Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 05.12.2011г. гр.С.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на четиринадесети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
ДЕНИЦА ЦВЕТКОВА
при участието на секретар Б.А. като
разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 2022 по описа за 2009г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.196 и сл. ГПК/отм./ вр.
§2, ал.1 ПЗР на ГПК.
С решение от 31.10.2008г., гр.д.7675/06г., СРС, 64 с-в
отхвърля предявения от Р.Я.Н. и И.Б.П. срещу Л.В.К., В. В.К. и Е.В.В. иск с
правно основание чл.278 ГПК/отм./ вр. чл.34 ЗС за делба на сутерена /избеното
помещение/ и таванското помещение, двете с площ 130 кв.м. на двуетажна жилищна
сграда, находяща се в гр.С., ул.”И.” № **, построена в дворното място, цялото с площ 525.60
кв.м., имот пл. № **, кв.**, м.ГГЦ-зона Г14 по плана на С. и осъжда ищците да
заплатят на ответниците 400 лв. – разноски и по сметка на СРС 40 лв. – д.т.
Против решението постъпва въззивна жалба от ищеца Р.Я.Н..
Счита, че избените и тавански помещения съществуват реално още при построяване
на сградата и ползването им е разпределено, поради което нямат характер на общи
части, а са придадени към отделните дялове, като още при делбата от 1963г.
съделителите изразяват воля в тази насока, което по същество е съгласие за
промяна на предназначението. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се допусне делбата, ведно с разноски.
Въззиваемата-ищца И.Б.П. не изразява
становище.
Въззиваемите-ответници В.Л.К. и Б.Л.П., конституирани по реда на
чл.120 ГПК/отм./ на мястото на ответника Л.В.К., поч.2009г. не изразяват
становище.
Въззиваемата-ответница Е.Ф.К., също конституирана
по реда на чл.120 ГПК/отм./ на мястото на ответника Л.К. оспорва жалбата.
Въззиваемите-ответници В. В.К. и Е.В.В.
оспорват жалбата.
Софийският градски съд, ІV-а
с-в, след съвещание и като обсъди по реда
на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.197 ГПК/отм./ от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Производството е за делба във фаза по допускане.
С договор за покупко-продажба от
31.12.1947г., обективиран в нот. акт № 124/т.ХХVІ, д.4835/47г., І н-с при
С.Обл.С., В.К. Х. и С.С.Г. придобиват къща с двор от общо пространство 544.50
кв.м., а по скица 528.30 кв.м., находящо се в гр.С., ул.”И.” № **.
С влязло в сила решение от 01.08.1963г., гр.д. 3053/63г., СРС, район
"В. Л.", 6 с-в, 3 участък допуска извършване на съдебна делба
между двамата
приобретатели на дворното място и намиращата се в него двуетажна къща, предмет на нот.
акт №***/1947г., при равни дялове.
С решение от 14.11.1963г. по същото дело е съставен проекто-
разделителен протокол. Дял I включва партерния - 1 етаж от жилищната постройка, заедно с 1/2 идеална част от
избените и тавански помещения от към източната
част на сградата и 49/100 идеални части от общите части на сградата. Дял II
включва
надпартерния - 2 етаж от жилищната постройка с 1/2 идеална част от избените и тавански
помещения от към западната част на жилищната постройка и 51/100 идеални
части от общите части на имота, предмет на делбата.
С влязло в сила решение от 29.11.1963г. е обявен проекто- разделителния
протокол за окончателен.
Безспорно е и предвид възприетото в решение от 05.03.2001г., гр.д. 958/2000г.,
СРС, 59 с-в се установява, че в о.с.з. на 22.05.1964г. по гр.д. 3053/1963г., СНС, район „В. Л." е теглен жребий, по силата на който С.С.Г. получава дял І и В.
К. Х. получава дял 2.
С влязло в сила решение от 05.03.2001г., гр. д.958/2000г., СРС, 59 с-в
е извършено тълкуване горните
решения от 14.11.1963г. и 29.11.1963г., в
смисъл, че към всеки дял, получен от
двама от съделители се падат и по
1/2 идеални части от избените и тавански помещения, като е разпределено
ползването на тези помещения и съответно правоприемниците на С.Г. ползват
таванските и избени помещения от източната част на сградата, а правоприемниците
на В. Х. ползват тези от западната част.
Според УН № № 92/16.05.2006г., 131/27.06.2006г. и
191/03.11.2009г., издадени от СО район „В.”, кметство В., В.К. Х., поч.05.05.1992г., оставя за наследници:
1. съпруга Б.А. К., поч.06.06.2001г.; 2. син - първоначалния ответник Л.В.К., поч.2009г. който е и син на Б. К., оставил
новоконституираните пред въззивна инстанция наследници – съпруга Е.Ф.К., син - В.Л.К. и дъщеря - Б.Л.П.; 3. дъщеря – ответницата
В. /В./ В.К.; както и 4.
дъщеря – ответницата Е.В.К..
От удостоверение вх. номер 2957/1992г. на СРС се
установява, че Л.К. подава молба вх. № 2957/92 за отказ от наследството баща си В. Х., който отказ
е вписан в специалната книга
на съда под номер **.
Видно от
удостоверение, вх. номер 5866/25.10.2001г. на СРС, Л.К. подава молба вх. № 5866/25.10.2001г. за отказ от наследството майка си Б. К., като отказът е вписан
под номер 321/01.
Според УН №№ 212/02.02.1981г. на ЛРНС и 26а/16.01.1989 г. на народен съвет,
гр.С., С.С.Г., поч. 1980г., оставя за наследници: съпруга
– М.М. Г., поч. 1988г. и син - Б.С.Г., който
е и син на М. Г..
С договор за покупко-продажба от 02.02.1994г., обективиран в нот. акт N 36, том IX, д.1653/1994г. на н-с при СРС, Б.С.Г. продава на ищеца Р.Н.
апартамент, заемащ целия партерен I етаж от двуетажна
жилищна сграда, находяща се в гр. С., ул.„И." №**,
състоящ се от 3 стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения, застроен на около
С договор за покупко-продажба от 04.10.1995г., оформен с нот. акт N
170, т.LXL, дело N0 18075/1995г. на І н-с при СРС, ищецът
Р.Н. продава
същия имот на З.С. М..
Последният го продава на В. Н.Я. чрез договор от
20.11.1997г., оформен с нот. акт N **,
т. LLLХХХLХ, д.37097/1997г. на
І н-с при СРС.
С договор за покупко-продажба от 22.12.2005г., обективиран в нот. акт №
126, т.V, д.835/05г., н-с рег. № 271 НК, ищецът отново купува същия имот.
Праводателите му В. И.И. и Д.Й.И. при изповядване на сделката се легитимират
като собственици с нот. акт № 45, т.І, д.42/2005г., нот. рег. № 404, вписан под
№ 18880, акт № 29, т.54, д.13621/2005г.
Според първата съдебно-техническа
експертиза от 13.03.2008г. на вещото лице М., не е открит първоначалния
архитектурен проект на сградата на ул.”И.” № *** но съществуват одобрени архитектурни проекти от 09.03.1931г. и
27.07.1931г. за пристройки, разположени съответно на югозападната и
северозападната фасада на къщата. Предвидената пристройка по проекта от
27.07.1931г. не е изградена. На място, двуетажната къща е изградена в
съответствие с проекта от 09.03.1931г. Неговото предвиждане е за сутеренен етаж
от четири помещения, общ коридор и стълбищна клетка, като всички помещения са с
прозорци и в проекта не е отбелязано тяхното предназначение. Достъпът до
сутеренните помещения се осъществява чрез стълбищна клетка, разположена в
северозападния ъгъл на сградата. На място, разпределението на сутеренният етаж
съответства на проектираното, с изключение на отклонения, означени със зелено
на скица-извадка № 2 към допълнителната СТЕ от 20.06.2008г., както следва: 1. Съборена
преградната стена между североизточното помещение и общия коридор; 2. Съборена
част от стена между северозападното и югозападното помещение; 3. Изграждане на
два допълнителни прозореца на югоизточното помещение; както и 4. Зазиждане на
част от прозорците на трите помещения. Според допълнителната СТЕ от
23.09.2008г. и обясненията на вещото лице в о.с.з. 01.10.2008г., в помещение №
2 по същата скица, се намират две двойки тръби на вертикалните щрангове на
отоплителната инсталация, захранващи отделните два жилищни етажа от сградата,
вертикалния щранг на канализационната инсталация на сградата, част от
водопроводната инсталация на сградата. При свързване на котел с отоплителната
инсталация ще се захранва цялата сграда.
Първоначалната СТЕ
приема, че съгласно одобрения арх. проект от 1931г. в подпокривното
пространство на сградата не са били предвидени и изградени помещения. На място в
югоизточния ъгъл е изградено помещение с размери 3,25/4,34 м. Достъпът до
подпокривното пространство се осъществява от стълбищна клетка, предвидена и по проект.
В полза на двамата
ищци е издадено разрешение за строеж № 267/09.08.1997г. на СО за преустройство
на апартамент в офис и сутерен към офиса, находящи се на ул.”И.” № 39.
С жалби от 18.06.1999г.
и 19.07.1999г., Б. К., ответницата В.К. и ответницата Е.В. отправят към СО
район „Оборище” искане за спиране и премахване на незаконно строителство,
извършвано от ищеца Р.Н..
С телеграма от
13.05.1999г. на ответницата В.К. до двамата ищци се изразява несъгласие с
извършваните преустройства и ремонти.
Със
заповед N0 РД-14-474/22.03.2006 г., началникът на ДНСК
нарежда премахване на незаконен строеж „преустройство на част от сутерен в
офис”.
Започнатото
изпълнение на заповедта се установява от писмо, изх. номер С4-1470-03-619/19.10.2007г.
на началника на СРДНСК.
С оглед обсъдената
фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
По силата на договор за покупко-продажба по нот. акт №
36/1994г. ищецът Р.Н. придобива право на собственост върху първи етаж от двуетажна
къща, заедно с 1/2 ид.ч. от процесните тавански и избени помещения и
съответните ид.ч. о.ч. сградата. Негов праводател е Б.Г. като син и единствен
законен наследник на С.Г.. Наследодателят е единият от двамата купувачи на дворното
място и къщата с нот. акт № 124/1947г. и съответно получава в дял продаденото
при делба през 1964г. С договор за покупко-продажба по нот.акт № 170/1995г.,
ищецът се разпорежда със същия имот в полза на трето лице З. М., който от своя
страна го продава на В. Я. с нот. акт № **/1997г. Няма доказателства по делото, извършеното от ищеца
разпореждане да е недействително. Същият сам признава, че е прекратено
образуваното дело за прогласяване на нищожност. Затова следва да се приеме, че
разпореждането и последващите го такива произвеждат вещноправен транслативен
ефект.
Ищецът Р.Н. по време на брака си с ищцата И.П.,
сключен през 1998г., купува отново същия имот с нот. акт 126/2005г. Не е
изрично оспорен придобивният способ техните праводателите В. И. и Д.И., а и
същите се легитимират при сключване на сделката с документи за собственост, в
каквато насока е необореното официално нотариално удостоверяване.
Установява се и изтекла 10-годишна придобивна давност в
полза на двамата ищци за апартамента на 1 етаж. Упражняваните от ищеца
фактически действия с намерение за своене са свързани с участието му като
купувач по сделките от 1994г. и 2005г.; предявяването на иск за собственост и
прогласяване нищожност на неговото разпореждане по нот. акт № ****/2005г., независимо че образуваното гр.д.10798/2005г.,
СРС, 32 с-в е прекратено; предявяването на настоящия иск за делба през 2006г. и
предприетите действия по преустройство на апартамента на 1 етаж в офис и на част
от сутерена към офиса през периода 1997 – 2007г., а от двамата ищци –
издаденото през 1999г. в тяхна полза разрешение за строеж. Затова при условията
на чл.83 ЗС следва да се презумира, че като владеят в различни времена – владеят
и в промеждутъка. С оглед упражняваното съвладение в продължение на поне
10-години се налага извод за изтекла в полза на ищците придобивна давност към
настоящия момент. В този смисъл на основание покупко-продажба по нот. акт №
126/2005г. по време на брака и изтекла придобивна давност, в режим на
съпружеска имуществена общност, двамата ищци притежават първия етаж, заедно с
1/2 ид.ч. от прилежащите акцесорни помещения и съответните идеални части от общите
части на сградата и мястото.
Вторият етаж
от къщата е получен в дял през 1964г. от общия наследодател на ответниците - В.
Х., купил преди това имота заедно със С.Г. чрез нот. акт № ****/1947г.
В. Х., поч. 05.05.1992г. оставя за наследници съпруга Б.
К., поч. 06.06.2001г., син Л.К., поч. 2009г. и две дъщери – ответниците В.К. и Е.В..
Синът Л.К. последователно се отказва от наследството на баща си, като е вписан
отказ № 81 по молба вх. № 2957/1992г. и от наследството на майка си, като е
вписан отказ № 321/01 по молба вх. № 5866/25.10.2001г. по реда на чл.52 ЗН. Не
се установява преди всеки от отделните откази да приема съответното наследство.
Официалната му регистрация на адреса на родителите не означава, че фактически
живее в там. Даже и да е живял и ползвал обикновената покъщнина към моментите
на отказите, което е изцяло недоказано, това са действия на обикновено
управление, свързани със запазване на наследството – чл.58 ЗН. Не се
установяват конклуденти действия, разкриващи несъмнено намерение за мълчаливо
приемане на наследството по смисъла на чл.49, ал.2 ЗН, поради което извършените откази не са
нищожни.
Затова и
на основание чл.53 вр. чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН частта на отказалия се
уголемява дяловете на останалите призовани към наследяване наследници с право
на запазена част. Отказът от наследството на бащата увеличава по равно дяловете
на преживелите съпруга и две дъщери. Отказът от наследството на Б. К., увеличава по равно дяловете на двете дъщери - ответниците В. К. и Е.В.. Само тези две ответници
притежават по наследствено правоприемство втория етаж, заедно с другата 1/2
ид.ч. от обслужващите помещения и съответните идеални части от общите части на
сградата и мястото. Наследниците на отказалия се Л.К., каквито са ответниците Е.К.
- съпруга, В.К. - син и Б.П. - дъщеря нямат наследствени права върху имота.
Основният спорен въпрос по делото е
следва ли да се допусне делба на сутеренния и тавански етаж на къщата в режим
на етажна собственост и какъв е техния статут.
При преценката за подпокривното пространство следва да
се съобразят разясненията на ТР № 34/1983г., ОСГК на ВКС. Според неговата т.1,
когато подпокривното пространство /таванът/ на сградата, притежаван в етажна
собственост не е изградено като жилища, ателиета, стаи за творческа дейност,
тавански складови помещения или други отделни обекти или сервизни помещения към
тавана, а представлява общ незастроен обем между последната етажна плоча или
плочата на изградената част и покривната конструкция, се характеризира като
обща част на сградата. В случая процесното подпокривно пространство е изградено
по одобрен архитектурен проект именно като общо незастроено пространство. Същото
притежава нужната височина, пространство и обем за изграждане на складови
помещения или други самостоятелни обекти и има достъп от редовна стълба, а не е
неизползваемо, освен за изолация между последната етажна плоча и покрива.
Затова представлява обща част по предназначение, а не такава по естество и без
него сградата може да съществува. По смисъла на чл.38, ал.1 ЗС общите части на
сградата не обслужват отделен обект на индивидуална собственост, а служат за
общо ползване от всички етажни собственици. Съсобствеността върху общите части
допълва собствеността на самостоятелните обекти и прави възможно ползването им.
Поради това и на основание чл.38, ал.3 ЗС тя е неделима от собствеността върху
самостоятелните помещения, явява се принудителна и непрекратима докато
съществува етажна собственост.
Съобразно чл.38, ал.2 ЗС, може да се уговори частите
на сградата, които обслужват само някои от отделните притежавани етажи или
части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват. По
изключение, общите части по предназначение могат да бъдат предмет на делба,
разпоредителни действия или придобивна давност, само след предварително
променено тяхно предназначение по съгласие на всички етажни собственици /т.4 от
тълкувателното решение/. Съгласието може да се даде изрично или мълчалива, с
фактически или правни действия, вкл. с договор за доброволна делба, но не и със
съдебна и във всички случаи с преразпределяне на идеалните части от общите
части на сградата, така че да се предадат полагащите се съобразно чл.40, ал.1
ЗС на новосъздадените самостоятелни обекти. В случая не се установява
постигнато подобно съгласие, включително и за изграждане на единственото помещение на тавана с размери 3,25/4,34 м. Последното не е
предвидено в архитектурния проект, поради което с обособяването си
запазва характеристиките на обща част по предназначение.
Извършената съдебна делба по реда на чл.289 - 291 ГПК/отм./ на двата жилищни
етажа и разпределеното по съдебен ред ползване на таванските и зимнични
помещения нямат характер на постигнато съгласие от собствениците. След като
няма предварително съгласие за промяна във функционалното предназначение на
общите части на подпокривното пространство, същото не може да е обект на делба.
Сутеренният етаж е изграден и разпределен с незначителни
отклонения от архитектурния проект и се състои от четири помещения с прозорци,
общ коридор и стълбищна клетка за достъп, като в проекта не е отбелязано тяхното
предназначение. Налице са отделни обособени помещения в сутерена, с
несамостоятелен характер. Приложим е чл.37 ЗС, според който етажи или части от
етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника, могат да
принадлежат на отделни собственици. Помещенията
в приземния етаж не са обща част, след като не са изградени нито като обща част
по естество – сградата като архитектурна цялост може да съществува без тях, нито
по предназначение – предвидени са в архитектурния проект като обособени и от
него не се налага извод да са предназначени за общо ползване. Обстоятелството,
че през едното помещение преминават инсталации с характер на общи части не
превръща самото помещение в такава. Към настоящия момент в него няма поставено
котле, нито по проект е предвидено котелно помещение, което да обслужва цялата
сграда. Като несамостоятелни, спомагателни и обслужващи спрямо жилищата, тези
обособени складови помещения имат характер на принадлежност към жилищните етажи
по смисъла на чл.37 ЗС, следват главната вещ с оглед чл.98 ЗС, има възможност
да се разпределят в самостоятелни дялове, поради което могат да се делят.
/решение № 1505/2006г., гр.д.2656/05г., ВКС, ІV г.о. и решение №
228/29.05.2002г., гр.д.854/01г., ВКС, І г.о./.
Искът за делба на четирите помещения в
сутерена следва да се допусне при квоти: за ищците Р.Н. и И.П. - 2/4 ид.ч. в
режим на СИО, за ответницата В. К. - 1/4 ид.ч. и за ответницата Е.В. - 1/4
ид.ч. Искът за делба на четирите помещения следва да се отхвърли спрямо ответниците
Е.К., В.К. и Б.П.. Исковете за делба следва да се отхвърлят изцяло за
останалата част от сутеренния етаж, извън четирите помещения, която
представлява обща част на сградата и по отношение на целия тавански етаж.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
не съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.208, ал.1 ГПК/отм./
следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен иска за делба на четири
помещения спрямо ищците Р.Н. и И.П. и
ответниците В. К.Е.В. и вместо него се постанови друго, с което делбата в тази
част се допусне при посочените квоти. Решението следва да се остави в сила в
останалата част.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-а с-в
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 31.10.2008г., гр.д.7675/06г., СРС, 64 с-в в
частта, с която се отхвърля предявения от Р.Я.Н. и И.Б.П. срещу В. В.К. и Е.В.В.
иск с правно основание чл.278 ГПК/отм./ вр.чл.34 ЗС за делба на четири
помещения в сутерена /избеното помещение/, цялото с площ 130 кв.м. на двуетажна
жилищна сграда, находяща се в гр.С., ул.”И.” №**, построена в дворното място, цялото с площ 525.60
кв.м., имот пл. № **, кв.***, м.ГГЦ-зона Г14 по плана на С. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Р.Я.Н., ЕГН **********,
И.Б.П., ЕГН **********, двамата с адрес:***, В. В.К., ЕГН **********, с адрес:
гр.С., В., ул.”Ш.” № * и Е.В.В., ЕГН **********,***
на четири помещения в сутерена /избеното помещение/, цялото с площ 130 кв.м. на
двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.С., ул.”И.” № 39, построена в
дворното място, цялото с площ 525.60 кв.м., имот пл. № 13, кв.519, м.ГГЦ-зона
Г14 по плана на С., така както помещенията са означени под номера 1 – 4 на скица-извадка № 2 към допълнителната СТЕ от 20.06.2008г.
на вещото лице М., която да се счита неразделна част от настоящото решение, при
квоти:
за Р.Я.Н. и И.Б.П. - 2/4 ид.ч. в режим на СИО,
за В. В.К. - 1/4 ид.ч. и
за Е.В.В. - 1/4 ид.ч.
ОСТАВЯ
В СИЛА решение от 31.10.2008г., гр.д.7675/06г., СРС, 64 с-в в останалата
част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.