Решение по дело №2414/2018 на Окръжен съд - Пловдив

           Р Е Ш Е Н И Е  №  1577  

     Гр.Пловдив, 18.12.2018 г.

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито заседание в състав: 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА 

                                                   Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ                                                                    ИВАН АНАСТАСОВ

Като изслуша докладваното от съдия Иванова ч.гр.д.N2414/2018 г., констатира следното:

Производство по чл.435, ал.2 ГПК.

         Делото е образувано по постъпила жалба  вх. № 31220/24.10.2018г. при ПОС  и вх.№8008/14.09.2018г. по описа на ЧСИ от П.Н.Ж. *** против отказа от 03.09.2018г. по изп.д.№311/2018 г. по описа на ЧСИ П.Н.,*** действие  Окръжен съд – Пловдив да измени Постановление за разноски в ПДИ, с което в тежест на П.Н.Ж. са въвзложени разноските от 2200 лв. По изложени оплаквания в жалбата се иска отмяна на обжалваното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

         Ответниците по жалбата  Д.Г.Д. и Н.З.Д., взискатели в изп.производство, чрез проц.си представител адв.Г.Н., считат жалбата за неоснователна.

М.В.С. -редовно уведомена -не взема становище по жалбата.

         Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ П.Н., в които изразява становище да допустимост, но неоснователност на жалбата, както и мотивира обжалвания с настоящата жалба акт.

         Пловдивският окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, във връзка с доводите по жалбата, намери следното:

         Жалбата е подадена от надлежна страна, легитимирана да обжалва акта на съдебния изпълнител за разноски, подадена е в срока по чл.436, ал.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

         Изпълнителното производство е образувано пред ЧСИ П. Н. с постановление от 19.07.2018 г.  по инициатива на взискателите Д.Г.Д. и Н.З.Д. по ИЛ от 16.07.2018г., издаден по гр.д.№3569/2017г. на ПРС – 6 гр.с. по дело за съдебна делба, с което е постановено изнасяне на публична продан на допуснатия до делба имот.  ПДИ е била получена от длъжницата и жалбоподател на 06.08.2018г, с която се иска от П.Ж. да заплати 2200 лв. разноски по ИД на взискателите и сумата 623,70 лв.- такси по Тарифата към ЗЧСИ. В срок от страна на жалбоподотелката е било поискано от съдебния изпълнител да редуцира размера на дължимите от нея суми за разноски по ИД. На 03.09.2018г. е издадено обжалваното Постановление за разноски,  което е отказано искането.  Съобщението за отказа е получено от жалбоподателката на 07.09.2018 г./л.79 от и.д./, а на 14.09.2018 г. /в срок/ е подадена настоящата ЧЖ.

В жалбата са изложени оплаквания, че производството по делото е за изнасяне на ПП на делбен имот, при което всички страни имат еднакво процесуално качество на съделители, а ИД е продължение на делбеното и инициирането на изп.производство от някой съделител не му дава качеството на взискател; счита, че всеки съделител трябва да понесе разноските за адвокатски хонорар така, като ги е направил; че напълно неоснователно ЧСИ натоварва солидарно останалите съделители с адвокатския хонорар, платен от Д.

В постъпилото възражение от Д. и Н. Д. са изложени доводите, че няма акт на ЧСИ - постановление за разноски, т.к. ПП не е извършена; че размера на хонорара съответствува на минималния по Наредба №1/2004 г.

Становището на ЧСИ е, че адв.възнаграждение е съобразено с Наредба №1/2004 г., а извършените действия от пълномощника на съделителите Д. ползува всички съделители.

 По направените оплаквания ПОС намира, че жалбата против отказа на ЧСИ да присъди разноските на съделителите Д.за адв.хонорар в тяхна тежест е допустима по смисъла на чл.435, ал.2,т.7 от ГПК във вр. с т.2 от ТР №3/10.07.2017 г. по т.д.№3/2015 г. на ВКС, ОСГТК, а по същество е основателна.

По същество ПОС намира, че ЧСИ не е съобразил, че образуваното пред него ИД е продължение на делбеното дело, при което процесния имот е изнесен на ПП; ЧСИ не е съобразил, че в случая няма типичните за ИД страни длъжник и взискател, което произтича от еднаквото качество на съделилители на всички страни. Горното налага при разпределяне на разноските по ИД ЧСИ да спази следните правила: разходите, направени за адвокатски хонорар за образуване на ИД в размер на 200 лв. /по Наредба№1/2004 г./– да се понесат от всички страни според квотата им в съсобствеността; Таксата за образуване на ИД и разходите на ЧСИ по ТЗЧСИ – също да се разпределят между тях според квотата им, защото ИД се образува и движи в общ интерес на всички съделители.  По отношение, обаче, на адвокатския хонорар, направен от някой съделител по извършване на изпълнителното действие публичната продан – действието е предприето само в защита на неговия интерес, поради което разходите за адвокатски хонорар следва да останат в негова тежест.

Следователно обжалвания акт се явява незаконосъобразен, поради което обжалваното постановление следва да се отмени, а делото се върне на съдебния изпълнител за изготвяне на ново постановление за разноските съобразно изложените по-горе мотиви.

         По така изложените съображения и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът

                                               Р     Е     Ш     И    :

                   ОТМЕНЯ отказа от 03.09.2018г. по изп.д.№311/2018 г. по описа на ЧСИ П.Н.,*** действие  Окръжен съд – Пловдив да измени Постановление за разноски в ПДИ, с което в тежест на П.Н.Ж. са възложени разноските по изпълнителното дело от 2200 лв. по описа на ЧСИ П.Н.,*** действие  Окръжен съд – Пловдив, като незаконосъобразно.

                   ВРЪЩА делото на ЧСИ П.Н.,*** действие  Окръжен съд – Пловдив за постановяване на ново постановление за разноски при съобразяване указанията на съда в мотивната част на настоящото решение.

                   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.2 ГПК.

         Председател:                         Членове: