Р Е Ш Е Н И Е

 гр. София, 01.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Е въззивен състав, в закрито заседание на  първи февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:    

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

                  ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР  САНТИРОВ

                              мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Христова ч. гр. д. № 903 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК.

Образувано е по жалба от М.К.К., длъжник по изп. дело № 20198500400284 по описа на ЧСИ А.Б., срещу отказ на последния да спре изпълнение, насочено срещу собствения на длъжника подземен гараж № 11-12, находящ се в сутеренния етаж на сградата, на кота – 3.00, в гр. София, ул. „********, за който отказ длъжникът е уведомен със съобщение изх. № 27102/18.12.2020 г. на 21.12.2020 г.

В жалбата се поддържа, че така постановеният отказ е незаконосъобразен. Сочи се, че в уредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК не се съдържа изискване, според което до определен етап от изпълнителното производство или до кое изпълнително действие може да се иска неговото спиране. Счита се, че частният съдебен изпълнител е обвързан от волята на страните по договора за ипотека и е следвало да насочи изпълнението към вече индивидуализираното обезпечение, а и съгласно чл. 426, ал. 3 от ГПК не е трябвало да уважава произволната и незаконосъобразна промяна на насоченото изпълнение от страна на взискателя от избраното от него обезпечение на вземането като кредитор. Оправя се искане за отмяна на обжалвания отказ и даване на указания на ЧСИ да насочи изпълнението към ипотекираните за случая недвижими имоти, описани в договора за ипотека като обезпечение на отпуснатия кредит.

Взискателят „П.И.Б.“ АД изразява подробни съображения за недопустимост и неоснователност на подадената жалба, като отправя искане същата да бъде оставена без разглеждане, респ. без уважение. Претендира разноски.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител също заявява становище за  недопустимо и неоснователност на жалбите по подробно изложени съображения.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:

Процесното изпълнително дело е образувано по молба от 12.04.2019 г. на „П.И.Б.“ АД въз основа на изпълнителен лист, издаден по разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр. дело № 79158/2018 г., по описа на СРС, 162-ри състав, срещу солидарните длъжници „Г.90“ ЕООД и М.К.К., за събиране на сумата от 500 000 лева – непогасена главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 14.12.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 65 896,79 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 30.05.2017 г. – 29.11.2018 г., сумата от 19 275,81 лева – неустойка за забава за периода 30.10.2017 г. – 13.12.2018 г., 10 000 лева – комисионна за управление, сумата от 120 – разноски за връчване на нотариални показани, и сумата от 11 905,85 лева – разноски по делото.

Съдебният изпълнител насочил принудително изпълнение и върху процесния имот - подземен гараж № 11-12, находящ се в сутеренния етаж на сградата, на кота – 3.00, в гр. София, ул. „********, върху който била наложена възбраната. На 31.07.2019 г. М.К.К., в качеството й на собственик, е уведомена за насрочения опис и оценка на този имот. С протокол от 03.10.2019 г. бил извършен опис на гаража, като е изготвена и оценка на същия.

На 26.11.2019 г. М.К.К. е уведомена, че е насрочена публична продан на имота - подземен гараж № 11-12, находящ се в сутеренния етаж на сградата, на кота – 3.00, в гр. София, ул. „********, която започва на 06.01.2020 г. до 06.02.2020 г. С протокол от 07.02.2020 г. на ЧСИ е постановено обявяване, че насрочената от 06.01.2020 г. до 06.02.2020 г. публична продан на недвижим имот - подземен гараж № 11-12, находящ се в сутеренния етаж на сградата, на кота – 3.00, в гр. София, ул. „********, е станала поради постъпили в срок валидни наддавателни предложения, и е обявен за купувач С.В.П. за сумата от 32 200 лева. С постановление от 10.02.2020 г. процесният имот е възложен на С.В.П.. Така посоченото постановление е връчено на М.К.К. на 28.02.2020 г.

На 06.03.2020 г. М.К.К. е подала молба до ЧСИ А.Б. с искане за спиране на изпълнението, насочено срещу собствения на длъжника подземен гараж № 11-12, находящ се в сутеренния етаж на сградата, на кота – 3.00, в гр. София, ул. „********. Във връзка с така подадена молба е постановен обжалваният и разглеждан в настоящото производство отказ.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Разгледани по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението.

В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от ГПК изрично са изброени основанията, при които изпълнителното производство се спира – 1./ от съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и 2, чл. 309, ал. 1, чл. 397, ал. 1, т. 3, чл. 438 и 524; 2./ по искане на взискателя; 3./ в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3, с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление; 4./ в случаите по чл. 282, ал. 2, както и когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд; 5./ в случаите по чл. 624б; 6./ в случаите по чл. 627б, ал. 2; и 7./ в други случаи, предвидени в закон. Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателката – длъжник, не се позовава и не твърди наличието на нито едно от тези основания. Наведените доводи, че частният съдебен изпълнител е обвързан от волята на страните по договора за ипотека и е следвало да насочи изпълнението към вече индивидуализираното обезпечение, а и съгласно чл. 426, ал. 3 от ГПК не е трябвало да уважава произволната и незаконосъобразна промяна на насоченото изпълнение от страна на взискателя от избраното от него обезпечение на вземането като кредитор, не попадат в рамките на основанията, посочени в нормата на чл. 432, ал. 1 от ГПК, които да обосновават основателност на искането й за спиране на принудителното изпълнение. Отделно от това, същите са и неоснователни, доколкото съгласно чл. 133 от ЗЗД, вр. с чл. 442 от ГПК цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговия кредитор и последният може да насочи изпълнение върху всяка една вещ или вземане на длъжника независимо дали те служат като обезпечение на вземанията му. Учредените обезпечения върху определни имущества на длъжника дават възможност на кредитора да се ползва с правото на предпочтително удовлетворение пред останалите кредитори, но не го задължават да насочи изпълнението първо към предоставените му обезпечения.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има единствено взискателят – „П.И.Б.“ АД, който претендира такива в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. Следователно на последния следва да се присъди сумата от 100 лева – разноски по делото.

Така мотивиран Софийски градски съд,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от М.К.К., длъжник по изп. дело № 20198500400284 по описа на ЧСИ А.Б., срещу отказ на последния да спре изпълнение, насочено срещу собствения на длъжника подземен гараж № 11-12, находящ се в сутеренния етаж на сградата, на кота – 3.00, в гр. София, ул. „********, за който отказ длъжникът е уведомен със съобщение изх. № 27102/18.12.2020 г. на 21.12.2020 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М.К.К., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „П.И.Б.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „********сумата от 100 лева – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.