Р Е Ш Е Н И Е № 349
гр. Сливен, 26.10.2023 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на трети октомври две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при секретаря Николинка
Йорданова и прокурор Красимир Маринов, като разгледа докладваното от съдия Жекова адм. дело № 307/2023 г.
по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по
реда на чл. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл.
203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
Образувано е по искова молба от Д.А.П., ЕГН **********,
с адрес ***, с която е предявен иск срещу Областна дирекция на МВР – Сливен за
присъждане на обезщетение в общ размер на 5 415,35 лв., от които
5 000,00 (пет хиляди) лева неимуществени вреди и 415,35 (четиристотин и
петнадесет 0,35) лева имуществени вреди, причинени в периода от 19.01.2023 г.
до 12.05.2023 г. и претърпени вследствие отнемане на СУМПС и прекратяване
регистрацията на МПС от органи на ответника при извършена проверка за
управление на МПС след употреба на а..
Ищецът твърди, че на 19.01.2023 г. при извършена
проверка с техническо средство уредът е отчел наличие на а., поради което му
било отнето СУМПС, прекратена регистрацията на собственото му МПС и бил
задържан от органите на МВР за 24 часа. Поради убедеността си, че не е
употребил н. в., предоставил кръвна проба за изследване. Резултатът от
извършената химико-токсикологична експертиза показал липса на а. тип с. и други
н. в. и в края на м. май 2023 г. му били върнати СУМПС, СРМПС част II и табелите с регистрационен номер. Незаконосъобразните
действия на административно ниво довели до вредоносни ограничения, о. п. и е. щ.:
ч. на г. и в., ч. за н. и б. пред властимащите институции и организации,
невъзможност да защити доброто си име, т., н. н. и б.. Това били интензивни и
продължителни неприятни п. и е. и.. Ж. в постоянно н. как ще приключи случаят.
Заявява още, че работи на три смени в „Р. Б.“ ЕООД – Сливен, което предприятие
се намира в индустриалната зона на гр. Сливен – място, до което няма обществен
транспорт. Преди случая на 19.01.2023 г. пътувал с личния си автомобил, а след
това – с такси или колеги, което създало значителни неудобства в придвижването
до работа, а също и допълнителни разходи. Понякога закъснявал за работа, за
което получавал з. от ръководството. Бил „о.“ и п. н., защото положителен
резултат означавало и. на п. в з. и., а постоянните мисли в тази насока водели
и до некачествено извършване на работата и предупреждения от прекия
ръководител. Лишаването му от право да управлява автомобила си попречило и на
възможността му да е от полза за близките си при необходимост от помощ при
превоз и придружаване. Неговият 91 – г. д. Д.А.П. и ч. му Т. Д. П. живеели в
съседно жилище, като единият бил със 100 % ТНР, а другият – с по – малко и
постоянно трябвало да се транспортират до болнични заведения за прегледи, за
закупуване на лекарства и за периода на неправомерни действия на властите му се
наложило да търси други начини за справяне със ситуацията. Положителният
резултат от техническото средство се о. и на л. му живот, като ж., с която е
във ф. с. от 3 години, го н.. Той загубил д. й и отношенията им претърпели р., но
отново з. з. след получаване на експертизата с отрицателния резултат. Счита, че
предвид продължителността и интензивността на наложената неправомерна санкция
обезщетение в размер на 5 000 лв. отговаря на критериите за справедливост.
Относно имуществените вреди представя касови бележки за зареждане на гориво на
автомобили на приятели и ползване на таксиметрови услуги през този период с
размер 415,35 лв. Моли съда да осъди ответника ОД на МВР – Сливен да му заплати
претендираните суми.
В отговор на исковата молба ответникът, чрез
пълномощник заявява, че исковете са недопустими, поради заявеното в същите, че
се основават на незаконосъобразността на административни актове – две ЗППАМ и
АУАН. Двете заповеди за прилагане на принудителна административна мярка били
обжалвани по съдебен ред, а жалбите – отхвърлени. АУАН не подлежал на
самостоятелно обжалване и отмяната на издадено въз основа на такъв наказателно
постановление водела и до отмяна на акта. В случая административнонаказателното
производство било прекратено с мотивирана резолюция – при наличие на признаци
за извършено престъпление и образувано досъдебно производство. С позоваване на
чл. 204 ал. 1 от АПК счита, че исковата молба е недопустима поради липса на
положителната процесуална предпоставка отменен като незаконосъобразен
административен акт. Алтернативно моли съда да отхвърли исковата молба като
недоказана и неоснователна.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно и
своевременно призован се явява лично и с надлежно упълномощен адв. Х. Х. ***,
който поддържа иска и моли съда да го уважи по основание и размер. Претендира
разноски по представен списък.
В открито съдебно заседание ответникът ОД на МВР –
Сливен, редовно и своевременно призована, се представлява от надлежно упълномощен
гл. юрк Кр. Б., която
оспорва иска и моли съда да го отхвърли като недоказан. Не е налице отменен
като незаконосъобразен административен акт, за да се търси обезвреда по ЗОДОВ,
а действията на полицейските служители счита за законосъобразни. Счита още, че
не е налице причинна връзка между твърдяните
увреждания и актове на ответника или действия на негови служители, доколкото са
налице данни за няколко паралелно развили се производства за този период във
връзка с този случай. В писмени бележки отново заявява липса на
незаконосъобразен административен акт, както и законосъобразност на действията
на актосъставителя при съставяне на АУАН. Подробни
съображения излага за съответствието на съставените актове с нормативните
изисквания във връзка както с формата, така и с материалната компетентност, в
т.ч. и обвързаната такава при наличието на изискуемите от нормативен акт
предпоставки. Счита още, че в хода на съдебното производство не са доказани
причинената имуществена вреда и нейния размер, като в тази насока прави анализ
на представените писмени доказателства. Твърди, че не е проведено и успешно
доказване на реално настъпване на неимуществени вреди, в която насока излага
подробни съображения. Счита, че не е налице пряка причинна връзка между актове,
действия и/или бездействия на служителя на ответника и вредоносния резултат,
поради наличие на данни за образувани през процесния период три производства по
повод конкретния случай – две административни и едно досъдебно. С оглед това
негативното въздействие в ситуацията не надхвърляло обичайното в такива случаи
и твърдяните неудобства не можело да бъдат
категорично и еднозначно свързани само и единствено с издадените
административни актове.
В открито съдебно заседание Окръжна прокуратура –
Сливен, чрез своя представител застъпва становище за допустимост и
основателност на исковата молба. По отношение на претендираните размери счита,
че с оглед ограничените времеви периоди и липсата на плътност в
доказателствената съвкупност по делото, следва да бъдат преценени в редуциран
вид с оглед приложението на чл. 52 от ЗЗД. Подчертава, че строго формални
правила за логическа причинно – следствена връзка между действие и настъпил
резултат не биха могли да бъдат изведени, но правото е понякога излизащо от
стандартните формални граници и изисква правилата и на житейската логика и
общоприетите правила на морала в обществото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 19.01.2023 г. ищецът Д.А.П. управлявал собствения си
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бора“ с рег. № ******** по бул. „П.
Хитов“, като около 14.35 часа бил спрян за проверка от служители на ОД на МВР –
Сливен. При извършена с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 с фабр. № ARPK-0011 полицейска проверка бил отчетен положителен резултат
за употреба на а.. За установеното и квалифицирано като административно
нарушение по чл. 5 ал. 3 предл. второ от ЗДвП срещу П.
бил съставен АУАН № АД253387/19.01.2023 г. Със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-1670-000047/19.01.2023 г., издадена от
Началник РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен въз основа на съставения АУАН било
постановено временно отнемане на СУМПС №
********* до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-1670-000048/19.01.2023 г., издадена от същия орган и на същото фактическо
основание било постановено прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6
месеца с отнемане на СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели с № ********.
По оспорване от П. срещу двете цитирани по
горе ЗППАМ били проведени съдебно – административни производства по адм.д. № 35/2023 г. и адм. д. № 33/2023 г., приключили с
отхвърляне на жалбите.
Образувано било досъдебно производство вх. № 415/2023
г. по описа на РП – Сливен, по което била извършена химико – токсикологична
експертиза. Заключението от същата било, че в предоставените за изследване
проби кръв и урина от Д.А.П. не се установява наличие на а. тип с. и други н.
в.. Досъдебното производство било прекратено с Постановление на прокурор в РП –
Сливен от 09.05.2023 г., поради липса на престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК.
По доказателствата
е приобщено заключение от извършената токсикохимична експертиза,
изготвено на 28.04.2023 г. от медицински екип при ВМА – София с отрицателен
резултат за наличие на н. в. в пробите кръв и урина.
Със Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. Министърът на вътрешните работи определил служби за
контрол по ЗДвП. Със Заповед № 343з-39/07.01.2022 г. Директорът на ОД на МВР – Сливен
определил поименно държавните служители от структурите на „Охранителна полиция“
в ОД на МВР – Сливен и РУ – Сливен, Нова Загора, Твърдица и Котел за работа по
ЗДвП, измежду които е и актосъставителя на процесния
АУАН.
Според данните в
справка от 02.10.2023 г. на Началник Сектор „Български документи за самоличност“
при ОД на МВР – Сливен, Т. Д. П. притежава СУМПС № *********, издадено на
22.11.2022 г. със срок на валидност 22.11.2032 г. Същият е собственик на два
леки автомобила – ВАЗ 2101 от 19.06.1996 г. и Рено 11 ГТХ от 18.05.2005 г.
Ищецът представя
трудов договор, според който от 26.10.2022 г. работи по трудово правоотношение
с работодател „Р. Б.“ ЕООД. Видно от Експертно решение № 1703/18.09.1991 г. и епикризи, Д.А.П., за когото не се спори, че е д. на ищеца е
п. поради с. на г. к., на 19.09.2022 г. е хоспитализиран в МБАЛ „Д-р Ив.
Селимински“ АД с диагноза „Ф. п. ф. д.“; на 30.11.2022 г. е хоспитализиран в
„МБАЛ Хаджи Д.“ ООД с диагноза „М. и., причинен от т. на ц. а.“; на 07.04.2023
г. е приет в „МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД с окончателна диагноза „I 50.0 ОХЗСН – III ФК по НИХА. I 48.0 ППМ. Състояние след ПЕКС /2018 г.). I 25.0 Т. к. б.. Z 95.5. Състояние след с.
(2016 г.). Съгласно Експертно решение № 90947/17.03.2022 г. Т. Д. П., за когото
не се спори, че е ч. на ищеца, е освидетелстван от ТЕЛК с определена 70 %
трайно намалена работоспособност. Според епикриза по ИЗ № 654, Т. Д. П. е
хоспитализиран в МБАЛ – Медицински комплекс „Св. Иван Рилски“ ЕООД с диагноза:
С. на б. ш., извършена е с. на л. т. с. на 30.01.2023 г. Съгласно Епикриза по
ИЗ № 2575, Т. Д. П. е хоспитализиран в същото лечебно заведение на 26.05.2022
г., с извършена оперативно смяна и на д. т. с.. С ЕР на ТЕЛК № 91431/21.03.2023
г. Т. Д. П. е освидетелстван със 100 % трайно намалена работоспособност без
чужда помощ.
Ищецът представя и
фискални бонове за таксиметров превоз, от които се установява, че са ползвани
таксиметрови услуги на следните дати и суми: на 25.01.2023 г. в 13.41 ч. – на
стойност 7,69 лв., на 09.02.2023 г. в 14.50 ч. на стойност 5,07 лв., на
11.02.2023 г. в 13.16 ч. на стойност 7,90 лв., на 09.04.2023 г. в 21.52 ч. на
стойност 7,78 лв., на 13.04.2023 г. в 13.32 ч. на стойност 5,80 лв.
Представени са от ищцовата страна и фискални бонове за зареждане и покупка на
горива, съставени на различни безнзиностанции и на
различни дати, както следва: на 13.02.2023 г. в 06.38 ч. на стойност 24,80 лв.,
на 12.02.2023 г. в 14.35 лв. на стойност 26,63 лв., на 27.02.2023 г. в 19.15 ч.
на стойност 10,00 лв., на 28.02.2023 г. в 22.20 ч. на стойност 19,70 лв., на
02.03.2023 г. в 18.24 ч. на стойност 120,53 лв., на 08.03.2023 г. в 09.33 ч. на
стойност 89,98 лв., на стойност 19,88 лв., дата и час – не се четат, на
30.04.2023 г. в 17.08 ч. на стойност 14,39 лв., на 25.04.2023 г. в 11.23 ч. на
стойност 32,70 лв. и на 27.04.2023 г. в 17.39 ч. на стойност 22,50 лв.
По делото по искане
на ищцовата страна са разпитани като свидетели Т. П.,
Й. Й., В. М. и П. К.. Първият от тях, ч. на ищеца, заявява, че с последния
живеят в съседни жилища, има две с. с., както и възрастен човек, за когото се
грижат – негов б. и д. на ищеца; след отнемането на СУМПС на Д.П., за да
придвижват своя възрастен и б. р. до болнични заведения се налагало да ползват
частни линейки, което транспортиране било на високи цени; Отнемането на
книжката Д. много тежко, бил и. и н. на моменти, сега вече бил по – добре. Свид. Й., с. на ищеца заявява, че когато съседите виждали
автомобила на Д. паркиран пред блока без номера, започнали да говорят, че е н.,
което травмирало ищеца, заедно с грижите около д. му и неговия ч.. Свид. М. – к. и пряк р. на П. по месторабота заявява, че
предприятието се намира на пътя за Ямбол и няма обществен транспорт, а пътуват
с лични автомобили и с колеги, след случая Д. станал малко по – притеснителен,
сред колегите започнали подмятания, че е н., понякога закъснявал за работа,
поради липса на превоз, друг път идвал с колеги, през периода, когато бил без
свидетелство за управление станал разсеян, допускал г. в работата, за което му
правели з.. Свид. К. заявява, че ж. на с. н. с ищеца,
Д. бил с. за п. на н. и обещал никога да не п. повече към тях; при инцидента
пътували двамата в автомобила, когато ги спрели за проверка полицейски служители;
К. отишла до полицейското управление с такси, където тествали Д.П. и го
задържали за 24 часа; той бил категоричен, че не е употребил н. в., но докато
чака резултата изпаднал в д., за някакъв период от време се р., в момента П.
все още не можел да с. и не вземал медикаметни,
защото се страхувал отново да не се случи същото, още се п., бил р. и два пъти
си изгубил ключовете; докато излезе кръвната проба имали доста п..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателствени средства.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът формира следните изводи
от правно естество:
Исковата претенция се явява депозирана при наличие на
активна процесуална легитимация и срещу надлежен ответник. Искът е предявен и
преди изтичане на 5 - годишния давностен срок от периода, в който се сочат
настъпили за ищеца неимуществени вреди, обезщетяване на които се иска.
Разгледана по същество, исковата претенция се преценява от настоящия съдебен
състав като неоснователна, при следните съображения:
Разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ регламентира, че
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като
исковете се разглеждат по реда установен в АПК. Отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ
има деликтен характер и произтича от извъноблигационен източник, който,
най-общо казано, представлява неправомерно действие на администрацията при или
по повод на упражняване на нейните властнически функции, което се проявява като
незаконосъобразно действие или бездействие или като издаване на
незаконосъобразен административен акт. Извън това следва да се посочи, че за
разлика от класическия деликт, уреден в разпоредбите на чл. 45 – 54 от ЗЗД,
отговорността за специалния деликт, произтичащ от фактическия състав на чл. 1
от ЗОДОВ е обективна и безвиновна – арг. от чл. 4 от ЗОДОВ, като фактическият й състав не
изисква вина под форма на умисъл или небрежност.
За претенцията за обезщетение по горния ред е
необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки, а именно:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна
дейност; вреда – имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразният акт и вреда - имуществена или неимуществена.
При преценка на събраните по делото доказателства и анализ на относимите материалноправни норми настоящата съдебна инстанция намира,
че първият от цитираните по – горе
задължителни елементи не е налице, а липсата на която и да е от тези
предпоставки от сложния фактически състав на посочената норма води до
невъзможност отговорността по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ да бъде реализирана.
Според съдържанието на исковата молба, твърдението на П.
е за причинени имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразно съставен
АУАН и издадени от Началник РУ – Сливен Заповеди за прилагане на принудителна
административна мярка с № № 23-1670-000048/19.01.2023 г. и
23-1670-000047/19.01.2023 г. Според относимата процесуална норма на чл. 203 ал.
1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да търсят обезщетение за вреди,
причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
административните органи и длъжностните лица. Съгласно чл. 204 ал. 1 – 2 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния
ред, като искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния
акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на
исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. Според
чл. 204 ал. 4 от АПК, незаконосъобразността
на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен
искът за обезщетението. Видно от доказателствата по делото, описаните по – горе
две административни заповеди, с които по отношение на ищеца, в резултат на
положителен тест за употреба на н. в., са приложени принудителни
административни мерки, са влезли в законна сила. Жалбите срещу същите,
депозирани пред компетентния административен съд са отхвърлени с цитираните по
– горе влезли в сила съдебни решения, т.е. не са налице отменени по съдебен ред
като незаконосъобразни индивидуални административни актове.
На следващо място, не могат да се приемат като
незаконосъобразни и извършените от полицейските служители при проверката
фактически действия по отнемане на СУМПС със съставянето на АУАН. Съгласно
разпоредбата на чл. 172 ал. 3 от Закона за движението по пътищата, в случаите
по чл. 171, т. 1, букви "б", "д", "е" и
"ж" свидетелството за управление на моторно превозно средство на
водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното
нарушение. Разглежданият случай на административно деяние попада в хипотезата
чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП, поради което съдът приема, че извършените от актосъставителя фактически действия по изземване на СУМПС
от П. са извършени в съответствие с нормативните изисквания. Съобразно чл. 172
ал. 4 от ЗДвП, в случаите по чл. 171, т. 2, букви "в", "к",
"л", "м" и т. 2а свидетелството за регистрация на моторното
превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на
административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство,
а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер. Разпореденото в нормите на чл. 172 ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП фактическо
изземване на СУМПС, СРМПС и регистрационни табели съставлява не само правомощие,
но и функционално задължение на полицейския орган при установяване на нарушения
от посочената категория. Към момента на изземване действията на актосъставителя, който видно от представените доказателства
е оправомощено лице от служба за контрол по смисъла на закона, са
законосъобразни, а полицейският орган е действал в условията на обвързана
компетентност.
По делото не се доказа и наличието на втората
предпоставка – твърдяните от ищеца като настъпили в
резултат на отнемане на СУМПС и прекратяване регистрацията на МПС за срок от 6
месеца. Досежно претенцията за имуществени вреди ангажираните писмени
доказателства – фискални бонове за покупка на гориво и такива от ползвани
таксиметрови услуги по никакъв начин не могат да удостоверят първо, че са извършени
именно от ищеца и второ – по повод придвижването до работното му място с
автомобили на други лица (колеги). Както в тази връзка обосновано се твърди от
пълномощника на ответната страна, щом ищецът преди отнемането на свидетелството
се е придвижвал с автомобила си до работното месторабота, то не може
безкритично да се приеме, че е претърпял имуществени вреди вследствие неизползването
на същия. Това е така, тъй като разходите за гориво са присъщ разход при
експлоатация на превозно средство, а доказателства, че разходите на П. за
такова след отнемане на СУМПС и придвижване с транспортни средства на колеги са
в по – голям размер от обичайните за собственото му МПС не са ангажирани. В
т.см. не може да се приеме, че е доказана настъпила имуществена вреда за ищеца.
Съдът в настоящия му състав намира за недоказани и твърдяните неимуществени вреди. Разпитаните по делото
свидетели сочат, че ищецът е преживял тежко ситуацията, бил е п., допускал г. в
работата, временно това се е отразило и на л. му ж., но за твърдяните
н. н., б., д. не са представени никакви медицински документи. Дори да се
приеме, че полицейската проверка се е отразила негативно на обичайното п.-е. с.
на П., то това не променя факта, че последното не е резултат от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на ответния административен
орган, визирани в исковата молба.
Както се отбеляза по – горе, отговорността на държавата
и общините по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ не може да се реализира при липсата дори и на
една от предвидените в закона предпоставки, които следва да са налице
кумулативно, като в настоящия случай не е доказано наличието на нито една от
посочените в нормата елементи от фактическия състав. Не са налице незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административен орган, изискуеми от
посочената норма като задължителна предпоставка за ангажиране отговорността на
държавата за вреди, причинени при и по повод извършване на административна
дейност.
При горните съображения, настоящият съдебен състав
приема, че исковата претенция на Д.П. за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 415,35 лв. и неимуществени вреди в размер на 5 000,00
лв., претърпени вследствие на незаконосъобразно съставени АУАН и ЗППАМ № №
23-1670-000047/19.01.2023 г. и 23-1670-000048/19.01.2023 г. на Началник РУ -
Сливен следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.
При този изход на спора, неоснователно се явява
искането на ищцовата страна за присъждане на
сторените в съдебното производство разноски.
Водим от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искова молба от Д.А.П., ЕГН **********, с
адрес ***, с която е предявен иск срещу Областна дирекция на МВР – Сливен за
присъждане на обезщетение в общ размер на 5 415,35 лв., от които 5 000,00 (пет
хиляди) лева неимуществени вреди и 415,35 (четиристотин и петнадесет 0,35) лева
имуществени вреди, причинени в периода от 19.01.2023 г. до 12.05.2023 г., претърпени
вследствие отнемане на СУМПС и прекратяване регистрацията на МПС от органи на
ответника при извършена проверка за управление на МПС след употреба на а..
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му с касационна жалба по реда на глава ХІІ от
АПК.
Препис от решението
да се изпрати на страните.
Административен съдия: