РЕШЕНИЕ
Номер 2740 Година
2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд VІІІ
граждански състав
На 31.07 Година
2020
В публично
заседание на 30.06.2020 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: РОСИЦА МАРДЖЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
номер 9501 по описа за
2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно осн. чл.200 от КТ и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът А.Ж. *** моли
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 15 000
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от трудова злополука, претърпяна от ищеца на ***г., и сумата
834, 28 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени
вреди от трудовата злополука, изразяващи се в разликата между брутното трудово
възнаграждение, което ищецът би получавал, ако работеше, и полученото
обезщетение за временна неработоспособност през периода ***г. – * г., заедно
със законната лихва върху двете главници от датата на увреждането – ***г., по
изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на
пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Ответникът “Пътинженеринг”
ЕООД – гр. Пловдив оспорва обективно съединените искове по основание и по
размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, а ако
приеме исковете за доказани по основание – да уважи претенцията за
неимуществени вреди до размера от 5 495, 30 лева, а претенцията за
имуществени вреди – до размера от 137, 01 лева, като за разликата над тези до
пълните предявени размери да отхвърли исковете, по изложените в отговора на исковата молба и в
писмена защита съображения. Претендира разноски. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца на трудовата злополука и на
уврежданията от нея.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и заедно, и във връзка с наведените от
страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и
от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително ищецът работи по трудово правоотношение
при ответника, последно като “***” от ***г. Както се установява от представените от страните писмени доказателства и показанията на разпитаната по делото с. А.Ж.(*на ищеца – като с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК
съдът кредитира показанията й като подкрепени от останалите събрани по делото
доказателства), действително на ***г. ищецът е управлявал по автомагистрала «*» повереният му товарен автомобил,
натоварен с а., на път към обекта, за който е бил предназначен а., като
по време на движението на магистралата, близо до разклона за с. Б. в посока гр. С.З.,
се е спукала з. д. г. на автомобила
и А.Ж. се е обадил в офиса на ответното
дружество, откъдето са изпратили негов колега м., който да му помогне да сменят спуканата г. и около 11.00 часа при сваляне
на резервната г. от каросерията
на автомобила от височина
170 – 200 см., същата се е изплъзнала
и А.Ж. се е опитал да я хване,
за да не попадне на пътното
платно, като падайки на земята г. е отскочила, ударила е ищеца
и го е съборила, при което той е усукал д. си к. и в резултат от инцидента пострадалият
ищец е получил и., н. и р. ва
други и неуточнени елементи на д.к. с. Злополуката е била приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане
№ * г. на Д. л. от ТП на НОИ – гр.
П.
От събраните по делото писмени доказателства, показанията
на посочената с. и заключението от 13.01.2020 г. на в. л.по СМЕ М.Б. се
установя, че следствие злополуката действително ищецът е претърпял навяхване на
**, разкъсване на вътрешния колатерален лигамент на **, изкълчване, навяхване и разтягане на
външната и вътрешната колатерална ставна връзка на к.
– като посочените телесни увреждания са в причинна връзка с претърпяната
трудова злополука, а освен това се установява, че непосредствено след инцидента
на ищеца е била поставена г.-к. ш. с цел имобилизация
за един месец, дадена му е и антикоагулантна терапия
през устата, а след свалянето на г. ш. ищецът е започнал придвижване с помощни
средства и раздвижване у дома му, но не е провеждал ЛФК и балнеолечение, като
изпитваните от него болки и страдания са били умерени по сила непосредствено
след инцидента и постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес до
пълното им изчезване след неговото приключване и към момента пострадалият ищец
е възстановен напълно – като оздравителният процес е траел 2-3 месеца, а след
възстановяването си ищецът отново е започнал да работи. От Протокола за разследване на трудовата
злополука не се установява ищецът да има вина за настъпването на трудовата
злополука, поради което съдът намира за неоснователни наведените от ответника
доводи за наличие на съпричиняване на злополуката от
страна на А.Ж., а също така – и твърденията на ответника, че ищецът е
допринесъл за претърпените увреждания от трудовата злополука поради това, че не
е полагал никакви грижи, за да скъси възстановителния период. Както се
установява от представените в тази насока писмени доказателства, ответното
дружество е сключило с „Уника Живот“ АД – гр. София
Застраховка на работниците и служителите си (включително и за ищеца) за риска
„Трудова злополука“, действаща към момента на злополуката с ищеца – поради
което от застрахователя на А.Ж. е било изплатено обезщетение в размер на 504,
70 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира,
че е налице пряка причинно-следствена връзка между уврежданията и трудовата
злополука, претърпяна от ищеца на ***г., а оттук - че са налице условията на
чл.200 от КТ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за
причинените на ищеца от претърпяната трудова злополука неимуществени вреди. Що
се отнася до размера, в който следва да се уважи този иск, съдът – изхождайки
от степента и характера на телесните и здравословните увреждания, претърпени от
ищеца поради злополуката, сегашното му състояние, възрастта му (*години), и
преди всичко - от общественото разбиране за справедливост, намира, че
справедливият размер на обезщетението е 8 004, 70 лева, от която сума следва да се приспадне полученото от ищеца
обезщетение от застрахователя в размер на 504, 70 лева и този иск да се уважи
до размера от 7 500 лева, като за разликата над него до пълния предявен размер този иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Както се установява от заключението от 04.06.2020
г. на в. л. по ССЕ Б.В. и представените в тази насока писмени
доказателства, разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищецът би
получавал, ако не беше претърпял трудовата злополука и работеше, и полученото обезщетение за временна неработоспособност през периода ***г.
– *
г., е в размер общо на 834, 98
лева – поради което, доколкото тази претенция съвпада с действително дължимия размер му, съдът намира,
че този иск се явяват
доказан по основание и размер и следва да се уважи изцяло – като предвид представените
в тази насока писмени доказателства и обясненията на в. л. в съдебното
заседание по делото на 30.06.2020 г. съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи, че начисляваното
към брутното трудово възнаграждение на ищеца «еднократно стимулиране» нямало постоянен
характер и не било елемент от това
брутно трудово възнаграждение, поради което не следвало да се включва при определяне размера на
обезщетението за имуществените
вреди.
И двете главници
следва да се присъдят заедно със законната
лихва върху тях от ***г. – датата на настъпване на трудовата злополука.
С оглед на изхода
от спора и съобразно уважената
част от иска, ответникът следва
да заплати на ищеца и направените
разноски за производството по делото
в размер на 600 лева – платено а. възнаграждение,
а в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Пловдив- 350 лева ДТ за уважените
искове и 150 лева депозити
за СМЕ и за ССЕ.
Съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на ответника
разноски по съразмерност в размер общо
на 700 лева – платени а. възнаграждение
и депозит за СМЕ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “Пътинженеринг”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Найчо
Цанов“ № 8, представлявано от У. Н. И. Б., със
съдебен адрес:***, ***. М.М., ДА ЗАПЛАТИ НА А.Ж.Ж., ЕГН **********,***, ***. и **., СУМАТА 7 500 лева, представляваща обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
трудова злополука, претърпяна от ищеца на ***г., КАТО за разликата над уважения
до пълния предявен размер от 15 000 лева ОТХВЪРЛЯ този иск като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, И СУМАТА 834, 28 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в
разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищецът би получавал, ако
работеше, и полученото обезщетение за временна неработоспособност през периода ***г.
– * г., ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху двете главници, НАЧИНАЯ ОТ ***г., ДО
ОКОНЧАТЕЛНОТО ИМ ИЗПЛАЩАНЕ, КАКТО И направените разноски за производството по
делото В РАЗМЕР НА 600 лева, А В ПОЛЗА НА бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА
НА Районен съд - Пловдив – 350 лева ДТ И 150 лева депозити за СМЕ
и ССЕ.
ОСЪЖДА А.Ж.Ж., с посочените ЕГН, адрес и съдебен
адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Пътинженеринг“ ЕООД, с
посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен
адрес, разноски по съразмерност В РАЗМЕР НА 700 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ П. Павлов
Вярно с
оригинала.
М.К.