Присъда по дело №80/2021 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 6
Дата: 17 юни 2021 г. (в сила от 2 юли 2021 г.)
Съдия: Ана Димитрова Аврамова Христова
Дело: 20213400200080
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 април 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 6
гр. Силистра , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
СъдебниИванка Николова
заседатели:Тодорова

Маргарита Маринова
Енева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
и прокурора Теодор Димитров Желев (ОП-Силистра)
като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Наказателно дело от общ
характер № 20213400200080 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. СТ. К., , ЕГН **********,
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
на 13.12.2019 г. около 06,35 ч., на кръстовище образувано от път II-
21, км 115+432, път III-213, км 14+960 и път 1-7, км 9+807 на територията на
общ. Силистра, при управление на влекач, марка „Рено“, модел „Магнум“, с
рег.№ ОВ 4859 ВС с прикачено към него полуремарке модел
„ОВА380К911A“ с per. № ОВ 0741 ЕВ, движейки се по път II -21 в посока от
гр. Добрич, към гр. Русе и преминавайки през кръстовището е нарушил
правилата за движение, а именно:
чл. 50, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „На кръстовище, на
1
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите
на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.“,
чл. 46, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за движението по
пътищата: „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че
са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна маркировка, или ако
няма такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят
отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които
имат предимство.“,
чл. 104, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по
пътищата: „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран
като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите
пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат
по пътя с предимство“,
и по непредпазливост е причинил смъртта на водача на товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 413 ЦДИ“ с рег.№ СС4487СВ
- Т И. И. ЕГН от гр. С, движещ се по път 1-7, в посока от гр. Силистра към гр.
Алфатар, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б."в", във вр. с
чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 от
НК и във вр. с чл.36 от НК му налага наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изтърпяването на така
наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ
ГОДИНИ.
На основание чл.343г, във връзка с чл.37, т.7 от НК, ЛИШАВА
ПОДСЪДИМИЯ Н. СТ. К., ЕГН ********** ОТ ПРАВО НА
УПРАВЛЕНИЕ НА МПС ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА Н. СТ. К., ЕГН **********, да заплати в полза на ОД на
МВР – Силистра, сумата в размер на 3392,56 лева (три хиляди триста
деветдесет и два лева и петдесет и шест стотинки), представляващи
2
направени по делото разноски в досъдебната фаза.
На основание чл. 112 от НПК, ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
ВЛЕКАЧ, марка „Рено“, модел „Магнум“, с рег.№ ОВ 4859 ВС с
прикачено към него полуремарке модел „ОВА380К911A“ с per. № ОВ 0741
ЕВ, ведно с контактен ключ, оставени на съхранение с протокол за отговорно
пазене в складова база „Хидрострой България“ ЕООД, с. Калипетрово,
индустриална зона „Изток“ – ДА СЕ ВЪРНЕ НА СОБСТВЕНИКА;
ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 413
ЦДИ“ с рег.№ СС4487СВ, ведно с контактен ключ, предаден с приемо-
предавателен протокол и оставен на съхранение в складова база на ОДМВР –
Силистра – ДА СЕ ВЪРНЕ НА СОБСТВЕНИКА.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира в петнадесет
дневен срок от днес пред Варненски апелативен съд.

На основание чл.309, ал.4 от НПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ взетата по отношение на Н. СТ. К., ЕГН **********,
мярка за неотклонение „ПОДПИСКА“
Определението може да се обжалва или протестира в
седемдневен срок от днес пред Варненски Апелативен съд.


Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


М О Т И В И НОХД №80/2021г.на СсОС

Против подсъдимия Н. С. К. е предявено обвинение по чл.343, ал.1,
б.“в“, вр.с чл.342, ал.1 НК за това, че на 13.12.2019г. около 06.35ч на
кръстовище образувано от път II-21, км 115+432, път III-213, км 14+960 и път
I-7, км 9+807 на територията на общ.Силистра, при управление на влекач,
марка „Рено“, модел „Магнум“, с рег.№ ОВ 4859 ВС с прикачено към него
полуремарке модел „ОВА380К911А“ с рег.№ ОВ 0741 ЕВ, движейки се по
път II-21 в посока от гр.Добрич, към гр.Русе и преминавайки през
кръстовището е нарушил правилата за движение, а именно:
Чл.50, ал.1 от ЗДвП: „На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство“;
Чл.46, ал.2 от ППЗДвП: „Пътен знак Б2 указва на водачите на ППС, че
са длъжни да спрат на стоп-линията, очертана с пътна маркировка, или ако
няма такава-на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят
отново, водачите са длъжни да пропуснат ППС, които имат предимство“;
Чл.104, ал.1 от ППЗДвП: „На кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на ППС от другите
пътища са длъжни да пропуснат ППС, които се движат по пътя с
предимство“, и по непредпазливост е причинил смъртта на водача на товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 413 ЦДИ“, с рег.№ СС 4487
СВ-Теодор И. И., движещ се по път I-7, в посока от гр.Силистра към
гр.Алфатар.
В хода на разпоредителното заседание в процедурата по чл.248 НПК,
подс.К. чрез процесуалният си представител-адв.Русчева изразява желание за
приключване на делото по реда на съкратено съдебно следствие, и по-
специално, в хипотезата на чл.371, т.2 НПК.
В съдебното производство проведено в условията на чл.252, ал.1 НПК,
съдът разясни на подсъдимия, че при постановяване на присъдата ще ползва
направените от него самопризнания, без да се събират доказателства за
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед приетия от съда ред за разглеждане на производство, подс.К.
призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти, съгласно
разпоредбата на чл.371, т.2 НПК.
1
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-
Силистра поддържа предявеното обвинение и счита, че както от обективна,
така и от субективна страна деянието, в което е обвинен подс.К. е доказано по
един несъмнен начин, поради което и правилния резултат в настоящия процес
е постановяването на осъдителна присъда. С оглед на това, според прокурора,
на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода,
което предвид установените смекчаващи вината обстоятелства може да бъде
отложено за изтърпяване на осн.чл.66 НК. Прокурорът претендира и за
налагане на наказанието лишаване от правоуправление, съразмерно на
наказанието лишаване от свобода.
Процесуалният представител на конституираните частни обвинители
А. Т. Б. и А. И. И. заявява, че споделя изцяло изложеното от прокурора и се
присъединява към неговото искане.
Процесуалният представител на подс.К. заявява, че с оглед характера
на производството и установяването на обективната истина, подсъдимия
следва да понесе своята отговорност. Адв.Р не отрича, че подс.К. е нарушил
посочените в обвинението разпоредби от ЗДвП, с което е причинил и ПТП-е
довело до смъртта на пострадалия. Предвид на това адв.Р пледира за налагане
на наказание лишаване от свобода под три години, с приложението на чл.66
НК, както и отнемане на свидетелството за правоуправление в минимален
размер.
Подс.К. заявява, че няма какво да добави, а в правото му на последна
дума изразява съжаление за случилото се и иска съда да се съобрази със
семейното му положение.
Съдът като прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, приложени към ДП №6518 ЗМ-166/2019г. по описа на ОДМВР-
Силистра и становището на страните, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подс.К. е правоспособен водач на МПС и работи като шофьор на
тежкотоварен автомобил във фирма „Валентина ЕООД“-Ловеч. Към
инкриминираната дата е управлявал товарен автомобил „Рено Магнум“ с рег.
№ ОВ 4859 ВС, с прикачено към него полуремарке модел ОВА380К911А с
рег.№ ОВ 0741 ЕВ.
На 13.12.2019г. в около 06:12ч, подсъдимия влязъл в РБългария през
ГКПП-Силистра от Р Румъния, като целта на пътуването му е била гр.Ловеч.
Зад него с товарен автомобил на същата фирма пътувал и св.П. Двамата
спрели на бензиностанция „Петрол“ на изхода на гр.Силистра към гр.Добрич,
където се забавили около 15м. След това първи тръгнал подсъдимия, а малко
след него /изчаквайки т.а. да „вдигне въздух“/ потеглил и св.Петков.
Приближавайки кръстовището образувано между път II-21, км
115+432, път III-213, км 14+960 и път I-7, км 9+807, подсъдимия управлявал
2
т.а. със скорост от около 65-66 км/ч. По същото време, пострадалия И.
управлявал автобус „Мерцедес Спринтер 413 ЦДИ“ с рег.№ СС 4487 СВ по
път III-213 в посока от гр.Силистра към гр.Алфатар. Бил е сам в автобуса и е
имал задача да извърши превоз на пътници от с.Бистра.
Пътната настилка била мокра, имало мъгла и видимостта била от около
60 до 200м. При достигане на групата от пътни знаци разположени преди
кръстовището, подсъдимия след като ги е възприел намалил скоростта си на
движение до около 27 км/ч., но без да спре на намиращия се там пътен знак
Б2 продължил движението си напред, включвайки се по път II-21 за гр.Русе.
Преминавайки така около 10м., в задната дясна част на кабината на т.а.
управляван от подсъдимия се ударил автобуса управляван от пострадалия,
движейки се от гр.Силистра към гр.Алфатар. Поради спецификата на
кръстовището /ъгъла на пресичане на двата пътя е под около 80 градуса/, то
ударът между т.а. и автобусът е бил кос. Пострадалия И. се е опитал чрез
завъртане на волана на дясно и задействане на спирачната система да
предотврати удара, но не успял и последвал такъв. В резултат на остатъчната
скорост на т.а. автобусът е увлечен в посока запад, като и двата автомобила
заедно продължили движението си, при което автобусът се ударил и в
предния десен ръб на полуремаркето. Това предизвикало големи деформации
по предната част на автобуса. Двата автомобила продължили движението си
по път II-21 в посока на гр.Русе, при което пострадалия изпаднал от автобуса.
При движението си до мястото на окончателното спиране, в резултат на
увличането от товарния автомобил, автобусът се протрил в дясната част на
полуремаркето и от това се получили деформации, както по полуремаркето,
така и по лявата страна на автобуса. След окончателното спиране на двете
МПС-та, подс.К. слязъл от т.а. и се върнал назад, където видял тялото на
пострадалия на пътното платно. В този момент на местопроизшествието
спрял и св.Д И., който пътувал заедно със свои колеги. Св.И. видял
подсъдимия, който бил много уплашен, видял и трупа на пострадалия, след
което се обадил на тел.112.
Св.П движейки се известно време след подсъдимия, спрял на около
100-150м. от местопроизшествието, тъй като видял, че има ПТП. Към него се
приближил подсъдимия и тогава св.П разбрал, че именно той е участник в
ПТП. Пристигналия екип на ЦСМП-Силистра установил смъртта на
пострадалия И..
От изготвената СМЕ е видно, че смъртта на пострадалия се дължи на
тежката несъвместима с живота ЧМТ, довела до централно-мозъчна
дисфункция поради мозъчна контузия с разкъсване на мозъчното вещество в
областта на ствола на малкия мозък. Допълнителната КАТМЕ установила, че
както при липса на поставен предпазен колан и поставен такъв от страна на
пострадалия, ЧМТ неизбежно би се получила.
В кръвта на подс.К. и пострадалия И. не е установено наличието на
етилов алкохол.
3
С оглед събраната доказателствена съвкупност, включваща
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, заключенията на
изготвените съдебномедицински, автотехнически и химически експертизи,
писмени доказателствени средства и писмени доказателства: протокол за
оглед на местопроизшествие, албум, справка за наложени административни
наказания, справки от различни институции, протоколи за установяване на
техническата изправност на процесните МПС-ва, свидетелство за съдимост,
данни за личността на подсъдимия, съдът намира, че от обективна страна
подс.К. е осъществил престъпния състав на чл.343, ал.1, б.“в“, вр.с чл.342,
ал.1 НК за това, че на 13.12.2019г. около 06.35ч на кръстовище образувано от
път II-21, км 115+432, път III-213, км 14+960 и път I-7, км 9+807 на
територията на общ.Силистра, при управление на влекач, марка „Рено“, модел
„Магнум“, с рег.№ ОВ 4859 ВС с прикачено към него полуремарке модел
„ОВА380К911А“ с рег.№ ОВ 0741 ЕВ, движейки се по път II-21 в посока от
гр.Добрич, към гр.Русе и преминавайки през кръстовището е нарушил
правилата за движение по чл.50, ал.1 от ЗДвП, по чл.46, ал.2 от ППЗДвП и по
чл.104, ал.1 от ППЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на водача
на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 413 ЦДИ“, с рег.
№ СС 4487 СВ-Теодор И. И., движещ се по път I-7, в посока от гр.Силистра
към гр.Алфатар.
Настъпилия вредоносен резултат, изразяващ се в причинената смърт на
Т И. И., е пряка и непосредствена последица от извършените от подс.К.
нарушения на правилата за движение по пътищата.
Чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.104, ал.1 от ППЗДвП вменяват идентични
норми на поведение на водачите на пътни превозни средства, а именно: „На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на ППС от другите пътища са длъжни да пропуснат
ППС, които се движат по пътя с предимство“.
Сходно и допълващо горепосочените норми е и съдържащото се в
разпоредбата на чл.46, ал.2 ППЗДвП задължение: „Пътен знак Б2 указва на
водачите на ППС, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна
маркировка, или ако няма такава-на линията, на която е поставен знакът.
Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат ППС, които имат
предимство“.
В случая подс.К. с управлявания от него товарен автомобил се е
приближавал към кръстовище, което е достатъчно видимо и разбираемо
регулирано от група пътни знаци, указващи неравнозначността на пътищата
които го сформират, и определят дължимото поведение на водачите на ППС.
Подсъдимия е приближил кръстовището движейки се по път I-7, като в
района са налични група пътни знаци, определящи по несъмнен начин, кои
превозни средства се движат с предимство и кои са длъжни да се съобразят с
това предимство. В случая подсъдимия се е движил по път без предимство,
което е било сигнализирано достатъчно ясно. На 80м. от кръстовището се
4
намират пътни знаци Б4-„Край на пътя с предимство“ и Б1-„Пропусни
движещите се по пътя с предимство“. На 6м. от кръстовището в пътната лента
за движение направо, се намират два пътни знака поставени един над друг
Б2-„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“. В областта на
кръстовището е изградена напречна пътна маркировка „стоп-линия“-М6, като
на 1м.преди нея е поставен отново пътен знак Б2. Тази група знаци и
наличната пътна маркировка, императивно са задължавали подсъдимия да
спре на „стоп-линията“ и да предприеме пресичане на пътя с предимство
единствено когато е убеден, че ще стори това безпрепятствено, осигурявайки
безопасното пропускане на автомобилите с предимство, в случая
управлявания от пострадалия И. автобус. Това обстоятелство се извлича и от
Наредба №18/23.07.2001г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци,
касаещи тези относно предимството. Чл.53, ал.1 от тази наредба изяснява, че
пътен знак Б2 се поставя преди кръстовище на път без предимство. Той
указва на водачите на ППС, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“,
очертана с пътна маркировка, или на линията, на която е поставен знакът,
когато „стоп-линията“ не е очертана. В настоящият случай е установено
несъмнено, че в района са били поставени всички необходими пътни значи и
пътна маркировка, вменяващи дължимото правомерно поведение на подс.К.,
като водач на МПС. Той е бил задължен, а е имал и обективната възможност
да изпълни задълженията си, и да пропусне движещият се по път с
предимство автобус, управляван от пострадалия. Той е имал необходимия
зрителен обхват да възприеме автобуса, да оцени правилно пътната ситуация
и да предприеме пресичане на кръстовището едва след преминаване на
автобуса.
Действително, към инкриминирания момент в района на
произшествието е имало мъгла, но тя не е създавала непреодолима пречка за
подсъдимия да изпълни своите задължения произтичащи от пътната
сигнализация, правилно да оцени пътната обстановка и да реагира адекватно
на същата. Според вещите лица от изготвената АТЕ, видимостта поради
мъглата в района е била около 50-60м. От протокола за оглед на
местопроизшествие е видно, че видимостта е около 200м. /огледа е започнал
час и тридесет и пет минути след възникване на ПТП/, а от показанията на
св.Петков е видно, че той е спрял на 100-150м. от произшествието, тъй като е
установил, че има катастрофа, т.е. същата е била видима поне от това
разстояние. Св.П е водача на товарен автомобил, който е шофирал след
подсъдимия. От това може да се направи извода, че видимостта е била не по-
малко от 50-60м до около 150-200м. и подсъдимия е имал възможност да
възприеме движещият се по пътя с предимство автобус. Още повече, че от
заключението на АТЕ е видно, че в момента, в който подсъдимия е пресякъл с
товарния автомобил „стоп-линията“, автобусът управляван от пострадалия се
е намирал от него на разстояние от около 23-24м.
Задължението за преустановяване на движението преди знак Б2 не е
самоцелно, а е свързано с необходимостта да се избегне опасността от
отнемане на предимството на водачите, движещи се по другия път. Водачите
5
на ППС са не само задължени да спрат при наличие на знак Б2, но и са
задължени да потеглят единствено след като пропуснат всички останали ППС
с предимство. Нищо такова не е сторил подс.К., който дори не е спрял на
указаното за това място, а е навлязъл в кръстовището със скорост от около
27км/ч., т.е. той изобщо не се е съобразил с наличната пътна сигнализация и с
останалите участници в движението.
Ето защо действията му нарушаващи брутално правилата за движение
по чл.50, ал.1 ЗДвП и по чл.46, ал.2 и чл.104, ал.1 от ППЗДвП са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат.
Предвид на това съдът счита, че в случая се касае за комплекс от
нарушени от подсъдимия правила за движение, които се намират във
взаимовръзка помежду си, като всяко едно от тях е допринесло в определен
момент и по определен специфичен начин за настъпване на ПТП, а оттам и до
причиняване на съставомерния резултат.
ПТП на конкретното място и при конкретните климатични условия е
било нормално предотвратимо, и причина за допускането му е единствено
неправомерното поведение на подс.К..
Такова е и становището на вещите лица изготвили 4АТЕ и КАТМЕ,
които са категорични, че двамата водачи са имали техническа възможност да
предотвратят настъпване на произшествието единствено при положение, че
водачът на товарния автомобил е спазил изискването на пътен знак Б2, т.е. е
спрял на знак „Стоп“ и след като се е уверил, че няма движещи се превозни
средства по пътя с предимство да предприеме преминаване през
кръстовището.
От субективна страна престъплението е извършено непредпазливо, при
форма на вината несъзнавана непредпазливост /небрежност/, тъй като
подсъдимия не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но с оглед конкретните обстоятелства /свързани с пътните и
атмосферни условия/ е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подс.К. е
съзнавал, че нарушава разпоредби от ЗДвП /предвид достатъчно ясната
сигнализация на кръстовището/, като в случая не са били налице никакви
обективни причини, които да оправдаят незаконосъобразното му поведение,
т.е. той освен че е имал възможност да предвиди и предотврати престъпния
резултат, но е бил длъжен да го стори. Създалата се непредотвратима пътна
ситуация е изцяло вследствие неправимерното поведение на подс.К. и
проявеното от него нехайно отношение към основни правила от движението
по пътищата, каквито са осигуряване на предимство на движещите се по
такъв път. Подс.К. е имал представа за всички обективни елементи на пътната
обстановка, съзнавал е, че пресича път с предимство, както и ограничението
на видимостта вследствие на мъглата, и безспорно е бил длъжен да предвиди
приближаването на превозни средства, движещи се по пътя с предимство и да
съобрази поведението си с тях.
6
Пострадалия И. като водач на МПС също е нарушил правила от
движението по пътищата, но според съда те не оказват съпричиняващо
въздействие на съставомерния резултат. По делото е установено, че И. е
управлявал автобуса без предпазен колан и със скорост от 65 км/ч, при
допустима за конкретния пътен участък от 60 км/ч.
Видно от заключението на изготвената КАТМЕ е, че „както при липса
на поставен предпазен колан, така и при поставен такъв ЧМТ неизбежно би
се получила. Разликата между това дали е бил с поставен или не предпазен
колан би била единствено в това, че при положение, че пострадалия е бил с
предпазен колан, нямаше да изпадне от автомобила“.
Опасната зона за спиране на автобуса „Мерцедес“ при скорост на
движение от около 60км/ч е около 61м., а видно от 4АТЕ е, че към момента на
пресичане на „стоп-линията“ от т.а. „Рено“, автобусът се е намирал на
разстояние от около 23-24м., т.е предвид техническите характеристики на т.а.,
ПТП е било непредотвратимо.
Отделно от това, законодателят не е поставя задължението на водача
от пътя без предимство под условие, в зависимост от това дали поведението
на движещият се по пътя с предимство е правомерно.
При определяне вида и размера на наказанието на подс.К., съдът взе
предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало,
изразеното съжаление, семейното му състояние, процесуалното му поведение,
трудовата му ангажираност.
Като отегчаващи съдът приема изключително бруталното нарушаване
на правилата за движение и наложените му многобройни административни
нарушения.
При така установените обстоятелства, съдът индивидуализира
наказанието на подс.К. в размер малко над средния от предвидения за това
престъпление, а именно: четири години и шест месеца лишаване от свобода.
Предвид характера на производството /съкратено съдебно следствие при
хипотезата на чл.371, т.2 НПК/, съдът редуцира така определеното наказание
при предпоставките на чл.58а, ал.1 НК с една трета, и определи същото в
размер от ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Съдът счита, че установените смекчаващи вината обстоятелства не са
нито многобройни, нито изключителни, за да обосноват приложението на
привилегирования текст по чл.55 НК.
Съвкупната преценка на обсъдените до тук обстоятелства налагат
извода, че поради невисоката степен на обществена опасност на подсъдимия
и характера на деянието, предупредителното и възпиращо въздействие върху
него, а и върху останалите членове на обществото, с оглед изискванията на
чл.36 НК, би могло да се реализират без неговата принудителна изолация в
7
местата за лишаване от свобода. Размерът на изпитателния срок, който в
случая е максимално възможния от пет години, ще е достатъчна гаранция за
постигане на необходимия възпиращ и предупредителен ефект върху подс.К.,
след като за него съществува опасността, при бъдещо престъпно поведение да
изтърпи и отложеното наказание. Ето защо според съда, института на
условното осъждане по чл.66, ал.1 НК в пълна степен ще удовлетвори
изискванията за справедливост, без да се надхвърли въздействието на
наказателната репресия.
При съобразяване разпоредбата на чл.343г, вр.с чл.37, т.7 НК съдът
прие, че подс.К. следва да бъде осъден на лишаване от право да управлява
МПС за определен срок, предвид на това, че именно вследствие на
неправомерното му поведение като водач на МПС, допускайки процесните
нарушения на правилата за движение по пътищата се е стигнало до
съставомерния резултат. Според съда този срок следва да бъде съразмерен на
наказанието лишаване от свобода, а именно: три години.
При този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 НПК, подс.К.
следва да заплати и направените в хода на досъдебното производство
разноски, възлизащи на 3 392,56 лева, в полза на ОД МВР-Силистра.
На основание чл.112 НПК съдът върна на собствениците веществените
доказателства по делото.
На основание чл.309, ал.4 НПК съдът отмени взетата по отношение на
подс.К. мярка за неотклонение „Подписка“.
Съдът счита, че наложеното на подс.К. наказание в този си вид и
размер, ще изиграе своята превантивна, възпитателна, поправителна и
възпираща роля.
Водим от тези си съображения съдът постанови своята присъда.
8
Съобщи за изтекли лични данни