№ 77
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20231110209871 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на С. А. Ц., в качеството ѝ на законен представител на „ПМ София“
ЕООД, чрез упълномощения ѝ процесуален представител – адв. М. срещу електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС серия К № 6120140/2022г., издаден
от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на
400,00 лева.
Жалбоподателят намира издадения ЕФ за неправилен и незаконосъобразен и като такъв иска
неговата отмяна. Твърди, че не е доказано авторството на нарушението, тъй като атакувания
ЕФ е връчен седем месеца след датата на извършване на нарушението, което препятства
собственика на процесното МПС да запази информация дали и кое лице го е управлявало на
посочената дата. Намира, че по делото липсват доказателства да са спазени изискванията на
Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на АТТС за контрол на правилата за
движение по пътищата. Оспорва законността на процедурата по издаване на атакувания ЕФ.
Посочва, че не е ясно дали АТТС се е намирало в служебен автомобил или на пътното
платно и дали са били налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП. Релевира доводи, че в ЕФ липсва посочено мястото на извършване на нарушението,
както и датата на неговото издаване. Моли за съдебен акт в тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от
упълномощен процесуален представител – адв. М., която поддържа жалбата и пледира за
отмяна на атакувания ЕФ. Излага подробни съображения за допуснати нарушения при
1
установяване на нарушението, които влекат незаконосъобнразност на санкционния акт.
Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява. Постъпило е
писмено становище от упълномощен процесуален представител с изложени доводи по
отношение на правилността и законосъобразността на издадения ЕФ. Прави се искане за
присъждане на юрисконсулстско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
Разглеждана по същество, същата е неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.07.2022г. в 11:39 часа, в гр. София, по ул. История Славянобългарска до №4, с посока
на движение от ул. Каменоделска към бул. Рожен , при въведено ограничение на скоростта
50 км/ч за населено място, с мобилна система за видеоконтрол ATCС CORDON M2 № MD
1193, работеща на стационарен режим, позиционирана на пътното платно, била засечена
скорост на движение на МПС – марка „Тойота”, модел „Хайлукс” с рег. № ХХХХ, 88 км./ч.
(след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 50
км./ч., т.е. превишение – 38 км./ч.
Лекият автомобил бил регистриран на ОТП Лизинг и предоставен за ползване на „ПМ
София“ ЕООД, представлявано от С. А. Ц..
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К № 6120140/2022г.,
срещу С. А. Ц., в качеството ѝ на законен представител на „ПМ София“ ЕООД за налагане
на глоба в размер на 400,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От разпечатка от паметта на техническо средство, която е веществено доказателство,
изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата –
01.07.2022г., в 11:39 ч. с посочени точни координати на местоположението е засечена
скорост на движение от 91 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение,
фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. Към представената
разпечатка е приложено и точно местоположение на техническото средство, съобразно
вписаните географски координати.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6120140/2022г.,
2
свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; снимка за
позициониране на техническото средство; справка за собственика на превозното средство,
посочено във фиша; копие на Заповед на Министъра на вътрешните работи относно
утвърждаване на образец на електронен фиш; протокол за проверка на техническото
средство, удостоверение от Български институт по метрология за одобрен тип средство за
измерване; протокол за използване на АТСС; ежедневна форма на отчет; извадка деловодна
система ОПП-СДВР; сертификат за успешно завършен курс на обучение; справка за
организация на движението в района.
Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по
реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята
цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по
пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически
средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на
който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на
автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.
189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи
извършеното нарушение.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва
да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с
наказателно постановление и с „електронен фиш” като по този начин се гарантира бързина
на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Съгласно ТР № 1 от 26.02.2014 год. по т.д. № 1/2013 год. на ВАС издаването на ЕФ е строго
ограничено и е възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани
технически средства, със съответните обозначения за съществуването им (чл. 165, ал.2, т.6 и
т.7 от ЗДП), които работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответния
контролен орган. Видно от мотивите на ТР водещото в случая е необходимостта от
наличието на правила, които да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на
гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните
органи имат право да ползват и мобилни технически средства.
3
Редакция чл. 189, ал.4 от ЗДП към момента на установяване на нарушението гласи, че при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.)
от ДР на ЗДП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение
в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на
вътрешните работи е издал НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и
редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол
на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между
стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на
автоматизирана информационна система.
Анализът на всички посочените нормативни разпоредби налага извода, че към дата на
нарушението отразена в ЕФ – 01.07.2022год. нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не
само чрез използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани
технически средства и системи за контрол. Въведените с Наредбата изисквания относно
въвеждането в експлоатация, реда за използване и автоматизирания режим на работа, който
не изисква обслужване от контролния орган - освен включването и изключването на
мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, отговарят на изискванията залегнали в цитираното
по-горе Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо събрание на колегиите,
относно непълнотите в регламентацията на работата на "техническите средства" преди
изменението на чл. 189, ал.4 от ЗДП с ДВ., бр. 19 от 2015г. В контекста на горното и
отчитайки настъпилата законодателна промяна настоящия съд приема, че ЕФ за нарушение
за скорост по ЗДвП може да бъде издаден и когато нарушението бъде установено и заснето с
мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Съгласно чл.10, ал.1 от цитираната
наредба за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно
приложението. Съгласно ал.2 от същия член на наредбата протоколът се попълва при всяка
смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно
АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък, а съгласно ал.3 при работа с
временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за
4
контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със
снимка на разположението на уреда.
Съгласно чл.11, ал.1 от Наредбата за измерване на скоростта от мобилно АТСС се използват
служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток или
работещи на място за контрол, или АТСС се разполага временно на участък от пътя.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол CORDON M2
1193, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на
оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението,
да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния
фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
При работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта
съгласно чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2017г. е налице изискване за
прилагане към протокола за използването на АТСС на снимка на разположението на уреда.
Към административните преписки във връзка с налагане на глоби за превишения на
разрешената скорост с електронни фишове следва да се прилагат снимки на разположението
на уреда/АТСС, т.е. точно да се прилага нормата на чл. 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2017г. В случая контролният орган е приложил такава, от която е видно, че АТТС е
поставено на пътното платно и работи на автоматичен режим, без човешка намеса.
Тези обстоятелства са обективирани и в съставения протокол за използване на АТТС, който
притежава всички необходими реквизити – дата на съставяне, място на контрол, посока на
движение на контролираните МПС, въведено ограничение на скоростта, липсва на поставен
п.з, режим на измерване, начало и край на работния процес на АТТС. Изложеното води до
извода, че направените в тази насока възражения са неоснователни. Следва да се отбележи,
че неправилно жалбоподателят е приравнил броят на заснетите изображения с броя на
констатираните нарушения.
Към датата на извършване на нарушението е отпаднало изискването на чл.165, ал.2, т.8 от
ЗДвП.
В съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП, АНО е изпратил на съда цялата
преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати,
действащото ограничение на скоростта по чл.21, ал. 1 от ЗДвП, посоката на движение на
автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и
данни за извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези
5
обстоятелства се съдържат в кориците на делото.
По отношение на направените от страна на жалбоподателя възражения, съдът намира
същите за неоснователни. Както вече беше отбелязано в представените от АНО писмени
доказателства се съдържа информация по отношение на мястото на заснемане на
нарушението и същото съвпада в отразеното място за позициониране на АТТС. Липсата на
идентификационен номер на снимката изготвена за разположението на АТТС не я прави
негодно доказателство, доколкото координатите посочени в извадката от паметта на АТТС
изцяло съвпадат с отразеното в протокола място за контрол. Подробно бе изяснен въпросът
за възможността нарушения по ЗДвП да бъдат заснемани с мобилни камери, работещи в
автоматичен режим, поради което не е нужно преповтаряне на изложените по – горе
аргументи. Изрично е посочено, че в участъка няма поставен пътен знак въвеждащ различно
от посоченото в чл. 21, ал. 1от ЗДвП ограничение на скоростта, което е видно и от
изисканата от съда схема на организацията на движението в посочения участък.
Изготвеният бланков протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
използване на конкретното автоматизирано техническо средство, с което е засечена
скоростта на движение на МПС, съдържа изискуемите реквизити.
В действителност в атакувания ЕФ не е посочена дата на неговото издаване, но това
обстоятелство не ограничава правото на защита на санкционираното лице, а касае
извършваната от съда проверка за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и чл. 82 от НК.
По делото е представена извадка от деловодната система на МВР, видно то което
атакувания ЕФ е издаден на 08.07.2022г. и връчен на 20.06.2023г.
Настоящият съдебен състав категорично не споделя доводите на жалбоподателя, че 7
месечен срок от датата на нарушението до връчване на ЕФ се явява прекомерен и
ограничава възможността на собственика на МПС да съхрани информация кое лице е
управлявало процесното МПС на посочената дата, още повече, че се касае за служебен
автомобил. На още по – силно основание собствениците на МПС имат задължение да
разполагат с тази информация, тъй като в противен случай отговорността за извършените
нарушения се носи от тях. В конкретния случай дружеството представлявано от
жалбоподателя е ползвател на МПС, поради което е ангажирана и отговорността на
представляващия го.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е заснет с мобилна
камера за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени
датата и часът на нарушението.
Жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП
В законоустановения срок не е постъпила декларация автомобилът да е бил управляван от
друго лице.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч, посочени
6
изчерпателно в тази алинея.
По делото няма спор, че посочения участък се намира на територията на град София и е в
рамките на населено място, както и че в района е въведено ограничение на скоростта от 50
км/ ч .
Санкционната норма на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП / редакция към датата на извършване на
деянието/ предвижда, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено
място, се наказва, както следва: за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 400 лв .
Установеното е конкретния случай превишение е точно 38 км, поради което правилно е
приложена цитираната санкционна разпоредба.
С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото факти, съдът
приема, че в случая жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да бъде
потвърден изцяло като правилен и законосъобразен.
Доколкото е налице обективирана претенция от страна на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че следва да уважи същата,
тъй като издаденият ЕФ е законосъобразен в неговата цялост. Доколкото по делото не се е
явил процесуален представител, а само е изготвено писмено становище, съдът намира, че
следва да присъди и минималното възнаграждение в размер на 80 лева, на основание чл. 63,
ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ.
При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е
неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС
серия К № 6120140/2022г., издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал.
1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 400,00 лева.
ОСЪЖДА С. А. Ц. с ЕГН: **********, да заплати на Столична дирекция на вътрешните
работи, сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7