Определение по дело №3/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 56
Дата: 30 януари 2019 г.
Съдия: Мария Иванова Христова
Дело: 20193001000003
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 3 януари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№______________

гр. Варна, _______.01.2019г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                              ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                МАРИЯ ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Мария Христова ч.т..дело №3 по описа за 2019 г. на ВнАС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от «РОМСТАЛ БЪЛГАРИЯ» ООД,гр.София, чрез адв.В., срещу разпореждане №10263/26.10.2018г. по ч.т.д.№1666/2018г. на ВОС в частта, с която е отхвърлил искането на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист по арбитражно решение от 22.06.2018г., постановено по а.д.№2/2018г. по описа на Международен Арбитражен Съд при сдружение «Юридическо сътрудничество», гр.София срещу солидарно задължения длъжник МИЛЕН СПАСОВ ВЪЛЧЕВ, ЕГН **********, с адрес ***.

В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, тъй като от доказателствата по делото се установява, че решението на арбитражния съд е надлежно съобщено на солидарния длъжник, а и липсва изискване в закона за издирването му по месторабота.

Твърди се, че всички съобщения в хода на арбитражното производство са били изпращани до длъжника на посочения в договорите адрес и първото съобщение за предявеният иск и насроченото съдебно заседание е получено именно на него. След получаването му длъжникът не е изпращал уведомления до арбитражния съд или до ищеца за промяна в адреса си, поради което и липсват основания за търсенето му по месторабота, още повече, че същата е неизвестна на съда. Още повече, че Милен Вълчев е узнал за решението на съда, тъй като го е получил в качеството си на управител на втория длъжник.

По същество се претендира отмяна на разпореждането и издаване на изпълнителен лист за присъдените с решението по арбитражното дело суми.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите по т.дело №1666/2018г. на ВОС, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото на ВОС е по реда на чл.405, ал.1 и ал.3 мр. Чл.404, т.1 от ГПК и чл.51, ал.1 от ЗМТА.

Образувано е по молба от „РОМСТАЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ №276, представлявано от адв. Ал.В., САК, с искане за издаване на изпълнителен лист против „БУЛПРО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Одесос, ул. „Дебър“ №27, представлявано от управителя Милен Спасов Вълчев и МИЛЕН СПАСОВ ВЪЛЧЕВ, ЕГН **********, с адрес *** въз основа на влязло в сила арбитражно решение от 22.06.2018г., постановено по в.а.д. № 2/2018г. по описа на Международен Арбитражен Съд при Сдружение „Юридическо сътрудничество“, гр.София.

Към молбата е приложено удостоверение от 27.09.2018г., изд. от секретаря на АС, в което е посочено, че решението е било връчено на ответниците, както следва: 1/ на длъжника БУЛПРО“ ЕООД на 10.07.2018г., видно от приложеното известие за доставяне и 2/ на длъжника МИЛЕН СПАСОВ ВЪЛЧЕВ на 23.08.2018г., по реда на чл.32, ал.2 от ЗМТА.

За установяване приложението на чл.32, ал.2 от ЗМТМА по делото са приложени две известия за доставяне пратката, както следва 1/ от 09.07.2018г., върнато на 16.07.2018г. с отбелязване, че пратката е непотърсена и 2/ от 02.08.2018г., върнато на 23.08.2018г. с отбелязване, че пратката е непотърсена.

         С постановеното разпореждане №10263/26.10.2018г. съдът е издал изпълнителен лист в полза на молителя срещу „БУЛПРО“ ЕООД, гр.Варна. Със същото молбата за издаване на изпълнителен лист срещу солидарния длъжник Милен Спасов Вълчев, поради липса на доказателства за надлежното му уведомяване за постановеното арбитражно решение.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.406, ал.1 от ГПК изпълнителният лист се издава след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника.

Проверката извършвана при преценка основателността на искането обхваща както валидността на решението, чието изпълнение се претендира, така и дали същото е влязло в законна сила.

При преценка редовността на подлежащото на изпълнение решение съдът следва да съобрази разпоредбата на чл.19, ал.1 от ГПК /ДВ бр. 8 от 24.01.2017г./, според която компетентността на арбитражните съдилища е изрично изключена по спорове, по които една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, както и разпоредбата на чл. 405 ал. 5 ГПК, която не допуска изпълняемост на арбитражни актове, които са нищожни по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗМТА, а именно арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж.

Настоящият състав на съда намира, че така установената правна уредба предвижда както недопустимост на висящите арбитражни производства по потребителски спорове, така и нищожност на вече постановените актове по тези спорове, поради което въз основа на същите не може да бъде издаден искания изпълнителен лист.

В конкретния случай арбитражното решение е постановено по спор, който е арбитрируем по смисъла на посочените по-горе разпоредби, поради което същото е редовно от външна страна.

От друга страна, за да е налице изпълняемост на постановеното арбитражно решение, е необходимо същото да е връчено на длъжниците, съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗМТА.

Връчването, от своя страна, може да бъде извършено и по реда на чл.32, ал.2 от ЗМТА, при наличие на предвидените в същата предпоставки, а именно: когато седалището или адресът на получателя не могат да бъдат намерени след старателно издирване, уведомлението се смята получено, ако е изпратено до последното му известно седалище, местожителство, обикновено пребиваване или адрес с препоръчано писмо или с каквото и да е друго средство, което удостоверява опита то да бъде предадено. Уведомлението се смята връчено и когато получателят е отказал или не се е явил в пощенската станция да го получи, ако тя удостовери това /чл.32, ал.2 от ЗМТА/.

За да се установи надлежността на връчването и наличие на спазване на процедурата за приложение на предвидената в закона фикция, е необходимо при изпращане на писмата до ответника да са спазени условията за доставяне на пощенски пратки, определени в Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските услуги, приети с решение на Комисията за регулиране на съобщенията. В този случай връчването трябва да е удостоверено по реда на чл.5, ал.1 и ал.2 от тези правила, който изисква определяне на срок за явяване на получателя не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ тридесет дни. Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в ОУ на договора с потребителя. 

В настоящия случай, от приложенията по делото не може да се установи наличието на посочените по-горе предпоставки за приложение на фикцията. Отбелязването в известието "непотърсена", без да е удостоверено кога и колко пъти е търсен адресата и кога са поставяни служебни съобщения от оператора на пощенски услуги, не може да обоснове извод, че са спазени Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, приети от Комисията за регулиране на съобщенията, респ. че получателят е отказал или не се е явил да получи съобщението. Липсата на удостоверяване на обстоятелствата посочени в нормата на чл.32 от ЗМТА препятства прилагането на правилата за фингирано връчване, поради което арбитражното решение не е получено от ответника /в този смисъл е и решение по т.д.№3107/2017г. на ВКС Іт.о/.

Извод за изпълнение на процедурата не може да бъде направен и от приложеното удостоверение на секретаря на АС при БТПП за връчване на арбитражното решение, тъй като лицето, издало удостоверението, не разполага с удостоверителна компетентност относно връчването. Преценката на тези обстоятелства, съгласно чл. 51, ал. 1 ЗМТА, е предоставена на съдебния състав, разглеждащ молбата за издаване на изпълнителен лист.

Предвид изложеното съдът намира, че процесното арбитражно решение не е било надлежно връчено на длъжника по изпълнението Милен Спасов Вълчев, поради което то не е влязло в сила  и не представлява годно изпълнително основание.

Поради съвпадение на правни изводи на двете инстанции относно липсата на законова предпоставка за основателността на молбата по чл. 406 ГПК, обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №10263/26.10.2018г. по ч.т.д.№1666/2018г. на ВОС в частта, с която е отхвърлено искането на «РОМСТАЛ БЪЛГАРИЯ» ООД,гр.София, чрез адв.В. за издаване на изпълнителен лист по арбитражно решение от 22.06.2018г., постановено по а.д.№2/2018г. по описа на Международен Арбитражен Съд при сдружение «Юридическо сътрудничество», гр.София срещу солидарно задължения длъжник МИЛЕН СПАСОВ ВЪЛЧЕВ, ЕГН **********, с адрес ***.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: