Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                           

                                                            №.......

                        

                                     гр.ЛОВЕЧ ..........................2020 г.

                                               

                                    В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД        граждански състав   в     публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година в състав:   

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                                 ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

секретар Цветомира Баева, като разгледа докладваното от съдия  Константинова, в.гр. дело № 34 по описа за 2020 година,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

 

            С Решение № 521 от 15.11.2019 година, постановено по гр.дело № 2069 по описа за 2019 година, Ловешкият районен съд е отхвърлил, като неоснователни и недоказани, предявените от И.П.П., ЕГН-**********, със съдебен адрес : адв.Н.С.С.,*** срещу А.О.Т., ЕГН-********** ***, обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.50 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 1 800 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от И.П.П. болки и страдания, вследствие на причините му от кучето наранявания, ведно със законната лихва от 04.08.2018 год. до окончателното й изплащане, както и за заплащане на сумата 572 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски. Осъдил е ищеца да заплати на ответника разноски по делото в размер на 680 лева.

Против решението е подадена въззивна жалба от А.О.Т., чрез адвокат Н.С., който обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно.

На първо място изразява несъгласие с констатациите на съда. Поддържа, че за да се ангажира отговорността на ответника по чл.50 ЗЗД не е необходимо той да е собственик на кучето, а само да е лице, под чийто надзор то се намира.В закона не се съдържа регламентация, че собственикът на животното и лицето, което отговаря за него са задължителни или необходими другари, както е приел РС. Затова счита, че след като отв.Т. е приютил кучето и го е вързал на местоработата си, значи той е упражнявал поне надзор над същото, което е достатъчно да се приеме за доказана една от предпоставките за носене на отговорност по чл.50 ЗЗД. Позовавайки се на свидетелските показания, медицинската експертиза и документация  обобщава, че на 04.08.2018 г. до Туристическа спалня „Б.В.” клиентът му е бил ухапан, а не одраскан от кучето, прибрано и вързано за стената на спалнята от отв. Т.. Подробно описва претърпените от ищеца вреди- увреждания и негативни изживявания. Оспорва възраженията на ответника за провокиране на кучето към агресия. Твърди, че в района на спалнята не е имало табели, забраняващи минаване на избрания от ищеца маршрут (за да се придвижи от спалнята до тоалетната), поради което и не следва да носи отговорност за избрания път, не са поставени и табели, предупреждаващи, че в района на спалнята има куче-пазач. Оспорва показанията на посочените от ответника свидетели като необективни. Акцентира на приетата по делото комплексна експертиза, за да обоснове вида на получените увреждания.

Моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него- постановено друго, с което се уважи предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и се представлява от адвокат Н.С. ***, който поддържа жалбата си. Въззиваемият също се явява лично, а пълномощникът му-адвокат Стефка Спиридонова от АК-Ловеч моли да бъде потвърдено решението на районния съд.

От приложените доказателства по гр.дело № 2069/2018 година на Ловешкия районен съд, като съобрази и становището на страните по делото, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема следното:

Въззивното производство е допустимо, тъй като жалбата срещу решението е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК.

Обжалваното решение е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо, поради което следва да се разгледа по същество.

 Ищецът И.П.П. *** е предявил срещу ответника А.О.Т. *** иск за заплащане на неимуществени вреди в размер на 1800 лева и законна лихва върху нея, които е претърпял в резултат от ухапване от куче, стопанисвано от ответника.

Ответникът е оспорила претенцията като неоснователна.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 04.08.2018 год., около 09.30 часа И.П., заедно с Г.А. и дъщеря им М.П. предприели изкачване на връх Ботев в Стара планина и достигнали до Туристическа спалня „Б.В.”, разположена в близост до върха. Влезли за да починат, а ищецът попитал къде може да ползва тоалетна. Ответникът го напътил към външна тоалетна, която му показал през прозореца и за която имало поставени указателни табели. Скоро след това ищецът се върнал  и се оплакал, че е ухапан от куче, вързано на верига на задната страна на спалнята. Поведението на ищеца било агресивно, той обиждал ответника и го заплашил със съд. На ищеца била оказана помощ от трето лице (св.Д. П. Г.), след което той и придружаващите го лица тръгнали към лекия му автомобил, паркиран на няколко часа път и отпътували за гр.Г., където е прегледан от лекар.

            От лист за преглед на пациент с № 011704 от 04.08.2018 г. в 20.07 часа е отразено, че И.П. *** е прегледан в Спешно отделение на МБАЛ”Д-р Тота Венкова”АД-гр.Г., при което се установява ухапване от куче по ляво бедро, като размерите и характерът на ухапванията не са описани. Според приложеното съдебно-медицинско удостоверение № 103/2018 г., издадено от съдебен лекар два дни по-късно, на 06.08.2018 г., при прегледа на пациента е установено, че по предно-вътрешната средна трета на лявото бедро има група от рани с червени корички - две рани с размери по около 0,4-0,5/03 см, разположени на около 3 см една от друга по косо-вертикална линия, две рани с подобни размери, разположени на около 2 см, успоредно от първите и по-нагоре, както и по-малки охлузни рани помежду им, също покрити с червени корички и с размери по около 0,3-0,5-0,5 см. Има по-интензивно окръглено мораво кръвонасядане около горната група рани, с размери около 4 см в диаметър и по-малки кръвонасядания около другите рани, също с морав цвят. По-ниско от описаните рани и средна-долна предно-вътрешна повърхност на лявото бедро има по-слабо изразено кръвонасядане със синкаво-бледоморав цвят, на площ от около 7-8 см в диаметър. Като основна диагноза е посочено: ухапване или удар от куче.Ухапан от куче по лявото бедро. Поставен ТАБ. Като заключение е посочено, че при прегледа на И.П.П. са установени увреждания - рани от ухапване от куче и масивно кръвонасядане по предно-вътрешната повърхност на лявото бедро. Болезненост на меките тъкани в същата област. Получените увреждания отговарят да са причинени по времето и начина, съобщени от пострадалия. Същите са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/. Направени са фотоснимки.

При преглед, извършен на 01.04.2019 година от вещите лице, назначени от съда по допуснатата комплексна съдебномедицинска и ветеринарна експертиза, е констатирано, че от предно вътрешната повърхност на лявото бедро на 5,3 и 21 см. над лявото коляно има следи от малки разкъсно-контузни рани, зараснали първично в обща площ на мъжка длан. Изготвени са и снимки.

Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица като обосновани и компетентно изготвени.

            По делото е приложена прокурорска преписка №1747/2018 год. по описа на РП-гр.Карлово, образувана по повод подадена от ищеца жалба с рег.№1747/18 от 17.08.2018 год. до РП-гр.Карлово във връзка с инцидента. Районният прокурор е издал Постановление за възлагане на проверка от 17.08.2018 год. , която да се извърши от органите на МВР и е дал конкретни указания.

С Постановление от 27.09.2018 год. Румен Иванов - прокурор при РП-гр.Карлово, след като се е запознал с материалите по прокурорска преписка №1747/2018 год. по описа на РС-гр.Карлово, на основание чл.199 и чл.213, ал.1 и чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК, е отказал да образува досъдебно производство за престъпление от общ характер и прекратил преписката. Към нея има приложени снимки на туристическата спалня и отметки относно местонахождението на входа, външната тоалетна и мястото, на което е завързано кучето, както и табелата, сочеща посоката към тоалетната.

Изяснено е, че наемател на туристическа спалня „Б.В.” е „Д.Е.С.К.”ЕООД-гр.К., съгласно договор за наем на недвижим имот от 01.07.2016 г., сключен с наемодателя Сдружение ТД”Х.”-гр.К..  Към момента на инцидента ответникът е работел по трудов договор, сключен с наемателя, който е прекратен на 13.08.2018 година.

Установено е по делото, а и това се признава от ответника в отговора на исковата молба, че кучето не е било негова собственост, а дошло в района на връх Ботев, обикаляло е, привлечено от храната, която са му давали работещите в спалнята и в близката метеорологична станция. Ответникът се е погрижил да го завърже на подходящо място на сградата, за да не е в контакт с туристи. Няма спор, че кучето е от порода „каракачанска”, не е било агресивно и е общувало с всички.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на посочените от страните свидетели. Свидетелката Г.А. е във фактическо съжителство с ищеца от 13 години, а св.О.К. е майка на ответника, поради което техните показания следва да се преценяват с оглед и на останалите данни по делото, съгласно, чл.172 ГПК, предвид евентуална тяхна заинтересованост. Като обективни дадени съдът приема изцяло показанията на св.Д. П. и св.И. О..

            Свидетелят Д. П. Г. е работел през 2018 год. на връх Ботев като хидрометеорологичен наблюдател и познава туристическата спалня, намираща се в близост до станцията. Заявява, че ответникът е работел в нея сам, но и майка му е присъствала там. Потвърждава, че в района е имало куче, но не е питал никога дали е тяхно това куче. Виждал го е вързано откъм ъгъла на северната страна на туристическата спалня. Ходил е при кучето и с храна и без храна, но към него то не е проявявало агресия. Виждал е и други туристи да ходят при него, като всеки го е хранел. Описва, че на 04.08.2018 год. е бил дежурен, когато му се обадили по телефона, че има инцидент, при който кучето е ухапало човек и го попитали за медикаменти. Тъй като имал такива, слязъл към спалнята, където го посрещнала жена на входа и го упътила, че човекът е надолу. Когато отишъл, видял ищеца и че на неговия крак има намотано някакво бинтче. Извадил каквито медикаменти има, мислейки, че по крака на пострадалия има кръв, за да обработи раната, но махайки бинта, видял някаква сининка, не е имало разкъсване, а като одраскване, без перфорация („ако може да се нарече рана”). Лично на него му станало смешно и затова оставил медикаментите да се оправят сами. Уточнява, че одраскването било на левия крак на ищеца, над коляното. Пояснява, че до кучето е имало строителни материали, а периметърът е между 1-2 метра, където било вързано кучето до сградата. Потвърждава, че има указателни табели към тоалетната, която е на 10-тина метра. Според свидетеля, поведението на ищеца било арогантно, основно той е говорел. Чул обидни думи към ответника и заплахи със съд, както и къде работи жена му.Описва времето на 04.08.2018 година като хубаво, топло, слънчево.

              Разпитаният И. М. О. също не е пряк очевидец на инцидента. Описва, че през м.август 2018 год. е ходил на връх Ботев. Бил на хижа „Рай” и се качил на връх Ботев и малко под върха на туристическата спалня се спрял, за да изчака групата си. Както си стоял, видял човек да излиза от входа на спалнята отзад някъде и видял, че кучето изскимтяло. Видял седнал човек, който станал от земята и след малко тръгнал към спалнята. След като станал, кучето не е било агресивно, само изскимтяло и си стояло така. Нищо не е правило. Твърди, че там, откъдето е минал човекът, имало строителни материали и един бидон с вода. Лично не е бил в туристическата спалня, но видял, че има указателни табели за тоалетната, а къде е отишъл човекът към кучето, няма представа. Пътят за тоалетната не минава покрай кучето. Според него, няма причина човекът да мине през строителните материали, за да отиде до тоалетната. Потвърждава, че като идвал отдолу не е имало никакви реакции от кучето. Описа времето, че не било лошо, имало видимост когато се движели към туристическата спалня.

            Св.Г.Л.А. описва случилото се подробно. Твърди, че при излизането си, за да потърси планинския спасител, се огледала и по никакъв начин не разбрала и не видяла кучето. Не е лаяло, не имало и табела, че такова куче се намира в близост до сградата. След инцидента излезли, за да видят къде е местоположението на кучето и се приближили малко, като то се намирало от ляво на нейната страна. Не е ходила да види къде и как е вързано кучето (по-късно описва че е било на синджир, но е скачало свободно, без да е притеснено в движенията си). Не видяла да се дърпа, да се опъва, просто си скачало настрани и нагоре. Според нея кучето е сложено като в капан, буквално е скрито от погледа на хората, които влизат и излизат в тази постройка. Потвърждава за разправия между тях и персонала на туристическата спалня. Твърди, че прибирайки се по обратния път стигнали до „Райското пръскало”, където спрели за малко, поради това, че раната на мъжът й започнала да кърви.  Болял го кракът и всичко това забавило слизането. Вечерта стигнали в болницата в гр.Г., където поставили ваксина против тетанус на ищеца и му дали указания. През следващите няколко дни мъжът ѝ не е ходил на работа, а работил от къщи.

            О.Т.К., която е майка на ответника, описва случилото се и че е записала с телефон действията на ищеца, след като е претърпял инцидента. Видяла, че се надвесва над кучето с нож да го коли, а съпругата му го дърпала, за да не прави нищо, защото е възприела свидетелката, която е снимала с телефон. Имало отправени обиди и заплахи.Твърди, че ищецът е бил облечен с къси панталони, не е имало кръв по крака му. Описва кучето като тежащо около 20-25 кг, не повече, с височина от 40 см и дължина около 60-70 см, като за породата си „Каракачанка” е дребно. Не е видяла дали ищецът е провокирал кучето. Според нея, кучето се виждало отдалеч и от мястото, от което е идвал ищецът. Виждал се е и синджирът, защото бил дебел и голям.Потвърждава, че кучето е свикнало с хора, тъй като при него ходели много туристи, които го хранели постоянно. Посочи, че ищеца си се движил на ход, абсолютно без да тече кръв от крака му, даже тръгвайки си, тя им се извинила и направила каквото могла. След като се обадили от полицията тя казала за записа и за това, което се чувало от страна на ищеца и съпругата му.

При така изложените факти, могат да се направят следните правни изводи:

Съдът приема, че е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди с правно основание чл.50  ЗЗД, според който за вредите, произтекли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор сте се намират.Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.

За да се уважи искът по чл.50 ЗЗД следва да се установят следните кумулативни предпоставки: настъпили вреди - имуществени и неимуществени; вредите да са причинени от вещ; вещта да е собственост на ответника и/или последният да е лице, под чийто надзор се намира вещта; бездействие от страна на собственика и/или лицето, под чийто надзор се намира вещта; причинна връзка между бездействието и вредите. Отговорността на собственика и лицето, под чийто надзор се намира вещта, е безвиновна. Поради това поведението на ответника е ирелевантно. Без значение е и дали животното е било източник на повишена опасност или както е в случая- то не е било агресивно.

Съдът приема, че ответникът като е завързал кучето до мястото, в което живее и работи и го е хранил, е поел и надзора над него, т.е. да се грижи се него, да го наблюдава и да носи отговорност. Като упражняващ надзор над кучето, ответникът е длъжен да го гледа така, че да не допуска неконтролиран физически контакт между него и други лица. В този смисъл е Решение № 249/24.09.2012 г. по гр. д. № 1450/2011 г. на ВКС, III г. о.

Основанието на отговорността за вреди, причинени от животни, е наличието на повишен риск, който се създава при притежаването и отглеждането на животно, а поемането на този риск спрямо трети лица, води до носене на отговорност при нанесена от животното вреда. Налице е обективна и безвиновна отговорност на собственика, респ. упражняващия надзор на животното (в случая на ответника) и причинна връзка между увреждащото въздействие и вредата. Вредата не е настъпила като резултат от непреодолима сила, изключителна вина на пострадалия или на трето лице. По делото не са наведени твърдения и няма данни, че ответникът е предупредил изрично  ищеца да не ходи в посоката, където е вързано кучето, или че има куче (макар някои от свидетелите да сочат, че то не е било скрито и че ищецът е могъл да го забележи, предвид ясното време). Затова съдът приема, че ответникът следва да носи отговорност за причинените на ищеца вреди.

По силата на чл.45 ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди - имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според тълкуването, дадено в ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на закона не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи и установени по делото конкретни обстоятелства. За да се определи размера, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените в резултат от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, периода на възстановяване, както и икономическите условия в страната към момента на увреждането.

Фактът на ухапването е установен при съвкупна преценка на свидетелски показания и медицинска документация, вкл. заключение на комплексната съдебно-медицинска експертиза и допълнителното заключение на д-р Р.Ф., при което е направен извод,  че белезите по кожата на ищеца отговарят да са настъпили по време и начин, съобщен от пострадалия, от ухапване от куче с това разположение на зъбите с косо-вертикална линия (с леко разместване на белезите от рани от съответните горни и долни резци, причинено от различното разположение на меките тъкани по време на инцидента и по време на прегледа на пациента). Комплексната експертиза е приела, че уврежданията, които е получил ищецът при ухапването са били болезнени в момента на инцидента, като болката е била търпима и във времето е намалявала прогресивно, като субективните възприятия на пострадалия са определили сила и продължителност. Експертите са допуснали вероятността, че при настъпване на инцидента се е касаело за остра и повърхностна болка, причинена от прекомерното дръзнене на болковите рецептори на кожата и аферентните сетивни пътища на периферната нервна система от незначителните непроникващи в меките тъкани рани на кожата и механичната травма, причинена от натиска от зъбите на животното. Впоследствие болката е намалявала прогресивно, като не е можела да доведе до дискомфорт на пострадалия. Има пряка причинна връзка между поведението на кучето и увреждането на ищеца.

Съобразявайки заключението на експертите относно характера на увреждането (незначителните непроникващи в меките тъкани рани на кожата,  търпима болка в момента на увреждането), възрастта на ищеца (на 50 г.), факта, че не е имал проблеми да стигне до автомобила си и да се прибере в Г. и че болката е намалявала прогресивно, като не е можела да доведе до дискомфорт, съдът приема, че сумата, която би могла да репатрира вредите му възлиза на 800 лева. Съдът не приема твърдението в исковата молба, че ищецът е бил подложен на стрес, поради това, че след ухапването е отишъл отново при кучето, за да се разправя с него.

В отговора на исковата молба ответникът навежда възражения за изключителна вина на пострадалия, който не се е съобразил с указанията на ответника относно местонахождението на тоалетната. Видно е, от приложените по делото фотоснимки, изготвени в досъдебното производство, че пътят от входа на туристическата спалня до външната тоалетна е обозначен с ясно видима табела и кучето е завързано извън тази територия (на около 8 метра от тоалетната). Св.О. твърди, че пътят за тоалетната не минава покрай кучето и че няма причина човекът да мине през строителните материали, за да отиде до тоалетната, което се потвърждава и от снимковия материал. При тези данни съдът приема, че налице хипотезата на чл.51, ал.2 ЗЗД и ищецът е допринесъл в същата степен за настъпване на вредите, т.е. налице е съпричиняване на вредоносния резултат.

С оглед изложеното, предявеният главен иск се явява основателен и доказан за сумата от 400 лева обезщетение за неимуществени вреди. За разликата над тази сума и до пълния претендиран размер- 1800 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Поради обусловеността му от главния иск, акцесорният иск за присъждане на лихва е основателен. На основание чл.84, ал.3 ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от датата на увреждането- 04.08.2018 г. и до окончателното изплащане на задължението.

Първостепенният съд е достигнал до различен извод, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в тази част, като неправилно- постановено в нарушение на материалния закон, и вместо това, на основание чл.271, ал. 1 от ГПК, искът в същата част бъде уважен.

 В останалата част, с която искът е отхвърлен за разликата над 400 лева и до пълния претендиран размер от 1800 лева, решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото решението на РС следва да бъде отменено и в частта за разноските. Доводът на пълномощника на ищеца за прекомерност на адвокатския хонорар на адв.Спиридонова за въззивното производство ( в размер на 400 лева) съдът намира за основателен и го намалява до 350 лева.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за производството в размер на 135.11 лева, съразмерно с уважената част от иска.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото в размер на 801.11 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд

 

                                                      Р   Е   Ш   И :

           

ОТМЕНЯ Решение № 521 от 15.11.2019 година, постановено по гр.дело № 2069 по описа за 2019 година на Ловешкия районен съд В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените от И.П.П., ЕГН-**********, със съдебен адрес: адв.Н.С.С.,*** срещу А.О.Т., ЕГН-********** ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.50 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 400 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, вследствие на причините му от куче наранявания, ведно със законната лихва от 04.08.2018 год. ,както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА А.О.Т., ЕГН-********** ***, да заплати на И.П.П., ЕГН-**********, със съдебен адрес: адв.Н.С.С.,***, на основание чл.50 във вр. с чл.52 ЗЗД, сумата от 400.00 (четиристотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие ухапване от куче, под надзора на ответника, на 04.08.2018 г. в района на Туристическа спалня „Б.В.”, заедно със законната лихва върху сумата, начиная от 04.08.2018 г. до окончателното ѝ заплащане.

ОСЪЖДА А.О.Т., ЕГН-********** ***, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК, на И.П.П., ЕГН-**********, със съдебен адрес: адв.Н.С.С.,***, разноски по делото в размер на 135.11 (сто тридесет и пет лева и 11 стот.) лева, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА И.П.П., ЕГН-**********, със съдебен адрес: адв.Н.С.С.,***, да заплати на А.О.Т., ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото в размер на 801.11 (осемстотин и един лева и 11 стот.) лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3,т.1 ГПК.

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        

 

                

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: