№ 4172
гр. Варна, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20233110107316 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Е.-П. П.“ АД твърди, че Ж. И. Ж. е негов клиент с клиентски
№ ******* по договор за продажба на електрическа енергия за обект на
потребление с абонатен № *******, находящ се на адрес: гр. *******.
Посочва, че отношенията на страните са регламентирани в публично известни
общи условия, съгласно които потребителят е задължен да заплаща
стойността на фактурираната ел. енергия в срока, посочен в съответната
фактура, като това задължение не е обвързано с получаване на писмено
уведомление. Поради това потребителят изпада в забава след настъпване на
падежа на съответната фактура. Посочва, че съгласно чл. 38 от общите
условия за незаплатените в срок суми потребителят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Обосновава правния си интерес от предявяване на исковете с твърдения,
че в полза на дружеството е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
срещу която в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило
възражение от длъжника Ж. И. Ж..
Поддържа, че дължимостта на претендираната главница е установена
със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните по гр. д. №
14689/2019 г. на ВРС. Сочи, че в рамките на същото с влязло в сила съдебно
решение е отхвърлен частично предявеният от ответника в настоящото
производство отрицателен установителен иск –за сума в размер на 9737.58
лева, представляваща част от вземане на обща стойност 12 458.14 лева по
1
фактура № **********/13.08.2019 г. Уточнява, че след приключване на
посоченото съдебно производство фактурата е сторнирана на 22.02.2023 г. и
на същата дата е издадена процесната фактура за сумата от 9737.27 лева.
Заявява, че и след приключване на производството по гр. дело № 14689/2019
г. на ВРС ответникът не е погасил задължението си.
Навежда доводи, че доколкото процесното вземане е установено със
съдебно решение, същото се погасява с изтичането на петгодишен давностен
срок. В допълнение сочи, че тъй като вземането е по извършена корекция,
същото не представлява периодично вземане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД
и за него е приложима общата давност по чл. 110 ЗЗД.
Отправя искане до съда за приемане за установено, че Ж. И. Ж. дължи
на „Е.-П. П.“ АД следните суми:
1) сумата от 9737.27 лева, представляваща главница за незаплатена ел.
енергия по партида с абонатен № *******, за обект, находящ се на адрес: гр.
*******, за която е издадена фактура №. ФП0333320238/22.02.2023 г., ведно
със законната лихва, считано от 23.03.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението;
2) сумата от 33.98 лева, представляваща обезщетение за забава за
заплащане на главницата, начислено за периода от 09.03.2023 г. до 20.03.2023
г.;
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.
дело № 3683/2023 г. по описа на ВРС.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с
който навежда доводи за недопустимост и неоснователност на иска.
Поддържа, че предявените положителни установителни искове са
недопустими поради наличието на влязло в сила решение по гр. д. №
14689/2019 г. на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от него отрицателен
установителен иск за сумата от 9737.58 лева. Счита, че в случая е допустимо
„Е.-П. П.“ АД да предяви единствено осъдителен иск за вземането си.
Навежда доводи за неоснователност на иска, като развива подробни
съображения за погасяване по давност на процесното вземане. Поддържа, че
доколкото същото е за доставена ел. енергия за периода от 19.09.2017 г. до
18.04.2018 г., същото е погасено с изтичането на тригодишния давностен срок
по чл. 111, б. „в“ ЗЗД на 18.04.2021 г., т.е. преди депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК. В условията на евентуалност претендира, че вземането се
погасява по давност с изтичането на общата погасителна давност по чл. 110
ЗЗД.
Моли производството по делото да бъде прекратено, а издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – обезсилена. В условията на
евентуалност моли исковете да бъде отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
2
следното от фактическа и правна страна:
От приложеното ч. гр. д. № 3683 по описа за 2023 г. на ВРС, 18 състав,
се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото
производство, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило
възражение от длъжника. В изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил установителни искове за
вземанията си. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен
интерес от провеждане на настоящото производство и същото е допустимо.
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на
предявените искове. Действително с отхвърляне на предявения от ответника в
настоящото производство отрицателен установителен иск е формирана сила
на пресъдено нещо досежно дължимостта на сумата по процесната фактура,
поради което предявяването на положителен установителен иск за същата е
принципно недопустимо. В случая обаче следва да се държи сметка за
специфичната природа на положителния установителен иск по чл. 422 ГПК,
който не може да бъде разглеждан извън връзката му с издадената заповед за
изпълнение. С уважаване на предявения по реда на чл. 422 ГПК иск
последната се стабилизира, като въз основа на нея се издава изпълнителен
лист за вземането, т.е. постига се ефект аналогичен на този от уважаването на
осъдителен иск за вземането, предявяването на какъвто безспорно е
допустимо при липсата на доброволно изпълнение на вземането, предмет на
отхвърления отрицателен установителен иск. Аргумент в тази насока се
съдържа в мотивите към т. 14 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, в които се излага
следното: „Особеното при установителния иск по чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422
ГПК е, че кредиторът вече разполага със съдебно изпълнително основание,
при което съдебното решение за установяване на вземането стабилизира
заповедта и в хипотезата по чл. 410 ГПК въз основа на нея се издава
изпълнителен лист /чл. 416 ГПК/- аналогично на хипотезата, при която се
издава изпълнителен лист въз основа на влязло в сила осъдително въззивно
решение /чл. 404, т. 1 ГПК/. Действието на съдебното решение за уважаване
на иска по чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК за установяване на вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение, е идентично по последици с
осъдителното решение за същото вземане създаване на изпълнително
основание за принудително събиране на вземането.“
Неоправдано е да се изключи възможността на кредитора да претендира
вземането си, установено със сила на пресъдено нещо, по облекчения ред на
заповедното производство. Още повече, че по този начин, в случай че
длъжникът не оспори вземането, последният би бил натоварен с по-малко
разноски, отколкото за евентуално исково производство.
За да бъде уважен предявеният иск за главница за потребена ел.
енергия, следва да се установи наличието на следните материалноправни
предпоставки: валидно възникнало облигационно отношение между страните
по договор за продажба на ел. енергия, както и извършването на доставка на
ел. енергия на твърдяната стойност.
3
От приложените към исковата молба писмени доказателства се
установяват следните обстоятелства:
С Решение № 603/10.02.2020 г. по гр. д. № 14689/2019 г. на ВРС e
прието за установено, че Ж. И. Ж. не дължи на „Е.-П. П.” АД сумата от 12
458.14 лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на
сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от 14.08.2017
г. до 13.08.2018 г. за обект, находящ се в гр. *******, клиентски № *******,
абонатен № *******, за която сума е издадена фактура №
**********/13.08.2019 г. Посоченото решение е потвърдено с Решение №
260388/19.08.2020 г. по в. гр. д. № 1153/2020 г. на ВОС, което е било предмет
на касационен контрол по гр. д. № 3776/2020 г. на ВКС. С Решение №
60147/28.07.2021 г. по гр. д. № 3776/2020 г. на ВКС въззивното решение е
отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния
съд. При повторното разглеждане с Решение № 1895/16.12.2021 г. по в. гр. д.
№ 1953/2021 г. е отменено решението по гр. д. № 14689/2019 г. на ВРС в
частта, с която предявеният отрицателен установителен иск е уважен за
сумата от 9737.58 лева и искът е отхвърлен в тази част. В останалата част
решението на ВРС е потвърдено. Посоченото решение не е допуснато до
касационно обжалване и е влязло в сила.
От изложеното става ясно, че в рамките на горепосоченото исково
производство с влязло в сила решение е отхвърлен искът за недължимост на
част от главницата по фактура № **********/13.08.2019 г. в размер от
9737.58 лева. Следователно със сила на пресъдено нещо в отношенията между
страните е установено, че Ж. И. Ж. дължи на „Е.-П. П.“ АД посочената сума.
В този смисъл за съда в настоящото производство не съществува възможност
да преразгледа извода за наличието на основание за възникване на
претендираното вземане. Всички възражения на ответника в тази връзка са
преклудирани с приключването на производството по предявения от него
отрицателен установителен иск. Допустимо би било разглеждането
единствено на възражения, основани на факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството по гр. д. № 14689/2019 г. на ВРС. В
случая единственото такова възражение е това за погасяване на вземането по
давност. Същото обаче е неоснователно, доколкото към датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК /23.03.2023 г./ безспорно не е изтекъл
петгодишният давностен срок по чл. 117 ЗЗД /приложим предвид
обстоятелството, че по отношение на вземането е формирана сила на
пресъдено нещо в производството по иска по чл. 124 ГПК/. Първоначалната
фактура е издадена на 13.08.2019 г., а изискуемостта на вземането е настъпила
на 23.08.2019 г., като заповедното производство е образувано преди
изтичането на пет години от този момент.
Следователно предявеният главен иск следва да бъде уважен като
основателен и доказан.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
обусловена от съществуването на вземането по главния иск, както и
настъпването на изискуемостта му. В случая новоиздадената фактура е с
определен падеж на 09.03.2023 г. От деня, следващ посочената дата
4
ответникът е изпаднал в забава за заплащане на главницата. При съобразяване
на определения с ПМС № 426 от 18 декември 2014 г. размер на законната
лихва, съдът изчисли, че дължимата лихва за забава върху главницата по
процесната фактура за периода от 09.03.2023 г. до 20.03.2023 г. възлиза на
37.06 лева. В този смисъл и този иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца
искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 245.43 лева.
Наред с изложеното на ищеца следва да бъдат присъдени и разноски за
исковото производство за заплатена държавна такса в размер на 244.06 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25 от Наредба за заплащане на правната
помощ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ж.
И. Ж., ЕГН **********, от гр. *******, ДЪЛЖИ на ищеца „Е.-П. П.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *******, СЛЕДНИТЕ
СУМИ: сумата от 9737.27 лева /девет хиляди седемстотин тридесет и
седем лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща главница за
незаплатена ел. енергия по партида с абонатен № *******, за обект, находящ
се на адрес: гр. *******, за която е издадена фактура №.
ФП0333320238/22.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
23.03.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
33.98 лева /тридесет и три лева и деветдесет и осем стотинки/ ,
представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата, начислено
за периода от 09.03.2023 г. до 20.03.2023 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 3683/2023 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Ж. И. Ж., ЕГН **********, от гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ
на „Е.-П. П.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
*******, СУМАТА ОТ 245.43 лева /двеста четиридесет и пет лева и
четиридесет и три стотинки/, представляваща сторени в заповедното
производство разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ж. И. Ж., ЕГН **********, от гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ
на „Е.-П. П.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
*******, СУМАТА ОТ 344.06 лева /триста четиридесет и четири лева и
шест стотинки/, представляваща сторени в исковото производство разноски,
5
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6