№ 545
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Гергана Хр. Христова
в присъствието на прокурора Н. Ив. Сл.
като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100602273 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по протест и допълнение към него на прокурор при СРП
срещу присъда от 18.01.2022 г., постановена по НОХД № 16787/2020 г. по
описа на СРС, НО, 9 състав, с която подсъдимият С.К.С.П.. е признат за
невиновен и оправдан на основание чл. 304 НПК по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 355, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл.
26, ал. 1 НК.
С депозираните протест и допълнение към него се твърди, че
постановената от първия съд присъда е неправилна, за което се излагат
подробни съображения. Прокурорът твърди, че първоинстанционният съд,
при извършения от него анализ на събраните доказателства по делото, е
допуснал съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 13, ал. 1 и
чл. 14, ал. 1 НПК, довели до грешни фактически изводи, а оттам и до
неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че направения от
първият съд извод за това, че извършеното от подсъдимия С. деяние не
съставлява престъпление е незаконосъобразен. Прокурорът посочва, че макар
първият съд да възприема изцяло описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка, то извежда неправилни правни изводи, при което е постановил
един неправилен съдебен акт. Прокурорът в своето подробно изложение се
позовава на съдебна практика на ВКС, както и извършва анализ на правни
1
норми от различни материални закони, а също така дава и свой прочит на
характера на предписанието на РЗИ, считайки същото за индивидуален
административен акт, както и на заповедта на министъра, считайки същата за
общ административен акт, при което и анализира всеки един от тях с оглед
приложимостта му при запълване на бланкетната диспозиция на
престъплението по чл. 355, ал. 2, вр. с ал. 1 НК. Моли на основание чл. 334, т.
2 НПК да бъде отменена първоинстанционната присъда и вместо нея
постановена нова такава, с която подсъдимия С.К.С.П.. бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
355, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
С протеста и допълнението към него не се иска събиране на нови
доказателства.
С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният
съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага
събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно
съдебно следствие.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд, представителят на СГП
поддържа въззивния протест и допълнението към него, по изложените в тях
съображения. Счита, че първоинстанционната присъда е неправилна и
незаконосъобразна, тъй като след анализ на събрания доказателствен
материал, първият съд е достигнал до грешни фактически и правни изводи, и
от там и до неправилно приложение на материалния закон. Намира за
незаконосъобразен извода на районният съд, че извършеното от подсъдимия
деяние не съставлява престъпление. Сочи, че е налице обективна
съставомерност на деянието, в каквато насока е и цитираната в протеста
съдебна практика. Моли въззивния съд да отмени протестираната присъда и
да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 355, ал. 2, във
вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
Защитникът на подсъдимия С. – адв. П. оспорва протеста. Счита, че
делото е изяснено от фактическа страна, като споделя напълно изводите на
първоинстанционния съд в тази насока. Сочи, че подсъдимия не е оспорвал
факта, че не се е намирал на посочения в предписанието адрес, както и
доказателствата по делото установяват, че той изобщо не е живял на
територията на страната. Твърди, че подсъдимият е трайно установен в
Англия, което обстоятелство същият е съобщил на здравните служители, но
въпреки това е бил поставен под карантина на неговия адрес по лична карта,
който не е бил актуален. Счита за установено от обективна страна, че
подсъдимият не е пребивавал на адреса, посочен в предписанието. Защитата
се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че за да е осъществен
състава на престъплението по чл. 355, ал. 2, вр. с ал. 1 НК е необходимо да е
нарушено правно валидно правило за поведение относимо към бланкетната
норма. Споделя извода на първоинстанционният съд, че процесните заповеди
2
на министъра на здравеопазването не представляват законов или подзаконов
нормативен акт, поради което наказателната отговорност на подсъдимия не
може да бъде ангажирана за неспазване на нормативно правило за поведение.
Сочи, че деянието е несъставомерно и от субективна страна. Изтъква, че в
процесните предписания не е записано, че поставеният под карантина не
следва да напуска адреса, на който е поставен под карантина, както и че
процесните заповеди не са били сведени до знанието на обществото, а
единствено до ограничен кръг държавни органи. В заключение моли
въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и
законосъобразна, тъй като извода за оправдаване на подсъдимия поради липса
на престъпление е верен.
В правото си на лична защита подсъдимият С.С. поддържа казаното от
своя защитник. Твърди, че не живее в Република България, поради което и
няма как да бъде поставен под карантина. Сочи, че е бил поставен под
карантина на адрес по лична карта, който не съществува. Твърди, че
постоянно пребивава на територията на Англия и е предоставил адреса, на
който живее в Англия. Посочва, че при пристигането си в Република
България са му били връчени предписания, при което той изрично е посочил,
че е транзитен пътник. Въпреки това в предписанието автоматично е бил
вписан адресът му по лична карта. Сочи, че обичайно се прибира за ден-два в
Република България, поради което не може да бъде сигурен на кой адрес ще
пребивава. Твърди, че е посочил адресите, на които би могъл да пребивава,
както адреса си по лична карта в гр. София, ул. „Жак дю Кло“, така и тези в с.
Чупрене и с. Оброчище. Твърди, че е трябвало да посочи за колко часа ще
отиде на адреса, както и че е имал час за зъболекар на другата сутрин.
В правото си на последна дума по реда на чл. 333, ал. 2 НПК,
подсъдимият С.С. моли да бъде признат за невиновен.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните
доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно
следствие по общия ред. Съобразил е събраните пред първата инстанция
гласни доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите
М.С.К., Н.С.В., Н.Ц.М., Н.Г.Х. -К., С.Н. И., в това число показанията
им, депозирани в хода на досъдебното производство, приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им в съответните части на
основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК, и показанията на
свидетелите С.В. А. и П. А.В.; писмените доказателства и доказателствени
средства – писмено предписание за поставяне под карантина като
приложение № 1 към т. II, 1 от Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. с изх.№
507/24.03.2020 г. от свидетеля П. А.В.; писмено предписание за поставяне под
карантина като приложение № 1 към т. II, 1 от Заповед № РД-01-183 от
06.04.2020 г. с изх.№ COV-22-19581 от 09.04.2020 г. от свидетеля С.В. А.;
3
писмено предписание за поставяне под карантина като приложение № 1 към
т. II, 1 от Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. с изх.№ COV-22-1089 от
11.04.2020 г. от свидетеля С.В. А.; писмено предписание за поставяне под
карантина като приложение № 1 към т. II, 1 от Заповед № РД-01-183 от
06.04.2020 г. с изх.№ COV-22-1089 от 17.04.2020 г. от свидетеля Н.Г.Х. -К.;
справки от РЗИ на л.18, л.62, л.83; Справки от НСлСл; справки от ГД „ГП“
към МВР, както и всички останали приложени и приети писмени
доказателства по делото.
Въз основа на посочените по-горе доказателства, първият съд е извел
фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от настоящата въззивна
инстанция, а именно:
Подсъдимият С.К.С.П.. е роден на ******* г. в гр. Гълъбово, обл. Стара
Загора, българин, с българско гражданство, осъждан, със средно
образование, женен, безработен, с постоянен адрес в гр. София, ул. „*******,
с ЕГН: ********** .
На 24.03.2020 г. в 04.47 часа, подсъдимият С. пристигал на Аерогара
София от рисковата зона на Обединеното Кралство в Република България,
поради което на същия било издадено предписание, с което му била наложена
карантината. Писменото предписание било връчено лично на подсъдимия от
свидетеля П. А.В. на длъжност инспектор в отдел ЕКЗБ, сектор ПЕК,
дирекция НЗБ към Столична Здравна инспекция. Предписанието
съставлявало приложение № 1 към т. II, 1 от Заповед № РД-01-183 от
06.04.2020 г. с изх.№ 507/24.03.2020 г. и със същото било предписано
задължение на основание постановена Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г. на
министъра на здравеопазването във връзка с чл. 63 от Закона за здравето и чл.
29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на
заразните болести. Подсъдимият бил карантиниран на адрес с. *******,
област Видин за 14 дневен срок, считано от 24.03.2020 г. Подсъдимият С.
престоял на Аерогара София за около час, след което в 05.01 часа на
24.03.2020 г. излетял обратно с полет за Обединеното Кралство.
На 26.03.2020 г. в 03.10 часа подсъдимият С. отново пристигнал на
Аерогара София с полет от Обединеното кралство, а на 27.03.2020 г. в 04.47
часа се върнал обратно в Обединеното Кралство с полет от Аерогара София.
На 27.03.2020 г. в 19.57 часа подсъдимият С. пристигнал на Аерогара
София с полет от Обединеното кралство.
На 07.04.2020 г. на подсъдимия С. било връчено лично от свидетеля С.В.
А. на длъжност инспектор в отдел ЕКЗБ, сектор ПЕК, дирекция НЗБ към
Столична Здравна инспекция писмено предписание за поставяне под
карантина като приложение № 1 към т. II, 1 от Заповед № РД-01-183 от
06.04.2020 г. с изх.№ COV-22-19581 от 09.04.2020 г., с предписано в същото
задължение на основание постановена Заповед № РД-01-130/17.03.2020г. на
министъра на здравеопазването във връзка с чл. 63 от Закона за здравето и чл.
29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на
4
заразните болести. В посоченото предписание била отразена като причина за
налагането на карантината това, че подсъдимия С. пристигал на Аерогара
София на 06.04.2020 г. от рисковата зона на Обединеното Кралство в
Република България. Същият бил карантиниран на адрес с. Обручище, ул.
„******* дневен срок, считано от 07.04.2020 г. Подсъдимият С. не спазил
карантината, като излетял за Обединеното Кралство с полет от Аерогара гара
София.
На 11.04.2020 г. на подсъдимия С. било връчено лично писмено
предписание от свидетеля С.В. А. на длъжност инспектор в отдел ЕКЗБ,
сектор ПЕК, дирекция НЗБ към Столична Здравна инспекция за поставяне
под карантина като приложение № 1 към т. II, 1 от Заповед № РД-01-183 от
06.04.2020 г. с изх.№ COV-22-1089 от 11.04.2020 г., с предписано в същото
задължение на основание постановена Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г.
на министъра на здравеопазването във връзка с чл. 63 от Закона за здравето и
чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет
на заразните болести. В посоченото предписание била отразена като причина
за налагането на карантината това, че подсъдимия С. пристигал на Аерогара
София на 11.04.2020 г. в 02.31 часа от рисковата зона на Обединеното
Кралство в Република България. Същият бил карантиниран на адрес село
*******“, област Видин за 14 дневен срок, считано от 11.04.2020 г.
Подсъдимият С. престоял на Аерогара София няколко часа, когато в 04.27
часа на 11.04.2020 г. излетял с полет за Обединеното Кралство.
На 14.04.2020 г. на подсъдимия С. било връчено лично писмено
предписание от свидетеля Н.Г.Х. -К. на длъжност инспектор в отдел ЕКЗБ,
сектор ПЕК, дирекция НЗБ към Столична Здравна инспекция за поставяне
под карантина като приложение № 1 към т. II, 1 от Заповед № РД-01-183 от
06.04.2020 г. с изх.№ COV-22-1089 от 17.04.2020 г., с предписано в същото
задължение на основание постановена Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г.
на министъра на здравеопазването във връзка с чл. 63 от Закона за здравето и
чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет
на заразните болести. В посоченото предписание била отразена като причина
за налагането на карантината това, че подсъдимия С. пристигал на Аерогара
София на 14.04.2020 г. в 02.40 часа от рисковата зона на Обединеното
Кралство в Република България. Същият бил карантиниран на адрес гр.
София, ул. ******* дневен срок, считано от 14.04.2020 г. Подсъдимият С. от
Аерогара София в 09.52 часа на 16.04.2020 г. излетял с полет за Обединеното
Кралство. На 16.04.2020 г. в 11.40 часа подсъдимият С. отново пристигнал на
Аерогара София с полет от Обединеното кралство.
На 22.04.2020 г. на свидетеля М.С.К. – полицейски инспектор от 05 РУ
СДВР и на свидетеля Н.Ц.М. била възложена съвместна проверка, при която
следвало да проверят дали на адреса в гр. София, ул. *******, подсъдимият
С. изпълнява карантината си на основание връчената му Заповед № РД-01-183
от 06.04.2020 г. с изх.№ COV-22-1089 от 17.04.2020 г. от свидетеля Н.Г.Х. -К.
като служител на РЗИ. На посочения адрес подсъдимият С. не бил установен
5
и намерен, доколкото присъстващо на адреса лице К.К.М. отговорила, че
лице с имена С.К.С.П.. никога не е живяло на адреса. Била извършена справка
в 02 РУ-СДВР от свидетеля Коева, съгласно която от страна на подсъдимия С.
не е била подавана информация за промяна в адреса при изпълнение на
наложената му карантина. Полицейският служител Н.С.В. от 05 РУ СДВР
осъществила връзка с подсъдимия С. на неговия телефонен номер, с цел да
установи дали се намира на адрес в гр. София, ул. *******, за изпълнение на
наложената му карантина. От лице, представило се като С.К.С.П.., в
телефонния разговор се заявило, че карантината се изпълнява в гр. София,
ул. „*******, за което била уведомена РЗИ. Свидетелите М.С.К. и Н.Ц.М.
установили, че в РЗИ не е подавана каквато и да е информация за промяна на
адреса по местоизпълнение на карантината. До свидетеля С.Н. И. като
полицейски служител в 02 РУ-СДВР не е постъпвала информация, че
подсъдимият С. ще изпълнява карантината си на адреса в гр. София, ул.
„*******“ № 12.
Въззивният съдебен състав подобно на съставът на районен съд, цени
събраните доказателствени източници и носената от тях информация, тъй
като тя е взаимнодопълваща се и непротиворечива. От друга страна липсват
противоречия в нея, а и първия съд е извършил подробен анализ, който
въззивния съд намира за ненужно да повтаря и обсъжда, още повече, че видно
от въззивния протест срещу присъдата, държавното обвинение не оспорва
анализа на доказателствата, направен от първостепенния съд, респ.
фактическите констатации на същия на база на този доказателствен материал,
а единствено изразява несъгласие с изведените правни изводи на първата
инстанция, базирани на безспорно установените факти.
Настоящата съдебна инстанция споделя възраженията, обективирани във
въззивния протест и допълнението към него и намира, че правните изводи на
СРС за оправдаване на подсъдимия С.К.С.П.. по повдигнатото му обвинение
по чл. 355, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, разкриват неправилно тълкуване на правните
норми.
За съставомерността на престъплението по чл. 355, ал. 1 НК е
необходимо от обективна страна да е налице активно поведение на дееца, с
което не спазва и нарушава наредба, правила или мерки, издадени против
разпространението или появяването на заразна болест по хората. Безспорно,
нормата на основния състав на престъплението по чл. 355, ал. 1 НК е
бланкетна, като препраща само към конкретни, действащи, правни актове, с
които са въведени правила или мерки със специално предназначение - против
разпространението или появяването на заразна болест по хората. За да
оправдае подсъдимия С., районният съд е приел, че е недопустимо
бланкетната правна норма на чл. 355, ал. 1 НК да бъде запълвана с общ
административен акт, каквито се явяват заповедите на министъра на
здравеопазването, тъй като в същите не се съдържали подзаконови правни
норми, свързани с приложението на закона. Въззивният съд счита това
разбиране за неправилно и в противоречие с практиката на ВКС, която
6
приема, че приложимите правила или мерки, запълващи диспозицията на
бланкетните правни норми, каквато е и чл. 355, ал. 1 НК, могат да бъдат
ненормативни не само защото актът, в който те са включени нямат
нормативен характер, но и защото е достатъчно, нормативен да бъде само
актът, който предвижда задължение за тяхното спазване /Р № 622/2004 г. по
н.д. № 476/2003 г. на първо н.о. на ВКС/. В настоящия случай, държавното
обвинение е инкриминирало като запълващи бланкета на чл. 355, ал. 1 НК
нарушения на мерките по т. 1 и т. 6 от Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020 г. и
по т. 1 и т. 8 от Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Република България. Тези заповеди от своя страна са
били издадени въз основа на разпоредби от нормативни актове - чл. 29 от
Наредба № 21/2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразни
болести и чл. 63 от Закона за здравето. Правилата за поведение /мерките/,
отразени в двете заповеди на Министъра на здравеопазването не са правни
норми, както се сочи в мотивите на протестираната присъда, но от
съществено значение е обстоятелството, че именно нормативни актове са
послужили за издаване на заповедите - Закон за здравето и Наредба №
21/2005 г., с оглед на което следва да се приеме, че те съставляват годен титул
за изпълнение от субектите, към които са насочени на предвидените в тях
мерки. При това положение не съществува пречка бланкетния състав на
разпоредбата на чл. 355, ал. 2 НК да бъде запълнен с мерките, посочени в
Заповед №РД-01-130 от 17.03.2020 г. и Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването и в този смисъл правните съображения на
първия съд да оневини подсъдимия са несъстоятелни.
На следващо място, първоинстанционният съд се е позовал на някои
несъществени от наказателноправно гледище проблеми, свързани с
тълкуването на нормата на чл. 60, ал. 3 от Закона за здравето и чл. 29 от
Наредба № 21 от 18.07.2005 за реда за регистрация, съобщаване и отчет на
заразните болести, издадена от министъра на здравеопазването. Направеното
от районния съд тълкуване и съпоставка между посочените разпоредби
излизат извън компетентностите му за решаване на наказателното дело,
защото по същество представляват оспорване на издадените от министъра на
здравеопазването заповеди като общ административен акт, което е в
компетентността на друг орган. Предмет на наказателното производство не е
законосъобразността на конкретни заповеди на министъра, респ. дали
разпоредбата на чл. 29 от Наредба № 21 от 18.07.2005, се явява
противоречаща на чл. 11, чл. 7, ал. 2, чл. 12 ЗНА и чл. 5, ал. 5, вр. с чл. 61, ал.
63 и чл. 63а от Закона за здравето, а установяването на общественоопасно
деяние и неговото авторство, както и санкционирането на виновния
извършител. Ето защо, и разсъжденията на въззивната инстанция не
представляват действителни правни аргументи за оневиняването на
подсъдимия.
Въззивният съд за разлика от първостепенния такъв, намира че
подсъдимия С.К.С.П.. е осъществил от обективна и субективна страна,
7
състава на престъплението по чл.,355, ал. 2, във връзка с ал. 1, вр. с чл. 26 НК,
за което му е повдигнато обвинение с внесения в съда обвинителен акт, а
именно за това, че в периода от 27.03.2020 г. до 16.04.2020 г. в условията на
продължавана престъпна дейност с три отделни деяния, които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите в с. Чупрене, област
Видин и в гр. София, по време на извънредно положение, свързано със
смъртни случаи, обявено на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на
Република България, с Решение от 13.03.2020 г. на 44 -то Народно събрание
на Република България, обнародвано в Държавен вестник бр. 22/13.03.2020 г.,
е нарушил предписания за поставяне под карантина, издадени в изпълнение
на въведените със Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г. и №РД-01-
183/06.04.2020 г. на министъра на здравеопазването и противоепидемични
мерки, против разпространяването на заразна болест по хората във връзка с
усложняващата се епидемиологична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19, като след пристигането си от държава с
регистрирани случай на COVID-19 – Обединеното кралство Великобритания,
не спазил срока на 14 дневната карантина като напуснал територията на
Република България през ГКПП Аерогара София, след като пребивавал на
летище София – обществено място по смисъла на § 1, т. 9, б.к. от
Допълнителните разпоредби от Закона за здравето, както следва:
1. На 27.03.2020 г. в с. Чупрене, област Видин, по време на извънредно
положение, свързано със смъртни случаи, обявено на основание чл. 84, т. 12
от Конституцията на Република България, с Решение от 13.03.2020 г. на 44 -то
Народно събрание на Република България, обнародвано в Държавен вестник
бр. 22/13.03.2020 г. нарушил предписание за поставяне под карантина изх. №
507 от 24.03.2020 г., издадено в изпълнение на въведените със заповед № РД-
01-130/17.03.2020г. на министъра на здравеопазването противоепидемични
мерки против разпространяването на заразна болест по хората, във връзка с
усложняващата се епидемиологична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19, като след пристигането си на 24.03.2020 г.
от Обединеното кралство Великобритания, не спазил срока на 14 дневната
карантина – да пребивава на адрес ул. 12, № 6, с. Чупрене, обл. Видин, като
напусна територията на Република България през ГКПП Аерогара София,
след като пребивавал на летище София – обществено място по смисъла на § 1,
т. 9 от Допълнителните разпоредби от Закона за здравето.
2. На 11.04.2020 г. в с. Чупрене, област Видин, по време на извънредно
положение, свързано със смъртни случаи, обявено на основание чл. 84, т. 12
от Конституцията на Република България, с Решение от 13.03.2020 г. на 44 -то
Народно събрание на Република България, обнародвано в Държавен вестник
бр. 22/13.03.2020 г. нарушил предписание за поставяне под карантина изх. №
COV-22-1089 от 11.04.2020 г., издадено в изпълнение на въведените със
8
заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки против разпространяването на заразна болест по
хората във връзка с усложняващата се епидемиологична обстановка, свързана
с разпространението на COVID-19, като след пристигането си на 11.04.2020 г.
от Обединеното кралство Великобритания, не спазил срока на 14 дневната
карантина – да пребивава на адрес ул. 12, № 6, с. Чупрене, обл. Видин, като
напусна територията на Република България през ГКПП Аерогара София,
след като пребивавал на летище София – обществено място по смисъла на § 1,
т. 9 от Допълнителните разпоредби от Закона за здравето.
3. На 16.04.2020 г. в гр. София, по време на извънредно положение,
свързано със смъртни случаи, обявено на основание чл. 84, т. 12 от
Конституцията на Република България, с Решение от 13.03.2020 г. на 44 -то
Народно събрание на Република България, обнародвано с Държавен вестник
бр. 22/13.03.2020 г. нарушил предписание за поставяне под карантина изх. №
COV-22-1089 от 14.04.2020 г., издадено в изпълнение на въведените със
заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки против разпространяването на заразна болест по
хората във връзка с усложняващата се епидемиологична обстановка, свързана
с разпространението на COVID-19, като след пристигането си на 14.04.2020 г.
от Обединеното кралство Великобритания, не спазил срока на 14 дневната
карантина – да пребивава на адрес гр. София, ул. „*******“№ 12, като
напусна територията на Република България през ГКПП Аерогара София,
след като пребивавал на летище София – обществено място по см. на § 1, т. 9
от Допълнителните разпоредби от Закона за здравето.
От обективна страна, по делото безспорно се установява, че на
посочените в обвинителния акт дати, подсъдимият С. е бил поставен под
карантина с три отделни предписания на инспектор в отдел ЕКЗБ, сектор
ПЕК, дирекция НЗБ към Столична Здравна инспекция, при всяко от трите му
инкриминирани влизания на територията на Република България през ГКПП
Аерогара София от Обединеното кралство Великобритания.
Безспорно е също така, че карантинирането на подсъдимия С. на
24.03.2020 г. е било основано на обстоятелството, че пристига от рискова зона
/Обединено Кралство Великобритания/, която страна, според посоченото в т.
1 от Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването
попада именно сред рисковите такива. В т. 1 на посочената Заповед на
Министъра на здравеопазването, било посочено, че български граждани,
пристигащи от Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, се
поставят под карантина на посочен от тях адрес, който, съгласно т. 6 от
Заповедта, нямат право да напускат за срока на карантинирането им. Няма
никакво съмнение и че поставянето под карантина е въведено като мярка
против разпространението на заразна болест COVID-19 със Заповед № РД-01-
183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, издадена във връзка с
усложнената епидемична обстановка по повод на соченото заболяване и в
съответствие с т. 1 от същата заповед всички лица, които влизат на
9
територията на Република България се поставят под карантина за срок от 14
дни в дома си или на друго място за настаняване, на адреса на което лицето е
посочило, че ще пребивава. Поставянето под карантина се извършва с
предписание по образец на органите на граничния здравен контрол, като
поставените под карантина са длъжни да не напускат домовете си или
мястото на настаняване за посочения в предписанието срок.
Не е спорно също така и обстоятелството, че трите предписания с изх.
№ 507 от 24.03.2020 г., изх. № COV-22-1089 от 11.04.2020 г. и изх. № COV-
22-1089 от 14.04.2020 г., издадени от инспектор в отдел ЕКЗБ, сектор ПЕК,
дирекция НЗБ към Столична Здравна инспекция, са били връчени на
подсъдимия С., който лично е бил запознат с тяхното съдържание, но също
така и с обстоятелството, че е бил поставен под карантина, а също и че носи
наказателна отговорност при нарушаване на задълженията, свързани с нея.
Обстоятелството, че на трите инкриминирани дати, подсъдимият С. се е
намирал извън мястото за карантиниране, посочено във връчените му
предписания, а именно извън дома си на адрес: гр. София, ул. „*******“№ 12
и адрес: ул. 12, № 6, с. Чупрене, обл. Видин, т.к. е бил установен на
обществено място по смисъла на § 1, т. 9, б.к. от Допълнителните разпоредби
от Закона за здравето, не е предмет на спор и е категорично установено от
всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. По този начин,
подсъдимият С. е нарушил мерките по издадени от Министъра на
здравеопазването на Република България заповеди, а именно Заповед № РД-
01-130/17.03.2020 г. и Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г., свързани с
разпространяването или появяването на заразна болест по хората /COVID-19/.
Безспорно е, че отделните деяния са извършени по време на извънредно
положение за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията
от COVID-19, обявено с Решение от 13.03.2020 г. на 44 -то Народно събрание
на Република България, което обуславя квалификацията им по чл. 355, ал. 2
НК от обективна страна.
От субективна страна, подсъдимият С. е осъществил деянието при
форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал същността и обема на
ограничителните мерки, които са му били наложени по силата на издадените
предписания, но въпреки това трикратно е нарушил 14-дневния срок на
карантината, напускайки територията на Република България през ГКПП
Аерогара София.
Въззивният съд намира, че е налице и усложнението по чл. 26, ал. 1 НК.
Престъпната дейност на подсъдимият С. обхваща три отделни, еднотипни
деяния, извършени през непродължителни периоди от време - в рамките на
един месец, като отделните деяния се обуславят от карантинирането на
подсъдимия по време на пандемия. Всяко едно от тези деяния е осъществено
чрез действие, като поотделно, покрива всички частни, съставомерни
признаци на един и същ престъпен състав - този по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
И трите деяния са обединени от еднакво, в неговите интелектуални и волеви
10
рамки субективно отношение на подсъдимия към защитимия от закона обект
на засягане, с оглед отношението му към непосредствения предмет на
престъпно посегателство и начина на извършване на последното. Последните
са извършени при еднородна фактическа обстановка, при което последващите
се явяват, от субективна и обективна страна, продължение на
предшестващите. При така изложеното, въззивният съд намира, че деянията
съставляват едно - единно, продължавано престъпление обуславящо
приложението на материално правната норма на чл. 26, ал. 1 НК.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че макар в случая да са
осъществени от обективна и субективна страна всички признаци от състава
на чл. 355, ал. 2 във вр. с, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, по делото са налице
обстоятелства, съвкупната преценка на които, обуславя извод за явно
незначителна степен на обществена опасност на деянието по смисъла на чл. 9,
ал. 2, пр.2 НК. При преценката дали един случай е малозначителен, съдът
изхожда единствено от преценката за формалната съставомерност и
обществената опасност на самото деяние, без оглед на останалите
обстоятелства. В принципен план, разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК визира две
хипотези, при които деянието не е престъпно, макар и привидно да съдържа
признаците на определен състав на престъпление: когато то не е обществено
опасно въобще и в действителност не оказва никакво отрицателно
въздействие върху защитените обществени отношение, или когато
обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да е напълно
изключена. В конкретния случай е налице втората хипотеза. Този извод
следва от обстоятелството, че обществените отношения - предмет на защита
от нормата на чл. 355, ал. 2 във вр. с, ал. 1 НК - са били засегнати в
минимална степен. Утвърдено в съдебната практика е разбирането, че когато
се обсъжда въпроса за приложението на чл. 9, ал. 2 НК следва да се
преценяват съвкупно всички елементи от състава на престъплението, в т.ч.
характера и обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде
засегнат или застрашен, характеристиките на дееца, които намират отражение
върху обществената опасност на неговата личност, обществено опасните
последици от деянието, в който смисъл е Решение № 546 от 13.12.1988 г. по н.
д. № 617/88 г., II н. о. на ВС. Съгласно Решение № 512 от 11.07.1991 г. по н. д.
№ 367/1991 г., II н. о. на ВС, при маловажния случай по чл. 9, ал. 2 НК
извършеното деяние не е престъпно поради липса на елемента обществена
опасност или поради това, че неговата обществена опасност е явно
незначителна. Деянието по настоящото дело е извършено от подсъдимия С.
само няколко дни /11 дни/ след обявяване на извънредното положение на
територията на Република България, считано от 13.03.2020 г. във връзка с
пандемията от „Ковид“19. Безспорно тази ситуация е напълно нова и
несвойствена не само за българските граждани, но и за всички граждани в
световен план, които за пръв път са поставени пред подобни реалности. Както
към инкриминираните дати, така и след тях, подсъдимият не е проявил
симптоми на Ковид 19, с което не е поставил в опасност живота и здравето на
11
други лица. Съгласно Решение № 568 от 15.03.2011 г. по н. д. № 502/2010 г.,
Н. К., І н. о. на ВКС, нормата на чл. 9, ал. 2 от НК е приложима по отношение
на всички видове престъпления и тя е свързана със самото деяние, като
личността на подсъдимия може да има значение, но само когато в състава на
престъплението са възведени определени качества на дееца. От значение е и
обстоятелството, че подсъдимия С. е трайно установен на територията на
Обединеното кралство Великобритания, а противоправното му поведение,
макар и реализирано при условията на продължавано престъпление, на
практика се изразява в кратък престой на територията на Република България
от порядъка на 2 часа до 2 дни, след което е заминал обратно за Обединеното
кралство Великобритания. Всички тези обстоятелства, оценени в техния
комплекс, недвусмислено сочат, че се касае само за формално осъществен от
обективна и субективна страна престъпен състав на чл. 355, ал. 2 във връзка с,
ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като конкретното деяние се явява
малозначително, поради явно незначителната му обществена опасност.
Съгласно Решение № 337 от 18.07.2011 г. по н. д. № 1550/2011 г., Н. К., І н. о.
на ВКС, от значение е характерът на обекта на посегателство и степента, в
която той може да бъде засегнат, както и характерът на конкретното деяние с
оглед на конкретната възможност, която то създава за определено засягане на
този обект. Малозначителността на деянието, указана в разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 НК е сред обстоятелствата, които изключват обществената опасност и
противоправността на престъплението. 3атова в случая са налице основанията
на чл. 9, ал. 2, пр. 2 НК за признаване на подсъдимия за невинен и
оправдаването му по предявеното му обвинение по чл. 355, ал. 2 във връзка с,
ал. 1 във вр. с чл. 26, ал.1 НК. Ето защо, макар и по различни
правни съображения, първоинстанционната присъда следва да бъде
потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 във вр. с чл. 338 НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIII въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 18.01.2022 г., постановена по НОХД №
16787/2020 г., по описа на СРС, НО, 9 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12