Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. П., 18.03.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на 20.02.2019година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова
гр. д. № 5646 по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.
Ищецът “А.З.К.Н.П.З.“ ООД, е предявил против С.И. ***,
искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК, за установяване на дължимост на следните суми:
1200 лв. – главница, 96.24 лв. – договорна лихва за периода от 31.07.2017 г. до
06.10.2017 г.; 240 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение за периода от
06.08.2017 г. до 06.10.2017 г., 197.50лв. – разходи и такси за извънсъдебно
събиране, 59.90 лв. – лихва за периода от 07.10.2017 г. до 19.04.2018 г., ведно
със законната лихва от 10.05.2018 г. до окончателното изплащане на главницата.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № ***/2018г. на РС П., по което съдът
е издал заповед за изпълнение срещу ответника. Твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение. РС П. е указал на заявителя, че може да
подаде иска по чл. 415 от ГПК. Твърди, че на 28.07.2017г. между А.Ф. ООД и
ответника е сключен договор за кредит „Бяла карта“ № ***, при спазване на
разпоредбите на ЗПК. Твърди неизпълнение на задълженията на ответника. Посочва,
че на 11.11.2016г. е сключил с А.Ф. ООД, договор за цесия, по който, с
Приложение № 1 от 14.02.2018г., вземането на А.Ф. ООД спрямо ответника С.И.И.,
му е прехвърлено. Претендират се разноски.
Ответникът С.И.И.
твърди в о.с.з., че подписите, положени в договора не са негови, поради което
не дължи сумите по договора.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК.
Налице е възражение в срок срещу издадената заповед за изпълнение, поради което
дължимостта на вземането по нея по ч.гр.д.№ ***/2018г. на ПлРС следва да се
установи по исков ред.
Ищецът основава вземането си на представения по
делото Договор за кредит „Бяла карта“ от 28.07.2017г., за револвиращ кредит в
размер на 1200лв., и по който А.Ф. ООД е предоставило на ответника международна
кредитна карта Бяла карта, издадена от И.Ф.АД, от която кредитополучателят може
по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния
лимит. Представено е и Приложение № 1 към договора - Рамков договор за
предоставяне на кобрандирана платежна карта Бяла карта, сключен на същата дата
между И.Ф.АД и ответника, общите условия по този договор, също подписани и с
имената на ответника. Налице е прехвърляне на вземането срещу ответника от А.Ф.
ООД на ищеца А.З.К.Н.П.З. ООД от 11.11.2016г., по представеното приложение № 1
към договора за цесия от 14.02.2018г. Представено
по делото е и пълномощно, с което цедента е упълномощил цесионера да уведомява
от негово име длъжниците за настъпилата цесия, както и уведомление до ответника
за цедиране на вземането, без данни за неговото връчване преди подаване на
заявлението по заповедното производство. С оглед направеното възражение от
ответника в първото по делото съдебно заседание е допуснато изготвяне на
съдебно-почеркова експертиза и допълнителна такава, чиито заключения сочат, че
подписите в Договор за кредит „Бяла карта“ от 28.07.2017г., Приложение № 1 и ОУ
към рамковия договор, както и ръкописния текст „С.И.И.“ в тези документи не са
изписани от ответника С.И.И.. Тези заключения не са оспорени от страните,
отговорили са на поставените им въпроси след представяне на сравнителен
материал от ответника и представен такъв от ОД МВР- П., поради което съдът
изцяло ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното: Ищецът претендира дължимостта на исковите
суми на базата на възникнали облигационни правоотношения между неговият
праводател – цедента А.Ф. ООД и ответника С.И.И.. Такива обаче по делото не се
доказаха, с оглед обстоятелството, че при представения договор за кредит се
установи липсата на съгласие от страна на ответника – липса на негов подпис и
изписване на три имена. Съгласно чл. 10 ал. 1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, а съгл. чл. 11 ал. 1 т. 27 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа подписи на страните.
Липсата на подпис и изписване на имената на ответника, като страна по договор,
води до неговата нищожност поради липса на съгласие – чл. 26 ал. 2 предл. 2 от ЗЗД, и не може да бъде приравнена на недействителността на чл. 22 от ЗПК, в която
не се включва неспазването на чл. 11 ал. 1 т. 27 от ЗПК и са неприложими и
последиците на чл. 23 от ЗПК. В конкретния случай се касае за нищожност, при
която облигационна връзка не е създадена между кредитор и кредитополучател. Още
по-малко такава връзка може да бъде прехвърлена чрез договор за цесия на ищеца
по делото. Без значение в случая е, че в производството по делото не е
откривано производство по оспорване автентичността на документите, представени
от ищеца и носещи подписа на ответника – при положение, че своевременно е
поискано събирането на доказателствено средство – съдебно-почеркова експертиза,
и тя сочи липсата на съгласие на ответника за сключване на договор за
потребителски кредит, съдът следва да приеме, че представените по делото договор,
приложение и ОУ са нищожни и не обвързват ответника. Липсата на облигационна
връзка не сочи нито че кредитът е ползван от ответника, нито че е налице забава
на плащанията от негова страна, водеща до дължимост на лихви, неустойки и
разходи за събиране на сумите, които да са в тежест на сочения от ищеца
длъжник.
Поради
изложеното, съдът намира, че предявените искове за признаване установена
дължимостта на сумите по заповедното производство се явяват недоказани, и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото, на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответника направените по делото разноски в общ размер на
260лв.
По изложените съображения, П.ският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ,
като недоказани, ПРЕДЯВЕНИТЕ ОТ “А.З.К.Н.П.З.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, представлявано от законния си представител Р.Г.
А. , СРЕЩУ С.И.И. ЕГН ********** ***, искове с правно основание чл.415 от ГПК
вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и вр. чл. 92 от ЗЗД и вр.чл. 86 от ЗЗД, за признаване дължимостта на вземане по договор за кредит „Бяла карта“ № ***
от 28.07.2017г., сключен между А.Ф. ООД и С.И., както следва: 1200 лв. –
главница, 96.24 лв. – договорна лихва за периода от 31.07.2017 г. до 06.10.2017
г.; 240 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 06.08.2017
г. до 06.10.2017 г., 197.50лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране, 59.90
лв. – лихва за периода от 07.10.2017 г. до 19.04.2018 г., ведно със законната
лихва от 10.05.2018г. до окончателното изплащане на главницата, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 2061/11.05.2018г. по ч.гр.д. ***/2018г. на
ПлРС.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК, “А.З.К.Н.П.З.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, представлявано от законния си представител Р.Г.
А. , ДА ЗАПЛАТИ на С.И.И. ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в
общ размер на 260лв.
Решението
подлежи на обжалване пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: