал.1, ал.3 и ал. 5 вр. чл. 20, ал. 3 и 4 вр. ал. 1 от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип и на Й. С. П. на основание чл. 212, ал. 4 предл. 1, вр. ал.1 предл. 2 вр. чл. 26, ал.1, ал.3 и ал. 5 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да изпълни при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Със същата присъда съдът е признал И. А. Б. като извършител, Ч. С. П. като извършител, подбудител и помагач, М. Д. Н. като подбудител и помагач и Й. С. П. като извършител и помагач, за виновни в това, че в периода от 02.04.2008 год. до 10.04.2008 год. в условията на продължавано престъпление и в съучастие по между си всеки един в посоченото качество, са извършили престъпление по чл. 309, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 20, ал. 1 от НК, като на И. Б. на основание чл. 309, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 вр.чл. 20, ал.2 вр. ал. 1 от НК е наложена наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години; на Ч. П. на основание чл. 309, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2, ал. 3, ал. 4 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде изтърпяно при строг режим в затворническо заведение от закрит тип; на М. Н. на основание чл. 309, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една годинаq което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо общежитие; на Й. П. на основание чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. На всеки един от подсъдимите на основание чл. 23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание измежду наложените две в размер на най-тежкото, а именно: на И. А. Б. лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години; на Ч. С. П. – лишаване от свобода за срок от четири години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип; на М. Д. Н. – лишаване от свобода за срок от три години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип и на Й. С. П. – лишаване от свобода за срок от три години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Четиримата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на „Ю. И Еф Д. Б.” град С. ЕИК ...сумата в размер на 19500,00 лева, представляваща обезщетение за причинените на ощетеното юридическо лице имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието 07.04.2008 година до окончателното плащане, както и 240 лева – направените по делото разноски Срещу присъдата са постъпили въззивни жалби от А. Деян С. П. – защитник на подсъдимия Й. С. П., А. М. Ч. – защитник на М. Д. Н. и от подсъдимия Ч. С. П.. Във въззивната си жалба А. Д. П. сочи, че липсват всякакви доказателства относно авторството по отношение на подсъдимия Й. С. П.. Първоинстанционният съд едностранчиво бил обсъдил доказателствата, като не обсъдил тези, оборващи обвинението. Присъдата следвало да бъде оправдателна по отношение на П.. В съдебно заседание подсъдимият Й. С. П. се явява лично и със двама защитници – А. Д. П. и А. Д. К. А. П. доразвива доводите си относно неправилност и незаконосъобразност на постановената осъдителна присъда по отношение на подсъдимия П.. Навежда доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде отстранено във въззивната проверка, а именно липса на мотиви и това било основание за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане. Посочва, че в мотивите на съда едно към едно механично било пренесено съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт, като са премахнати само посочените от прокурора пунктове. Това било пречка за реализиране правото на защита подсъдимия, тъй като не можело да се разбере защо съдът приема нещо за установено и въз основа на какви доказателства. Така не се е стигнало до обсъждане и на събраните в съдебната фаза доказателства. По-нататък в пледоарията си А. П. доразвива тезата си за недоказаност на обвинението. Отправя искане към съда присъдата да бъде отменена и подсъдимият Й. С. П. да бъде оправдан. Адвокат Д. К. – защитник на подсъдимия Й. С. П. - в пледоарията си подробно излага доводи и аргументи относно неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановената присъда. Отново се навеждат доводи за общи, неточни, неясни и неконкретни мотиви. Последното било предпоставено още от допуснатите процесуални нарушения в досъдебното производство, които не са отстранени от прокурора и възпроизведени в обвинителния акт. А. К. извършва подробен анализ на доказателствата и прави извод, че не може да се приеме, че подсъдимият П. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението документа измама като съучастник в посочените му качества, както и на документното престъпление по чл. 309, ал.1 от НК също в посочените му качества на съучастник. Счита, че осъдителната присъда по отношение на П. е постановена при нарушение на чл. 303 от НПК и почиваща на предположение. Поради всичко изложено от нея пледира първоинстанционната присъда да бъде отменена спрямо подзащитния й и подсъдимият Й. С. П. да бъде признат за невиновен и бъде оправдан по повдигнатите обвинения. Във въззивната си жалба А. М. Ч. – защитник на подсъдимия М. Д. Н., сочи, че присъдата по отношение на Н. е неправилна, необоснована и незаконосъобразна и моли съда да я отмени и да постанови нова, с която подсъдимия да бъде оправдан по всички обвинения. Навежда подробни доводи, че от събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства не може да се направи безспорен и категоричен извод за авторството на деянията, а също така от описаната в обвинителния акт не можело да се субсумират правните квалификации, по които Н. бил подведен под наказателна отговорност. Излагат се аргументи от една страна за недостатъци на внесения обвинителен акт – в него не се съдържали фактите, които обуславят съставемерност на деянието, и които подлежат на установяване, респективно били предмет на доказване. Липсвало излагане на фактите, които да обуславят и да описват действията, водещи до умишлено склоняване и умишлено улесняване на извършителя. Първоинстанционният съд допуснал същите нарушения като не изяснил дали действително са осъществени елементите на фактическия състав на престъплението. На следващо място се сочи, че първоинстанционният съд превратно тълкувал гласните и писмените доказателства, както и заключенията на вещите лица. Освен това липсвали мотиви относно подбудителството и помагачеството и от тук не можело да бъде проследено от къде съдът прави извод за осъществяването на тези форми на съучастие, за което Н. е обвинен, а в последствие и признат за виновен от съда и осъден като му е наложено наказание лишаване от свобода. Липсват мотиви и относно определяне на наказанието и това, кое е довело до извод на Н. да бъде наложено това наказание и то в размер по-голям от този на извършителя. Подсъдимият И. А. Б. – не обжалва присъдата и не се присъединява към жалбите. Същият е призован съгласно изискванията на чл. 328 от НПК. В съдебно заседание е призован и защитникът му А. С. П.. Последният заявява, че не се присъединява към жалбите. Счита, че присъдата по отношение на И. А. Б. е правилна, законосъобразна и обоснована и следва да бъде потвърдена. Представителят на Окръжна прокуратура взема становище, че въззивните жалби са неоснователни, а присъдата правилна, обоснована и законосъобразна. Счита, че първоинстанционният съд пространно в мотивите си е описал на кои доказателства дава вяра и кои кредитира, и въз основа на кои от събраните по делото многобройни доказателства базира своите правни изводи и установената фактическа обстановка. С оглед това приема, че присъдата е мотивирана, правилна, обоснована и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Великотърновският окръжен съд, след като разгледа направените във въззивните жалби оплаквания на всеки един от жалбоподателите, съобрази становищата на страните, взе предвид и обсъди събраните по делото доказателства, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното: Присъда № ... от ...2012 год. по НОХД № .../2011 год. по описа на РС В. Т. е постановена присъствено. По отношение на подсъдимите И. А. Б. и М. Д. Н. производството е протекло при условията на чл. 269 от НПК. Подадените въззивни жалби са такива в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и са подадени чрез РС В. Т. пред компетентния окръжен съд. Обжалва се подлежащ на атакуване съдебен акт. Жалбите отговарят на изискванията за редовност, поради което същите се явява процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество. В хода на извършената служебна проверка Великотърновският окръжен съд констатира допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 предл. първо от НПК, което съгласно чл. 335, ал. 2 от НПК е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. В този смисъл са налице и предпоставките на чл. 314, ал. 2 от НПК за отмяна на присъдата и в необжалваната й част и по отношение на подсъдимия И. А. Б., който не е подавал жалба. Първоинстанционният съд при постановяване на атакуваната присъда е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила - неотстранимо в хода на въззивната проверка, което нарушение се изразява в това, че решаващият съд не е изпълнил свое основно задължение – това, визирано в чл. 301 и чл. 305 от НПК. Съгласно разпоредбите на чл. 305 и чл. 301 от НПК, съдът е длъжен, след като направи внимателна проверка на всички събрани доказателства, да постанови присъда, като посочи в мотивите си какви обстоятелства счита за установени, въз основа на кои доказателства, събрани и проверени посредством различните доказателствени средства, и какви са правните съображения за взетото решение, като в диспозитива на присъдата се посочват данни за самоличността на подсъдимия и се излага решението на съда по въпросите, посочени в чл. 301 от НПК. Съдът е длъжен да се мотивира на кои доказателства дава вяра и на кои не и поради какви причини, както и какви са правните съображения за взетото решение. Неизпълнението на това задължение на съда винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде санирано при въззивната проверка на атакувания съдебен акт /в случая присъдата/. Нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3 т.2 предл. първо от НПК има, не само при пълна липсват на мотиви, а и липсата на такава част от тях, която се отнася до основните въпроси, на които трябва да се отговори с присъдата относно правнорелевантните факти, които следва да се вземат предвид при формиране окончателната воля на съда. В настоящия случай е налице липса на мотиви както по отношение формиране изводите на съда относно установената фактическа обстановка, така и относно правните съображения на взетото решение. Макар и фактически решаващият съд да е изложил в писмена форма мотивите си на значителен брой страници, то те представляват механично пренасяне на изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка с идентично съдържание. Действително налице е посочване кои доказателствени изводи от кои доказателства се подкрепят, но това са същите такива на прокурора, изложени в обвинителния акт. Буквалното пренасяне на текста на обвинителния акт относно установените факти се е отразило и при посочване на процесуалното качество на лицата срещу които е повдигнато обвинението. Първоинстанционният съд си служи с понятието „обвиняем/обвиняеми”, каквото е процесуалното качество на подсъдимите в досъдебната фаза, а не с понятието „подсъдим/подсъдими”, каквото процесуално качество имат тези лица като страна в съдебното производство съгласно чл. 253 от НПК. Доколкото производството не се е развило по реда на чл. 370 и сл. от НПК районният съд е следвало да извърши своя, собствена проверка и оценка на събрания доказателствен материал. Лаконично съдът е засегнал част от противоречията в доказателствата, възникнали в хода на съдебното следствие, и декларативно ги отхвърля и приема тезата на прокурора, без задълбочен анализ – показанията на св.М. И.; противоречията при съдебните графически експертизи; липсата на конкретност и категорично в изявленията на вещите лица. Позовал се е и на косвени доказателства, като отново липсват ясни и задълбочени мотиви, защо се дава вяра и на тях, защо ги приема като система от факти, свързани помежду си и с главния факт на доказване; как въз основа на тях може да се направи извод за авторството на деянията по чл. 309, ал.1 от по отношение на подсъдимия П.. Липсата на анализ на доказателствата и излагане на собствени убедителни и логични съображения, приемащи едни и отхвърлящи други от установените факти /а те с оглед описаната фактическа обстановка са тези, възприети от прокурора и описани в обстоятелствената част на обвинителния акт/ води до това, че съдът е нарушил основен принцип на наказателния процес – да изгради вътрешното си съдийско убеждение на основата на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Така например не са обсъдени фактите и обстоятелствата, свързани със съучастието на подсъдимите като задружно умишлено участие в осъществяването на инкриминираното деяние, както по отношение на престъплението по чл. 212 ал. 4 от НК така и по отношения на престъплението по чл. 309 ал. 1 от НК. Районният съд е изготвил мотиви, в които единствено е възпроизвел обстоятелствената част на обвинителния акт, като не е направил прецизен анализ на доказателствения материал събран на съдебното следствие, което е съпоставимо с липса на мотиви. Нарушение на чл. 305, ал. 3 от НПК е и липсата в тази част на присъдата задълбочени и подробни правните съображения за взетото решение по всички въпроси, които са посочени в чл. 301 от НПК. Първоинстанционният съд, след като е възприел фактическата обстановка, механично пренасяйки тази, съдържаща се в обвинителния акт, е изложил декларативно своите правни съображения, че подсъдимите И. А. Б., Ч. С. П., М. Д. Н. и Й. С. П. са извършили от обективна и субективна страна престъпленията за които са обвинени и е посочил правната квалификация за всеки един от тях. Приел е че от обективна страна деянията са извършени чрез „…действия от страна на обвиняемите, подробно описани в установената фактическа обстановка”; от „….субективна страна деянията са извършени при условията на пряк умисъл като форма на вина…”. Как съдът е достигнал до тези изводи няма изложени правни съображения. Липсват такива относно формите на съучастие, и каква е степента на участие на всеки от подсъдимите в задружните действия; защо е прието, че Б. е извършител на измамата, а П. – подбудител и помагач, Н. – подбудител и помагач, П. също подбудител и помагач; наличието на общност в умисъла, както и относно това защо е прието, че е налице продължавано престъпление. Същото се отнася и за документното престъпление по чл. 309 , ал.1 от НК, за което подсъдимите са признати за виновни също в съучастие всеки от тях в различните му форми, така както е повдигнато обвинението. Първоинтанционният съд декларативно е мотивирал и индивидуализацията на наказанията най-общо за всички подсъдими, а не индивидуално, а по отношение прилагането на чл. 23 от НК – изявления не съществуват. Така както според чл. 305, ал.4 от НПК съдът е длъжен в диспозитива на присъдата да посочи данни са самоличността на подсъдимите и да изложи решението по въпросите, посочени в чл. 301 от НПК, по същия начин е задължен да изложи в мотивите си и правни съображения по същите въпроси. Това произтича от характера на присъдата, респективно решението на съда, като единство от мотиви и диспозитив и именно за това липсата на мотиви е въведено като абсолютно основание за отмяна на присъдата третирано от закона като съществено нарушение на процесуалните правила, различно от това по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК. Липсата на мотиви относно установените факти и въз основа на какъв доказателствен материал са направени доказателствените изводи, както и липсата на правни съображения за взетото от съда решение съставлява не само процесуално нарушение, засягащо правата на подсъдимите, но лишава въззивната инстанция от възможността да извърши проверка и да прецени доколко доводите, на които са основани жалбите, са основателни по съществото на спора. В този смисъл съдът единствено приема за основателни доводите на жалбоподателите относно наличието на процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 предл. първо от НПК, което на основание чл. 355, ал. 2 от НПК дава право на настоящия съдебен състав да отмени присъдата изцяло и в необжалваната част и по отношение на необжалвалия подсъдим и да върне делото за ново разглеждане на районния съд от друг състав. С оглед изложеното съдът не следва да обсъжда наведените от жалбоподателите доводи относно недоказаност и неправилност на правните изводи, мотивирали първоинстанциония съд да постанови осъдителна присъда спрямо подсъдимите. Водим от изложеното и на основание чл. 334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 т. 2 предл. първо от НПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № ... от ...2012 година на Р. с. – В. Т., постановена по НОХД № .../2011 година. ВРЪЩА делото на Р. с. – В. Т. за ново разглеждане от друг състав на същия съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |