РЕШЕНИЕ
№ 260
гр. Пловдив, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20225330104631 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, против И. Г. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ул. *****, обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е
издадена Заповед № 9140/31.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16522/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
IV граждански състав, а именно: сумата от в размер на 1 816, 08 лв. -
главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за
периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2021 г. по партидата на за обект с ИТН **,
находящ се гр. П. ул. *****, както и обезщетение за забавено плащане на
главницата, в размер на законната лихва за периода от 03.11.2020 г. до
19.10.2021 г. в размер на 109, 01 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 20.10.2021 г., до
окончателното й изплащане
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали
всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
1
енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да
заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден
обект, находящ се в гр. П., ул. *****. Твърди, че за процесния период е
доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение –
„Бруната“ ООД, е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия
на стойност от 1 816, 08 лв. Твърди, че общата стойност на доставената
топлинна енергия е в размер на сумата от 1 816, 08 лв., представляваща
топлинна енергия за отопление на стойност от 1 357, 40 лв., топлинна енергия
за битово-горещо водоснабдяване от 276, 36 лв. и топлинна енергия, отдадена
за сградна инсталация на стойност от 156, 36 лв. В посочената сума била
включена и услуга за дялово разпределение от 25, 96 лв. Сочи, че поради
извършено прихващане претендира част от задължението по фактура №
**********, или сумата в общ размер от 1 816, 08 лв. за процесния период.
Твърди, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и
разпределена съобразно с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни
актове. Доставената услуга на посочената стойност, не била заплатена, поради
което и длъжникът е изпаднал в забава. Моли се за установяване със силата
на пресъдено нещо, на паричните притезания, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира
присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото производство.
Ответникът И. Г. В. не е депозирал в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното материално право се предпоставя от
установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а купувачът
– да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. продавачът да е доставил
електрическа енергия в твърдяното количество на купувача. Тези
обстоятелства подлежат на пълно и главно доказване от ищеца.
Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи
основателността на предявените искове са доказани по несъмнен начин в
производството по делото от представените към исковата молба писмени
доказателствени средства.
В производството по делото ответникът е представил доказателства за
2
заплащане на сумата от общо 2 317, 96 лв., която е заплатена в полза на
ищцовото дружество – в хода на процеса, а именно на 26.09.2022 г.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това
правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството по
делото, след предявяване на иска, е заплатил изцяло задължението си за
главница от 1 816, 08 лв. по процесните фактури от 30.09.2020 г., от
31.10.2020 г., от 30.11.2020 г., от 31.12.2020 г., от 31.01.2021 г., от 28.02.2021
г., от 31.03.2021 г. и от 30.04.2021 г., обезщетение за забава от 109, 01 лв. и
законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение – 20.10.2021 г., до датата на плащане – 26.09.2022 г.
Това обстоятелство съдът приема за доказано от представените в
производството по делото доказателства, като в тази насока бе изричното
изявление на процесуалния представител на ищеца, релевирано от ищеца в
молбата от 11.01.2023 г. Това изявление, обективира неизгодни за ищеца
факти, и следва да се цени като признание на правнорелевантни за
съществуване на спорното право обстоятелства. А признанието на факти е
едно от най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в
гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите
доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на
делото – арг. чл. 175 ГПК.
По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на
ищеца е изцяло погасено в хода на производството по делото, което
обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК,
като отхвърли изцяло предявените от ищеца искове.
Ищецът претендира присъждане на разноските, сторени в исковото и
заповедното производство, като твърди, че тези задължения са останали
непогасени.
В настоящото производство по арг. на т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се
присъдят и разноски в заповедното по ч.гр.д. № 16522/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, които са в размер на сумата от общо 88, 50 лв., от
които 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 38, 50 лв. за заплатена
държавна такса.
В исковото производство са сторени разноски за заплащане на
държавна такса от 75 лв., но в тежест на ответника следва да се възложи
реалния размер на дължимата държавна такса от 38, 50 лв. В полза на ищеца
следва да се определи юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., което
съдът определи при съобразяване на действителната фактическа и правна
сложност на делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Следователно
общият размер на сторените и подлежащи на присъждане в исковото
производство разноски е от 138, 50 лв.
3
Съдът намира, че разноските в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени изцяло, доколкото задълженията – предмет на производството по
делото, са погасени с осъществено в хода на процеса плащане, в който смисъл
е практиката на Върховния касационен съд. Съдът при запознаване с
представените по делото разписки за плащане установи, че ответникът е
заплатил сумата от общо 2 317, 96 лв., от която сумата от 2 094 лв. за
погасяване на задължения за главница по процесните фактури, ведно с
обезщетение за забава и законна лихва за забава. Платежните нареждания за
погасяване на посочените задължения са приложени на л. 37 – л. 41. С
останалата част от сумата са заплатени задължения към ищцовото дружество,
които не са предмет на производството по делото, а именно – главница и
обезщетение за забава по фактури от 30.06.2021 г., от 31.07.2021 г., от
31.08.2021 г., от 30.09.2021 г. и от 31.10.2021 г. (л. 41 – 44 по делото).
Доколкото в приложените по делото платежни документи изрично е посочено
основание за плащане, като длъжникът е избрал кои свои задължения да
погаси към ищеца по реда на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, това плащане не следва да бъде
съобразено в хода на настоящото производство по отношение на
задължението за разноски.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, против И. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
*****, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от
ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед №
9140/31.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 16522/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV граждански
състав, а именно: сумата от в размер на 1 816, 08 лв. - главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от
01.09.2020 г. до 30.04.2021 г. по партидата на за обект с ИТН **, находящ се
гр. П. ул. *****, както и обезщетение за забавено плащане на главницата, в
размер на законната лихва за периода от 03.11.2020 г. до 19.10.2021 г. в
размер на 109, 01 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда – 20.10.2021 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА И. Г. В., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 88, 50 лв. – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 16522/2021 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, IV граждански състав, и сумата от 138, 50 лв. – разноски в
4
исковото производство по гр.д. № 4631/2022 г. на Районен съд - Пловдив, IX
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
5