№ 499
гр. София, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.А
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №
20221110125615 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК и сл.
Образувано е по искова молба с вх. № 97853/17.05.2022 г. на Г. И. Г., ЕГН
**********, село Лозен, ул. Обретеница № 21, ., срещу И. Н. В., ЕГН **********,
гр. София, ж.к. Люлин, бл.403, вх. В, ап. 49, с адрес за призоваване: гр. София, бул. Ген.
Столетов № 21, чрез началника на Затвора – гр. София, с която са предявени осъдителни
искове по чл.45 ЗЗД за сумата от 3000 лева, обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в негативни преживявания на ищеца от невъзможността да ползва за
дълъг период от време, влошаване вследствие на това отношенията на ищеца със съпругата
му, както и за сумата от 5000 лв., обезщетение за имуществени вреди, вследствие на
протИ.правно поведение на ответника, изразяващо се в отнемане на движими вещи, ведно
със законната лихва върху главницата, на основание чл. 86 от ЗЗД, вследствие настъпил
деликт на 24.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане
на исковата молба на 17.05.2022 г. до окончателното плащане.
В исковата молба ищецът твърди, 24.07.2017 г. е отдал под наем на ответника
собствения си автосервиз, като впоследствие ответникът се разпоредил неправомерно с
движимо имущество на ищеца, включващо метална шлосерска маса с монтирано менгеме –
300 лв., промишлен двуцилиндров компресор с електромотор 9 kW – 4500 лв., 1 брой
дървена маса и 2 броя дървени пейки на обща стойност 200 лв. с посочени в уточнителните
молби размери. Моли съда да уважи исковата претенция. Претендират се и направените по
делото разноски.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска като неоснователен. Счита
1
същия за недоказан. По същество излага съображения, че претенциите са останали
недоказани, както и че се претендира сума за неработещ компресор. Моли съда да отхвърли
исковите претенции.
Съдът, като прецени доводите на страните и представените по делото
доказателства съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна следното:
С Присъда от 12.07.2021 г. по НОХД № 21825 по описа за 2018 г. на СРС, НО, 7
състав, потвърдена с Решение на СГС по ВНОХД № 3581/2021 г. на СГС, ответникът е
признат за виновен в това, че на неустановена дата в периода 24.07.2017 г. – 13.10.2017 г. в
гр. София, от помещение, находящо се в ж.к. Толева махала, община Връбница,
протИ.законно е присвоил чужди движими вещи, собственост на ищеца Г. И. Г.,
представляващи метален шлосерски шкаф на стойност 390 лв., менгеме на стойност 50 лв.,
дървена маса на стойност 45 лв., 2 броя пейки на обща стойност 80 лв., промишлен
двуцилиндров компресор на стойност 450 лв. всичко на обща стойност 1050 лв., които
владеел на правно основание – договор за наем от 24.07.2017 г., сключен между Г. и „.“
ЕООД, представлявано от И. Н. В., като в горепосочения времеви период, без знанието и
съгласието на собственика на вещите, изнесъл последните от наетото от него помещение и
се разпоредил с тях в своя полза, като деянието е извършено при условията на опасен
рецидив, - деяние по чл. 206, ал. 3, пр. 2 вр. Ал. 1, вр. Чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК. Наложени
са и съответните наказания, включително „лишаване от свобода“ за срок от три години.
С исковата молба е представен Договор за наем от 24.07.2017 г., сключен между Г. И.
Г. и „.“ ЕООД, представлявано от И. Н. В., за помещение с площ от 50 кв.м., представляващо
склад, тоалетна и помещение с канал, находящо се в гр. София, с цел имотът да се ползва
като автосервиз без тенекеджийство и боядисване, за срок от една година, считано от
25.07.2017 г. Представен е и Приемо-предавателен протокол от 24.07.2017 г., съгласно който
в имота са били налични железен шкаф шлосерски с менгеме, компресор промишлен
двуцилиндров без ремъчна шайба, дървена маса и 2 броя пейки.
По делото не са ангажирани допуснатите от съда свидетел и СТЕ, като не са внесени
от съда съответните депозити за поисканите и допуснати доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. За уважаването на такава искова претенция в
доказателствена тежест на ищците (при съобразяване на разпоредбата на чл. 300 от ГПК) е
установяването на протИ.правно поведение на ответника, вследствие на което (наличие на
пряка причинна връзка) са причинени описаните в исковата молба имуществени вреди на
установената с присъдата стойност, по вина на ответника.
Имуществените вреди съдът намира за безспорно установени по размер – 1050 лв.,
съгласно постановената в наказателното производство присъда. До този размер предявения
иск за имуществени вреди следва да бъде уважен, а над тази сума и до пълния предявен
размер от 5000 лв. да бъде отхвърлен, като неоснователен. Върху уважения размер на
2
главницата за имуществени вреди следва да се присъди и лихвата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане.
По отношение на иска за неимуществени вреди, съдът счита, че същият остава
недоказан изцяло. Липсват каквито и да е доказателства и данни по делото ищецът да е
претърпял такива вреди и за размера на същите. Този иск е оспорен от ответника, поради
което ищецът следваше чрез пълно и главно доказване да установи сложния фактически
състав на непозволеното увреждане с последици твърдените неимуществени вреди. Тъй
като такова доказване не е проведено, следва този иск да се отхвърли. Предвид
неоснователността на главния иск за вреди от неимуществен характер, следва да се отхвърли
и иска за лихви върху тази главница, като акцесорен иск.
При този изход на делото съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати
направените в производството делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска. Ищецът е направил разноски в
размер на 1000 лв. (договор за правна защита и съдействие от 29.09.2023 г. – л. 60 от
делото), както и 320 лв. за държавна такса. Съразмерно на уважената част от иска на ищеца
му се следва сумата от 173.25 лв. Ответникът също има право на разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, но не е ангажирал доказателства за извършени такива,
поради което съдът не му присъждат разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Н. В., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Люлин, бл.403, вх. В, ап. 49, с
адрес за призоваване: гр. София, бул. Ген. Столетов № 21, чрез началника на Затвора – гр.
София да заплати Г. И. Г., ЕГН **********, село Лозен, ул. Обретеница № 21, ., сумата от
1050 (хиляда и петдесет) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди вследствие на протИ.правно поведение на ответника, изразяващо се в отнемане на
движими вещи, представляващо установено с присъда деяние, извършено през периода
24.07.2017 г. – 13.10.2017 г. в гр. София, от помещение, находящо се в ж.к. Толева махала,
община Връбница, по чл. чл. 206, ал. 3, пр. 2 вр. Ал. 1, вр. Чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК по
НОХД № 21825 по описа за 2018 г. на СРС, НО, 7 състав, потвърдена с Решение на СГС по
ВНОХД № 3581/2021 г. на СГС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба – 17.05.2022 г. до окончателното плащане, на основание чл.
45 и чл. 86 от ЗЗД, като отхвърля изцяло предявения иск за имуществени вреди до пълния
размер от 5000 лв., както и предявения иск за неимуществени вреди от 3000 лева, които
неимуществени вреди се изразяват в негативни преживявания на ищеца от невъзможността
да ползва за дълъг период от време, влошаване вследствие на това отношенията на ищеца
със съпругата му, като неоснователни.
ОСЪЖДА И. Н. В., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Люлин, бл.403, вх. В, ап. 49, с
адрес за призоваване: гр. София, бул. Ген. Столетов № 21, чрез началника на Затвора – гр.
3
София да заплати Г. И. Г., ЕГН **********, село Лозен, ул. Обретеница № 21, ., сумата от
173.25 лв. (сто седемдесет и три лева и двадесет и пет стотинки) за разноски в
производството по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, като за ответника се връчи чрез Началника на Затвора в
гр. София.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4