№ 530
гр. Пловдив, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330200670 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.А.М. от ****, обл.Пловдив, с ЕГН **********
срещу Наказателно постановление № 21-1030-012187 от 21.12.202г. издадено
от началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция, с което
на жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр. 1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание чл.183, ал.1, т.1,
пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 10
лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. В издаденото НП е посочено
че на основание Наредба N Із-2539 на МВРР се отнемат общо 10 контролни
точки.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата
незаконосъобразност и недопустимост като административен акт. С жалбата
се посочва че мотиви по същество на искането ще се представят в съдебно
1
заседание.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание не се явява.
Представлява се от адв.М.К. която поддържа жалбата и искането за отмяна на
НП. Представя допълнителни мотиви към жалбата с което се представят
доводи по същество на искането за отмяна на НП. Не ангажира събирането на
нови доказателства. В пледорията си поиска да се отмени НП поради
основанията изложени в допълнителните мотиви и жалбата. Претендира
заплащане на разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. С писмена молба становище представена преди даване ход на
делото се счита жалбата на А.М. за неоснователна. Представят се доводи за
правилно и законосъобразно издадено НП и се моли същото да бъде
потвърдено. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
На 12.12.2021г. от полицейски служител Й.И., на длъжност **** при сектор
ПП на ОДМВР Пловдив бил съставен против жалбоподателя А.М. акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АВ бл.№ 076704
за това, че на 12.12.2021г. около 02:01 часа гр.Пловдив, бул.Найчо Цанов до
№ 15, с посока на движение към бул.Христо Ботев, управлява л.а.Опел Корса
с рег. № ****, собственост на Астрал - 2007 ЕООД като извършва следните
нарушения: 1.Управлява МПС което е със служебно прекратена регистрация
във връзка с чл.143 (15) от ЗДвП; 2. Не представя СРМПС част ІІ с което
виновно е нарушил чл.140, ал.1, чл.100, ал.1, т.2 от Закона за движение по
пътищата. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който го е
подписал, без вписване на възражения/обяснения в него от страна на
жалбоподателя. На датата на съставяне на акта е връчен препис от него на
жалбоподателя, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта.
В законоустановения 3 дневен срок пред контролните органи не са били
представени от жалбоподателя писмени възражения относно съставения
2
АУАН и посочените в него като установени административни нарушения.
При съставянето на АУАН от са били иззети два броя регистрационни табели
№ ****.
На 21.12.2021г., вземайки пред съставения АУАН, АНО е издал наказателно
постановление против А.А.М., ЕГН ********** за това, че на 12.12.2021г.
около 02:01 часа в гр.Пловдив, на бул.Найчо Цанов - до № 15, с посока на
движение към бул.Христо Ботев, като водач на лек автомобил Опел Корса с
рег. № ****, държава България при обстоятелства: Управлява л.а.Опел Корса
с рег. № ****, собственост на К.Д.А. **********, видно от
док.2494/30.07.2021г. Нотариус 616, като извършва следните нарушения: 1.
Управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация, във връзка с
чл.143 (15) от ЗДвП. 2. Не представя СРМПС част ІІ е извършил: 1).
Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред с което виновно е
нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП. 2). Не носи свидетелство за регистрация на
МПС, което управлява с което виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и
му са наложени: 1). На основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – Глоба в размер
на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. 2). На
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – Глоба в размер на 10 лева.
Издаденото НП е било връчено на жалбоподателя на 20.01.2022г. В срок
издаденото НП е било обжалвано пред Районен съд гр.Пловдив.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – АУАН серия АВ бл. № 076704 от 12.12.2021г.,
Справка по история за ПС с рег. № **** изготвена на 13.12.2021г.,, Справка
за собственици на МПС, Справка за нарушител/водач, и Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на МВР, Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на МВР.
При така установеното от фактическа и правна страна съдът направи
следните правни изводи: Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по
същество се явява частично основателна, поради следните съображения:
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН
3
настоящият състав на Пловдивския районен съд достигна до следните правни
изводи:
Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването на НП, които да опорочават самото НП и да
повлекат неговата отмяна само на това основание. В хода на административно
– наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на
защита на санкционираното лице. Административно – наказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1,
пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Съгласно приетата за нарушена разпоредба чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. За това нарушение чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП законодателно е предвидено налагане на глоба в размер
от 200лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 (шест)
месеца на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред.
Съдът счита, че отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за
извършено деяние представляващо административно нарушение, с правна
квалификация по чл.140, ал.1 от ЗДвП което не е извършил по следните
съображения:
По делото не се спори, че управлявания от жалбоподателя М. на 12.12.2021г.
в гр.Пловдив лек автомобил Опел Корса, с рег. № **** не е бил негова
собственост. От приетите по делото доказателства се установи че л.а е бил
собственост на ЮЛ – фирма Астрал 2007 ЕООД, както е отбелязано в
съставения АУАН. С акт на разпореждане – договор за продажба от
30.07.2021г. лицето К.Д.А. с ЕГН ********** е станало собственик на
посоченото МПС, който договор е бил с надлежна регистрация при Нотариус
№ 616. От Нотариус № 616 е било подадено по електорен път на 30.07.2021г.
до сектор ПП при ОДМВР Пловдив заявление за промяна регистрацията на
МПС. Собственика на автомобила не регистрирал придобитото МПС в сектор
ПП при ОДМВР Пловдив, поради което на 01.10.2021г. е била служебно
прекратена регистрацията на МПС.
4
От изложеното става ясно, че са налице всички елементи от обективната
страна на състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. В същото време
обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение
на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено
ползване само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са налице и
доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят
е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с
прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не
бяха представени и не се събраха. Жалбоподателят е управлявал МПС, което
му е било предоставено за ползване и същото е било с поставени по
съответния ред регистрационни табели, издадени за същото МПС, но без
знание за служебно прекратената регистрация на МПС. По делото не се
представиха доказателства и че собственика на автомобила е имал такова
знание. За факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС,
респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно
прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи
разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от
уведомяването му от съответният сектор „Пътна полиция“. В конкретния
случай при служебното прекратяване на регистрацията, собственикът,
респективно водачът, на съответното превозно средство няма как да узнае за
служебното прекратяване на регистрацията ако не е уведомен за това.
Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на
автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния
характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да
предвиди или да допусне настъпването на тези последици. Липсата на
субективна страна от състава на нарушението по чл.175 ал.3 от ЗДвП прави
деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно, тъй като той не е
знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога точно е
станало това, поради това не е знаел, че не следва да го управлява по
пътищата, отворени за обществено ползване.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са
налице елементите от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то
липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено
от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението като несъставомерно,
поради липса на субективна страна. Предвид изложеното съдът намира, че
5
неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността
на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП,
поради което издаденото наказателно постановление в тази му част следва да
се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за регистрация на
моторното превозно средство, което управлява. В настоящето производство
не се оспори констатацията на контролния орган отразена в съставен АУАН
че жалбоподателят, на 12.12.2021 година в гр.Пловдив, при констатирано
управление на МПС и извършена последваща проверка не е представил на
контролните органи свидетелство за регистрация на МПС което е управлявал.
В хода на производството съдът счита като установено от доказателствата по
делото, че на посочената в АУАН дата и място жалбоподателят е управлявал
МПС и не носел свидетелство за регистрация на МПС, част ІІ. Това
нарушение реално в жалбата и допълнителните мотиви не се спори от
нарушителя. Поради изложеното, тъй като жалбоподателя А.М. не е изпълнил
това свое задължение към момента на проверката, правилно е санкциониран
на основание чл.183, ал.1 т.1, пр.3 от ЗДвП с глоба в размер на 10лв., чиито
размер е фиксиран от законодателя и не може да бъде променян. Това налага
в тази част НП да бъде потвърдено.
В обжалваното наказателното постановление е посочено че се отнемат общо
10 точки. По отношение на контролните точки, съгласно НАРЕДБА № Iз-2539
от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение, действаща към настоящият
момент. За нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП в чл.6, ал.1, т.5 от наредбата
е предвидено че се отнемат 10 контролни точки. Отнемането на контролните
точки се извършва въз основа на влязло в сила НП. Според чл.3, ал.2 от
Наредбата, при налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата
/чл.6/, в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Следователно
6
отнемането на контролните точки настъпва по силата на закона /чл.157 от
ЗДвП/ т.е екс леге и същото има контролно – отчетен характер. Съгласно
практиката на ВАС отнемането на контролните точки няма санкционен
характер – същото не представлява нито административно наказание, нито
принудителна административна мярка, а само последица от извършеното
нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването
в НП на контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция.
Доколкото обаче е възможно да е налице неточно отбелязване на същите от
страна на наказващия орган, а това отбелязване е част от НП, то в тази част –
относно броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на обжалване
съобразно чл.189, ал.6 от ЗАНН. В случая наказващият орган правилно е
отбелязал броя на контролните точки, които следва да бъдат отнети след
влизане в сила на наказателното постановление за нарушението по НП. И тъй
като отнемането на контролните точки е последица от влязлото в сила
наказателно постановление, то по отношение на отразяването им не важат
изискванията на ЗАНН - чл.57ал.1 от ЗАНН.
По делото присъждане на разноски е поискал жалбоподателя. Съобразено с
изхода на делото съдът счита направеното искане за основателно и като
такова следва да бъде уважено. При определяне на размера на
възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл.63, ал.5, изр.2-ро
от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ. Във настоящето производство
жалбоподателя се представлява от адв.М.К., която представя договор за
правна защита и съдействие удостоверяващ направено плащане за сумата от
600 лева. По делото съдът намира, че делото не разкрива завишена
фактическа или правна сложност, в хода на съдебното следствие не са
разпитвани свидетели. Като отчете тези обстоятелства настоящият състав
намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита на
жалбоподателя е в размер на 300 лева, който е съобразен с правилата за
неговото определяне. За заплащане на същото следва да бъде осъдена
ОДМВР Пловдив.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-012187 от 21.12.202г.
издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция,
В ЧАСТТА МУ с което на А.А.М. от ****, обл.Пловдив, с ЕГН **********
на основание чл.175, ал.3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/
е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-012187 от
21.12.202г. издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор
Пътна полиция, В ЧАСТТА МУ с което на А.А.М. от ****, обл.Пловдив, с
ЕГН ********** на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 10 лева за нарушение на
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ ДА ЗАПЛАТИ на А.А.М. от ****,
обл.Пловдив, с ЕГН ********** сумата от 300 (триста) лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и може да се обжалва с касационна жалба на
основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8