ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 05.03.2030г.
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 05.03.2030 г., в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Г.
Ваня Иванова
разгледа
докладваното от съдия Г. в.гр.д. № 327/2019 г. по описа на съда и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от Е.Г.
и Г.Г. с вх. № 473/04.02.2020г. за допълване на
постановеното по делото въззивно решение №
25/14.01.2020г. в частта за разноските. Молителите сочат, че с него въззивният съд е потвърдил обжалваното първоинстанционно
решение, като е осъдил насрещната страна – К.А. – да им заплати разноски във въззивното производство в размер на 450 лв., уважавайки
направеното от последния възражение за прекомерност на заплатения адвокатски
хонорар. Оспорват изводите на съдебния състав, довели до този правен резултат,
като считат, че неправилно адвокатското възнаграждение е било изчислено
съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 7, чл. 7, ал. 4 и чл. 11 от НМРАВ
поради неправилно определяне на предмета на въззивното
обжалване. Изтъкват, че А. е обжалвал първоинстанционното
решение изцяло, т.е. не само в частта за привременните мерки по чл. 344, ал. 2
от ГПК, но и в частта за допускане на съдебната делба. Във връзка с това,
правят извод, че минималният размер на адвокатското възнаграждение е следвало
да се определи по реда на чл. 7, ал. 4, вр. чл. 7,
ал. 2, т. 4 от НМРАВ. Считат за ирелевантно
изявлението на процесуалния представител на жалбоподателя, ограничаващо обхвата
на обжалването, като сочат, че то е направено в последното открито съдебно
заседание, т.е. след подаването на отговор на въззивната
жалба. Молят съда да измени постановеното по делото решение, като им присъди
пълния размер на направените от тях разноски или – евентуално – ги намали до
размера по чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ.
Препис от молбата е бил връчен на жалбоподателя К.А., и в едноседмичен срок
от получаването й той е подал отговор, с който счита същата за неоснователна.
Намира за недопустимо, по реда на чл. 248 от ГПК съдът да ревизира становището
си за предмета на въззивната жалба. Изразява
становище, че размерът на разноските е определен правилно, и моли съда да
остави молбата без уважение.
Съдът намира, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал.
1, предл. първо от ГПК, и изхожда от надлежни страни.
Представен е списък по чл. 80 от ГПК, с което се изпълнява изискването на
изречение второ от този нормативен текст.
Разгледана по същество, молбата е основателна поради
следните съображения.
Видно от съдържанието на въззивната
жалба, с нея се обжалва решението, с което е допуснато извършване на делба и е
разпределено ползването на делбените имоти (УПИ и
построения в него хангар). При това, жалбоподателят изрично е посочил и двете
части на това решение, без да ограничава жалбата си само до някоя от тях.
Изложил е и съображения за неправилност, като в цялата първа половина на
жалбата е релевирал общи пороци на съдебния акт, като
напр. липса на мотиви и необсъждане на конкретни възражения на страните.
Оспорил е правилността на изложените от КРС фактически и правни съображения,
като изрично е изразил становище за неподеляемост на
допуснатия до делба поземлен имот поради неспазване на изискването по чл. 19,
ал. 1, т. 4 от ЗУТ за минимални лица от по 16 м. на новообразуваните от него имоти.
Въпреки че не е изрично посочено, във връзка с коя от частите на обжалваното
решение са направени тези изявления, следва да се приеме, че те касаят
допустимостта на делбата, тъй като по повод на другия предмет на обжалваното
решение (разпределението по чл. 344, ал. 2 от ГПК) жалбоподателят е изложил
съвсем различни съображения, свързани с притежаваната от него селскостопанска
техника и затрудненото й фактическо използване избрания вариант за привременно
разпределение по чл. 344, ал. 2 от ГПК. А в случаите, в които жалбоподателят
черпи аргументи от твърденията си за реална неподеляемост
на делбените имоти в подкрепа на жалбата си и срещу
двете части на обжалваното решение, това е посочено изрично: така например, във
втория абзац на стр. 3 от въззивната жалба, той е
заявил, че изискването за минимално лице на парцелите е следвало да бъде установено,
„…за да може съдът да се произнесе … както по искането на ищците по чл. 344,
ал. 2 от ГПК, така и по въпроса за поделяемостта на процесния имот“.
Решаващо обстоятелство в подкрепа на извода, че първоинстанционното решение е било обжалвано в неговата
цялост, е петитумната част на жалбата, която съдържа
искане на жалбоподателя да се постанови ново решение по съществото на спора, с
което да бъде отхвърлен предявеният иск поради неподеляемост
на процесните съсобствени
имоти.
Следователно, до датата на последното открито съдебно заседание
пред въззивния съд, в което процесуалният
представител на жалпободателя е заявил, че поддържа
жалбата само в частта й срещу разпределението по чл. 344, ал. 2 от ГПК, въззиваемите са се защитавали срещу обжалване на решението
в неговата цялост. Това личи и от подадения от тях отговор, в който те изрично
са разграничили доводите си по двата спорни въпроса – допускането на делбата и
привременното разпределение на ползването на делбените
имоти.
Поради това въззиваемите имат
право на разноски и във връзка със защитата си по въпроса за допускането на
делбата, а молбата им по чл. 248 от ГПК е основателна, като в тяхна полза
следва да се присъди и част от заплатеното адвокатско възнаграждение,
съответстващо на тази защита.
Съгласно чл. 7, ал. 4 от НМРАВ, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела за делба възнаграждението се
определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал.
2, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза. (В случая предмет на делбата е
урегулиран поземлен имот, поради което не е налице изключението по изречение
второ от тази разпоредба.)
С оглед данъчната оценка на делбените
имоти (5415,80лв. и 5562,60лв.) интересът на молителите, пропорционален на
притежаваната от тях квота в съсобствеността (1/2) се определя като
0,5*(5415,80+5562,60)=5489,20лв.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ, минималният размер на
адвокатското възнаграждение за интерес в такъв размер е 580+(0,05*489,20)=
604,46лв.
При това, като се имат предвид направеното от жалбоподателя
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и
изложените във въззивното решение мотиви относно
границата, до която следва да бъде намалено то, съдът намира, че адвокатското
възнаграждение, съответстващо на защитата на въззиваемите
в частта по допускането на делбата, е в размер от 1,5*604,46=906,69лв.
Следователно, общият размер на разноските във въззивното производство, които следва да се присъдят в
полза на въззивамите, е 906,69+450=1356,69лв.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ решение № 25 от 14.01.2020г.,
постановено по в.гр.д. № 327/2019г. на Софийския окръжен съд, като, ВМЕСТО за разноски в размер на 450 лв.,
ОСЪЖДА К.В.А. с ЕГН ********** да заплати на Г.В.Г. с ЕГН **********
и Е.Б.Г. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 1356,69лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.