РЕШЕНИЕ
№ 11012
гр. София, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110102554 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „С..а” АД срещу В. С. Д., с която са
предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл. 86
ЗЗД за сумата от 910,68 лв., представляваща неизплатена сума за потребена вода през
периода от 17.05.2021 г. до 14.05.2022 г. в обект, находящ се в гр. София, жк „Л..“, бл. .., вх.
Г, ет. 5, АП.. клиентски номер ... ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както и за сумата от
40,57 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода за
периода от 17.06.2021 г. – 14.05.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.09.2022 г. по гр.д. № 48110/2022 г. по описа на
СРС, 151 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи
условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответницата ВиК услуги (доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни
води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена, както и
обезщетение за забава върху нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурите.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на
ответника особен представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 8 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
1
водоснабдителните и канализационните системи в тежест на ищеца е да установи, че
ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно
правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните
количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В
тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съгласно пар. 1, т. 2, б. „а“ ЗРВКУ потребители са юридически или физически лица,
собственици или ползватели на имоти, в които се предоставят В и К услуги. Аналогична е и
регламентацията в разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според която потребители на услугите В и К са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Предоставянето на В и К услуги на
потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на
една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл.
198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните
и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата).
Единственото доказателство, което ищецът е представил за установяване качеството
потребител на ответника, е справка от Агенция по вписвания за ответника, съгласно която
върху процесния имот са били наложени две възбрани, съответно през 2017 г. и през 2021 г.
По делото липсват каквито и да е документи за принадлежност правото на собственост
върху имота, или заявления за откриване на партида. Ето защо съдът приема, че по делото
не е установено при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е потребител на
ВиК услуги по отношение на процесния имот, като само на това основание предявените
искове подлежат на отхвърляне.
Отделно от това, съгласно заключенията на приетите по делото съдебно-счетоводна и
съдебно-техническа експертизи, ищецът е фактурирал стойност на услуги не на база реален
отчет на уреди, а на база потребление за две лица. Съгласно чл. 24 ОУ и чл. 35, ал. 4 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребителят е длъжен да
осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица на ВиК оператора за
извършване на отчет на водомера - общ и индивидуални. Достъпът се осигурява за времето,
посочено в съобщението. При невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие
на потребителя или негов представител, и когато потребителят не е съгласен с
фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с оператора извършване на
отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от последното
отчитане. Съгласно чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г., при отказ на потребителя да
осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя
протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва
в протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които
могат да бъдат и длъжностни лица на оператора. Такова правило е инкорпорирано и в чл.
24, ал. 4 от ОУ на ищеца.
Съгласно чл. 32 и чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 23, ал. 1 ОУ, доставянето
на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено
чрез монтираните водомери на водопроводните отклонения. По изключение, при отказ на
потребителя да осигури достъп до водомера или при липса на водомери или неизправни
такива, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода се определя на
2
база, по посочените в разпоредбите съответно на чл. 35, ал. 6 и на чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. начини.
В процесния случай ищецът не установи да са налице основания за изчисляване
количества и услуги на база, вместо съгласно реален отчет. В исковата молба не са наведени
и твърдения, че е било направено такова начисляване, напротив, посочено е, че за процесния
период са били издадени фактури „на база отчетени показания“, което не е вярно. По делото
не са събрани доказателства за неосигуряване на достъп от страна на ответника до
процесния имот за извършване на реален отчет, нито за спазване на регламентираната в
Наредбата и в общите условия процедура в случай на отказ на потребителя да осигури
достъп. Не е ясно какво е евентуалното основание за отчитането на база брой обитатели. Не
се доказа и водомерът да е бил повреден или да е липсвал такъв в жилището. Същевременно
няма доказателства и да е налице изискването в чл. 23, ал. 4 от ОУ водопроводната
инсталация да е проектирана така, че индивидуални водомери в жилищата да не могат да
бъдат монтирани, съответно разпределението на изразходваното количество питейна вода да
се извършва съобразно броя на обитателите на жилищата.
При тези данни съдът намира, че по делото не се доказа от ищеца да е доставил ВиК
услуги в претендираните количества и стойност относно служебно изчислените суми. При
прилагане на чл. 154 ГПК, предявеният иск за тях е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. С оглед отхвърлянето на иска за главница, неоснователен се явява и искът за
обезщетение за забава върху главницата, който също следва да бъде отхвърлен.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове от „С..а” АД,
ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ц“ № .., ет. 2 и ет. 3, Б Ц И Ц
Бс, срещу В. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Л..“, бл. .., вх. Г, ет. 5, ап. 14, с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и чл. 86 ЗЗД за сумата от 910,68 лв., представляваща неизплатена
сума за потребена вода през периода от 17.05.2021 г. до 14.05.2022 г. в обект, находящ се в
гр. София, жк „Л..“, бл. .., вх. Г, ет. 5, АП.. клиентски номер ... ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й
изплащане, както и за сумата от 40,57 лв., обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода за периода от 17.06.2021 г. – 14.05.2022 г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.09.2022 г. по
гр.д. № 48110/2022 г. по описа на СРС, 151 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3