№ 307
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000503316 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 263071 от 13.05.2021 г., по гр. д. № 11944/2020 г. по описа на Софийски
градски съд, ГО, I-21 състав, Прокуратурата на Република България (ПРБ) е осъдена да
заплати на ищeца Н. С. Н. с ЕГН: ********** от с. ***, обл. ***, сумата от 10 000 (десет
хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по иск по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ от обвинение в извършването на престъпление по чл. 321 НК, което е било
прекратено с постановление от 08.02.2016 г. по пр. пр. № 189/2014 г., влязло в сила на
13.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 02.11.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск за разликата над 10 000лв./десет
хиляди лева/ до 50 000лв. /петдесет хиляди лева/ и искането за законна лихва в частта му за
периода от 20.05.2014 г. до 01.11.2017 г. Съдът се е разпоредил и с отговорността за
разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
Постановеното решение е обжалвано от Софийска градска прокуратура, в осъдителната
част, с доводи за необоснованост и неправилност - що се отнася до преценката по чл. 52 ЗЗД.
ПРБ претендира отхвърляне на иска или намаляване на обезщетението за неимуществени
вреди, което се счита за прекомерно.
Ишецът не е депозирал писмен отговор на жалбата, като пред настоящата инстанция не са
искани и не са събирани нови доказателства.
САС констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговаря на
1
изискванията по чл. 260 и 261 ГПК и е допустима.
По същество:
Производството е образувано по предявен от Н. С. Н. против Прокуратурата на Република
България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от обвинение в извършването на престъпление по 321 НК, което е
било прекратено с постановление от 08.02.2016 г. по пр. пр. № 189/2014 г., влязло в сила на
13.04.2016 г, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че с постановление на Специализираната прокуратура ищецът е
бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 199 по чл. 213а,
по чл. 214 и по чл. 330 НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода повече от
три години. С определение от 23.05.2014 г. на СпНС, по ч.н.д. № 613/2014 г. на ищеца по
делото е определена мярка за неотклонение „подписка“. На 29.05.2014 г. АСпНС, по в.н.ч.д.
№ 84/2014 г., отменя определението на СпНС и постановява нова мярка за неотклонение
„задържане под стража“. През октомври 2014 г. Специализирания съд отменя така
постановената мярка за неотклонение. С постановление на наблюдаващия прокурор от
08.02.2016 г. наказателното производство срещу ищеца е частично прекратено. С
постановление на наблюдаващия прокурор в Районна прокуратура – Лом от 31.08.2016 г.
наказателното производство срещу ищеца е прекратено и по отношение на останалата част
от обвинението по чл. 339, ал. 1 НК.
По време на цялото производство - от 2014 г. до 2016 г., ищецът изпитвал ужас, стрес и
страх от обвинението срещу него. Воденото разследване му причинило тежък депресивен
период и чувство за несигурност. Започнал да изпитва страх от правоохранителните органи
– полиция, съд, прокуратура. Изпитвал страх и несигурност от това, дали ще може да
издържа семейството си, тъй като работил като международен шофьор. Поради обвинението
му в престъпление и неговото задържане, не е могъл да реализира доходи и да поема
трудови ангажименти свързани с дългосрочно отсъствие от страната. Ищецът излага, че най-
голямото морално страдание е изпитал, когато му се е родило и третото дете, а тъй е бил в
ареста. Не е могъл да бъде до жена си в този важен за тях момент и да присъства на
раждането на сина си. Това предизвикало у него силен дискомфорт и съжаление. Изпитвал е
болка и страдание от негативното отношение на съседи, близки и роднини. След
освобождаване от ареста Н.Н. е изпитвал страх да излиза от вкъщи, за да не бъде укоряван за
това, което се твърдяло че е извършил. Доколкото живее в малко село, е усещал негативното
отношение на своите съселяни, изразяващо се най-вече в избягването на всякакъв контакт с
него.
В тази връзка Н.Н. е предявил искова претенция срещу Прокуратурата на Р България за
заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в посочения по - горе
размер, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането до предявяване на
настоящия иск, както и лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане
2
на сумите. Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Ответникът ПРБ оспорва така предявените искове изцяло - както по основание, така и по
размер, включително и претендираната лихва.
Счита за недоказани твърденията в исковата молба че повдигнатото обвинение в хода на
процесното наказателно производство, е причинило на ищеца значителни неимуществени
вреди. Намира за недоказана и причинно-следствената връзка между заявените щети и
визираното наказателно преследване.
Оспорва претенциите за вреди от влошено здравословно състояние на ищеца.
Счита, че наказателното преследване е протекло в разумни срокове, като видно от
материалите по случая е приключило в досъдебната му фаза. Изтъква се, че по време на
вземане на мерки за неотклонение, наказателното производство се е намирало в съда, а в
този случай органите на Прокуратурата, нямат ръководни функции.
Намира претендираното обезщетение за неимуществени вреди в искания размер за
изключително завишено и несъответстващо нито на принципа за справедливост, закрепен в
чл. 52 ЗЗД, нито на трайната съдебна практика по аналогични случаи, нито на
социалноикономическата ситуация в страната.
Решението на градския съд е валидно и допустимо, а по останалите въпроси съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата и следва да се произнесе само по нея /чл. 269 ГПК/.
По основателността на иска за обезщетяване на неимуществени вреди:
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органи на прокуратурата от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано - чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ. Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието
престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране
или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата необходими за
разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по
делото и пр. Ако намери, че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт и
поддържа обвинението в съдебната фаза на производството.
Безспорно е в случая е, че е прекратено производството срещу ищеца с постановление за
частично прекратяване на досъдебното производство и отделяне на материали от същото от
прокурор при Районна прокуратура – гр. Лом, по пр. пр. вх. № 771/2014 г. по описа на ЛРП.
Съгласно т. 13 от ТР № 3 от 22.4.2004 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2004 г., ОСГК, ако лицето е
оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по
чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ (сега чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ). Точка 4 от същото ТР указва, че
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи
възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху
размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за
реализиране отговорността на държавата.
3
За да е налице отговорността на държавата в настоящата хипотеза следва да бъде доказана
вредата, причинната връзка между действията на органите по чл. 2 от закона и вредоносния
резултат, като тежестта на доказване е на ищеца. Всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своето искане - аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.
Ето защо, искът за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконното обвинение в
извършване на престъпление, за което лицето е оправдано, намира своето основание в
закона.
Следователно, спорен се явява в случая само размера на обезщетението за неимуществени
вреди, каквото ПРБ трябва да заплати на пострадалия ищец.
При определяне на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да
се вземат предвид правно значимите и установени в съдебната практика фактори, имащи
отношение към определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, а именно -
времето, в което се е развивало цялото наказателно производство, дали инкриминираното
деяние се квалифицира като "тежко" предвид чл. 93, т. 7 НК, здравословното състояние на
ищеца и отразяването на обвинението върху здравето му, взетата мярка за неотклонение,
евентуална разгласа по медиите, ако има такава и т. н.
Не се спори, че между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че
срещу ищеца е било образувано досъдебно производство № 128/2014 г. по описа на ГДНП -
МВР, пр.пр. № 189/2014 г. на Специализираната прокуратура, , а с постановление от
20.05.2014 г. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено от неустановена дата на
2012 до 19.05.2014 г. на територията на област Монтана престъпление по чл. 321, ал. 3, пр.
2, т. 2, вр. ал. 2 НК. С определение от 23.05.2014 г. на Специализирания наказателен съд, по
ч. н. д. № 613/2014 г. на ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“. С определение от
29.05.2014 г. на Апелативен специализиран наказателен съд, по ВНЧД № 84/2014 г., съдът
отменя протоколното определение на СпНС от 23.05.2014 г. по НЧД № 613/2014 г. и на
ищеца мярката е изменена в „задържане под стража“. С постановление за частично
прекратяване на наказателното производство и изпращане на досъдебното производство по
компетентност от 08.02.2016 г. на Специализираната прокуратура, частично е прекратено
наказателното производство водено срещу Н. С. Н., по досъдебно производство № 128/2014
г. по описа на ГД "КП"- МВ“, пр. пр. № 189/2014 г., за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2,
т. 2 вр. ал. 2 НК. Материалите по досъдебно производство № 128/2014 г. по описа на ГД
Криминална полиция“ – МВР, пр. пр. № 189/2014 г. по описа на СпП са изпратени на РП –
гр. Лом, за продължаване на разследването срещу обв. Н.Н. – за престъпление по чл. 339, ал.
1 НК. Постановлението от 08.02.2016 г. е потвърдено с определение от 16.03.2016 г. на
Специализирания наказателен съд по НЧД № 456/2016 г. С постановление за частично
прекратяване на досъдебното производство и отделяне на материалите от същото от
31.08.2016 г. на РП – гр. Лом производството спрямо Н. С. Н. за извършено престъпление по
чл. 339 НК е прекратено поради наличие на административно нарушение. По делото е
представен протокол от 03.10.2014 г. на СпНС по НЧД № 1286/2014 г. в производството по
чл. 65 и сл. от НПК, от който е видно, че е отменена мярката „задържане под стража“.
4
Определение не е протестирано или обжалвано, както и няма данни ищеца да е бил
освободен в съдебна зала, поради което правилно първоинстанционния съд е счел, че датата
на освобождаване на ищеца е датата на влизане в сила на определението на 07.10.2014 г.
От показанията на свидетеля М. М. се установява, че същата е майка на Н. С. Н., и че помни
ясно заведеното през 2104 г. наказателно производство срещу сина й, както и последващото
му задържане в ареста за около 5 месеца. Ходила редовно на свиждания на сина си. Когато
го освободили от ареста децата му го отбягвали. От всичко това, синът и се чувствал много
зле и изпаднал в депресия, която продължавала и до днес. Не можел да упражнява
професията си, като международен шофьор, за да издържа семейството си. Когато се е
намирал в ареста, му се родило и третото дете. Факта че не може да присъства на раждането
на сина си, му се отразил много тежко. Свидетелката твърди, че и до днес Н. е на
медикаменти. Получавал сърцебиене, бил е в депресия, не можел да стои в затворени
помещения, като срещнел полицай, изпитвал страх да не го арестуват отново.
По делото е разпитан и свидетеля Б. Б., тъстът на ищеца. От показанията му става ясно, че е
знаел за образуваното срещу ищеца наказателно производство през 2014 г. и задържането
му тогава в ареста за около 5 месеца. Когато е излязъл от ареста отношенията на хората се е
променило спрямо Н., започнали да го отбягват и да го считат за бандит. Вследствие от
ареста, всички в селото са знаели за задържането му. Страх го е било от полицията. Ищеца
не е могъл да работи, да изкарва пари и да се грижи за семейството си. Близки и свидетелят,
са помагали на семейството му да се издържат. Не го искали на работа, включително и в
работата на свидетеля.
От привличането му в качеството на обвиняем на 20.05.2014 г. до влизане в сила на
постановлението за прекратяване на досъдебното производство по обвинение в
престъпление по чл. 339 НК, на ищеца е била налагана мярка за неотклонение „подписка“ от
23.05.2014 г., изменена на 29.05.2014 г. в „задържане под стража“ и отменена считано от
07.10.2014 г. По време на воденото срещу него досъдебното производство той е можел да
работи и да се грижи за семейството си, с изключение на периода в който е бил задържан
под стража. Не се доказа твърдението на ищеца, че са пострадали доброто му име в
обществото и репутацията му, въпреки субективните усещания за това у него. От
показанията на разпитаните свидетели не се установи близките и приятелите му да са
променили отношението си към него, тъй като, дори са се грижили за него и семейството му,
а доколкото по делото няма доказателства да е съществувала реална опасност да бъде
прекратено трудовото му правоотношение, ирелевантни за спора се явяват страховете на
ищеца за това, че е възможно да остане без работа.
Не се доказа и че получените от ищеца заболявания са вследствие воденото срещу него
наказателно производство, доколкото липсват медицински документи, установяващи
здравословното състояние на ищеца преди да бъде привлечен в качеството на обвиняем по
досъдебното производство. Относно здравословните проблеми, свързани със заболяванията
на сърцето, изразяващи се в сърцебиене, липсват безспорни доказателства, че са в пряка
причинно-следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство. По делото
5
ищецът не ангажира писмени доказателства в тази връзка, като епикризи и други
медицински документи, издадени по време на воденото срещу него наказателно
производство. Липсват медицински документи, удостоверяващи здравословното му
състояние, а показанията на свидетелите не са достатъчни, за да се приемат за доказани
твърденията на ищеца.
При съобразяване с дадените задължителни указания на съдилищата в ППВС № 4/1968 г. и
ППВС № 4/1961 г. на Върховния съд, и при внимателна преценка на доказателствата по
настоящето производство, Апелативен съд - София намира, че СГС не е направил адекватна
преценка за размера на обезщетението, а то следва да се определи на 5 000 (пет хиляди) лв.
Не се доказва причинно-следствената връзка между незаконното обвинение и
здравословните проблеми при ищеца. На ищеца е била наложена мярка за неотклонение
„задържане под стража“ за период от 4 м. и 9 дена, наказателното производство се е развило
сравнително бързо, като обвинението е било за престъпление /чл. 321 НК по основания му
състав/, което се квалифицира като "тежко" по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Не се е стигнало
обаче до съдебната фаза на започнатия наказателен процес, а неоснователната репресия
спрямо ищеца е приключила още в досъдебната фаза на наказателното производство.
Действително, гласните доказателства сочат, че вследствие воденото срещу него досъдебно
производство, ищецът се е променил, затворил се е в себе си, притеснявал се е, което в
подобна ситуация е разбираемо. САС следва да вземе предвид икономическата ситуация
2014-2016 г. и липсата на данни за по-сериозни увреди на здравето, които да са в причинно-
следствена връзка с поведението на ответната институция. Въз основа на обсъдените
свидетелски показания, настоящата инстанция намира, че сумата от 5 000 лв. отговаря на
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и е в състояние да репарира претърпените болки и
страдания от Н.Н..
Следователно, жалбата на ПРБ се явява частично основателна. Следва обжалваното решение
да се отмени частично, като за сумата от 5 000 лв. /разликата между присъдените от СГС 10
000 и дължимите според САС 5 000 лв./ решението следва да се отмени и в тази част,
исковата претенция да се отхвърли като неоснователна. В останалата обжалвана част,
решението е правилно и следва да се потвърди. Поради това, присъдените в полза на ищеца
разноски в първата инстанция следва да се намалят от 408 лв. на сумата от 204 (двеста и
четири) лева.
При изхода във въззивното производство, следва да се присъдят разноски в полза на
въззиваемия Н., които възлизат на 1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Направеното възражение от ПРБ за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско
възнаграждение е неоснователно. Минималният размер на адвокатският хонорар при
обжалваем материален интерес от 10 000 лв. е 830 лв. и сумата от 1000 лв. не е драстично
по-висока от посочения минимален размер. Прокуратурата не може да очаква, че по делата с
предмет обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди по реда на ЗОДОВ,
адвокатските възнаграждения на ищците винаги ще бъдат намалявани до минималните им
размери по Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС. Тъй като въззивната жалба на ПРБ е
6
уважена частично /за половината от обжалваемия материален интерес/, то се налага извод,
че на въззиваемото лице се следват разноски от 500 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263071 от 13.05.2021 г., по гр. д. № 11 944/2020 г. по описа на
Софийски градски съд, ГО, I-21 състав, в частта, в която Прокуратурата на Република
България (ПРБ) е осъдена да заплати на ищeца Н. С. Н. ЕГН: ********** от с. ***, обл. ***,
ул. 36-та, № 10 сумата от 5 000 (пет хиляди) лв., представляваща разликата между
действително дължимите 5 000 лв. и присъдените от СГС 10 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди по иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от обвинение в извършването на
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 НК, по което наказателното производство
е било прекратено с постановление от 08.02.2016 г. по пр. пр. № 189/2014 г., влязло в сила
на 13.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 02.11.2017 г., до окончателното
изплащане на сумата, както и в частта, в която са присъдените на ищеца разноски за сумата
от 204 (двеста и четири) лева, представляваща разликата между действително дължимите
204 лв. и присъдените от СГС 408 лв., а вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция на Н. С. Н. ЕГН: ********** против
Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 5 000 (пет хиляди) лв.
обезщетение за неимуществени вреди по иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от обвинение в
извършването на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 НК, по което
наказателното производство е било прекратено с постановление от 08.02.2016 г. по пр. пр.
№ 189/2014 г., влязло в сила на 13.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
02.11.2017 г., до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263071 от 13.05.2021 г., по гр. д. № 11 944/2020 г. по описа на
Софийски градски съд, ГО, I-21 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати
на Н. С. Н. направени от него разноски пред втората инстанция в размер на 500 (петстотин)
лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8