№ 1359
гр. Пловдив , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330203003 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № НП –ПБЗН- ПД4-16/29.01.2021
г. на ** на 04 РСПБЗН Пловдив, с което на Р.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 265, ал. 1 от ЗМВР, е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушения
на чл. 15, ал. 1, вр с чл. 5, т. 5 от Наредба 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и
нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите“ вр. с чл. 140, т. 1 от
ЗМВР.
Жалбоподателят в жалбата моли да се отмени НП като незаконосъобразно и тъй
като на първо място неправилно било определено лицето, чиято административно-
наказателна отговорност следва да се ангажира – не съществувало дружество Ес Ди Ай
Брокер и Р.Д. не бил управител на такова или подобно дружество, не били и
ръководител на обекта доколкото същият бил назначен за „**“, на следващо място се
посочва, че следва да се приложи чл. 28 от от ЗАНН, тъй като в Мол Плаза имало
монтирана спринклерна противопожарна система, а пожарогасителя бил предаден за
технически преглед и презареждане.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от
процесуален представител, който поддържа възраженията в жалбата и допълва, че
актосъставителя и издателя на НП нямат компетентност да съставят актове и да издават
наказателни постановления, както и представя писмени бележки с които доразвива
доводите в жалбата.
Въззиваемата страна изпраща писмено становище по жалбата, в което моли
атакуваното НП да се потвърди, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата изхожда от лицето, което е санкционирано, подадена е в
законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване. Поради горното тя се
явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
1
На 23.12.2020 г. била извършена проверка от страна на инспектор 5та степен в
група *** в 04 РСПБЗН Пловдив. Същият при осъществяване на служебните си
задължения, а именно извършване на тематична проверка в Мол Плаза гр. Пловдив и
обектите на територията на тези търговски площи установил, че в обект на SDI Broker
няма пожарогасител. В офиса имало служителка, която посочила кой е управителя на
обекта при запитване от длъжностното лице и последното на момента съставил Покана
за съставяне на акт за установено административно нарушение Р.Д., която била приета
от служителката със задължение да я предаде. На указаната в поканата дата се явило
посоченото в поканата лице и му бил съставен АУАН –ПБЗН-ПД4-4-9/30.12.2020 г.,
който лицето Р.С.Д. отказал да подпише. Отказът му бил оформен с подпис на
свидетел.
На база издадения АУАН било издадено атакуваното наказателно
постановление и нарушителя бил санкциониран за нарушение по чл. 15, ал. 1, вр с чл.
5, т. 5 от Наредба 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите, във връзка с чл. 140 от ЗМВР, като му била
наложена глоба в размер на 200 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля
А.К. - **, както и от приложените към административнонаказателната преписка и
представени от жалбоподателя писмени доказателства, надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото, включително АУАН, покана, докладна записка,
извадка от търговския регистър, допълнително споразумение към трудов договор №
15/13.10.2004 г., протоколи № 011 и 016, изявление на длъжностно лице от Мол Плаза
по отношение на налични противопожарни инсталации и останалите писмени
доказателства.
Разпитан в съдебно заседания свидетелят К. потвърждава авторството на АУАН
и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява точния механизъм на
установяване на нарушението с подробности, които разкриват ясни спомени и
конкретика, което съдът намира за основание за кредитиране на показанията му.
Установява се, че същия е добил информация за управителя устно от служителката,
която работила в офиса на SDI Broker в Мол Плаза. Показанията на свидетеля съдът
намира за обективни, подробни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с
приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра.
На писмените доказателства съдът дава вяра, тъй като не намира основание да се
съмнява в тяхната истинност и същите не се опровергават от други доказателства.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават
административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата
на нарушителя.
Актът не е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН,
като нарушението не е изчерпателно описано доколкото не са посочени категорията на
обекта и в зависимост от това какви пожаротехнически средства лицето е имало
задължение да осигури. Доколкото обаче в обекта не са открити никакви
пожаротехнически средства, то това нарушение се явява несъществено, тъй като е
посочено, че липсата на пожарогасител изпълва състава на нарушението, поради което
съдът намира, че правото на защита на лицето не е нарушено.
Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за
съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съдът не споделя възражението на
въззиваемата страна за липса на компетентност на актосъставителя, тъй като същия не
бил изрично упълномощен със заповед. Пълномощията му произтичат от
2
поднормативен акт , а именно чл. 23, ал. 1 от Наредба 8121з-882 от 25.11.2014 г. за
реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, издадена от министъра
на вътрешните работи. Безспорно актосъставителя се явява орган за пожарна
безопасност и защита на населението, осъществяващ държавен противопожарен
контрол видно от заеманата от него длъжност към момента на осъществяване на
проверката установено по делото от неговите показания. Актът е съставен в
присъствието на нарушителя, като последният е имал право да направи възражения, и
го е направил. В акта е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Нормата е правилно посочена и отговаря напълно на правната квалификация, като
фактите описани в АУАН и НП недвусмислено сочат за какво е ангажирана
административно наказателната отговорност на лицето.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, видно от чл. 24, ал. 2 предл последно на Наредба 8121з-882 от
25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, издадена
от министъра на вътрешните работи, където изрично е възложена на началниците на
регионални служби ПБЗН да издават наказателни поставоления и според настоящия
съдебен състав упълномощаване със заповед е ирелевантно, тъй като компетентността
на органа произтича от поднормативен акт.
Издадено е в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат
задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото
на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата и нормите за безопасност
като не е осигурил в обекта пожарогасител като е имал задължение за това.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали нарушението по на чл. 15, ал. 1, вр с чл. 5, т. 5 от Наредба 8121з-
647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на
обектите“ вр. с чл. 140, т. 1 от ЗМВР. Посочената норма гласи, че собствениците или
ръководителите на обекти носят отговорност за осигуряване на изискващите се
пожаротехнически средства по чл. 15, а именно видът и количеството на които се
определят съгласно приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. В
настоящия случай въпреки, че не е конкретизиран видът на обекта и необходимото
пожаротехническо средство съгласно цитираното приложение, което управителя на
обекта е трябвало да осигури, както вече се посочи съдът намира, че доколкото не е
имало никакво такова средство, т.е. пожарогасител от никакъв вид не е бил осигурен,
то нарушението е надлежно квалифицирано, макар и с недостатъчна степен на
конкретизация.
Наказателното постановление обаче страда от един съществен порок водещ до
неговата отмяна. Не се доказа по делото, а напротив проведе се успешно насрещно
доказване от страна на жалбоподателя, че лицето, чиято отговорност е ангажирана не
притежава специалното качество, изисквано от диспозицията на нормата на чл. 5, т. 5
от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. , а именно ръководител на обект или управител
3
на такъв. Специалното качество на субекта на административнонаказателната
отговорност по този член се изисква, за да бъде същата съставомерно ангажирана. В
противен случай лицата не са годен субект на нарушението. От показанията на
свидетеля става ясно, че същият е получил информацията за ръководителя на обекта от
служителката, находяща се в офиса, която му е обяснила, че управителя не е там.
Други усилия за установяване на качеството на лицето не са били полагани.
Доказателствената тежест за всички съставомерни обстоятелства тежи върху
административнонаказващия орган и респ. служебно върху съда. Тъй като дали едно
лице не е ръководител/управител на обект е отрицателен факт, който се доказва от
изключващи факти, а съдът е събрал гласни доказателства по какъв начин е установено
качеството на нарушителя, то върху жалбоподателя е лежала доказателствена тежест за
провеждане на обратно доказване, което не е нужно да е пълно, а е достатъчно
единствено да разколебава приетия за установен факт. Жалбоподателя представя
писмено доказателство Допълнително споразумение към трудов договор, в който е
посочена длъжността, която заема Р.Д. и същия се установява, че заема длъжност „**“.
По никакъв начин не се установява че същият е ръководител на обект или управител на
същия, доколкото дори от въззиваемата страна не са събрани такива доказателства при
установяването на нарушението или на по-късен етап. Дори поканата за съставяне на
АУАН не е отправена до управител/ръководител на обект, а са посочени имената на
нарушителя в лично качество. В нито един момент от производството нарушителят,
пряко или конклудентно, не е признал своето качество на ръководител или управител
за да се тълкува от съда наличие на особения признак на субекта на отговорността, и
тъй като единственото официално доказателство за заеманата от лицето позиция е
неговият трудов договор заявен в ТД на НАП, то следва да се приеме, че по делото е
опровергана констатацията направена в АУАН, че Р.Д. е ** на обект в Мол Плаза.
Неправилното определяне на субекта на административнонаказателната
отговорност влече отмяна на наказателното постановление.
За пълнота на изложението съдът намира, че е нужно да отбележи, че правилно е
определена санкцията на минимума на посочения в санкционната норма размер, тъй
като не се откриват основания за налагане на по-висок размер на глобата, а и такива не
са посочени в НП.
По отношение на възражението дали не се касае за случай на чл. 28 от ЗАНН, то
съдът намира, че това не е така, доколкото установеното нарушение не разкрива
белезите на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи.
На първо място по възражението за наличие на взети противопожарни мерки от страна
на Мол Плаза съдът намира, че това няма отношение към задълженията на
управителите и ръководители на обекти. Същите имат самостоятелна отговорност да
пазят живота, здравето и имуществото на гражданите от пожар и не могат да се
позовават на изпълнението на чужди задължения, оправдавайки собствената си
безотговорност. Дейността по осигуряване на противопожарни средства е превантивна
и липсата на настъпили вредни последици не може да обуслови маловажност на
нарушението. На следващо място, съдът не приема за маловажност на случая факта, че
пожарогасителят е бил на техническа проверка. Съдът намира че няма достатъчна
степен на конкретизация от всички 7 пожарогасителя на дружеството ЕС ДИ АЙ Груп
ООД, кой е именно този на конкретния обект, имайки предвид високия брой обекти на
дружеството из града. На следващо място дори да се приеме, че същият е бил предаден
за инспекция, то тя е завършила, видно от датите на протоколите, на 06.01.21 г. и на
08.01.2021 г., което е над десет дни след установяване на нарушението. Няма данни
кога е предаден същия и колко време е текла проверката.
Затова и съдът счете, че случаят не може да се определи такъв с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия
4
вид и не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По разноските:
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски
възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 300 лв.
по договор за правна защита и съдействие от 09.06.2021 г. и представен списък. В
писменото си становище въззиваемата страна е направила искане за намаляване на
хонорара за адвокатска защита до минимума предвиден в НМРАВ, който се установява
да е именно 300 лв., поради което обсъждането на възражението се явява
безпредметно. В тази връзка на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в
размер на 300 лв.
Във връзка с изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени, по изложените по-горе съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП –ПБЗН- ПД4-16/29.01.2021 г. на **
на 04 РСПБЗН Пловдив, с което на Р.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл. 265, ал. 1 от ЗМВР, е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушения на чл. 15,
ал. 1, вр с чл. 5, т. 5 от Наредба 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите“ вр. с чл. 140, т. 1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"
Пловдив да заплати на Р.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300 лв.,
представляващи разноски за адвокатско представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5