Решение по дело №5774/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 150                                         06.02.2020 г.                      град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                               V наказателен състав

На двадесет и четвърти януари                                    година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                  Председател: МАЯ СТЕФАНОВА

 

Секретар: Райна Жекова

като разгледа докладваното от съдията Стефанова НАХД № 5774 по описа за 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от Д.Н.Ч. с ЕГН ********** с адрес *** срещу наказателно постановление № 19-3388-000010 от 21.11.2019 г., издадено от началник сектор към ОДМВР-Бургас, V-то РУ Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.15 ал.6 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.4 т.12 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер от 50 (петдесет) лева. 

С жалбата се изразява несъгласие с фактическите констатации в наказателното постановление и акта. Моли за отмяна на наказателното постановление

В съдебно заседание пред настоящия съд жалбоподателят е редовно призован и се явява лично.  

Процесуалният представител на ответника по жалбата – началник сектор  ОД МВР - Бургас V-то РУ - Бургас, редовно призован не изпраща представител и не се взема отношение по жалбата. 

Бургаският районен съд като съобрази разпоредбите на закона и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

  На първо място относно допустимостта на жалбата. Същата е подадена от легитимирано лице, посочено в електронния фиш като нарушител. Съдът приема, че жалбата е подадена в 7-дневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН (лист 16 и 2 от делото). Последната съдържа изискуемите от закона реквизити. Подадена е пред материално и териториално компетентен съд и е процесуално допустима. Производството през БРС е редовно образувано.

От фактическа страна съдът прие за установено следното:

На 06.11.2019 г., около 17,50 часа свидетелите И.П. и Д. В. - и двамата инспектори в V-то РУ при ОДМВР-Бургас, се намирали на отбивката на бул.“С. С.“ за ж.к.“З.“ пред УМБАЛ-Б. АД и извършвали контрол на територията на V-то РУ. В това време жалбоподателят Ч., в качеството му на водач на лек автомобил марка Тойота модел Ярис с рег. № ... се движел в посока от хотел „К.” към „УМБАЛ Б.” АД, управлявайки автомобила в пътната лента, която е сигнализира с пътна хоризонтална маркировка, както и с вертикална (пътни знаци) за движение само на превозни средства от редовните линии на обществения транспорт за превоз на пътници. Видимостта била добра и в момента, в който жалбоподателят се намирал преди светофара на болницата бил забелязан от свидетелите служителя в V-то РУ. Тогава водачът Ч. направил опит за навлезе в съседната лява пътна лента, предназначена за движение на автомобили извън обществения транспорт за превоз на пътници. В момента докато бил в бус лентата, нито пред, нито зад автомобила на жалбоподателя имало други автомобили. Нямало и автобус от градския транспорт.

Свидетелят П. спрял автомобила управляван от жалбоподателя и му предложил за извършеното нарушение да му издаде фиш за налагане на глоба в размер от 50 лева за допуснатото нарушение на ЗДвП. Жалбоподателят обаче не се съгласил и поискал да му бъде съставен акт. Свидетелят П. съставил на място акт за установяване на административно нарушение серия АА и бланков № 203952/06.11.2019 г. (лист 20 от делото). В него описал нарушението и го квалифицирал като такова по чл. 15, ал. 6 от ЗДвП. Актът бил подписан от жалбоподателя с възражението, че бил спрян извън бус лентата, а преди светофара извършил ляв завой в най-крайната дясна лента. Екземпляр от акта бил връчен на жалбоподателя. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били направени писмени възражения по акта.

 Административноказващият орган като се съобразил с акта издал атакуваното наказателно постановление № 19-3388-000010 на 21.11.2019 г. при идентична фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението. На основание чл.183 ал.4 т.12 от ЗДвП на жалбоподател била наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева (лист 16 от делото).  НП било връчено лично на жалбоподателя на 09.12.2019 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за доказана по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите П. и В. като ги намери за последователни, логични  и безпристрастни.

С оглед приетото от фактическа страна съдът от правна страна намери за установено следното:

Съдът намира, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че водачът на автомобил марка Тойота модел Ярис с рег. № ... Ч. се движил на 06.11.2019 г., в 17,50 часа по бул.“С. С.“, пред „УМБАЛ Б.” в пътната лента, предназначена за движение само на ППС от редовните линии за обществен превоз на пътници, което се установи от свидетелските  показания на разпитаните по делото свидетели П. и В.

Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е дали правилно е приложен както материалният, така и процесуалният закон, независимо от основанията посочени от жалбоподателя - арг. от чл.314 ал.1 от НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение та това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на материалния и процесуалния закон.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т.1.4 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на МВР, лицата заемащи длъжност „полицейски и младши полицейски инспектори в структурите на районните управления на ОДМВР имат право да издават фишове за налагане на глоба и да съставят актове за установяване на административни нарушения, а съгласно т.2.8 наказателни постановления могат да бъдат издавени от началника на РУ при ОДМВР на обслужваната територия. В този смисъл актъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

В настоящия казус съдът намира, че нарушението по чл.15 ал.6 от ЗДвП е описано ясно и непротиворечиво, като е конкретизирано по отношение на време, място и самоличност на наказаното лице, както и относно правното основание за санкциониране на жалбоподателя.

Съгласно посочената разпоредба на чл.15 ал.6 от ЗДвП „Когато пътната лента е сигнализирана за движение само на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, се забранява движението на други пътни превозни средства“. От събраните по делото доказателства несъмнено се установи, че автомобилът на жалбоподателя се е движел именно в лента, предназначена единствено за движение на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Безспорно е, че собственото на жалбоподателя МПС не е такова от редовните линии на градския транспорт, нито е със специален режим на движение. Следователно несъмнено е установено, че водачът Ч. управлявал процесния автомобил на 06.11.2019 г. по бул.“С. С.“ в посока „УМБАЛ Б.” се е движил в лента предназначена единствено за превозни средства от редовните линии за обществен транспорт на пътници, без да има право на това, т.е извършил е нарушение на чл.15 а.6 от ЗДвП. Съдът не кредитира защитната теза, че наблизо при завоя не е имало видима вертикална маркировка, която да го предупреди, както и че вече е било тъмно, ръмяло дъжд и хоризонталната маркировка на пътното платно била изтъркана и останала незабележима. Тези обстоятелства изтъкнати в жалбата се опровергават напълно от свидетелските показания на свидетелите очевидци на нарушението – П. и В. Според показанията на тези свидетели времето било идеално и видимостта била чудесна. Очертанието върху пътното платно било с непрекъсната жълта на цвят лента. Освен това върху самото пътно платно имало положен жълт на цвят  надпис „bus“ лента. 

За това нарушение разпоредбата на чл.183 ал.4 т.12 от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер на 50 лева. Размерът е абсолютно определен, поради което е недопустимо обсъждането на основания за неговото намаляване.

Съдът намира, че правилно е определен субектът на отговорността.

Съдът счита, че нарушението разкрива типичната обществена опасност на нарушенията от този вид и не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.

 По изложените съображения съдът прие, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по отношение на наложеното на жалбоподателя наказание за нарушение на чл.15 ал.6 от ЗДвП.

  Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав  

                                 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-3388-000010 от 21.11.2019 г., издадено от началник сектор към ОДМВР-Бургас, V-то РУ Бургас, с което на Д.Н.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение на чл.15 ал.6 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.4 т.12 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер от 50 (петдесет) лева. 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от  съобщаването му на страните.

                                                                           

 

       СЪДИЯ: /п/

 

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.