Решение по дело №55/2021 на Районен съд - Хасково

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  260069             15.03.2021 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,

на петнадесети февруари  двехиляди  двадесет и първа година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия:Даниела Николова

 

секретар: Геновева Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията

АНД №55 по описа на Районен съд - Хасково за 2021 г.

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от Ф.К.И. ,чрез адв.Д.З. срещу Наказателно постановление № 43-0000524 от 12.11.2020 г. на  Директор на РД „АА”, град Стара Загора , с което  на  жалбоподателя е наложена глоба  в размер на 2000 лева по чл. 99, предл. 3-то  от Закона за автомобилните превози за нарушение по чл. 40 ал.3 изр.2   от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което не отговаряло на изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, визиращи задължителните реквизити, на които следвало да отговаря санкционния акт. Поддържа се оплакването и за допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство,накърняващи правото на защита на жалбоподателя.  Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

            Административнонаказващият орган Директор на РД „АА”, град Хасково, редовно призован, не се явява. В писмо заема становище,че  обжалваното наказателно постановление е  съобразено с материалните и процесуални правила при издаването му и предлага да бъде потвърдено.На основание чл.63 ал.4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност на разноските за адвокат.          

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 21.09.2020 г., около 13.00 часа  св. М.П.М. и М.К.И.  и двамата  на длъжност инспектор в РД „АА”Стара Загора изпълнявали служебните си задължения ,когато на главен път I-5,на изхода на гр.Хасково за гр.Кърджали  спрели за проверка автобус „О.“  от категория М3 с рег.№***** ,собственост на *******, притежаващ разрешително  №********** ,валидно до 08.02.2024г. за извършване на международен превоз на пътници по редовна международна автобусна  линия от гр.Истанбул РТурция за гр.Кърджали РБългария. При извършената проверка  се установило, че водачът Ф.К.И. нарушава реда за ползване на даденото разрешително ,като не спазва маршрутното разписание .При утвърдено маршрутното разписание  с час на тръгване от гр.Истанбул РТурция в 04:45 часа същия е тръгнал в 04:22 ч-07.22 ч.българско време   на 21.09.2020г. ,видно от дневна разпечатка на дигитален тахограф  от дигитална карта на водача и билет на пътник от автобуса с посочен в него час на тръгване от гр.Истанбул 07:30 ч.   С оглед на това, на жалбоподателя И. е съставен на същата дата – 21.09.2020 г., от св.М.М.   в присъствие на св. М.И.  Акт за установяване на административно нарушение серия А-2019№275484 за деяние,квалифицирано като нарушение по чл. 99 пр.3 от ЗАвП ,вр.чл.40   ал.3 изр.2   от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС. Актът е съставен в присъствие на нарушителя, който  го е подписал и получил екзепляр от него,  вписвайки ,че няма   възражения в съответната графа.

          При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение .

          Изложената  фактическа обстановка се  установи  от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели М.  и И.   , чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложените в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:            

          Съгласно разпоредбата на чл. 40 ал.3  от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията, обн., ДВ, бр. 108 от 19.11.2002 г., в редакцията й към датата на твърдяното нарушение, разрешителните за обслужване на определената автобусна линия са лични и не се преотстъпват. Неразделна част от разрешителното са схемата на маршрута, разписанието, графикът за работа на екипажите и тарифата за превоз по линията, които са прикрепени към него. Не се допуска разкомплектуване. В случаите на разкомплектуване разрешителното се обявява за невалидно, за което се уведомяват компетентните органи.. Според чл. 99 от Закона за автомобилните превози, който наруши реда за заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на разрешителните за извършване на превоз на пътници и товари, се наказва с глоба или с имуществена санкция 2000 лв. Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателя административна санкция е обявено от закона за наказуемо.

          Следва да бъдат обсъдени възраженията ,наведени от пълномощника на жалбоподателя  в хода по същество на  делото. Едно  от тях – че субект на отговорността за неспазване на маршрутното разписание е единствено титулярът на разрешението за превоз, т. е. дружеството-превозвач, а не непосредствения водач на автобуса, би могло да бъде основателно ако със специалната приложима административнонаказателна норма бе предвидено единствено налагане на имуществена санкция на ЮЛ – превозвач, какъвто този случай не представлява.В  разпоредбата на чл. 99 от ЗАвтПр. е предвидена както имуществена сакнция за ЮЛ, така и глоба за физически лица  – водачи на автобусите, които извършват нарушение във връзка с ползването на разрешението. Формулирано по различен начин – отговорността на дружеството-превозвач  може да се ангажира в случай, че то не е създало организация, гарантираща спазването на марщрутното разписание. В този случай такива данни и твърдения липсват, и единствено поведението на физическия водач на автобуса е причина за неспазване на началния час на превоза – 04:22 часа , поради което ангажирането на неговата отговорност с налагане на глоба е принципно съответно на приложимия материален закон.Настоящият състав обаче  намира, че административнонаказателното производство е проведено при  нарушаване на процесуалните правила ,визирани в ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна на приключващия го акт. При съставянето на АУАН и НП, техните съставители  не са се ангажирала като   посочат   място на извършване на нарушението. Съгласно чл. 43, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗАНН в АУАН и наказателното постановение следва да се съдържа посочване на мястото на извършване на нарушението, но в настоящия случай видно от административнонаказателната преписка в съответните актове няма посочения реквизит. От доказателствата по делото, макар  да се установява  къде е извършена проверката и  къде е установено  нарушението не  е изрично посочено къде то се явява  извършено. Посочването на мястото на проверката,респ.констатиране на нарушението не освобождава актосъставителя,а след него и наказващия орган да  посочат  посочено в АУАН и НП място на извършване на нарушението. Така в настоящия случай липсва волеизявление на административните органи относно релевантен за отговорността елемент от обективната страна на нарушението, а и мястото на извършване на нарушението има значение за определяне на местната подсъдност по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.                   

          С оглед изложеното, подадената жалба се явява основателна, а атакуваното наказателно постановление –незаконосъобразно,поради което следва да бъде отменено .

          По разноските:

          С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган, следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат. Съгласно доказателствата приложени на л. 6  от делото, разноските на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение са в размер на  400 лв.При наличие  на  отправеното от  ответника  на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН възражение за прекомерност  на жалбоподателя  следва да бъдат присъдени  разноски  в  размер на  370   лв. ,определени  на основание чл.18 ал.2,вр.чл.7 ал.2 т.2 от  НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което следва АНО да бъде осъден да заплати на жалбоподателя.

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 43-0000524 от 12.11.2020 г. на  Директор на РД „АА”, град Стара Загора.

          ОСЪЖДА  РД“АА“Стара Загора,кв.Индустриален   да заплати на  Ф.К.И.,ЕГН-********** *** сумата в размер на 370 лв.-  адвокатско  възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                              Съдия: /п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.