Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3797 29.07.2019
година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI
граждански състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 2755 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Т.Г.Г., ЕГН ********** против „Финанс
Инфо Асистанс” ЕООД, ЕИК
*********, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.
В исковата молба се твърди, че в полза на
първоначалния кредитор „ЦКБ” АД, ЕИК ********* /чийто правоприемник по договор
за цесия е ответникът/, е издаден изпълнителен лист от 28.10.2010 г. по ч.гр.д.
№ 16676/2010 г. на ПРС, предвид влязла в сила заповед по чл. 410 ГПК, за главни
и акцесорни вземания по договор за издаване и използване на кредитна карта Маркет от 10.04.2008 г., в т.ч. – за главница от 500 лева,
ведно със законната лихва от 22.10.2010 г. до окончателното погасяване.
Твърди вземането да е погасено по давност, с изтичане
на петгодишен срок от 06.03.2009 г. Изпълнението било перемирано,
а извършените след двугодишния срок изп. действия –
незаконосъобразни и без правен ефект.
Моли за установяване недължимостта
на главницата и законната лихва по ИЛ. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с
който признава иска. Доколкото не е дал повод за предявяване на претенцията,
моли разноските да не му се възлагат.
С оглед направеното признание на иска, пълномощникът
на ищеца моли за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира следното:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да
установи, че в полза на кредитора „ЦКБ” АД, чийто правоприемник по договор за
цесия е ответникът, е издаден изпълнителен лист в производство по чл. 410 ГПК
за процесната сума по договор за издаване и
използване на кредитна карта Маркет от 10.04.2008 г.,
с настъпил падеж, както и твърдените положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение за изтекла давност, а в
тежест на ответника е да установи, че са настъпили обстоятелства, които са
довели до спиране или прекъсване на предвидения в закона давностен срок, както
и, че ищецът е уведомен за цесията от цедента.
Ответникът признава предявената претенция по основание
и размер.
Като писмени доказателства по делото са приети
приложените документи към исковата молба и уточнението.
С оглед признанието на иска и становището на страните,
не са събирани допълнителни доказателства, като предвид изявлението им е
прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
Направеното признание на иска по съществото си е
процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу
претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че твърденията на ищеца
отговарят на действителното правно положение, което води до съвпадение на
насрещните им позиции. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237,
ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с
което страната може да се разпорежда. То не противоречи на закона и добрите
нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за
поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното
признание, уважавайки го на това основание.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е
искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на: 50
лева – ДТ и 5 лева – ДТ за издадена обезп. заповед. Претендира
се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който
е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1,
т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение. Този размер - съобразно цената на иска и
чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ, възлиза на минимума от 300 лева, който следва да бъде
присъден с ДДС. Възражението за прекомерност е неоснователно.
Не се споделят твърденията за приложимост на чл. 78,
ал. 2 ГПК – кумулативните предпоставки не са налице, т.к. ответникът е дал
повод за завеждане на делото, най – малкото предвид факта, че е поддържал висящността на едно перемирано по
силата на закона изп. производство и не е поискал
прекратяването му /като взискател същият е следвало да стори това, предвид настъпилите
предпоставки за прекратяване на ИД, а не да възлага подобна тежест върху
длъжника, който търпи негативи от продължаващо изпълнение/. Ето защо и не може да бъде освободен от
отговорност, макар да признава иска.
Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Т.Г.Г.,
ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „Финанс Инфо Асистанс” ЕООД, ЕИК
********* сумата от 500 лева –
главница по договор за издаване и използване на кредитна карта Маркет от 10.04.2008 г., сключен с „ЦКБ” АД, ЕИК *********,
ведно със законната лихва от 22.10.2010
г. до окончателното погасяване, за които е издаден изпълнителен лист от
28.10.2010 г. по ч.гр.д. № 16676/2010 г. на ПРС, в полза на „ЦКБ” АД, чийто
правоприемник по договор за цесия е ответникът „Финанс
Инфо Асистанс” ЕООД.
ОСЪЖДА „Финанс Инфо Асистанс” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Врабча” № 8 да плати на Т.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от общо 55 лева /петдесет и пет лева/ -
разноски по делото.
ОСЪЖДА
„Финанс Инфо Асистанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Врабча” № 8, на основание чл. 38, ал.2, вр. с
ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на Адвокатско дружество ”К.,
Д. и Партньори”, Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Марица” № 93, ет.3, сумата от 360 лева с ДДС /триста и шестдесет лева/ - адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищцата Т.Г.Г. в производството по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП