№ 35
гр. Габрово, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Д.
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20234200500004 по описа за 2023 година
Образувано е по въззивна жалба на „Уникредит Булбанк” АД против Решение
№517/27.10.2022г. по гр.д.№888/2022г. на РС Габрово.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение. Твърди се, че правилно съдът бил приел, че клаузите на
договора са действителни, и не са неравноправни, поради което плащането е извършено на
валидно правно основание. Правилен бил извода на съда, че между страните е налице
съществуващо валидно облигационно отношение, произтичащо от процесния договор за
банков ипотечен кредитна физическо лице №274/19.06.2008г., с който жалбоподателят
отпуснал на ищцата Й. С. кредит в размерна 70000лв. за покупка на жилище, които тя и
ищецът Й. М. се задължили да върнат чрез изплащане на анюитетни месечни вноски за
периода 15.07.2008г.-15.12.20131г., включващи и дължим лихва и таксите и комисионните.
При подписване на договора страните договорили начина на определяне на
възнаградителната лихва по договора и се съгласили с приложимите по него Общи условия,
а именно, че ГЛП се формира от два компонента – базисен лихвен процент, който е
променлив и фиксирана надбавка към него, която е постоянна величина и е определена в
договора пи неговото подписване. Променливият компонент на практика включвал
разходите на банката по осигуряване на кредитния ресурс към даден текущ период и е
обусловена от пазарните условия, т.е. банката можела да променя само тази част то
лихвения процент с оглед на външни, обективни фактори. Жалбоподателят обаче не бил
съгласен с извода на първоинстанционния съд, че липсвала договорна клауза, която да
поставяла минимален размер на ГЛП. При сключване на договора страните били определели
минималния размерна възнаградителната лихва за целия срок на действие на договора.
Следователно волята на страните била договорната възнаградителна лихва да е фиксирана в
минимален размер установен в чл.4-1 А от договора при сключването му, а именно в
размерна 8,20%. По взаимно съгласите на страните размерът на възнаградителната лихва ще
се променял само ако пазарните условия доведат до необходимост от увеличаване на БЛП
най-малко с 0,5 пункта, в противен случай за целия период на действие на договора
лихвения процент ще е 8,20%. Това била причината в чл.11.1.1 от договора да се използва
термина „определена“. Поради изложеното не можело да се приеме извода на съда, че при
1
намаляване индекса банката е задължена да намали ГЛП, при положение, че е уговорен
минимален праг на лихвата, с който ищците сключвайки договора са се съгласили. Твърди се
и че клаузите относно размера на ГЛП били индивидуално уговорени и са изцяло
съобразени с профила на кредитополучателя и съдлъжника. Финансирането на ищците било
извършено при условия, които се различавали от условията предлагани на останалите
клиенти. Твърди се и че в исковата молба нямало твърдения, че по време на действие на
договора ищците са отправяли искане за промяна на възнаградителната лихва и то да им е
било отказано, както и че при сключване на договора са уведомени от служител на банката,
че нямат право да правят предложения за изменение в договорни клаузи. Моли съда да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което за отхвърли предявени от
ищците иск. Претендира и за присъждане на направените поделото разноски, т.ч.
адвокатско възнаграждение.
Ответниците по жалба в депозирания по делото отговор я оспорват като неоснователна.
неверни били твърденията на жалбоподателят, че страните са договорили фиксиран
минимален ГЛП в размер на 8,20%. Не било налице твърдяното от жалбоподателят
нарушение на процесуалните правила. Несъстоятелни били и възраженията за
необоснованост на обжалваното решение. Молят съда да потвърди обжалваното решение и
да присъди направените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Предвид на това тя е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С исковата молба е предявен иск по чл.55 ЗЗД, с претенция да бъде осъден
жалбоподателят да заплати сумата от 2325лв. платена без основание (недължимо надвзета
като част от възнаградителна лихва по договор за банков кредит) за периода 16.05.2020г.-
10.02.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата както и направените по делото разноски. С протоколно
определение от 25.10.2022г. е допуснато изцменени евразмера на предявения сик, като
същият се счита предявен за сумата то 2324,95лв.
С обжалваното Решение №517/27.10.2022г. по гр.д.№888/2022г. на РС Габрово
предявеният иск е уважен. Решението е обжалвано изцяло.
За да постанови решението си районният съд е приел, че не се спори, че между
страните съществува валидно облигационно отношение, произтичащо от процесния Договор
за банков ипотечен кредит на физическо лице №274/19.06.2008г., с който ответната
„Уникредит Булбанк" АД отпуснала на ищцата Й. С. кредит в размер на 70000лв. за покупка
на жилище, който тя и ищецът Й. М. /като солидарен длъжник/ се задължили да върнат чрез
заплащане на месечни анюитетни вноски, дължими за периода от 15.07.2008г. до
15.12.2031г., включващи и дължимата лихва по т.4 и таксите и комисионните по т.5 от
договора.
Договорът е сключен при общи условия /т.19 от договора/, а именно - Общите условия,
приети от УС с протокол № 3/18.04.2007г. и в сила от 7.05.2007г., които общи условия са
били реално предадени на ищците при сключване на процесния договор.
Анюитетните вноски по кредита са погасявани чрез извършвани от ответната банка
удръжки /директен дебит/ от целева разплащателна сметка, в която двамата ищци внасяли
необходимите за това суми.
Съгласно чл.4 и чл.4.1.а от раздел I "Предмет и условия на договора" от процесния
договор годишният лихвен процент върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез
анюитетни вноски е формиран от два компонента: Базовия лихвен индекс по раздел III от
Общите условия и надбавка към него за редовен дълг, определена в договора при неговото
подписване. Към момента на сключване на процесния договор за кредит базовия лихвен
индекс е в размер на 6.536% и надбавка в размер на 1.664%, или годишния лихвен процент е
8.20 % към датата на договора. Съгласно т.9.1. от Общи условия годишният лихвен процент
(ГЛП) върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски, се формира
от сбора на два компонента : базовия лихвен индекс (БЛИ)- едномесечен SOFIBOR, който е
променлив компонент, с оглед на факта, че се явява обективен измерител на изменението на
2
пазарните условия и фиксирана надбавка, определена по размер при подписване на договора
за кредит. Съгласно чл.9.4 от Общите условия при кредити, погасявани чрез анюитетни
вноски, при всяко нарастване на БЛИ с повече от 0,5% пункта спрямо действащия към
момента на промяната размер, банката променя ГЛП в същия размер, като промяната влиза
в сила автоматично с публикуване на новата стойност на съответния лихвен индекс и без за
това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните. Договорът
въвежда променлив ГЛП, което е следствие от променливия характер на едната му
компонента - БЛИ. Липсва договорна клауза, която да поставя граници на движение на ГЛП
- минимален или максимален размер на ГЛП. Не представлява подобна клауза т.11.1 от
договора, която по същество не предвижда нещо по-различно от клаузата на т.4.1.а - че
лихвите се заплащат в съответствие с раздел III от ОУ в размерите по т.4 от договора.
Размерите по т.4 са фиксираният размер на надбавката и променливият размер на БЛИ,
определян по реда раздел III от ОУ, сборът от които дава ГЛП, чийто размер е посочен в
т.4.1.а само към датата на сключване на договора - 8,20%. Препращането на т.11.1 към т.4 не
можело да се тълкува по никакъв начин като установяване на минимален ГЛП от 8,20 %,
под който да не може да се пада, дори и сборът от двете компоненти да е под 8,20 % -
подобна забрана не се съдържа в текста на договора. Не следвал обратен извод и от клаузата
на т.11.2, която следва да се тълкува за ограничаваща кредитора да променя едностранно
ГЛП само при условията на т.9.4 от ОУ, независимо от промените в БЛИ, но не въвежда
изискване всички промени в ГЛП да се правят само с едностранен акт /волеизявление/ на
кредитора, особено ако те са в интерес на длъжниците. Следователно ГЛП не е фиксиран в
договора, нито е определен негов минимален или максимален размер, като той се формира
автоматично от сбора на фиксирана надбавка и променлив БЛИ, определян по реда на
раздел ІІІ от ОУ, като за промените в ГЛП не трябва акт на самата банка /освен ако за БЛИ
това се изисква според ОУ/. Съгласно ОУ от 2007г. ГЛП по усвоената част от кредитите се
формира от сбора на базов лихвен индекс (SOFIBOR, EURІBOR или LIBOR), приложим за
съответния период на олихвяване (един месец), плюс надбавка за редовен дълг, определена в
Договора. БЛИ е зависимост от валутата на кредита и периода на олихвяване, като при
кредити в лева е едномесечен SOFІBOR. Определеният БЛИ за кредитите се обявява в
лихвените условия бюлетин за съответния период на олихвяване, разпространени на
гишетата на Банката, в интернет страницата й, и приложенията за електронно банкиране.
При кредити, погасявани чрез Анюитетни вноски, при всяко нарастване на базовия лихвен
индекс с повече 0,5 процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната размер
Банката променя годишния лихвен процент в същия размер, като промяната влиза в сила
автоматично с публикуване на новата стойност на съответния лихвен индекс и без за това да
е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните. Банката може да
промени размера на Анюитетната вноска по нейна преценка и в интерес на
Кредитополучателя, включително и към момент, различен от промяната на лихвения
процент. Кредиторът уведомява Кредитополучателя и третите задължени лица за
извършената промяна чрез последващото промяната извлечение по кредита, предоставено
по реда на т.24.1, но не по-късно от 45-дневен срок от промяната.
Видно било че и съобразно ОУ ГЛП се формира от сбора на БЛИ и надбавка за редовен
дълг, определена в договора, като единствено се конкретизира как се определя размера на
БЛИ. Тези ОУ от 2007г. също не съдържали изискване, че за прилагането на така
формирания ГЛП и промените в него е необходимо изрично решение на орган на банката, за
разлика от неприложимите към процесния договор ОУ от 2008г. . Следователно, по ОУ от
2007г. е закрепен автоматизъм на промяната в ГЛП, докато в ОУ от 2008г. такъв
автоматизъм не е налице. Предвиденото в т.9.3 от ОУ от 2007г. задължение за обявяване на
БЛИ в лихвените условия /бюлетин/, разпространени на гишетата на банката, в интернет
страницата й и приложенията за електронно банкиране, не е условие за влизане в сила на
промените в ГЛП, а има единствено информативно значение. Съмнение в извода за
автоматизъм на промяната на ГЛП можела да внесе клаузата на т.9.4 от ОУ от 2007г.,
предвиждаща две хипотези, когато банката „променя ГЛП". Прочитът на тази клауза водел
до заключението, че тя предвижда две възможности: 1) възможност на банката да повишава
ГЛП при нарастване на БЛИ с повече от 0,5 % в сравнение с предишния период, и 2)
оправомощаване на банката по нейна преценка да може да намалява размера на
анюитетните вноски, т.е. на размера на лихвата, дори и формирания по общия начин ГЛП да
не предполага това - изр.2 на т.9.4. И в двете си части тази клауза обаче не дерогирала
евентуално автоматично понижаване на ГЛП поради понижаване на БЛИ /Софибор/
съобразно предходната т.9.1 - за тази хипотеза нито т.9.4, нито друга клауза от ОУ изисквали
акт на орган на банката, като условие за да влезе в сила промяната на ГЛП. Освен това
3
съдът приел, че двусмислието, което внасяла клаузата на т.9.4 в съпоставка с т.9.1, следвало
да бъде изтълкувано по благоприятен за потребителите начин както повелява чл.147, ал.2
ЗЗП. Следователно уговореният в договора ГЛП се формира от сбора между твърдата
надбавка от 1,664% и променливия БЛИ /ежемесечен Софибор/, определен по реда на т.9.2.1
от ОУ, като се прилага автоматично към главницата по кредита, без за това да е необходимо
допълнително споразумение между страните, нито изричен акт на банката. Промяната на
ГЛП не зависи от волята на самата банка, като същата има задължение да променя лихвата
по общото правило на т.9.1, което се прилага във всички случаи.
Така изтълкувани клаузите в договора и ОУ в частта за начина на формиране на
възнаградителната лихва не са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП. Уговарянето на
променлив лихвен процент, чието формиране не зависи от волята на кредитора, а от
промяната на неподвластен на страните обективен пазарен индекс, който се прилага
автоматично към непогасената част от главницата по кредита, не противоречи с нищо на
изискванията за добросъвестност и не води до неравновесие между правата и задълженията
на банката и длъжниците, поради което съдът приел клаузите а действителни. Следователно
дължимата по договора възнаградителна лихва /ГЛП/ била в размер на сбора от фиксираната
надбавка от 1,664% и едномесечният пазарен индекс Софибор, като страните не са
уговорили този размер да е ограничен от минимум или максимум.
Според приетото заключение на експертизата за периода от 16.05.2020г. до 10.02.2022г.
„Уникредит Булбанк" АД не била променяла прилагания лихвен процент по кредита в
посока към неговото увеличение при увеличение на нивата на пазарния индекс и в посока
към намаляване на прилагания лихвен процент при намаление на нивата на пазарния индекс
с повече от 0.5% пункта спрямо прилагания до момента.
Абсолютната лихва при лихвен процент, съобразяван с пазарният лихвен индекс, за
периода от 16.05.2020г. до 10.02.2022г. била в размер на 613,55лв. През посочения период
„Уникредит Булбанк" АД извършила олихвяване на главницата по процесния Договор при
ГЛП-8.2%, като удържала лихва от 2938.50лв. Разликата между удържаната лихва за
периода и лихвата изчислена при прилагане на променливия лихвен индекс плюс фиксирана
надбавка 1,664% била 2324,95лв., която сума била получена от банката без основание и
подлежала на връщане съобразно чл.55, ал.1, изр.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда на 19.05.2022г. до окончателното изплащане.
Настоящият състав на въззивния съд намира следното :
Не е спорно между страните по делото, че на 19.06.2008г между двамата ищци, от една
страна и УниКредит Булбанк АД, от друга страна е сключен Договор за банков ипотечен
кредит на физическо лице №274, по силата на който банката предоставя банков кредит в
размер на 70000 BGN с цел - покупка на имот, с краен срок за погасяване на задължението
по кредита – 15.12.2031г. от датата на първото поред усвояване, с анюитетни /равни/
месечни вноски, съгласно приложен Погасителен план към договора.
Съгласно чл.4 и чл.4.1.А от раздел I „Предмет и условия на договора” от процесния
договор годишният лихвен процент върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез
анюитетни вноски е формиран от два компонента : БЛИ по раздел III от Общите условия и
надбавка към него за редовен дълг, определена в договора при неговото подписване. Към
момента на сключване на процесния договор за кредит БЛИ е в размер на 6.536% и надбавка
в размер на 1.664% или годишния лихвен процент е 8.20% към датата на договора. Съгласно
точка 9.1. от Общи условия, при които Уникредит Булбанк АД предоставя ипотечни кредити
на физически лица, ГЛП върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни
вноски, се формира от сбора на два компонента: базовия лихвен индекс - едномесечен
SOFIBOR, който е променлив компонент, с оглед на факта, че се явява обективен измерител
на изменението на пазарните условия и фиксирана надбавка, определена по размер при
подписване на договора за кредит. Съгласно чл.9.4 от Общите условия при кредити,
погасявани чрез анюитетни вноски, при всяко нарастване на базовия лихвен процент с
повече от 0,5% пункта спрямо действащия към момента на промяната размер, банката
променя годишния лихвен процент в същия размер, като промяната влиза в сила
автоматично с публикуване на новата стойност на съответния лихвен индекс и без за това да
е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните. Банката може да
промени размера на анюитетната вноска по нейна преценка и в интерес на
кредитополучателя, включително и към момент, различен от промяната на лихвения
процент.
4
Съдът намира за безспорно установено по делото, че ищците са заплащали и
продължават да заплащат редовно и в пълен размер месечните си вноски по кредита, така
както са определени съобразно погасителния план. Чл.1 и чл.4 от Договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице №274/19.06.2008г. препращат при определяне на БЛИ
към раздел ІІІ от ОУ, с които кредитополучателят и третите задължени лица са запознати и
приемат и които са им предадени при подписване на договора. В чл.4 и чл. 4.1.А от раздел I
„Предмет и условия на договора” от процесния договор е уговорено, че ГЛП върху редовна
главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски се формира от два компонента:
базовия лихвен индекс по раздел III от Общите условия и надбавка към него за редовен
дълг, определена в договора при неговото подписване. Съгласно точка 9.1 от Общите
условия, при които Уникредит Булбанк АД предоставя ипотечни кредити на физически
лица, ГЛП върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски, се
формира от сбора на два компонента: БЛИ - едномесечен SOFIBOR, който е променлив
компонент, с оглед на факта, че се явява обективен измерител на изменението на пазарните
условия и фиксирана надбавка, определена по размер при подписване на договора за кредит.
Съгласно чл.9.4 от Общите условия при кредити, погасявани чрез анюитетни вноски, при
всяко нарастване на БЛИ с повече от 0,5% пункта спрямо действащия към момента на
промяната размер, банката променя ГЛП в същия размер, като промяната влиза в сила
автоматично с публикуване на новата стойност на съответния лихвен индекс и без за това да
е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните. Банката може да
промени размера на анюитетната вноска по нейна преценка и в интерес на
кредитополучателя, включително и към момент, различен от промяната на лихвения
процент. От заключението на изготвената счетоводна експертиза се установява, че пазарния
индекс 1-месечен SOFIBOR за процесния период от 16.05.2020г.-10.02.2022г. се е променял
и в посока на увеличение и в посока намаление. Банката не е променяла /коригирала/
прилагания лихвен процент по кредита в посока към неговото увеличение при увеличение
на нивата на пазарния индекс 1м. SOFIBOR, както и в посока към намаление на прилагания
лихвен процент при намаление на нивата на пазарния индекс с повече от 0.5% спрямо
прилагания до момента, за процесния период.
Договорът предвижда променлив годишен лихвен процент, което е следствие от
променливия характер на едната му компонента – базов лихвен процент.
Липсва договорна клауза, която да ограничава движението на годишния лихвен
процент - минимален или максимален размер. Не може да се приеме, че разпоредбата на
т.11.1 от договора представлява подобна клауза, същата по същество не предвижда нещо по-
различно от клаузата на т.4.1.А - че лихвите са заплащат в съответствие с раздел III от ОУ в
размерите по т.4 от договора. Размерите по т.4 от договора са фиксираният размер на
надбавката и променливият размер на БЛИ, определян по реда раздел III от ОУ, сборът от
които дава ГЛП, чийто размер е посочен в т.4.1.А само към датата на сключване на договора
- 8,20%. Препращането на т.11.1 към т.4 не може да се тълкува като установяване на
минимален ГЛП от 8,20%, под който да не може да се пада, дори и сборът от двете
компоненти да е под 8,20% - подобна забрана не се съдържа в текста на договора, а ако се
съдържаше същата би имала характера на неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.10
от ЗЗПотр. Не следва обратен извод и от клаузата на т.11.2, която следва да се тълкува за
ограничаваща кредитора да променя едностранно годишния лихвен процент само при
условията на т.9.4 от ОУ, независимо от промените в БЛИ, но не въвежда изискване всички
промени в годишния лихвен процент да се правят само с едностранен акт /волеизявление/ на
кредитора, още повече, когато те са в интерес на длъжниците. Следователно в настоящият
случай ГЛП не е фиксиран в договора, нито е определен негов минимален или максимален
размер, като той се формира автоматично от сбора на фиксирана надбавка и променлив
БЛИ, определян по реда на раздел ІІІ от ОУ, като за промените в ГЛП не е необходим акт на
банката. ГЛП по усвоената част от кредитите се формира от сбора на БЛИ (SOFIBOR,
EURIBOR или LIBOR), приложим за съответния период на олихвяване (един месец), плюс
надбавка за редовен дълг, определена в Договора. За БЛИ в зависимост от валутата на
кредита и периода на олихвяване се прилага различна методика за определянето му, като в
настоящият случай е приложима разпоредбата на т.9.2.1 от ОУ - едномесечен SOFІBOR,
равен на индекса, публикуван на страница „SOFIBOR” на REUTERS в 11.00 часа българско
време два работни дни преди първия работен ден от всеки месец, и се прилага от първия
работен ден на месеца до деня предхождащ, първия работен ден на следващия месец
включително. Следователно и според регламентираното в ОУ ГЛП се формира от сбора на
базовия лихвен процент и надбавка за редовен дълг, определена в договора, като единствено
5
се конкретизира как се определя размера на ГЛП- за кредити в лева.. Тези ОУ (от 2007г.) не
съдържат изискване, че за прилагането на така формирания ГЛПи промените в него е
необходимо изрично решение на орган на банката. Следователно в тях е закрепен
автоматизъм на промяната в ГЛП. Предвиденото в т.9.3 от ОУ задължение за обявяване на
БЛИв лихвените условия /бюлетин/, разпространени на гишетата на банката, в интернет
страницата й и приложенията за електронно банкиране, не е условие за влизане в сила на
промените в ГЛП, а има единствено информативен характер. Клаузата на т.9.4 от ОУ от
2007г., предвиждаща две хипотези, когато банката „променя ГЛП”- банката да повишава
ГЛП при нарастване на БЛИ с повече от 0,5 % в сравнение с предишния период и
оправомощаване на банката по нейна преценка да може да намалява размера на
анюитетните вноски, т.е. на размера на лихвата, дори и формирания по общия начин
годишен лихвен процент да не предполага това (изр. 2 на т. 9.4.) не дерогира възможността
за автоматично понижаване на ГЛП поради понижаване на БЛИ/Софибор/ съобразно
предходната т.9.1. Нито т.9.4, нито друга клауза от ОУ изискват акт на орган на банката,
като условие за да влезе в сила промяната на ГЛП. Следователно уговореният в договора
ГЛП се формира от сбора между твърдата надбавка от 1,664% и променливия БЛИ
/ежемесечен Софибор/, определен по реда на т.9.2.1 от ОУ, като се прилага автоматично към
главницата по кредита, без за това да е необходимо допълнително споразумение между
страните, нито изричен акт на банката. Промяната на годишния лихвен процент не зависи от
волята на самата банка, като същата има задължение да променя лихвата по общото правило
на т.9.1, което се прилага във всички случаи.
Клаузите в договора относно начина на формиране размера на възнаградителната
лихва (ГЛП) не са индивидуално уговорени. Същите са в съответствие със съответните
клаузи от ОУ, приети през 2007г. от Банката и които са надлежно съобщени и връчени на
ищците по делото. Следователно тези клаузи са общи за всички кредитополучатели по този
вид кредити, поради което възражението на жалбоподателя, че клаузите са индивидуално
уговорени е несъстоятелно.
Клаузите в договора и ОУ в частта им относно начина на формиране на
възнаградителната лихва не са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Уговарянето на
променлив лихвен процент, чието формиране не зависи от волята на кредитора, а от
промяната на неподвластен на страните обективен пазарен индекс /в случая - Софибор/,
който се прилага автоматично към непогасената част от главницата по кредита, не
противоречи с нищо на изискванията за добросъвестност и не води до неравновесие между
правата и задълженията на банката и длъжниците, поради което клаузите са действителни.
Според приетото заключение на експертизата за процесния период банката е начислила
и събрала лихви, без да се съобрази с променливия характер на договорената лихва, в повече
със сумата от 2324,95лв. Следователно исковата сума от 2324,95лв. е получена от банката
без основание и подлежи на връщане съобразно чл.55, ал.1, изр.1 от ЗЗД.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в исковата молба нямало
твърдения, че по време на действие на договора ищците са отправяли искане за промяна на
възнаградителната лихва и то да им е било отказано, както и че при сключване на договора
са уведомени от служител на банката, че нямат право да правят предложения за изменение в
договорни клаузи, поради което ищците се били съгласили с тези клаузи. Както беше
посочено по-горе промяната на ГЛП се прилага автоматично към главницата по кредита, без
за това да е необходимо допълнително споразумение между страните, нито изричен акт на
банката. Същата не зависи от волята на самата банка, като същата има задължение да
променя лихвата по общото правило на т.9.1, което се прилага във всички случаи, нито
завиди от обстоятелството дали кредитополучателите са подали или не молба до банката, за
промяна на лихвения процент в посока към намаляване.
Поради съвпадение на изводите на въззивния съд с изводите на първоинстанционния
съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без
уважение.
Съобразно направеното искане от ответниците по жалбата и оставянето й без уважение
жалбоподателят следва да бъде осъден да им заплати сумата от 600лв.- разноски пред
настоящата инстанция, съобразно представени списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260202/14.07.2021г. по гр.д.№763/2020г. на РС Габрово.
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, пл.Света Неделя №7 да заплати на Й. Д. С., с ЕГН ********** и Й. Г.
М., с ЕГН ********** и двамата от гр.Габрово, ул.** №** сумата от 600лв.(шестстотин
лева)- разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7