Решение по дело №11150/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.......

 

гр. София, 04.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

    

     СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на трети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                          Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

     при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 11150 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

     С решение № 157789 от 04.07.2019 г. по гр. д. № 32263/2018 г., Софийски районен съд, ГО, 51 - и състав, е осъдил на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД Н.В.Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Дупница, ж. к. „******, да заплати на И.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 2 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и притеснения, вследствие на нанесен побой на 26.04.2018 г. в гр. София, ул. „******, ведно със законната лихва от 26.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 313,33 лв. - съдебни разноски, като е отхвърлил иска за горницата над 2 000 лв. до претендираните 6 000 лв. 

     В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника по делото Н.В.Й., чрез адвокат П.П., с която се обжалва първоинстанционното решение в цялост. Излагат се доводи, че районният съд не е обсъдил установените по делото факти и обстоятелства и неправилно е приел, че ответникът е бил на гости в апартамента, в който е нанесен побоят, а не го е обитавал постоянно (имал е ключ). Съдът е кредитирал единствено показанията на свидетелката Д.Д.- пряк очевидец на случилото се, като не е отчел факта, че тя е заинтересовано лице и е завела граждански иск срещу въззивника за същите обстоятелства и относно същия инцидент, а в същото време не са взети предвид показанията на водените от ответника свидетели. Посочва се, че нито ищецът, нито свидетелката Д., са потърсили правата си по реда на НПК, чрез частна жалба, а свидетелката - и по реда на ЗЗДН, като твърденията им за нанесени леки телесни повреди по чл. 130 НК не са доказани по категоричен начин. Предвид изложеното се прави искане въззивният съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, с произтичащите от това законни последици.

     Въззиваемата страна - И.П.П. не взема становище в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. От същия е постъпила молба от 01.07.2020 г., с която моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Представя писмена защита. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

     Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

 

     Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

     Предвид твърденията на въззивника (ответник), че обжалва изцяло решението на СРС, депозираната въззивна жалба в частта, насочена срещу първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдените 2 000 лв. до пълния предявен размер от 6 000 лв., е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В тази част решението е благоприятно за молителя, поради което за него не е налице правен интерес от обжалването.

     Въззивната жалба срещу решението в частта, с която е уважен искът по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2 000 лв. е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

     Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

     Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Обжалваното решение е и правилно, като настоящият състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, следва да се добави и следното:

     Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на нанесен побой на 26.04.2018 г., около 12:00 ч., в гр. София, кв. „Карпузица“, ул. „******, вх. „******, в резултат на който са му причинени следните увреждания - разкъсване, оток и кръвонасядане по лигавицата на долната устна; оток и кръвонасядане по небцето; оток, кръвонасядане и рана на лявата ушна мида.

     В исковата молба ищецът излага твърдения, че на 26.04.2018 г. бил на гости на своя позната - Д.Д.в нает от нея апартамент в гр. София, кв. „Карпузица“, ул. „******, вх. „******. Около 12:00 ч. на обяд ответникът - Н.В.Й., нахълтал в апартамента и без причина нанесъл побой на ищеца. В следствие на побоя на ищеца са причинени следните увреждания: разкъсване, оток и кръвонасядане по лигавицата на долната устна; оток и кръвонасядане по небцето; оток, кръвонасядане и рана на лявата ушна мида, като се наложило да бъде направен шев на устната. Ищецът твърди, че за известно време след инцидента изгубил ориентация, търпял болки и страдания, срамувал се от раните си, наложило се да излезе в отпуск. След побоя имал сериозни притеснения, тъй като страдал от двустранна коксартроза и карцинома простате. Предвид изложените обстоятелства, моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането и разноски.

     В отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, ответникът Н.В.Й., оспорва предявения иск. Твърди, че с Д.Д.(позната на ищеца) живеел на съпружески начала доста време преди 26.04.2018 г., двамата съвместно обитавали и процесния апартамент. Ответникът заплащал консумативите и наемната цена за апартамента, притежавал и ключ от него. Посочва, че се прибрал през въпросния ден в апартамента и заварил Д.на леглото полугола с ищеца, който бил по бельо. Развикал се и отвратен напуснал жилището, но не е посягал на ищеца.

     За установяване на фактическата обстановка по делото, в хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Д.П.Д., Д.В.Й. и В.Й.И.. От показанията на свидетелката Д.се установява, че познава страните по делото - ищецът бил неин преподавател в гимназията по „Философски цикъл“, понастоящем добър приятел, а с ответника имала връзка около 3 - 4 години, като повече от година двамата живеели на семейни начала, разделили се поради избухливия характер на ответника преди процесния инцидент. Свидетелката допълва, че ответникът настоявал многократно да се съберат, притеснявал приятелките й, когато не си вдигала телефона, заплашвал я, че ако не се съберат, може да се самоубие. На 26.04.2018 г., около обяд, Д.и ищецът се намирали в процесния апартамент № 6 в гр. София, кв. „Карпузица“, ул. „******, вх. „Е“, ет. 2, който свидетелката обитавала по наем. Около 12:00 ч. в апартамента се появил ответникът Н.Й., който забелязал стоящия във всекидневната ищец И.П., започнал да го обижда и псува. Започнал да му нанася удари, главно в областта на главата, като след няколко удара ищецът паднал на земята, а от едното му ухо започнала да тече кръв. Д.опитала да застане между двамата, но била изблъскана от ответника, който я хванал силно за раменете, започнал да я стиска и да я тресе. Тя паднала на земята и си ударила главата в стената. В същия момент ответникът взел телефона на Д., за да се обади на баща й и да му разкаже за връзката й с ищеца. През това време свидетелката вдигнала последния (който дишал тежко) от земята и го сложила да седне на дивана. Ответникът отново съборил ищеца на земята, псувайки, обиждайки и канейки се да го убие. При последващите удари от устата и носа на П. започнала да тече кръв. След един неуспешен опит, свидетелката успяла да подаде сигнал на телефон 112. На излизане ответникът взел ключовете от входната врата на апартамента, заедно с чипа за отключване на входната врата на блока. Свидетелката успяла да си отвори с чипа на съседка. Впоследствие дошъл медицински екип, който залепил раните на ищеца на ухото.

     Във връзка със здравословното състояние на ищеца свидетелката посочва, че същият е с две сменени стави, като месец преди инцидента се установило, че има злокачествен рак на простата. Според свидетелката ищецът имал опасения как ще се отрази побоят на здравето му, в първите часове след инцидента постоянно го боляло, имал оплаквания в областта на гърдите, ребрата и натъртване на тазовата област. Отоците били със син цвят, имало подуване, бил затруднен в говора. Взел си отпуска около месец след инцидента, не излизал от вкъщи, трябвало да крие за побоя от болната си майка, претърпяла инсулт, за да не я подлага на допълнителен стрес, както и от децата си. От показанията на свидетелката се установява още, че не е завела дело за домашно насилие, както и че няма подадена частна тъжба за образуване на наказателно дело от частен характер срещу ответника.

     Съобразявайки разпоредбата на чл. 172 ГПК, настоящият състав кредитира изцяло показанията на свидетелката Д., тъй като същата е била единствен пряк очевидец на събитията и пресъздава по достоверен начин непосредствени възприятия, показанията й са ясни, последователни и непротиворечиви, както и съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал. Свидетелката установява времето, мястото и начина на възникване на инцидента, нанесените на ищеца удари, тяхната сила и насоченост, както и притесненията на пострадалия във връзка с побоя. Не са налице обстоятелства, които да поставят под съмнение така изложените показания на Д.Д.или да насочват, че последната е заинтересована от евентуално благоприятен за ищеца изход от спора, с оглед твърдението на въззивника (ответник), че е завела граждански иск срещу него, за което обаче не се съдържат данни по делото, извън изявленията на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание. Дори свидетелката да е предявила правата си чрез иск, това обстоятелство само по себе си не е достатъчно да опровергае достоверността на така дадените показания, при липса на други доказателства, които да ги разколебават.

     От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел - Д.Й., брат на ответника, се установява, че познава свидетелката Д.Д., с която ответникът живеел на семейни начала в процесното жилище, не познава ищеца. Свидетелят посещавал 2 - 3 пъти апартамента, последно около месец и половина преди инцидента. В деня на инцидента ответникът му разказал, че след работа се прибрал в жилището и заварил ищеца на леглото по бельо, поискал му обяснения и му заявил да напусне апартамента, но ищецът отказал - вместо това замахнал към ответника с патерица или бастун. Според поясненията на свидетеля брат му имал ключ от апартамента и към 26.04.2018 г. живеел единствено на посочения адрес, след инцидента връзката му със свидетелката Д.приключила. Жилището било по наем, като ответникът участвал в разходите, дори свидетелят му давал пари на заем. Според показанията на Й. брат му не му е споменавал да е нанасял побой над ищеца и над Д.. Свидетелят пояснява, че няма представа дали след инцидента ответникът е ходил при бащата на последната в гр. Дупница. Допълва, че по време на инцидента ответникът работел като охранител във фирма, на различни обекти, давал и нощни смени, имало и случаи да отива и да го пускат предварително от работа.

     Съдът, преценявайки показанията на свидетеля Й. с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, счита същите за достоверни в частта относно обстоятелствата, че ответникът живеел на семейни начала със свидетелката Д.Д.в процесното жилище под наем за определен период от време, като понастоящем двамата са разделени, че ответникът плащал консумативи за жилището, както и че на 26.04.2018 г., след работа, ответникът посетил процесния апартамент, в който заварил ищеца, заедно със свидетелката Д., доколкото така изложените факти се подкрепят от останалите доказателства по делото. Настоящият въззивен състав не цени показанията на свидетеля в частта относно факта, че ответникът не е нанесъл побой на ищеца, а напротив - последният замахнал към ответника с патерица или бастун. Свидетелят не е възприел пряко и непосредствено инцидента, нито последиците от същия, а възпроизвежда единствено разказа (защитната версия) на своя брат, поради което показанията му във връзка с обстоятелствата какво точно се е случило между страните в процесното жилище, не допринасят за установяване на фактическата обстановка по делото.

     Обстоятелствата колко време свидетелката Д.Д.и ответникът са живели на семейни начала, имал ли е ключ последният от жилището към момента на случката и обитавал ли го е постоянно, както и какви са били взаимоотношенията между Д.и ответника към 26.04.2018 г., насочват само към евентуалните причини за инцидента, но нямат пряко отношение към извършеното противоправно деяние - нанесения на ищеца побой, поради което оплакванията за неправилност на решението във въззивната жалба в тази насока са неоснователни. Предвид изложеното не следва да се обсъждат подробно и показанията на свидетеля Валентин Иванов (баща на ответника). Същият свидетелства за обстоятелствата, че ответникът и Д.Д.са живели на семейни начала на ул. „Евлия Челеби“ към момента на инцидента, че ответникът е имал ключ от жилището, че след инцидента бил много разстроен, защото заварил приятелката си с друг човек.

     От съвкупната преценка на събраните в хода на процеса писмени доказателства - съдебномедицинско удостоверение № 114.04/2018 г. за извършен преглед на ищеца И.П.П. на 26.04.2018 г. от д - р А.Х.- специалист по съдебна медицина, амбулаторен лист, видно от който ищецът И.П. е бил приет на 26.04.2018 г. в 17: 55 ч. в спешен приемен кабинет на УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“ и го е напуснал същия ден в 18:22 ч., както и от приетата и неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза (СМЕ), изготвена от вещото лице Д.Н. - съдебен лекар, се установява, че ищецът И.П.П. е получил следните травматични увреждания: добре изразен оток на клепачите на лявото око и прилежащо в лявата слепоочна, скулна област и лявата буза; изразен оток и кръвонасядане на лявата ушна мида; разкъсно - контузна раничка по ръба на лявата ушна мида; кървяща разкъсно - контузна рана на лигавицата на долната устна срединно, с изразен оток на меките тъкани. Според експертното заключение установените травми по лицето са резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с или върху такива и могат да се получат по начина, посочен от пострадалия пред съдебния лекар - удари с части на човешкото тяло - юмруци, като за травмите на двете уши не може да се изключи и действие на предмет тип „метален стол“. Направен е извод, че мекотъканните увреждания по лицето в съвкупност са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Травмата на лявата предмишница му е причинила болка. Вещото лице е посочило, че са налице медицински основания да се приеме причинно - следствена връзка между травмите и инцидента. В заключението е посочено още, че възстановяването на разкъсно - контузната рана на долната устна, при липса на усложнения, е за 10 - 14 дни с образуване на белег, а останалите мекотъканни травми за 7 - 10 дни. Разкъсването на лигавицата на долната устна е свързано със силна болка в първите часове, намаляваща постепенно в рамките на пълния възстановителен период. За останалите травми болките са средни по сила в първите часове, стихващи в рамките на първите 3 - 5 дни. Направено е заключение, че нито една от установените травми не може да се отрази върху общите заболявания на ищеца. 

     Като писмени доказателства по делото са приети и епикриза на ищеца от Клиника по обща урология ВМА, София, видно от която, след проведени изследвания и операция за взимане на биопсия, на същия е поставена диагноза високо диференциран аденокарцином на простата, както и експертни решения на ТЕЛК от 08.06.2011 г. и от 20.04.2017 г. за определяне процент на неработоспособност на ищеца (60 %, впоследствие 75 %) поради диагноза - двустранна коксартроза.

 

     При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

 

     Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, следва да установи всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно: че ответникът е осъществил посоченото в исковата молба деяние; че то е неправомерно, противоправно - нарушава специални закони или общото задължение да не се вреди другиму; настъпилите от деянието вреди и техният размер (имуществени - реално претърпени загуби или пропуснати ползи, неимуществени - болки и страдания); пряката причинно - следствена връзка между поведението на ответника и настъпилите вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, поради което оборването на презумпцията за вина (неполагане на дължимата грижа) е в тежест на ответника.

     Настоящият състав споделя изводите, до които е достигнал и първоинстанционният съд, че са доказани предпоставките, посочени по - горе, обосноваващи основателност на иска за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди от деянието на ответника. По делото безспорно е доказано противоправното деяние на ответника - нанесеният побой и причинените на ищеца телесни увреждания. Установено е, че уврежданията са в пряка причинно - следствена връзка с поведението на ответника. В тази насока е цялата представена медицинска документация, потвърдена и от съдебномедицинската експертиза и кредитираните от настоящата инстанция свидетелски показания. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е оборил презумпцията за вина, с оглед на което са налице предпоставките за ангажиране на деликтната му отговорност и уважаване на осъдителния иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 52 ЗЗД. Изложените във въззивната жалба доводи, че нито ищецът, нито свидетелката Д., са потърсили правата си по реда на НПК, чрез частна жалба, а свидетелката - и по реда на ЗЗДН, са ирелевантни за изясняване предмета на спора и установяване предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД - това е така, тъй като пострадалите сами решават по какъв ред да защитят правата си, като в случая липсата на подадена частна тъжба, респективно на образувано наказателно производство, не е пречка за предявяване на претенцията за обезвреда по гражданскоправен ред.

     Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. са дадени задължителни за съдилищата указания, според които понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло (решение № 75 от 13.05.2019 г. по гр. д. № 3655/2018 г., III г. о., ВКС, решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ВКС, решение № 223 от 27.12.2016 г. по гр. д. № 1839/2016 г., III г. о., ВКС и др.).

     В конкретния случай, преценката на събраните по делото доказателства сочи, че в резултат на инцидента, ищецът е получил следните травматични увреждания: добре изразен оток на клепачите на лявото око и прилежащо в лявата слепоочна, скулна област и лявата буза; изразен оток и кръвонасядане на лявата ушна мида; разкъсно - контузна раничка по ръба на лявата ушна мида; кървяща разкъсно - контузна рана на лигавицата на долната устна срединно, с изразен оток на меките тъкани. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази, на първо място, възрастта на пострадалия към момента на инцидента - 53 г., както и значително по - ниската възраст на дееца - 27 г., социалното положение на пострадалия - професор в университет, нанесените му множество удари в областта на главата и лицето, интензитета на търпените болки - първоначално силна болка в областта на разкъсно - контузната рана на долната устна (придружена и с белег), средни по сила болки по отношение на другите увреждания в първите часове след инцидента. Съдът отчита обстоятелствата, че вследствие на травмите ищецът е имал болки и оплаквания в областта на гърдите, ребрата и тазовата област, отоци и подуване, както и е бил затруднен в говора си. В същото време, следва да се съобрази, че по своя характер причинените травматични увреждания не са предизвикали неудобства повече от обичайните, нито чрез същите е било поставено здравето или живота на ищеца в опасност - според заключението на СМЕ мекотъканните увреждания по лицето в съвкупност са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и фактът, че възстановителният период е сравнително кратък - около 7 - 14 дни, без нужда от хирургични интервенции и болничен престой. По делото няма данни за усложнения и не са налице очаквания за трайни последици от увреждането. За определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид и психическите последици, които инцидентът е имал за пострадалия - притеснение за близките, както и за собственото здраве, предвид факта, че пострадалият страда от други общи заболявания, включително тежко такова, макар според вещото лице те да не се повлияват от нанесените от побоя травми, както и сравнително краткия период, през който не е могъл да полага труд - около месец. Съобразявайки, че претърпените травматични увреждания не са тежки и периодът на пълно възстановяване е сравнително кратък, както и при липса на данни за психически и емоционални страдания у пострадалия по - големи от обикновените, съдът намира, че сумата 2 000 лв. представлява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за доказаните по делото болки и страдания.

     Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

 

     По отношение на разноските:

    

     При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски в размер на сумата 500 (петстотин) лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, съгласно представените доказателства - списък по чл. 80 ГПК, адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 16.06.2020 г.

     С оглед на цената на иска въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

     Така мотивиран, Софийски градски съд,

 

Р Е Ш И:

 

     ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на Н.В.Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Дупница, ж. к. „******, в частта, с която се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за разликата над 2 000 лв. до претендираните 6 000 лв., като недопустима.

     ПОТВЪРЖДАВА решение № 157789 от 04.07.2019 г. по гр. д. № 32263/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51 - и състав, в останалата обжалвана част, с която е уважен искът по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 000 лв.

     ОСЪЖДА Н.В.Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Дупница, ж. к. „******, да заплати на И.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 500 лв. (петстотин лева), заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

     РЕШЕНИЕТО в частта, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част - на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:   1.                               2.