№ 1403
гр. София, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000502216 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ищците К. Ц. К. и Й. Р. К.,
подадена срещу решението на Софийския градски съд, I гражданско отделение, 1
състав, постановено на 15.01.2021 г. по гр. дело № 8 198/2019 г.
Решението се обжалва в частта, с която исковете на жалбоподателите за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, предявени на осн. чл.226, ал.1 от
КЗ /отм./, са били отхвърлени за разликата над 30 000 лева до 70 000 лева за всеки един
от тях. Решението се обжалва също и в частта, с която претенциите за заплащане на
лихва за забава, предявени на осн. чл.86 от ЗЗД, са били отхвърлени за разликата над
9 133,41 лева до претендираните 21 311,32 лева за периода от 20. 06.2016 до 20.06.2019
г.
Твърди се, че в частта, с която исковите претенции са отхвърлени, е нарушен
материалният закон – чл.52 от ЗЗД, поради което определеното обезщетение е
несправедливо занижено с оглед установените страдания на ищците от загубата на
тяхната внучка, загинала при ПТП.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на още по 40
000 лева обезщетение за неимуществени вреди на всеки от жалбоподателите.
Въззиваемият ответник ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД чрез своя процесуален представител
оспорва жалбата. В подадения срещу нея отговор и в допълнително представена
1
писмена защита се излагат съображения, че оплакванията не ищците са неоснователни,
тъй като размерът на обезщетенията е съобразен със събраните по делото
доказателства и не само не е занижен, а дори завишен. Поддържа се, че отношенията
между ищците и тяхната внучка са били обичайните близки отношения между баба,
дядо и внуче и не е била налице изключителност по смисъла на ТР № 1/21.06.2018 г.,
постановено по т. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение като обосновано и
законосъобразно.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото,
подробно е обсъдил събраните по делото доказателства.
Установено е, че на 21.06.2014 г. в гр. Плевен 7-годишната внучка на ищците –
К. Р. Ц., пътувайки на задната седалка на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №
********, е претърпяла ПТП, при което й е нанесена тежка черепно-мозъчна травма, от
която е последвала незабавната й смърт. Виновното противоправно поведение на
водача на автомобила „Фолксваген Голф“ – П. Й. Д., е установено с влязла в сила
присъда, постановена на 04.05.2015 г. по НОХД № 227/2015 г. по описа на Плевенския
окръжен съд.
Пред въззивната инстанция не се спори, че управляваният от П. Д. лек
автомобил към датата на ПТП е бил валидно застрахован за риска „гражданска
отговорност“ в ответното застрахователно дружество.
За установяване на неимуществените вреди, претърпени от ищците в резултат от
внезапната смърт на тяхната внучка, пред СГС са били разпитани трима свидетели – Я.
С., Л. К. и Ц. М.. От показанията на тези свидетели се установява, че К. от раждането
си живеела със своите родители и с ищците в един дом в София. Отношенията между
К., Й. и детето били прекрасни, те си го гледали. К. била весело, хубаво и умно дете.
Около месец преди ПТП родителите заминали на работа в Англия и оставили детето си
на грижите на ищците, които са родители на бащата на К. – Р.Ц.. Временно К.
гостувала на родителите на майка си в град Плевен, където настъпило и ПТП. Когато
научили за катастрофата, ищците заедно със свидетелката К. заминали веднага за
Плевен. Било ужасяващо, когато разбрали, че К. е загинала. Родителите й веднага се
върнали в България и повече не заминали за чужбина. За ищците било много
мъчително да гледат как младите хора били съсипани от загубата на рожбата им.
2
Мъката на дядото и бабата била огромна, здравословното им състояние се влошило –
високо кръвно налягане, при К. се появили проблеми със зъбите, а при Й. – с краката.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното: Несъмнено
смъртта на любимо внуче, израсло в дома на своите баба и дядо, за тях е тежка
нематериална загуба, която не може да бъде компенсирана с каквото и да било парично
обезщетение. Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките, при
които според ТР № 1/21.06.2018 г., постановено по т. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС, в кръга на лицата, легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени
вреди, по изключение се включват и бабата и дядото на починалото лице. Обсъдил е
доказателствата, от които се установява, че К. е живеела в едно домакинство със своите
баба и дядо, че те са я обичали и са полагали за нея същите грижи, както и родителите
й. Приемайки, че е налице изключението съгласно цитираното ТР, съдът е присъдил и
обезщетения в полза на дядото и бабата на К.. Въззивният съд намира, че размерът на
обезщетението не е занижен – съобразен е както със събраните доказателства,
установяващи тежестта и обема на вредите, така и със социално-икономическата
обстановка в страната към датата на ПТП – 21.06.2014 г. С оглед на тези съображения,
въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Поради неоснователността на въззивната жалба, в полза на ищците не се дължат
разноски за производството пред настоящата инстанция.
Въззиваемият ответник ЗК „Лев инс“ претендира разноски за настоящата
инстанция в размер на юрисконсултско възнаграждение от 120 лева. Поради
неоснователността на жалбата на ищците, искането за разноски следва да бъде уважено
в посочения от въззиваемата страна размер.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд, I гражданско
отделение, 1 състав, постановено на 15.01.2021 г. по гр. дело № 8 198/2019 г.
ОСЪЖДА К. Ц. К. с ЕГН ********** и Й. Р. К. с ЕГН ********** със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Аксаков“ №28, ет.2, ап.3 – адв. М. П., да заплатят на ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Черни връх“ № 51Д разноски за производството пред Софийския апелативен съд в
размер на 120 /сто и двадесет/ лева.
3
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4