Решение по дело №6162/2014 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ……….

гр. София, 14.12.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в публично съдебно заседание, на първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА

при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6162 по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „А.Б.” АД – Гърция против А.Г.Ц., роден на *** г., А.М.П., роден на *** г., и Й.М.Б., роден на *** г.

Ищецът твърди, че ответниците, всички граждани на Република Гърция, но с посочени адреси в гр. София, в качеството си на поръчители по договор за кредитна линия № 434/2007 г., сключен на 27.03.2007 г. с кредитополучател „Е.Б.” ООД (понастоящем дружество в ликвидация), са солидарно задължени за непогасените от страна на дружеството-кредитополучател суми по процесния договор, поради което, на основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 138 ЗЗД, претендира да бъдат осъдени ответниците, при условията на пасивна солидарност, да заплатят на банката-ищец сумата от 50 000 евро, представляваща непогасена главница по договора за кредитна линия, ведно със законната лихва от 07.05.2014 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Твърди, че на основание договора, изменен с анекси от 27.03.2007 г. и 18.06.2008 г., банката се е задължила да предостави на „Е.Б.” ООД целеви кредит с максимален лимит до 400 000 евро, като усвоените средства по кредита са в размер на 384 573,38 евро; поради просрочие на дължими от кредитополучателя суми, вземанията по договора са обявени за предсрочно изискуеми с уведомление, връчено на управителя на дружеството-кредитополучател на 24.06.2009 г., на която дата кредитът е направен предсрочно изискуем. На 29.09.2009 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу кредитополучателя, което е уважено като на 24.10.2009 г. срещу кредитополучателя е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 45038/2009г. на СРС, 27-ми състав, въз основа на които е образувано изп. д. № 20097880400527 на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КЧСИ. Твърди, че заповедта за незабавно изпълнение срещу кредитополучателя е влязла в сила. Твърди, че на 14.04.2014 г. е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и срещу поръчителите по договора и ответници в настоящото производство за сумата от 50 000 евро, представляваща част от дължимата по договора за кредит сума, по което е образувано ч.гр.д. № 20066/2014 г. на СРС, 38 състав, и издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 13.05.2014 г. Навежда доводи за допустимост на настоящите искове поради това, че претендираната сума от 50 000 евро е част от главния дълг, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу „Е.Б.” ООД по ч.гр.д. № 45038/2009 г. на СРС, 27- ми състав (заявлението за което е подадено на 29.09.2009 г.), но не е издавана заповед за изпълнение срещу поръчителите по дълга, както и, че тази част от задължението не е била предмет на заповедното производство по ч.гр.д.№ 20066/2014 г. на СРС, 38-ми състав. Твърди, че договорът за поръчителство е сключен с ответниците в писмена форма и с него са обезпечени всички задължения на главния длъжник по договора, вкл. и задълженията, възникнали като последица от неизпълнението на договора. В допълнителната искова молба твърди, че ответниците са разбирали много добре английски език, на един от които езици, е изготвен процесния договор, в който е имплементирано съгласието на поръчителите да отговарят за целия размер на дълга солидарно с кредитополучателя. Претендира разноски.

Ответникът А.Ц. оспорва предявените искове. Твърди, че дългът по договора за кредитна линия е изцяло погасен; че не е разбирал смисъла и съдържанието на договора за кредитна линия и поради това счита клаузата за поемане на задължение за поръчителство за нищожна.

Ответникът А.П. оспорва предявените искове. Оспорва допустимостта им с довод, че поръчителите носят отговорност само за съществуващ дълг, като в процесуния случай не е ясно дали е наличен такъв или кредитът е изцяло издължен от главния длъжник. Оспорва качеството си на поръчител с довод, че не знае български и английски език и подписът му под договора не изразявал съгласието му да обезпечи дълга на дружеството-кредитополучател като лично да отговаря за него, а е бил въведен в заблуда относно това обстоятелство от страна на съдружника му А.Ц.. Оспорва размера на исковата претенция с твърдение за пълно погасяване на дълга от страна на „Е.Б.” ООД – в ликвидация. Сочи, че не са положени минимално необходимите усилия за издирването на представляващия дружеството-кредитополучател А.Ц., поради липса на данни лицето да е било посетено от призовкар поне два пъти в разстояние на повече от месец, за да се направи извод, че не пребивава на адреса си. Претендира разноски.

Ответникът Й.Б. е оспорил предявените искове. Същият, обаче, е починал в хода на процеса без да остави наследници и производството по отношение на него е прекратено с влязло в сила определение.

Съдът, след като обсъди основанията, изложени в исковата и допълнителната искова молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 430 ТЗ, вр. чл. 138 ЗЗД.

Ищецът носи тежестта да установи наличието на валиден договор за банков кредит, по силата на който банката – кредитор е имала задължение да предостави уговорената парична сума на кредитополучателя, размерът на усвоения кредит, обявената предсрочна изискуемост на кредита, размерът на непогасения остатък по дълга, а също и наличието на валиден договор за поръчителство, по силата на който ответниците са се задължили да носят солидарна отговорност за дълга, както и наличие на предпоставките по чл. 147 ЗЗД – предявяване на иск/заявление за издаване на заповед за парично задължение от кредитора срщу главния длъжник в шестмесечен срок от настъпване на падежа на главното задължение. Ответниците носят тежестта да установят извършено плащане на дълга в цялост.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че с договор за кредитна линия № 434/2007 от 27.03.2007 г. ищецът, чрез клона си в България, който понастоящем е заличен поради вливане в „Ю.Б.“ АД, се е задължил да предостави на „Е.Б.“ ООД заемни средства в максимален размер до 400 000 евро, а кредитополучателят се е задължил са върне сумата при уговорените условия и срок. Договорът е в изискуемата от закона писмена форма (430, ал.3 ТЗ). Съгласно анекс № 1 от 27.03.2007 г. към договора за кредитна линия договорените заемни средства могат да бъдат усвоени изцяло или на части (траншове) при 12 - месечно револвиране на усвоените средства (т. 1 от анекса). От приетото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в периода 20.06.2007 г. – 29.02.2008 г. на десет транша кредитополучателят е усвоил средства в общ размер на 391 000 евро. Следователно, между банката и кредитополучателя „Е.Б.“ ООД е възникнало валидно кредитно правоотношение на основание договор за кредитна линия № 434/2007 от 27.03.2007 г. като банката е изпълнила задължението си да предостави заемна сума до определен максимален размер, а кредитополучателят е усвоил сумата и съответно – за него е възникнало задължение да я върне съобразно договорените условия и срок.

От договора за кредитна линия се установява, че за обезпечаване точното изпълнение на условията по договора и срочното издължаване на кредита в пълен размер ищецът и ответниците А.Г.Ц. и А.М.П. са се споразумели ответниците да отговарят като поръчители за дълга на кредитополучателя (чл. 23 от договора). Съгласно чл. 35, изр. първо от процесния договор поръчителите се задължават, а банката приема, поръчителите да отговарят солидарно и изцяло за всички задължения на кредитополучателя при условията на чл. 24 от договора, като поръчителите отговарят включително и за всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и за разноските за неговото събиране. Съгласно чл. 138, изр. второ ЗЗД договорът за поръчителство трябва да бъде извършен в писмена форма. В конкретния случай, уговорката за поръчителство е постигната в договора за кредитна линия и следователно – изискуемата писмена форма е спазена. Съгласно чл. 141, ал. 1 ЗЗД поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник, а съгласно ал. 2 ако неколцина са поръчителствували за един и същ длъжник и за едно и също задължение, всеки от тях отговаря за цялото задължение, освен ако има съглашение за разделянето му. От процесния договор се установява, че между кредитора и поръчителите не е постигнато съглашение за разделяне на отговорността за дълга. Следователно, всеки от поръчителите отговаря за целия размер на дълга към кредитора.

Процесният договор за кредит е изготвен в двуезична версия на български и английски език. Съставът приема за неоснователно твърдението на ответниците А.Ц. и А.П., че не са знаели български и английски език и, че подписът им под договора не изразявал съгласието им да обезпечат като поръчители дълга на дружеството-кредитополучател по следните съображения: от приложените по делото доказателства се установява, че ответникът А.П. е бил съдружник в дружеството „П. и Б.“ ООД, с настоящо търговско наименование „Ф.“ ООД (сега в ликвидация) като документите от учредяването на това дружество са изготвени в двуезична версия на български и английски език като няма приложена декларация на преводач. Приложеното пълномощно за процесуален представител на ответника А.П. също е изготвено на български и английски език като също не е скрепено с превод. От справка от общия статус на „Е.Б.” ООД (сега в ликвидация), в което двамата ответници - А.П. и А.Ц. са съдружници, се установява, че протоколите за вземане на решения на съдружниците са изготвяни само на български език като към тях не са прилагани доказателства да са превеждани от друг език. Предвид това, че за цели, различни от предоставяне на процесния кредит, ответникът А.П. е подписвал документи в двуезична версия на български и английски език, в каквато форма е изготвен процесния договор, както и, че двамата ответници са подписвали документи само на български език и съобразявайки житейската логика, съдът приема за доказано, че ответниците са разбирали езика, на който е изготвен процесния договор и върху който са се подписали в качеството на поръчители.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че банката е връчила на кредитополучателя уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на дължимите погасителни вноски, считано от месец юни 2008 г. Уведомлението е получено на ръка от ответника А.П., който се е подписал в лично качество, както и в качеството на управителя на дружеството на 24.06.2009 г. От справка в общия статус на дружеството се установява, че към датата на получаване на поканата дружеството е имало трима управители, между които е А.П., които са управлявали дружеството заедно и поотделно. Следователно, към 24.06.2009 г. А.П. е можел самостоятелно да представлява дружеството. Следователно, уведомлението за предсрочна изискуемост на процесния кредит е връчено надлежно на дружеството - кредитополучател на 24.06.2009 г. и в случай, че са били налице обективните факти, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост към датата на връчване на уведомлението, кредитът ще е направен предсрочно изискуем на сочената дата.

Съгласно чл. 29.2.2, вр. чл. 29.1.1. от договора за кредитна линия в случай на просрочие от два месеца за плащането на която и да е погасителна вноска по кредитната линия – главница и/или лихви, такси и комисионни в сроковете, определени от настоящия договор, кредитополучателят има право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. От приетото по делото заключение на вещо лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че последното плащане на задължения по договора за кредитна линия е от 14.11.2008 г. Следователно, към 24.06.2009 г., когато е връчено уведомлението за предсрочна изискуемост на кредитополучателя са били налице обективните факти, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост - просрочие от два месеца на погасителна вноска. Следователно, към 24.06.2009 г. са били налице двете предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем (в т.м. т. 18 от ТР №4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК, ВКС) и следователно към 24.06.2009 г. кредитът е направен предсрочно изискуем.

Съгласно чл. 147, изр. първо ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. От приложените по делото доказателства се установява, че на 29.09.2009 г. банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя за главница в размер на 384 573,38 евро, както и за лихви, такси и разноски по процесния договор. Установява се също, че вземането на банката е изцяло уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 24.10.2009 г. По делото не е спорно, че срещу заповедта не е подадено възражение от кредитополучателя и същата е влязла в сила. Влязлата в сила заповед за изпълнение има същите последици като влязло в сила съдебно решение - установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните й предели факти, стабилитет и изпълнителна сила. Следователно, подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, която е издадена такава и е влязла в сила, следва да се приравни на предявяване на иск по см. на чл. 147, ал. 1 ЗЗД (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. чл. 116, б. б) ЗЗД). От датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем до подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение срещу кредитополучателя безспорно не е изтекъл шест месечния преклузивен срок и следователно, ответниците по делото, в качеството на поръчители, са останали задължени за плащане на дълга по договора за кредит след обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

От писмените доказателства по делото се установява, че по гр.д. № 20066/2014 г. на СРС, 38-ми състав, срещу ответниците е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 50 000 евро, представляваща част от главница по процесния договор. Допустим е последващ исков процес за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, в какъвто смисъл са твърденията на ищеца.

От приетото заключение на вещото лице към допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на непогасената сума по главница към датата на заключението е в размер на 384 573,38 евро. По делото не са наведени твърдения, както и не са събрани доказателства, че заповедта за изпълнение срещу ответниците по ч.гр.д.№ 20066/2014 г. на СРС-38 състав е влязла в сила. Но и в двете хипотези – влязла или невлязла в сила заповед за изпълнение за изпълнение по ч.гр.д.№ 20066/2014 г. на СРС, 38 състав, установеният размер на главница съгласно заключението на вещото лице е в по-голям размер от сумата за главница, която се претендира в настоящото производство и за която е издадена заповед за изпълнение. Следователно, искът за сумата от 50 000 евро е основателен и следва да бъде изцяло уважен.

Поради това, че е уважен главния иск, следва да бъде уважен и акцесорния иск за законна лихва върху главницата от 07.05.2014 г. до датата на окончателното плащане.

Относно разноските в настоящото производство:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, а именно 3911,66 лв. за платена държавна такса. Разноски претендира и третото лице – помагач на страната на ищеца, но съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски, поради което, претенцията е неоснователна.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А.Г.Ц., гражданин на Република Гърция, роден на *** г., лична карта/паспорт № Т-******/******и А.М.П., лична карта/паспорт № В******/******, гражданин на Република Гърция, роден на *** г. ДА ПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „А.Б.” АД – Гърция, гр. Атина, ул. ******, сумата от 50 000 евро, представляваща главница по договор за кредитна линия № 434/2007 г., сключен на 27.03.2007 г., изменен с анекси от 27.03.2007 г. и 18.06.2008 г., ведно със законната лихва от 07.05.2014 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА А.Г.Ц., гражданин на Република Гърция, роден на *** г. и А.М.П., гражданин на Република Гърция, роден на *** г. ДА ЗАПЛАТЯТ на „А.Б.” АД – Гърция, гр. Атина, ул. ******, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 3 911,66 лв., представляваща държавна такса.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – Ю.Б. АД, ЕИК ******.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

СЪДИЯ: