№ 9632
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря В. А. Е
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20221110156843 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Образувано е по искова молба, подадена от Ж. Г. Ц., чрез адв. В. Щ., срещу
„***********“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищцата на предишната работа на длъжност „мениджър оперативна
дейност“ в Дирекция „****************“ – клон ********* на ответното дружество; и иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата в общ размер на 9912 лева (след допуснато от съда изменение на размера на
иска в проведеното на 29.03.2023 г. открито съдебно заседание), представляваща
обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода от 22.08.2022 г. до
22.02.2023 г., при брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 1652 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума, като предмет на разглеждане в настоящото производство е и
направено от ответника възражение за прихващане на вземането на ищцата за
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ с негово насрещно вземане за изплатено
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 1652 лева до размера на по-малкото.
В исковата молба се твърди, че ищцата работила в ответното дружество още от
10.02.1997 г., като считано от 01.02.2009 г. заемала длъжността „мениджър оперативна
дейност „****************“. На 22.07.2022 г. от страна на работодателя бил извършен опит
да й връчи предизвестие за прекратяване на трудовия договор и заповед за уволнение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради трайна липса на качества за ефективно изпълнение
на възложената работа, но поради несъгласието й с направените констатации, двата
1
документа били оформени като връчени при отказ. Възразява, че този начин на връчване
противоречал на разпоредбата на чл. 195, ал. 2 КТ. Освен това в предизвестието било
посочено, че трудовото правоотношение между страните се прекратявало, считано от
22.08.2022 г., а във връчената само 10 минути по-късно заповед за уволнение била посочена
друга дата – 25.07.2022 г. С това била нарушена уредената в чл. 326, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл.
328, ал. 1 КТ законова процедура, че срокът на предизвестието започвал да тече от
следващия ден на получаването му. Оспорва уволнението като незаконосъобразно и с оглед
обстоятелството, че ищцата заемала длъжността „мениджър оперативна дейност“ повече от
13 години, като през целия този период от време получавала винаги добри или много добри
оценки за изпълняваната работа. Твърди, че част от посочените в заповедта за уволнение
примери за несправяне с работата всъщност представлявали съществени нарушения на
трудовата дисциплина, които можело да бъдат основание за налагане на дисциплинарно
наказание, но не и за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото
разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „***********“ АД
за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. А. М..
Процесуалният представител оспорва предявените искове като неоснователни. На първо
място прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, тъй като трудовото правоотношение на ищцата било прекратено,
считано от 25.07.2022 г., а исковата молба била подадена в съда на 19.10.2022 г. Доколкото
основателността на третия иск – по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ предполагала незаконност на
уволнението, при отхвърляне на първите два иска следвало да бъде оставен без уважение и
третият. Изразява становище, че оспорената заповед била подробно и ясно мотивирана. Въз
основа на получената обратна връзка от ръководителите на служителя и от негови колеги
бил обоснован изводът, че ищцата не притежавала изискуемите съгласно длъжностната й
характеристика професионални качества, умения и навици, необходими за ефективно
изпълнение на възложените й с трудовия договор задачи, като комуникативни умения,
организаторски, аналитични и лидерски способности. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. В условията на евентуалност
прави възражение за прихващане на вземането на ищцата по чл. 225 КТ с насрещно вземане
на ответника за изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие
в размер на 1652 лева до размера на по-малкото. Претендира направените по делото
разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата Ж. Г. Ц., редовно призована, не се явява лично,
представлява се от адв. Щ.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода
на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените
искове като доказани по основание и по размер. Цитира съдебна практика, предвиждаща, че
двумесечният срок за оспорване на заповедта за уволнение започвал да тече след като изтече
срокът на връченото предизвестие. Освен това от събраните по делото доказателства не се
2
установявала твърдяната от работодателя липса на качества и професионални умения при
ищцата за изпълнение на заеманата от нея длъжност. Претендира направените по делото
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение. Депозира писмена защита,
в която подробно мотивира направените искания и възражения.
В съдебно заседание ответникът „***********“ АД, редовно призован, се представлява
от адв. М.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба и
направеното в същия възражение за изтекла давност. В хода на устните състезания моли
съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски,
за които представя списък по чл. 80 ГПК. Представя писмена защита, в която излага
допълнителни съображения, подкрепящи заетата позиция.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори между страните, че от 10.02.1997 г. между тях съществувало валидно
трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 526/13.02.1997 г. С
допълнително споразумение № 52 от 28.02.2011 г. работодателят и служителят се съгласили
да изменят трудовия договор, като считано от 07.03.2011 г. служителят преминавал от
длъжност „мениджър оперативна дейност“ в структура „***************“ – ********* на
длъжност „мениджър оперативна дейност (КБ)“ в структура „**********************“,
***************** – *********.
Видно от представена по делото длъжностна характеристика за длъжността „мениджър
оперативна дейност (КБ)“, целта на позицията била следната: отговаря за осъществяването
на качествено обслужване на клиенти от Главна Дирекция „***********************“ и
обработка на необходимата документация за извършването на финансови и нефинансови
транзакции. Основните задължения на ищцата включвали: да организира и координира
оперативната дейност и служителите, заети с нея, с оглед осигуряване на ефективност и
коректност при извършването й; да организира и отговаря за процеса на извършване,
контрол и потвърждаване на финансови и нефинансови транзакции, както и организирането
на процеса на клиентско обслужване в корпоративния филиал съгласно одобрените правила
и лимитите за оперативен контрол, целейки високо качество и клиентска удовлетвореност
при недопускане на операционен риск; да организира цялостния процес по следене, анализ и
предприемане на необходимите действия на/по различни справки, генерирани от системата
във връзка със състоянието по различните клиентски и технически сметки в корпоративния
филиал, справки за грешки и да организира/извърши тяхното отстраняване; да организира,
съдейства и контролира осъществяването на касовата дейност във филиала да се изпълнява
при стриктно спазване на изискванията на Инструкцията за касова дейност и тази за
приложението й, както и на всички други нормативни документи, регламентиращи касовата
дейност; да извършва преглед на правилното изготвяне и опериране с документите при
регистриране на клиенти и сметки и мониторинг на данните в ИС текущо и на извадков
3
принцип; да консултира (старши/младши) мениджър ************** и клиенти за
необходими документи и специфики по продукти съгласно изискванията на
Вътрешнобанковите регулации; да оказва методологическа помощ и съдействие на
специалистите Обслужване на клиенти (КБ) и експертите/специалистите Оперативна
дейност (КБ) при изпълнение на по-сложните операции, наредени от клиентите; да познава и
да организира запознаването на служителите, за които отговаря, с изискванията на
вътрешните и външни нормативни документи, свързани с дейността им; в рамките на
извършвания от него системен и последващ контрол да организира дейността по спазването
на изискванията за оформяне на банковите документи и прилагане на Тарифата на банката
при осъществяване на банковите операции. Професионалните умения и способности, които
съответният служител трябвало да притежава за заемане на длъжността, били:
комуникативни/презентационни умения, организаторски, аналитични и лидерски
способности. Видно от отбелязване върху длъжностната характеристика, същата била
връчена на ищцата на 09.09.2021 г.
От представени по делото карти за управление на представянето за периода от 2015 г.
до 2021 г., включително, се установява, че ищцата е изпълнявала или дори преизпълнявала
поставените цели с малки изключения. Така например неизпълнение е допуснала през 2018
г. и 2019 г. по цел Net new clients CIB level. Областите за развитие били свързани основно с
взаимодействието на ищцата с колегите й в банката, например за 2015 г. и за 2018 г. –
създава предизвикателства пред хората, за да достигнат своя най-висок потенциал; за 2016 г.
– създава среда, която дава възможност на хората да се учат от успехите и неуспехите; за
2017 г. – насърчава полагането на усилия за подобряване и опростяване на процеси и
системи; за 2019 г. областите на развитие били няколко – управлява взаимоотношенията по
начин, който осигурява последователност и устойчивост; предвижда промени във външната
среда и техния ефект върху бизнеса; насърчава полагането на усилия за подобряване и
опростяване на процеси и системи; за 2020 г. – развитие на хората (обща оценка); и за 2021
г. – социална интелигентност и постижения в комплексна среда.
Видно от карта за управление на представянето на Ж. Ц. за 2022 г., по три от общо
шестте критерия за финалното оценяване от мениджъра, а именно: контактна точка за
консултации по въпроси, свързани с оперативното обслужване, поддържане високо качество
на обслужване и отговаря на клиентските нужди и търси подходящи решения, ищцата не
изпълнявала поставените цели. Такава била и общата оценка на мениджъра, като в картата
били описани подробно забележките към представянето на ищцата през 2022 г. Като
области за развитие в работата на Ж. Ц. мениджърът посочил следните: клиентът на първо
място, стратегическа ориентация към клиента, практична иновация, развитие на хората,
съобразителност, ангажираност към хората, сътрудничество и синергия, социална
интелигентност, постоянно взаимодействие, отговорно поведение, изпълнение и
дисциплина, постижения в комплексна среда и стремеж към усъвършенстване. На база
изложените констатации, без желание на ищцата да се интегрира спрямо новия бизнес модел
за КБ на банката и липсата на всякакъв стремеж да учи и да се самоусъвършенства и с цел
4
подобряване на резултатите, мениджърът предложил трудовият договор на Ж. Ц. да бъде
прекратен. Предложението било базирано и на предварително събрана обратна връзка от
колеги, които ежедневно работели с нея.
Ищцата не оспорва, че на 22.07.2022 г. в 13,20 ч. й било връчено при условията на
отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели, предизвестие № 267 от 22.07.2022 г. за
прекратяване на трудовото й правоотношение поради това, че не притежавала необходимите
професионални качества, умения и навици, посочени в длъжностната характеристика за
длъжността „мениджър оперативна дейност (КБ)“, необходими за ефективно изпълнение на
възложените й трудови задачи, функции и отговорности. В документа било посочено, че
даденото 30-дневно предизвестие започвало да тече, считано от 23.07.2022 г., и изтичало на
22.08.2022 г. Считано от 22.08.2022 г. трудовото правоотношение на ищцата щяло да бъде
прекратено. В случай че даденото предизвестие не бъде спазено от работодателя, ищцата
щяла да получи дължимото обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на брутното й трудово
възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. В този случай трудовото
правоотношение на ищцата щяло да бъде прекратено, считано от деня на връчване на
заповедта за прекратяване на трудовия договор или считано от посочения в нея ден на
прекратяване.
Не се оспорва и обстоятелството, че на същата дата – 22.07.2022 г., но в 13,30 ч. на
ищцата била връчена, отново при условията на отказ, удостоверен с подписите на двама
свидетели, процесната Заповед № 268/22.07.2022 г., с която трудовият й договор бил
прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради трайна липса на качества за
ефективно изпълнение на възложената работа. В оспорения акт работодателят приел въз
основа на получената обратна връзка от ръководителите на служителя и от нейни колеги, че
Ж. Ц. не притежавала изискуемите съгласно длъжностната й характеристика професионални
качества, умения и навици, необходими за ефективно изпълнение на възложените й с
трудовия договор задачи, функции и отговорности, като поддържала трайна липса на
изискуемите комуникативни умения, организаторски, аналитични и лидерски способности.
В резултат на липсата на тези способности и умения ищцата в качеството си на „мениджър
оперативна дейност (КБ)“ не изпълнявала поставените цели за длъжността й. Представянето
на служителя не отговаряло на изискванията относно компетенциите и поставените цели и
се наблюдавали множество области на развитие. В подкрепа на тези обобщените изводи
били посочени и конкретни примери. Във връзка с изложеното и на основание чл. 328, ал. 1,
т. 5 КТ работодателят прекратил, считано от 25.07.2022 г. трудовото правоотношение с Ж.
Ц., като разпоредил на ищцата да бъде изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер
на брутното й трудово възнаграждение за период от 30 дни за неспазения срок на
предизвестие.
Не се оспорва обстоятелството, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за
последния пълен отработен месец преди уволнението било в размер на 1652 лева, поради
което същото е отделено от съда като ненуждаещо се от доказване. Ищцата признава и
обстоятелството, че е получила от работодателя си обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер
5
на 1652 лева.
От представено по делото копие на трудовата книжка на ищцата и при извършена
констатация в съдебно заседание на посочения документ в оригинал се установява, че след
прекратяване на трудовото правоотношение между страните, считано от 25.07.2022 г., Ж. Ц.
не е постъпвала на работа при последващ работодател.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ищцата е разпитана свидетелката Д.И.Д, а по искане на ответника са разпитани свидетелите
К.Р.А., Г. Н. Г. и В. Б. П.. Всички свидетели са били служители на ответното дружество през
процесния период и са имали в по-голяма или по-малка степен поглед върху работата на
ищцата. От показанията на свидетелката Д. Д. се установява, че познава Ж. Ц. от 2011 г.,
когато последната била назначена за ръководител на корпоративния филиал в гр. *********.
Свидетелката е категорична, че на ищцата била възложена тази ръководна длъжност именно
поради притежаваните от нея знания, умения, опит, комуникационни умения,
организаторски качества и експертност. По личното мнение и впечатления на Д. Д., от
професионална гледна точка Ж. Ц. била изключително комуникативна, изказвала експертни
мнения и много държала на колегите си. А като човек била добронамерена, лъчезарна,
усмихната и с блага дума за всеки. Свидетелката не знае и не е чувала по отношение на
ищцата да е имало някакви забележки, проблеми или отправяни критики от страна на
ръководителя на всички **********************, на клиенти на банката или на нейни
колеги.
Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетелката не противоречат с
казаното от свидетелите К. Г. и Г. Г.. И това е така, защото думите на Д. Д. отразяват
нейните лични впечатления от работата на ищцата, придобити въз основа на комуникацията
единствено с нея и то по телефон. Свидетелката потвърди, че не е разговаряла с колеги на
Ж. Ц. от *********, с клиенти на банката от този регион, като не е давала обратна връзка
или оценка на работата й, тъй като двете са били на едно йерархично ниво, а не в условията
на подчиненост. За разлика от нея свидетелите К. Г. и Г. Г. имали преки впечатления от
работата на Ц., от начина, по който тя се е справяла с поставените задачи и от
взаимодействието й с колегите от клона в ********* и с клиентите на банката от този
регион. Свидетелят А. заемал длъжността „директор Управление „**************“, а
свидетелят Г. бил директор „****************“ в гр. *********. Показанията на
посочените двама свидетели са еднопосочни – начинът, по който ищцата взаимодействала с
колегите си, работела и управлявала дейността, не съответствал на очакванията на
ръководството и на банката. Свидетелят К. Г. очертава два проблема в работата на Ц.. На
първо място същата не взаимодействала нито с колегите, които й били подчинени, нито с
рилейшъншип мениджърите, които пряко работели с корпоративните клиенти на банката.
Това изключително много затруднявало работата, било в разрез с оперативния модел и
водело до допълнително оперативно натоварване на рилейшъншип мениджърите. Другият
основен проблем, който бил констатиран от ръководството на банката, се състоял в
незнание, непознаване на продуктите и системите в дълбочината, която се изисквала за
6
нейната позиция. Установените от свидетеля А. проблеми в работата на ищцата се
потвърждават от казаното от свидетеля Г., който дава конкретни примери за допуснати от Ц.
слабости при изпълнение на ежедневните й служебни задължения.
От показанията на свидетеля В. П. се установяват всички обстоятелства около
връчването на предизвестието и заповедта за уволнение на ищцата. Свидетелят
потвърждава, че на 22.07.2022 г. била организирана среща с Ж. Ц. в офиса на банката в гр.
София, *****************, на която присъствал и свидетелят К. Г.. На тази среща били
връчени документите за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, но
последната отказала да ги подпише. Това наложило свидетелят П. да започне да чете
предизвестието, за да запознае служителя с мотивите за уволнението, но в един момент
ищцата го прекъснала и заявила, че това, което чула, й било достатъчно. Представителите
на работодателя предоставили на Ц. екземпляр както от предизвестието, така и от заповедта
за уволнение, които оформили като връчени при условията на отказ, удостоверен с техните
подписи.
Съдът кредитира показанията на всички свидетели, установяващи двете основни
релевантни за спора обстоятелства – датата и начина на връчване на предизвестието и
заповедта за уволнение, и начина, по който ищцата се е справяла с възложената й работа.
Обстоятелството, че К.Р.А., Г. Н. Г. и В. Б. П. и към настоящия момент са служители на
ответното дружество, не е основание само по себе си за дискредитиране на техните
показания. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на свидетели, които са заинтересовани в полза
или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по
делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Както беше посочено по-
горе, съдът не открива противоречия между показанията на свидетеля Д. Д., от една страна,
и свидетелите К. Г. и Г. Г., от друга, доколкото преките им впечатления от работата с
ищцата отразяват съвсем различна гледна точка на общуването с нея, обусловена от
несъпоставимите им позиции в банката и отношенията на равнопоставеност, респ.
субординация с ищцата. Думите на свидетелите, освен че се допълват взаимно и
съответстват помежду си, напълно кореспондират с приетите по делото писмени
доказателства. Обстоятелството, че и четиримата са били служители на ответното дружество
към релевантния момент им е дало възможност да придобият преки впечатления както от
начина, по който ищцата е изпълнявала трудовите си функции, така и от всички
обстоятелства около връчването на документите във връзка с прекратяване на трудовото й
правоотношение, като съдът няма основание да смята, че при свидетелите липсват
способността и желанието вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги
възпроизведат в показанията си.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и за
неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на
7
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да
установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по
делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява предпоставките за
законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в
исковата молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и
предвидените преклузии. Съгласно трайно установената практика ищецът по иск за
признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички
факти, които опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя.
Съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не
може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца в
исковата молба. Щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, следва да се
приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не може
да се произнася по него (вж. Решение № 216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ВКС, ІІІ
Г.О., Решение № 258 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ВКС, ІV Г.О. и цитираните в
последното решения).
Преди да бъде разгледан спорът по същество, съдът следва да се произнесе по
направеното от ответника възражение за погасяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ поради
предявяването му след изтичане на установения в чл. 358, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2, т. 1, предл. 2
КТ давностен срок. Съгласно цитираните разпоредби исковете по трудови спорове относно
прекратяване на трудовото правоотношение се предявяват в 2-месечен срок, който започва
да тече от деня на прекратяването. Относно деня на прекратяване на трудовото
правоотношение в разпоредбата на чл. 335, ал. 2 КТ законодателят е предвидил три
хипотези: 1. при прекратяване с предизвестие – с изтичането на срока на предизвестието; 2.
при неспазване на срока на предизвестието – с изтичането на съответната част от срока на
предизвестието; 3. при прекратяване без предизвестие – от момента на получаването на
писменото изявление за прекратяването на договора. Следователно, законът урежда два
начина за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя: без предизвестие и с
предизвестие. Когато трудовият договор подлежи на прекратяване без предизвестие,
заповедта за уволнение поражда действие от връчването й (освен ако в нея не е посочено
друго, но преценката за законността й се прави към този момент). Когато трудовият договор
подлежи на прекратяване с предизвестие, заповедта за уволнение поражда действие с
изтичането на предизвестието, а при неспазване на срока – с изтичането на съответната част
от него (вж. Решение № 72 от 05.02.2010 г. по гр. д. № 2356/2008 г., ІV Г.О., ВКС, Решение
№ 332 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 301/2009 г., ІV Г.О., ВКС ). Установените в чл. 335 КТ
правила за формата и момента на прекратяване на трудовия договор са императивни.
Няма спор в настоящия случай, че основанието, което е използвал работодателят за
прекратяване на трудовия договор на ищцата – чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, изисква отправяне на
предизвестие до служителя. Следователно, денят на прекратяване на трудовото
правоотношение между страните ще бъде определен по един от предвидените в чл. 335, ал.
8
2, т. 1 и т. 2 КТ начини. Не е спорно и обстоятелството, че на 22.07.2022 г. на Ж. Ц. е било
връчено предизвестие при условията на отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели.
В съдебната практика непротиворечиво се приема, че в разпоредбата на чл. 335 КТ не е
предвидено изискване отказът на работника да получи заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение задължително да бъде отразен върху самата заповед, но този
отказ може да бъде установен с всички доказателствени средства. Законът (КТ и ГПК) не
предвижда изискване свидетелите за връчване на предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение при отказ да бъдат работници (макар че това е най-често срещаната
хипотеза), нито да възпроизведат пред съда съдържанието на заповедта дословно. Важното е
свидетелите да могат да установят (да възпроизведат) пред съда изявлението на
работодателя за прекратяването и че същото е достигнало до адресата (вж. Решение № 386
от 31.10.2011 г. по гр. д. № 1309/2010 г., ІV Г.О., ВКС, Определение № 842 от 08.07.2013 г.
по гр. д. № 1618/2013 г., ІІІ Г.О. ВКС, Определение № 25 от 13.01.2020 г. по гр. д. №
2380/2019 г., ІІІ Г.О., ВКС, Определение № 50723 от 11.10.2022 г. по гр. д. № 911/2022 г., ІV
Г.О., ВКС, Определение № 312 от 19.04.2021 г. по гр. д. № 58/2021 г., ІІІ Г.О., ВКС).
При съобразяване на цитираната съдебна практика настоящият съдебен състав намира,
че предизвестието надлежно е било връчено на ищцата на 22.07.2022 г. при условията на
отказ, удостоверен в самия документ и потвърден от изслушаните по делото свидетелски
показания. В съответствие с разпоредбата на чл. 326, ал. 4 КТ в предизвестието е посочено,
че 30-дневният срок започва да тече на 23.07.2022 г. и изтича на 21.08.2022 г. Направеното в
исковата молба възражение за нарушаване на посочената процедура е неоснователно. С
достигане на писменото изявление на работодателя до адресата за прекратяване на
трудовото му правоотношение потестативното право на работодателя е породило действие.
Този е правнорелевантният момент, към който следва да се преценява законността на
изявлението. Това е моментът, към който следва да се извършва преценка съществувало ли е
потестативното право и надлежно ли е упражнено то. Във всички случаи, когато трудовият
договор се прекратява с писмено предизвестие, независимо от конкретното основание за
това по чл. 328 или чл. 326 КТ, респ. независимо как е наименуван писменият акт, с който е
отправено предизвестието, съгласно изричната разпоредба на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ
конститутивното действие на прекратяването на трудовоправната връзка настъпва с
изтичането на срока на предизвестието. Издадената, респ. връчената в този случай след
изтичане на срока на предизвестието заповед за уволнение е без правно значение и има само
декларативен характер. В този смисъл е не само цитираната от процесуалния представител
на ищцата съдебна практика, но и още: Решение № 50005 от 02.02.2023 г. по гр. д. №
1584/2022 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 264 от 10.06.2015 г. по гр. д. № 1222/2015 г., ІV Г.О.,
ВКС, Решение № 9 от 11.02.2021 г. по гр. д. № 1793/2020 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 433
от 27.11.2012 г. по гр. д. № 1381/2011 г., ІV Г.О., ВКС и др.
В настоящия случай обаче от приетата по делото заповед № 268/22.07.2022 г. и от
изслушаните свидетелски показания се установява, че отправеното 30-дневно предизвестие
не е било спазено от работодателя и то изцяло. Още същия ден – на 22.07.2022 г. отново при
9
отказ на ищцата е била връчена оспорената заповед за уволнение, в която е посочено, че
трудовото правоотношение между страните се прекратява, считано от 25.07.2022 г., като на
ищцата ще бъде изплатено обезщетение за неспазения срок на предизвестието на основание
чл. 220, ал. 1 КТ в размер на брутното й трудово възнаграждение за 30 дни. Не се оспорва от
ищцата, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че дължимото
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ й е било изплатено в пълен размер. Следователно, към
настоящия случай е приложима не разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, а тази на чл. 335,
ал. 2, т. 2 КТ. Предизвестието по естеството си представлява уведомление, отправено от
едната страна в трудовото правоотношение към другата, съдържащо решението на първата
да упражни потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение, като то съдържа и посочване на срок – датата, от която започва да тече
предизвестието, или срока, след изтичане на който трудовият договор ще бъде прекратен. В
случаите, когато по силата на закона страната може да прекрати трудовото правоотношение
с отправяне на предизвестие, според чл. 335, ал. 2 КТ трудовият договор се прекратява с
изтичане на срока на предизвестието, а при неспазването на срока на предизвестието – с
изтичане на съответната част от срока на предизвестието. Неспазването на срока на
предизвестието означава, че някоя от страните по трудовото правоотношение решава да не
изчака неговото изтичане, а то да бъде прекратено преди този момент. Ако страната в
трудовото правоотношение реши да се възползва от тази законова възможност, то трудовият
договор се прекратява в деня на изтичане на тази част от срока на предизвестието, който
страната, поискала прекратяването на договора преди изтичането на срока на
предизвестието, е посочила. Следователно, меродавен е моментът на прекратяване на
трудовото правоотношение, посочен от страната, която е поискала прекратяването му чрез
неспазване срока на предизвестието. При неспазване на срока на предизвестието заповедта
за уволнение придобива конститутивно действие и прекратяването на трудовото
правоотношение настъпва с връчването й, освен ако в нея не е отбелязана по-късна дата. В
случай че предизвестие по силата на закона се дължи, но страната заяви, че не желае срокът
да бъде спазен изобщо, то трудовото правоотношение се прекратява в момента на достигане
на изявлението до другата страна, или в момента, който страната е определила като дата на
прекратяване на трудовото правоотношение и страната дължи заплащане на обезщетение по
чл. 220 КТ. Неспазването на срока на предизвестие има значение единствено относно
дължимостта на обезщетението за неспазен срок за предизвестие (вж. Решение № 22 от
04.02.2014 г. по гр. д. № 3146/2013 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 873 от 18.01.2011 г. по гр. д.
№ 1757/2009 г., ІV Г.О., ВКС).
В оспорената заповед за уволнение работодателят е посочил, че няма да спази
отправеното 30-дневно предизвестие и трудовото правоотношение между страните ще се
счита прекратено от 25.07.2022 г. При съобразяване на цитираната съдебна практика и
императивната разпоредба на чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ следва да бъде прието, че трудовият
договор на ищцата е бил прекратен именно от 25.07.2022 г. От тази дата, на основание чл.
358, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2, т. 1, предл. 2 КТ е започнал да тече 2-месечният давностен срок за
предявяване на иска за отмяна на уволнението като незаконно и същият е изтекъл на
10
25.09.2022 г. Предявеният на 19.10.2022 г. иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява погасен по
давност. Няма спор в съдебната практика, че срокът по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ е давностен и
при констатация за изтичането му исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни,
тъй като възражението за изтекла погасителна давност е правопогасяващо. Давността е
въпрос на материалната основателност на претенцията, поради което делото не се
прекратява поради недопустимост на иска (вж. Определение № 43 от 27.01.2022 г. по гр. д.
№ 1723/2021 г., ІV Г.О., ВКС и цитираната в същото съдебна практика).
С оглед изложеното искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен като
подаден след изтичане на предвидения в закона 2-месечен давностен срок, поради което
следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ:
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и предвид
обстоятелството, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ са акцесорни на първия, то
същите се явяват неоснователни и също следва да бъдат отхвърлени. Поради несбъдване на
вътрешно процесуалното условие възражението за прихващане, направено от ответника, не
следва да бъде разглеждано по същество.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане на
направените по делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. Процесуалният
представител на ищцата е направил възражение за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 ЗА. А чл. 36, ал. 2 ЗА препраща към Наредба № 1 от
09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Изчислен съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от Наредбата (в редакцията й
към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие – 06.02.2023 г.), съдът
изчисли следния минимален размер на дължимото адвокатско възнаграждение за
настоящото производство – по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – 780
лева (МРЗ за страната след 01.01.2023 г.), и по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
– 1088,09 лева, или общо 1868,09 лева, към която сума следва да бъде начислен и дължимият
ДДС. Или минималният размер на дължимото за настоящото производство адвокатско
възнаграждение възлиза на 2241,71 лева. Съдът, като съобрази обстоятелството, че по
настоящото производство бяха проведени две открити съдебни заседания и бяха събрани
допълнително гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, и като взе
предвид, че действителната правна и фактическа сложност на делото не е голяма, намира, че
на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
2300 лева, вместо поисканите 2640 лева.
11
По отношение на молбата на процесуалния представител на ответника от 30.03.2023 г.
за допълване на разпореждане № 34494 от 16.03.2023 г. в частта, в която е прекратено
производството по делото на основание чл. 130, изр. 1 ГПК по иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 4 КТ, съдът намира следното. Молбата на ответника е подадена от
легитимирана страна, но настоящият съдебен състав намира същата за недопустима, тъй
като е подадена след изтичане на срока по чл. 248 ГПК. Ответникът е поискал допълване на
прекратителното разпореждане, като на същия бъдат присъдени направените разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. С
това разпореждане производството по делото е приключило по отношение на иска за
поправка на основанието за уволнение и именно със същото на основание чл. 81 ГПК съдът
е следвало да се произнесе по дължимите в тази част разноски. Няма спор в съдебната
практика, че в този случай ответникът може да поиска присъждане на дължимите разноски
съразмерно с прекратената част от производството, но в рамките на срока по чл. 248 ГПК,
т.е. в срока за обжалване на постановеното разпореждане, който е едноседмичен от
връчването му на страните. Разпореждането за насрочване е връчено на процесуалния
представител на ответника на 17.03.2023 г., поради което едноседмичният срок за неговото
обжалване е изтекъл на 24.03.2023 г. Молбата по чл. 248 ГПК е подадена на 30.03.2023 г. С
оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че молбата на ответника по чл. 248
ГПК за допълване на разпореждане № 34494 от 16.03.2023 г. в частта, в която е прекратено
производството по делото на основание чл. 130, изр. 1 ГПК по иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 4 КТ, като на същия бъде присъдено дължимото адвокатско възнаграждение, е
недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. *********, ж. к.
„******************* срещу „***********” АД, ЕИК *************, представлявано от
главния изпълнителен директор Ц. Г. М. и изпълнителния директор А. Т., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „**********”, пл. „*************” № 7, обективно
кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на предишната работа на длъжност
„мениджър оперативна дейност“ в Дирекция „****************“ – клон ********* на
ответното дружество; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на 9912 лева,
представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода от
22.08.2022 г. до 22.02.2023 г., при брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 1652
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума.
12
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Ж. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес гр.
*********, ж. к. „******************* да заплати на „***********” АД, ЕИК
*************, представлявано от главния изпълнителен директор Ц. Г. М. и
изпълнителния директор А. Т., със седалище и адрес на управление гр. София, район
„**********”, пл. „*************” № 7, сумата 2300 (две хиляди и триста) лева,
представляваща направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба на ответника „***********“ АД, чрез адв. А.
М., от 30.03.2023 г. за допълване на постановеното по делото разпореждане № 34494 от
16.03.2023 г. в частта, в която е прекратено производството по делото на основание чл. 130,
изр. 1 ГПК по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, като на ответника бъдат
присъдени направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
съразмерно с прекратената част от производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от днес – 07.06.2023 г., а в частта, в която е оставена без разглеждане молбата на ответника
по чл. 248 ГПК – в едноседмичен срок от днес – 07.06.2023 г.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13