№ 424
гр. Шумен, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20213630103123 по описа за 2021 година
Предявени са пет обективно съединени положителни установителни иска с правна
квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ – по
отношение на главницата, с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, във вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ – по отношение на претенцията за заплащане на договорна
/възнаградителната/ лихва, с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, във вр. чл. 288 от ТЗ, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – по отношение на претенцията за
заплащане на обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/, с правна квалификация чл.
422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 288 от ТЗ, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД –
по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава след датата на
настъпване на изискуемостта и с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане на разходи
за изискуем кредит.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “Банка ДСК”
ЕАД, с ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Московска” №
19, представлявано от Б.Ф.С., с ЕГН ********** и Ю.Б.Г., с ЕГН ***, чрез пълномощника -
юрисконсулт М.П.Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Варна, бул. ”Владислав
Варненчик” № 92 срещу Х.С.М.., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул.
”Кирил и Методий” № 25.
Ищцовото дружество твърди, че по силата на Договор за кредит за текущо
потребление от 05.12.2018 г. е отпуснало на ответника в качеството му на кредитополучател
сумата от 20 000 лева. Договорът бил сключен за срок от 120 месеца, с крайна падежна дата
05.12.2028 г. Месечната падежна дата била 20-то число на месеца. Сумата по кредита била
усвоена от ответника на 05.12.2018 г. Ищцовото дружество сочи, че след усвояването на
кредита, ответникът не е заплатил нито една вноска на датата на падежа. Ищцовото
дружество твърди, че с внесената от страна на ответника сума в размер на 270.95 лева били
погасени със закъснение изцяло задълженията към 20.12.2018 г. и частично задължението за
договорна лихва към 20.01.2019 г., като просрочени се явявали 7 бр. месечни погасителни
вноски или общо забавата била 206 дена. Излага се, че поради допуснатата забава в
1
плащанията, съгласно т.18.2 от Общите условия, предприели действия за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, чрез изпращане до ответника на нотариална покана с изх.
№ 06-20-01072/18.04.219 г. за отнемане на договореното преимущество на срока, като се
сочи, че от датата на получаване на писмото от страна на ответника – кредитополучател се
счита кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението за предсрочна изискуемост било
връчено на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление, за
което бил съставен протокол от 15.07.2019 г. на нотариус С.С.. Ищцовото дружество на
основание чл. 417 от ГПК поискало издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, по силата на която да бъде осъден длъжникът Х.С.М.. да им заплати
следните суми: 19 823.68 лева, представляващи главницата по Договор за кредит за текущо
потребление от 05.12.2018 г., 939.95 лева – неплатена договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 20.12.2018 г. до 25.07.2019 г.; 20.26 лева – обезщетение за забава /лихвена
надбавка за забава/ за периода от 20.01.2019 г. до 25.07.2019 г.; 110.14 лева – обезщетение за
забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от 26.07.2019 г. до 15.08.2019 г.
и 120.00 лева – дължими разходи за изискуем кредит, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.08.2019 г. до окончателното погасяване на задължението и
направените по заповедното производство разноски. След образуване на изпълнително
производство въз основа на издадения изпълнителен лист, тъй като издадената заповед била
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищеца възниквало задължение да
установи претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват пет обективно съединени положителни
установителни иска с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, а
именно: сумата от 19 823.68 лева – просрочена главницата по Договор за кредит за текущо
потребление от 05.12.2018 г.; сумата от 939.95 лева - претенцията за заплащане на договорна
/възнаградителната/ лихва за периода от 20.12.2018 г. до 25.07.2019 г., сумата от 20.26 лева –
претенцията за заплащане на обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода
от 20.01.2019 г. до 25.07.2019 г.; сумата от 110.14 лева - претенцията заплащане на
обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от 26.07.2019 г.
до 15.08.2019 г. и сумата от 120 лева - претенцията заплащане непогасени разходи за
изискуем кредит.
При условията на евентуалност, в случай, че установителните искове по чл. 422 от
ГПК бъдат отхвърлени при формиране на извод за липса на редовно обявена предстрочна
изискуемост на кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, предявяват осъдителни обективно съединени искове срещу ответника за
заплащане на предсрочно изискуеми парични суми по договора за кредит за текущо
потребление от 05.12.2018 г. в същия размер.
Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото
производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното производство.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява
представляващият дружеството. За него се явява процесуален представител – юрисконсулт
М.Д., като с оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства счита, че
предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на
ответника. Тъй като последният не е бил открит на адреса, посочен в исковата молба и в
изготвената по делото служебна справка от НБД и от ТД на НАП, на основание
разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК му е бил назначен особен представител. В
законоустановения едномесечен срок от страна на назначения на ответника особен
представител е бил депозиран писмен отговор. В отговора последният заявява, че счита
предявените искове за допустими. Заявява, че не оспорва по основание и размер предявения
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК по отношение на главницата в размер на
19 823.68 лева, като моли да бъде уважен. Счита останалите акцесорни претенции за
2
неоснователни, като недължими. Счита, че клаузите в чл. 7.1 – чл. 9.4 от сключения между
ответника и ищцовото дружество договор за кредит за текущо потребление от 05.12.2018 г.
се явяват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Твърди, че фактите, относими
към настъпването и обявяването на предсрочната изискуемост, не са осъществени преди
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Сочи, че задължението по
кредита, така както е заявено от ищовото дружество, не е изискуемо в заявения размер към
момента на подаване на заявлението и не е възникнало на предявеното основание, поради
което моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни, поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява лично. За него се
явява назначения особен представител – адв. Г.Х. от ШАК, като с оглед събраните в хода на
съдебното производство доказателства и направените възражения заявява, че счита, че с
оглед изложени твърдения за недействителност на част от клаузите на договора
потребителят дължи връщане само на главницата по предявените искове.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на Договор за кредит за текущо потребление за сумата от 05.12.2018 г.,
сключен между “Банка ДСК” ЕАД и ответника Х.С.М.. бил отпуснат потребителски кредит
за сумата в размер на 20 000.00 лева, която сума следвало да бъде върната на 120 равни
месечни вноски съгласно погасителен план. Кредитът бил обезпечен със залог по реда на
ЗЗД върху вземането на ответника по Трудов договор, сключен между последния и
„Комфорт Партнерс“ ООД. Между страните била договорена падежна дата 20-то число на
месеца, като бил уговорен лихвен процент, който към датата на подписване бил 8.15%
годишно /0.02% на ден/, формиран от стойността на референтния лихвен процент,
представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на
домакинства със срок над 1 ден до 2 години“ – 0.220%, който при отрицателна величина се
приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 7.930% при
изпълнение ва условията по Програма ДСК Практика. Договорено било също, че при
неизпълнение на условията по Програма ДСК Практика, кредитополучателя губил
префереенциалните условия, като максималния лихвен процент можело да достигне 13.23%.
Определеният годишен процент на разходите бил в размер на 8.94%. В разпоредбата на т. 18
от сключения договор за кредит и чл. 8 от ОУ са предвидени в в тежест на
кредитополучателя такси и комисионни съобразно чл. 5 от Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните. Крайният срок за погасяване на задължението бил 05.12.2028 г., което е
видно от изготвения Погасител план, който бил неразделна част от Договора за кредит. След
усвояването на кредита, ответникът не е заплатил нито една вноска на датата на падежа. С
внесената от страна на ответника сума в размер на 270.95 лева били погасени със закъснение
изцяло задълженията към 20.12.2018 г. и частично задължението за договорна лихва към
20.01.2019 г., като просрочени се явявали 7 бр. месечни погасителни вноски или общо
забавата била 206 дена. В Раздел VII, чл. 18.2 от ОУ е посочено, че при допусната забава в
плащанията на главницата и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от
главницата става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен
процент и надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Поради преустановяване плащанията по кредита, “Банка ДСК” ЕАД обявила кредита
за предсрочно изискуем, като за това обстоятелство ответникът бил уведомен с нотариална
покана с изх. № 06-20-01072/18.04.219 г. чрез нотариус С.С., peг. № 024, с район на действие
РС - Шумен, съдържаща изявление, че от датата на получаване на писмото от страна на
ответника – кредитополучател кредита се счита за предсрочно изискуем. Нотариалната
покана за предсрочна изискуемост била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК
– чрез залепване на уведомление до постоянния и настоящ адрес на длъжника, посочен в
3
договора за кредит, а именно в гр. Шумен, ул. „Кири и Методий“ № 25, за което бил
съставен протокол от 15.07.2019 г. на нотариус С.С.. По този начин кредитополучателят бил
уведомен, че кредита е обявен за изцяло предсрочно изискуем, като длъжникът бил поканен
да погаси изцяло задълженията си по кредита, но изпълнение не последвало.
Било инициирано производство по чл. 417 от ГПК, като във връзка с депозираното от
банката заявление било образувано ЧГД № 2527/2019 г. по описа на ШРС. По същото в
полза на “Банка ДСК” ЕАД били издадени Заповед за изпълнение № 1271/29.08.2019 г.,
поправена с решение № 879/27.09.2019 г. и изпълнителен лист № 1933 от 01.10.2019 г. за 19
823.68 лева, представляващи главницата по Договор за кредит за текущо потребление от
05.12.2018 г., 939.95 лева – неплатена договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
20.12.2018 г. до 25.07.2019 г.; 20.26 лева – обезщетение за забава /лихвена надбавка за
забава/ за периода от 20.01.2019 г. до 25.07.2019 г.; 110.14 лева – обезщетение за забава след
датата на настъпване на изискуемост за периода от 26.07.2019 г. до 15.08.2019 г. и 120.00
лева – дължими разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.08.2019 г. до окончателното погасяване на задължението и направените по
заповедното производство разноски. Тъй като ответникът не е бил намерен на известните по
делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е
възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица; заверено копие на
Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти MAXI GO на „Банка
ДСК“; заверено копие на Декларация за предаване/връщане на банкова карта; заверено
копие на банково извлечение за периода от 01.12.2018 г. до 25.11.2021 г.; заверено копие на
Нотариална покана от „Банка ДСК“; заверено копие на Протокол от дата 15.07.2019 г.;
заверено копие на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК;
заверено копие на Извлечение от счетоводни книги на „Банка ДСК“ ЕАД за сметка №
26168575 от 18.08.2019 г. по Договор за кредит № 25451367 от 05.12.2018 г.; заверено копие
на Заповед № 1345/11.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по л. 417 от ГПК; заверено копие на Определение № 288/20.09.2019 г. по описа на
Районен съд –Шумен; заверено копие на Изпълнителен лист № 1834/11.09.2019 г.; заверено
копие на Молба от „Банка ДСК“ ЕАД до Частен съдебен изпълнител Даниела Жечева
Златева, рег. № 876, район на действие – Окръжен съд –Шумен; заверено копие на
Пълномощно от Б.Ф.С. и Ю.Б.Г. – Изпълнителни директори на „Банка ДСК“ АД,
упълномощаващи юриск. М.П.Д. да указва правна помощ и съдействие; известие за
доставяне на „Bul Post“ с бар код CL002005028BG, както и материалите, приложени по ч.
гр. дeло № 2572/2019 г. по описа на ШРС.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че
ответника Х.М. усвоил кредита в размер на 20 000.00 лв. на 05.12.2018 г. Дължимите от
същия вноски не били погасявани редовно, като за периода от усвояване на кредита до дата
на изготвяне на експертизата били постъпили общо 270.95 лв., от които на 20.12.2018 г. -
32.84 лв., на 08.01.2019 г. - 212.24 лв. и на 20.01.2019 г. - 25.87 лв., от които били погасени:
главница – 176.32 лв., договорна лихва – 93.79 лв. и санкционна лихва – 0.84 лв. Към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
– 15.08.2019 г. и понастоящем, задълженията на ответника по Договора за кредит за текущо
потребление от 05.12.2018 г. били следните: 19 823.68 лева – главницата по Договор за
кредит за текущо потребление от 05.12.2018 г.; 939.95 лева - договорна /възнаградителната/
лихва за периода от 20.12.2018 г. до 25.07.2019 г.; 20.26 лева – обезщетение за забава
/наказателна надбавка за забава/ за периода от 21.01.2019 г. до 25.07.2019 г.; 110.14 лева –
4
законна лихва /наказателна надбавка за забава/ за периода от 26.07.2019 г. до 15.08.2019 г. и
120 лева - претенцията заплащане на непогасени разходи при изискуем кредит по т. 5 от
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на „Банка ДСК“ АД или сумата в общ размер
на 21 014.03 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК121830616 по реда и в срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на
ищеца в качеството му на кредитор срещу ответника Х.С.М.. в качеството му на длъжник,
на заповед № 1271/29.08.2019 г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК, поправена с Решение № 879/27.09.2019 г. по ч. гр. д. № 2572/2019 г. по описа на
ШРС, и след връчването й по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните
по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на
вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема,
че установителните искове са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване на установено,
че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника, произтичащи от Договор за
кредит за текущо потребление от 05.12.2018 г.
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в
исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на
основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства
на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч. гр. д. № 2572/2019
г. на ШРС, представените писмени документи в настоящото исково производство и
заключението на изготвената експертиза.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.
1 от ТЗ:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в
облигационни отношения въз основа на сключения на 05.12.2018 г. между “Банка ДСК”
ЕАД и ответника Х.С.М.. Договор за кредит за текущо потребление за сумата в размер на 20
000.00 лева.
Регламентацията на договора за банков кредит се съдържа в Търговския закон /ТЗ/ и
в Закона за кредитните институции /ЗКИ/. Съгласно легалното определение, съдържащо се в
чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва
сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна
характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и
формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за
съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит,
за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез
превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за
усвояване на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки /чл. 305
от ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката
на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност
сумата на задължението на кредитора. В случая се доказа, че на 05.12.2018 г. процесната
сума, възлизаща на 20 000 лева, е отпусната на заемателя, която изцяло е била усвоена.
Доказа се, чрез заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
5
експертиза, че след 20.01.2019 г. заемателят, преустановил плащанията по договора, както и
че ищецът упражнил уговореното в договора свое преобразуващо право да обяви всички
задължения по договора за предсрочно изискуеми, за което длъжникът е бил уведомен. В
тази насока възражението на назначения особен представител на ответника, че предсрочната
изискуемост не е надлежно съобщена на длъжника, се явява неоснователно. Установи се, че
“Банка ДСК” ЕАД отправило нотариална покана до Х.С.М.. на адреса, посочен в сключения
договор, както и че поради отсъствието на последния, нотариусът приложил нормата на чл.
47, ал. 5 от ГПК. Това уведомление следва да се счита за извършено, предвид предоставената
на нотариусите удостоверителна власт. В този смисъл е константната съдебна практика по
въпроса и по-конкретно Решение № 86 от 27.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2118/2019 г., І т.о.,
Решение № 148 от 02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2072/2015 г., І т.о., Решение № 60529 от
06.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2222/2020 г., І т.о., които са постановени по реда на чл. 290
от ГПК. Поради това следва да се счита, че ответника бил уведомен за упражненото от
банката потестативно право на 15.07.2019 г.
Не са представени доказателства, че кредитополучателят е изпълнил изцяло главното
си задължение да върне усвоената от него сума. Съгласно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, размерът на дължимата главница по договора за кредит за текущо
потребление от 05.12.2018 г. възлиза на 19 823.68 лева.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ се явява основателен и доказан. Ето
защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на “Банка ДСК” ЕАД гр. София от Х.С.М.. за парична сума в размер на 19 823.68
лева, представляващо задължение на заемател за връщане на отпусната парична сума по
Договор за кредит за текущо потребление от 05.12.2018 г.
Досежно претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ:
В конкретния случай, страните по валидно сключения договор за банков кредит и в
съответствие с разпоредбата на чл. 430, ал. 2 от ТЗ, свободно уговорили размера на т. нар.
възнаградителна лихва. Доказа се настъпването на предсрочната изискуемост и на целия
размер на уговорената договорна лихва. От заключението на вещото лице се установи, че
размерът на същата възлизал общо на 939.95 лева, както и че не е извършено плащане.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ, се явява основателен и доказан. Ето защо, по
отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на
“Банка ДСК” ЕАД гр. София от Х.С.М.. за парична сума в размер на 939.95 лева,
представляващо задължение за плащане на договорна лихва за периода от 20.12.2018 г. до
25.07.2019 г. включително, по Договор за кредит за текущо потребление от 05.12.2018 г.
Относно третия и четвъртия иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
Съгласно нормата на чл. 79, ал. 1, пр. 1-во от Закона за задълженията и договорите,
ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата. В процесния случай се установи, че
страните уговорили такова обезщетение при неизпълнение. Доказа се, че в случая е налице
неизпълнение от страна на ответника на парично задължение. Съгласно заключението по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, размерът на обезщетението за забава за периода
от 21.01.2019 г. до 25.07.2019 г. включително, възлиза на 20.26 лева, а размерът на
обезщетението за забава за периода от 26.07.2019 г. до 15.08.2019 г. включително, възлиза на
110.14 лева, както и че тези задължения не са погасени.
Ето защо, съдът приема, че исковете следва да бъдат уважени изцяло.
Досежно претенците с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД касателно заплащането на разходи при
6
изискуем кредит:
Ищецът претендира установяване на вземане на дължими разходи при изискуем
кредит по сключения на 05.12.2018 г. договор за кредит за текущо потребление.
Действително в т. 18 от сключения договор за кредит и чл. 8 от ОУ в тежест на
кредитополучателя е предвидено плащането на такси и комисионни съгласно Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните. Т. е. в процесния случай се установи, че страните
уговорили такива такси при неизпълнение. Доказа се, че в случая е налице неизпълнение от
страна на ответника на парично задължение. Съгласно заключението по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, размерът на таксите възлиза на 120.00 лева, както и че не е
извършено плащане.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, се явява основателен и
доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че
съществува вземане на “Банка ДСК” ЕАД гр. София от Х.С.М.. за парична сума в размер на
120.00 лева, представляващо дължими разходи при изискуем кредит по Договор за кредит за
текущо потребление от 05.12.2018 г.
Относно предявените при условията на евентуалност осъдителни искове:
Предвид произнасянето на съда по депозираните установителни претенции и
уважаването им, съдът не дължи произнасяне по предявените при условията на
евентуалност осъдителни искове за същите суми.
С оглед задължението на съда, визирано в разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК
служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител,
съдът при проверка на представените по делото писмени доказателства намира, че клаузите
на сключения между страните договор отговарят на изискванията на ЗПК, както по
отношение на изискуемия за използване шрифт, така също и по отношение на останалите,
предвидени в закона изисквания, като на длъжника са били предоставени общи условия и
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити. В същото време договорения размер на годишната лихва, както и годишния
процент на разходите са под допустимия, съгласно разпоредбите на ЗПК и съдебната
практика размер, поради което тези клаузи на договора не са неравноправни.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцовото дружество и направените по
заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 2506.31 лева, включващи
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и
възнаграждение за особен представител, съразмерно с уважената част от исковете и
съгласно представен списък. При преценка на дължимото юрисконсултско възнаграждение
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци, ако са били защитавани от юрисконсулт се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В тази връзка съдът имайки
предвид размерът на предвиденото възнаграждение за защита по дела с определен
материален интерес, визирано в разпоредбата на чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ намира, че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на ищцовото дружество в настоящото производство в размер
на 100 лева. При преценка на същото съдът взе предвид, както фактическата и правна
сложност на делото, така също и че за процесуално представителство на ищцовото
дружество в хода на образуваното заповедно производство е било определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.С.М.., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Шумен, ул. ”Кирил и Методий” № 25 дължи на “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК121830616, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Московска” № 19, представлявано от
Б.Ф.С., с ЕГН ********** и Ю.Б.Г., с ЕГН ***, чрез пълномощника - юрисконсулт М.П.Д., с
ЕГН ********** сумата от 19 823.68 лева /деветнадесет хиляди осемстотин двадесет три
лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща незаплатена главница по Договор за
кредит за текущо потребление от 05.12.2018 г., сключен между “Банка ДСК” ЕАД, с
ЕИК121830616 и ответника Х.С.М.., с ЕГН **********, и за което вземане са били издадени
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 1271/29.08.2019 г.,
поправена с Решение № 879/27.09.2019 г. и Изпълнителен лист № 1933 от 01.10.2019 г. по
ЧГД № 2572/2019 г. по описа на ШРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.С.М.., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Шумен, ул. ”Кирил и Методий” № 25 дължи на “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК121830616, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Московска” № 19, представлявано от
Б.Ф.С., с ЕГН ********** и Ю.Б.Г., с ЕГН ***, чрез пълномощника - юрисконсулт М.П.Д., с
ЕГН ********** сумата от 939.95 лева /деветстотин тридесет и девет лева и деветдесет пет
стотинки/, представляваща неплатена договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата
за периода от 20.12.2018 г. до 25.07.2019 г., включително по Договор за кредит за текущо
потребление от 05.12.2018 г., сключен между “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК121830616 и
ответника Х.С.М.., с ЕГН **********, и за което вземане са били издадени Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 1271/29.08.2019 г., поправена с
Решение № 879/27.09.2019 г. и Изпълнителен лист № 1933 от 01.10.2019 г. по ЧГД №
2572/2019 г. по описа на ШРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.С.М.., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Шумен, ул. ”Кирил и Методий” № 25 дължи на “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК121830616, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Московска” № 19, представлявано от
Б.Ф.С., с ЕГН ********** и Ю.Б.Г., с ЕГН ***, чрез пълномощника - юрисконсулт М.П.Д., с
ЕГН ********** сумата от 20.26 лева /двадесет лева и двадесет и шест стотинки/,
представляваща обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 20.01.2019
г. до 25.07.2019 г., включително по Договор за кредит за текущо потребление от 05.12.2018
г., сключен между “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК121830616 и ответника Х.С.М.., с ЕГН
**********, и за което вземане са били издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК № 1271/29.08.2019 г., поправена с Решение № 879/27.09.2019
г. и Изпълнителен лист № 1933 от 01.10.2019 г. по ЧГД № 2572/2019 г. по описа на ШРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.С.М.., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Шумен, ул. ”Кирил и Методий” № 25 дължи на “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК121830616, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Московска” № 19, представлявано от
Б.Ф.С., с ЕГН ********** и Ю.Б.Г., с ЕГН ***, чрез пълномощника - юрисконсулт М.П.Д., с
ЕГН ********** сумата от 110.14 лева /сто и десет лева и четиринадесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава /наказателна надбавка за забава/ след датата на
настъпване на изискуемост за периода от 26.07.2019 г. до 15.08.2019 г., включително по
Договор за кредит за текущо потребление от 05.12.2018 г., сключен между “Банка ДСК”
ЕАД, с ЕИК121830616 и ответника Х.С.М.., с ЕГН **********, и за което вземане са били
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №
1271/29.08.2019 г., поправена с Решение № 879/27.09.2019 г. и Изпълнителен лист № 1933
от 01.10.2019 г. по ЧГД № 2572/2019 г. по описа на ШРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.С.М.., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Шумен, ул. ”Кирил и Методий” № 25 дължи на “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК121830616, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Московска” № 19, представлявано от
Б.Ф.С., с ЕГН ********** и Ю.Б.Г., с ЕГН ***, чрез пълномощника - юрисконсулт М.П.Д., с
ЕГН ********** сумата от 120.00 лева /сто и двадесет лева/, представляваща разходи за
8
изискуем кредит по Договор за кредит за текущо потребление от 05.12.2018 г., сключен
между “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК121830616 и ответника Х.С.М.., с ЕГН **********, и за
което вземане са били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от
ГПК № 1271/29.08.2019 г., поправена с Решение № 879/27.09.2019 г. и Изпълнителен лист №
1933 от 01.10.2019 г. по ЧГД № 2572/2019 г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА Х.С.М.., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. ”Кирил и
Методий” № 25 ДА ЗАПЛАТИ НА “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК121830616, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ”Московска” № 19, представлявано от Б.Ф.С., с ЕГН
********** и Ю.Б.Г., с ЕГН ***, чрез пълномощника - юрисконсулт М.П.Д., с ЕГН
**********, направените в хода на заповедното и настоящото производство разноски в общ
размер на 2506.31 лева /две хиляди петстотин и шест лева и тридесет и една стотинки/,
включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице
и възнаграждение за особен представител, съгласно представен списък.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9