Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 16.03.2020
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На седемнадесети февруари Година две хиляди и двадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 1319 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба
пълномощникът на ищцовото дружество адв. С. твърди, че ответникът е титуляр на
партида в ЕООД "В.и к." с № *** за адрес с. Сочи, че с ползването на
съответните услуги между експлоатационното предприятие и потребителя възникват
договорни отношения, по силата на които ЕООД "ВиК" се задължава да
доставя питейна вода до имота на абоната, а той се задължава да заплаща
консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането.
За това свое задължение абонатите са уведомени по надлежния ред от
инкасаторите. При закъснения се начисляват лихви, съгласно чл. 40, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Заявява, че Г.З. има неизплатени
в срок задължения към дружеството, което представлява в размер на 343,17 лева, произтичащи от
предоставени и незаплатени ВиК, услуги в периода 15.09.2017 г. до 13.01.2019
г., за което са издадени квитанции, както и лихви за забавено плащане в размер на 21,08 лева за период от 01.11.2017 г. до 25.02.2019
г.
Сочи, че за този период е
извършвано ежемесечно начисляване на ползваните ВиК услуги в имота на
потребителя, находят се в с. Отчитането на количествата доставена и отведена
вода било обективирано чрез запис в електронна карнета за партидата на
ответника и ставало през текущия месец, като платежния документ- квитанция за
тях се издавал до края на текущия месец или на първо число от следващия.
Твърди, че срокът за заплащане на
дължимата сума по него е 30 дни от датата на издаване на документа /задължение
регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК, услуги на потребителите
- чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31, ал. 2- стара редакция на ОУ в сила
до 27.09.2014 г., вр. с чл. 40 от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи/. В процесния случай за
количеството доставена и отведена вода за имота на потребителя са издадени 9
бр. квитанции, сумите, по които не са заплатени.
Срещу Г.Д.З. *** от
страна на ищцовото дружество ЕООД „В.и к."*** било подадено заявление по
реда на чл. 410 от ГПК. Във връзка с него била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 376/01.03.2019 г. по ч.гр.д. № 626/2019 г. по описа на
Районен съд – К., с която на длъжника е разпоредено да заплати на ЕООД „В.и к."***,
както следва: 343.17 лева за главница; 21,08 лева лихва върху тази сума за
периода от 01.11.2017 г. до 25.02.2019 г.; законната лихва от датата на
подаване на заявлението 28.02.2019г. до окончателното заплащане на сумата 25
лева държавна такса. Предвид обстоятелството, че издадената заповед е връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от Граждански процесуалния кодекс, Районен
съд - К. е дал на заявителя, ЕООД „В.и к."***, указания за предяви иск относно
вземането си по реда на чл. 415. ал. 2 вр. с чл. 415. ал. 1. т. 2 от ГПК.
Предвид изложеното счита, че за
ЕООД „В.и к."*** е налице правен интерес от воденето на настоящото дело.
Поради изложеното
моли съда да признае за установено по отношение на ответника Г.Д.З., ЕГН **********, адрес ***, че дължи
да заплати на ЕООД "В.и к."***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя инж. Р.Т.Р. сумата 343,17 лева, произтичащи от предоставени и
незаплатени ВиК, услуги в периода 15.09.2017 г. до 13.01.2019 г., за които са издадени квитанции за
дължимите суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
28.02.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихви за забавено плащане в размер на 21,08
лева за период от 01.11.2017 г. до 25.02.2019 г., претендирана на
основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, въз основа на приложен лихвен лист-извлечение от
сметките и компютърни извлечения за неплатени квитанции, за което задължение са
издадени платежни документа, както и да осъди ответника да заплати на ищеца
направените по ч.гр.д. 626/ 2019г. по описа на Районен съд – К. разноски в размер на 25 лева за държавна такса. Задължението може да
бъде заплатено по следната банкова сметка: *** „Ц." АД - С., IВАN.
Претендира присъждането на разноски. В съдебно заседание исковата молба се поддържа
от адвокат А. С. която моли съда да уважи предявените искове ката основателни и
доказани.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
назначения особен представител на ответника адвокат М. К., в който заявява, че оспорва предявения иск
по основание и по размер.
Особеният
представител на ответника сочи, че са готови да се запознаят с изготвените по
искане на ищеца експертизи, които също ще оспорват. Не са съгласни с начина, по
който се „надписват" сметки от един монополист, в негова лична полза, без
да са събрани достатъчно доказателства за наличните задължения на
потребителите.
Относно
обстоятелствата, посочени в исковата молба, на първо място възразяват, че няма
достатъчно доказателства, че през периода от 15.09.2017 г. до 13.01.2019 г. Г.Д.З.
е собственик на недвижимия имот, където са отчетени показанията на водомера и
съответно дали има качеството на „абонат" на ВиК услуги и на потребител на
тези услуги.
На второ
място заявява, че ищецът е предявил претенция за заплащане на доставена питейна
вода по представени и издадени от него квитанции, без да е представил
издадените карнети за партидата на ответника, от които да се установи по какъв
начин са отчетени потребените количества вода, както и дали ответникът или
негов представител е подписал карнетите, като е присъствал по време на отчета.
Считат,
че е нарушена процедурата по отчитане на индивидуалните водомери, тъй като тази
дейност е била извършвана в противовес с разпоредбите на чл. 23, ал. 4 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор,
публикувани на Интернет страницата на „В.и к."ЕООД ***. Съгласно цитираната разпоредба отчитането на
водомерите следва да се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, като при неосигуряване на представител, отчетът се подписва от
свидетел. Липсват каквито и да било доказателства по делото, че правилно е
отчетено твърдяното количество питейна вода, както и за начина, по който е
отчетено. Съгласно чл. ЗЗ от Общите
условия на ВиК - С., ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на
консумация и/или служебно начисляване на количества.
Считат,
че няма достатъчно информация по делото дали претендираните суми са начислени
за реално извършена консумация от доверителя ѝ или служебно са начислени
количества ползвана питейна вода. Не са представени фактури по индивидуалната
партида на доверителя ѝ, които да са подписани и подпечатани по надлежен
ред, а само квитанции по месеци.
На
следващо място, за процесния период от 15.09.2017 г. до 13.01.2019 г. няма
данни дали водомерът на потребителя е отговарял на изискванията предвид, че
инкасираните водни количества от ВиК са правени по отметите на този водомер.
Няма данни от налични протоколи или знаци по реда на Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, от периодични метрологични
проверки, извършвани на процесния водомер.
Съгласно разпоредбата на чл. 16 от
действащите Общи условия, на водопроводните и канализационни отклонения на
сградни инсталации се монтират само средства за измерване, одобрени по реда на
Закона за измерванията и подзаконовата уредба към него, като средствата за
измерване подлежат на следните проверки: периодична, след ремонт, при
нарушаване целостта на пломбите и при обосновано искане на ВиК оператора или
потребителя. Периодичните проверки на индивидуалните водомери според същата
разпоредба, като средства за измерване и разпределение на изразходваното
количество вода, се извършват от и за сметка на потребителите за срок от 10
години от последната метрологична проверка. Съгласно чл. 21 от действащите Общи
условия, задължение на ВиК оператора е при установени потребители с непроверени
индивидуални водомери, съгласно чл. 16, ал. 4 да прави предписание до
потребителя за извършване на периодична проверка.
Считат,
че от изложеното следва, че не може да бъде установено кога е извършена
последната проверка на годността на процесния водомер, съответно да се извърши
преценка дали същият е изправен и съответно годен за измерване на количествата
потребена питейна вода и отведена канал на вода.
Считат, че ищецът
следва да докаже по несъмнен начин следните факти: дали ищецът е доставил през
процесния период твърдените услуги - доставка на питейна вода, в посочените във
фактурите количества и посочената тойност до обекта на ответника.
На
основание чл. 193, ал. 1 от ГПК оспорват представения като доказателство с
исковата молба „Лихвен лист", тъй като има разминаване в периода на
отчетената лихва „от дата 01.01.1990 г. до дата 15.01.2019 г., което не касае
периода, посочен в исковата молба - от 15.09.2017 г. до 13.01.2019 г. Не е ясно
и защо лихвата е различен размер по издадените квитанции, при условие, че
посоченото месечно задължение за 11 поредни месеци - от 01.01.2018 г. до
28.10.2018 г. е еднакво като размер, а именно - 21,72 лв. месечно.
Поради
гореизложеното моли съда да не уважава иска на монополиста „ВиК" ЕООД - С.
и да го отхвърли изцяло като недоказан и неоснователен. В съдебно заседание
адвокат. М. К. моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни недоказани.
Счита, че твърденията на ищцовото
дружество, че е доставило за процесния период услуги – доставка на питейна
вода, в посочените във фактурите количества е недоказано. Излага съображения в
писмени бележки по делото.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите
на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :
Видно
от приложеното частно гражданско дело № 626/2019 г. по описа на Районен съд – К.,
на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 376/01.03.2019 г. за изпълнение
на парично задължение, за сумите: 343,17
лева за главница за доставена питейна и
отведена канална вода за периода
15.09.2017 г. до 13.01.2019 г., 21,08 лева лихва за забава върху главницата за
периода от 01.11.2017 г. до 25.02.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 28.02.2019
г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 25,00 лева разноски по делото. Посочено е, че вземането произтича от
следните обстоятелства: задължение за консумирана и незаплатена питейна и
отведена канална вода по партида № *** за имот, находящ се в, за периода
15.09.2017 г. до 13.01.2019 г. и дължимата лихва за закъснялото плащане на
задължението.
Заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса.
По делото са
представени описаните в исковата молба квитанции: лихвен лист за партида 000***,
аб.; квитанции № №
По
делото е представен лихвен лист за абонатен номер за недвижим имот находящ се в, от който се
установява, че са издадени 16 броя квитанции на обща стойност 343,17 лева и
сумата 21,08 лева, представляваща лихва
за периода 01.11.2017 г. до 15.01.2019 г.
Представени
са досие за абонатен №, с адрес на абоната: село и карнет за период от месец
декември 2016 г. до месец април 2018 г.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение, което не
е оспорено от страните и съдът възприема същото като компетентно и
добросъвестно изготвено. От заключението на експертизата се установява, че има
открита партида на името на ответника Г.Д.З., като партидата е с № 000*** и се
отнася за имот находящ се в. Посочено е, че незаплатените квитанции са издадени
в периода 01.11.017 г. до 15.01.2019 г. на обща стойност 343,17 лева. От
експертизата се установява още, че
лихвата дължима по реда на чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, за забава на плащането на всяка
една от неплатените фактури е на обща стойност 21,09 лева.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :
Предявеният иск с
правно основание чл.422 от ГПК има за
предмет установяване на вземане на ищеца, за което е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. В тежест на ищеца е да докаже, че
са налице облигационни правоотношения между него и ответника, че е престирал
описаните услуги за посочения период, като и размера на задължението. В тежест
на ответника е да докаже погасяването на вземането или насрещните си задължения за недължимост.
Ищецът е оператор на
водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество е доставял и
доставя водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите на ВиК
услуги. Съгласно разпоредбата на §1,
т.2, б.”б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са
„юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна
собственост, за които се предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на
услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно
публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно
от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора- „ВиК” ЕООД - С. са общоизвестни и публикувани на сайта
на дружеството в интернет, поради което обвързват всички абонати съгласно чл.8
от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи,
потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. В Наредба
№4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата/ в чл.8,
ал.1 е прието, че получаването на услугите В и К се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него /тях/ лица и от съответния регулаторен орган. С общите
условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост „общи условия“,
се определят: 1.правата и задълженията на оператора и на потребителите; 2.редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и
отведените отпадъчни води; 3.отговорността при неизпълнение на задълженията;
4.условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването
и/или отвеждането на отпадъчните води; 5.редът за осигуряване на достъп до
водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на
водоподаването на отделните водоснабдявани имоти; 6. редът за откриване,
промяна или закриване на партида, включително и служебно от оператора. Съгласно
чл.8, ал.3 от Наредба №4/14.09.2004 г., Общите условия влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. Страните не
спорят, че това задължение е изпълнено от ищцовото дружество и следователно
през процесния период те са били в сила без да има данни, че ответникът е
възразил срещу тях. Общите условия са достъпни за всички и са публикувани и в
сайта на ищцовото дружество. В настоящия случай
страните не спорят, че ответника има качеството на потребител на ВиК
услуги. Между страните по делото не се
спори, че ответника е има отрита партида
с № 000*** при ищцовото дружество
„В.и к.“ ЕООД *** за доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода за имот находящ се в. Предвид
на това съдът, приема, че между страните по делото е налице валидно
възникнало правоотношение с предмет
предоставяне на ВиК услуги за питейно –
битови нужди до потребител – за имота находящ се в село присъединен към водоснабдителната мрежа.
Ответникът има качеството на потребител по смисъла на §1, ал.1, т.2, б.“б“ от
ЗРВКУ, поради което се дължи заплащане
на предоставените му от ВиК услуги по цени,
утвърдени от ДКЕВР и въз основа на измереното количество изразходвана вода.
Спорно в отношенията между страните е изправността на доставчика
по правоотношението по отношение на поетите от него задължения по силата на
обвързващите страните Общи условия в т.ч. отчитане показанията на средството за
измерване при уговорени правила, условия и срокове.
Изразходваните
количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното
отклонение от В и К оператора- чл.20 от ОУ / чл.22 от ОУ в сила от 2014 г./. Съгласно чл.32, ал.4 от Наредба №4/14.09.2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, отчетените данни по ал.2 и ал.3
се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Съгласно чл.21,
ал.1, т.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители
/чл.23, ал.1 т.1 от ОУ от 11.08.2014 г./, отчитането на водомерите на
потребителите за питейно-битови нужди става за период не по-дълъг от три
месеца. В разпоредбата на чл.21, ал.3 от ОУ / респ. чл.23, ал.3 от ОУ от 11.08.2014 г./ се сочи, че в междинните
периоди между два отчета операторът начислява количеството изразходвана вода,
определено въз основа на среден разход от предните два отчета, като след
отчитането на показанията на водомера количествата се изравняват. Отчитането
на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от
свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора- чл.21, ал.4 от ОУ респ. чл.21, ал.4 от ОУ от 2014 г.
Съгласно чл.21, ал.5 от ОУ датата на отчитане на водомерите се обявява с
писмено съобщение, поставено на подходящо място, или се съобщава по друг начин
в срок не по-кратък от три работни дни преди отчитането. Съгласно Общите условия
потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните
длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на водомера на
сградното отклонение и на индивидуалните водомери, като достъпът до
помещенията, в които са монтирани водомерите се осигурява от потребителя за
времето, посочено в съобщението от В и К оператора. При невъзможност за
отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов
представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества,
същият е длъжен да уточни с В и К оператора извършване на отчитането в удобно
за двете страни време, в срок не по-дълъг от шест месеца от последното
отчитане, а в случай, че потребителят не изпълни задълженията си се счита, че е налице отказ за осигуряване на
достъп. Отказът се удостоверява с протокол, съставен от длъжностното лице на В
и К оператора, подписан от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице
отбелязва в протокола трите имена и единния граждански номер на свидетеля,
който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора. След съставяне на
протокола В и К операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по
реда на чл.46 от ОУ. В настоящият случай
ищецът, въпреки указана тежест на доказване, не е представил доказателства, за начина на отчитането на
количествата потребената вода посочени в карнета съобразно правилата, регламентирани в Общите
условия, действали през процесния период и в чл.32 от Наредба №4/14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
Съдът
намира, че следва да отбележи, че представените от ищеца лихвен лист и
извлечение на досие за абонат за партида № 000*** по правния си характер
представляват частни свидетелстващи документи, имащи само формална
доказателствена сила. По принцип частните
документи по силата на чл.180 от ГПК
са доказателство, че изявлението, което се съдържа в тях е направено от
лицето, които ги е подписало, но не представляват доказателство за верността на
това изявление. Частният свидетелстващ документ не се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила относно данните, за които този документ свидетелства, ако
с него издателят му удостоверява изгодни
за себе си факти. Този документ представлява извънсъдебно писмено твърдение на заинтересована страна. В
конкретния случай позоваването на изходящите от страна на ищеца документи,
представляващи частни такива и удостоверяващи изгодни за издателя им факти, не
обосновава извод, че отразените в тях обстоятелства са верни /Решение
№30/12.07.2011г. на ВКС по гр.д №284¢2010г., II т.о., ТК/. Този извод на съда не се
променя и от допуснатата и назначена съдебно – счетоводна експертиза, тъй ката
вещото лице изрично е посочило, че заключението е изготвено, въз основа на
издадените от ищеца документи.
Договорът
за доставка на питейна вода е с периодично изпълнение, тъй като ползваните
количества вода, както и стойността им се определят за фиксирани периоди от
време, а заплащането става ежемесечно. За да установи наличието на задължение и
неговия размер ищцовото дружество следва да докаже, че съобразно приетите от
него Общи условия е извършило всички действия по отчитането на потребеното
количество за всеки отделен период, което в случая не е установено от страна на
ищеца.
Съдът намира, че издаването на лихвен лист по
партида № 000*** с данни, които не почиват на документи, създадени, съобразно
Общите условия, не е обстоятелство годно да породи задължение. Това е така,
защото ползвателят на водоснабдителна услуга дължи заплащане на консумираната
от него вода, като нейното количество следва да се определя чрез средство за
търговско измерване – водомер, показанията на който трябва да бъдат отчетени,
съобразно разпоредбите на Наредба №4 от 14.09.2004г. и Общите условия.
Извън
гореизложеното съдът намира, че следва да отбележи също, че допуснатото от ищеца нарушение на Общите
условия относно периодичността на
отчитането и начисляването на изразходваните количества вода води до
невъзможност на ползвателя да упражнява правата си, лишавайки го от възможност
своевременно да възрази против дължимата сума, каквото възможност предвижда
чл.40, ал.2 от Наредба №4 от 14.09.2004г. и Общи условия, както и да
противопостави на кредитора възражение за погасяване по давност на периодично дължимите
суми. Последното е така, защото при
неправилното отчитане, не може да се определи за кой период е възникнало
задължението и от кой момент то е
станало изискуемо. В представеното досие за процесния абонатен номер и копие на партида на името на ответника
липсва подпис на потребителя или на негов представител при отчитане показанията
на процесния водомер, с което е нарушена разпоредбата на чл.23, ал.4 от Общите
условия.
Следва
да се отбележи, че услугата по доставка на В и К услуги се подчинява на общите
правила на договора за продажба на движима вещ. Дължи се само стойността на
доставена и потребена вода. В този смисъл издаването на фактура и
осчетоводяването й от ищеца не доказват наличието на доставката, съответно
потреблението.
Съдът
счита, че представената по делото квитанции от страна на ищеца не е достатъчно
доказателство само по себе си да обоснове наличието но извършената доставка
на питейна вода на стойност 343.17 лева
за период от 15.09.2017г. до 13.01.2018г.
Предвид
изложеното съдът намира предявените искове за сумата 343.17 лева,
представляваща цената на
доставената и потребена питейна и отведена канална вода по партида № 000***, за имот находящ се в за периода от 15.09.2017г. до 13.01.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 28.02.2018г.,
за недоказани, поради което следва да
бъдат отхвърлени. Искът за обезщетение за забава е акцесорен спрямо иска за
главница и също ще следва да се отхвърли.
Воден от горните
мотиви съдът,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ на
основание чл.422 от ГПК предявеният иск за признаване за установено по отношение на Г.Д.З., ЕГН **********, с
адрес *** съществуването на вземането на „В.и к.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Р.Т.Р., ЕИК *** за сумата в размер на 343.17
лева за главница, представляваща неплатена цена на доставена и потребена
питейна вода и отведена канална вода за периода от 15.09. 2017 г. до 13.01.2019г.
по партида № 000*** съгласно квитанция №
№ г. и за сумата в общ размер на 21.08 лева – представляваща лихва за забава за
периода от 01.11.2017г. до 25.02.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 28.02.2019
г. до окончателното й изплащане, за
изпълнението на което парично задължение
е издадена в полза на „В.и к.” ЕООД ***, заповед №376/01.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, по частно гражданско дело 626/2019г. по описа на Районен съд – К. ,
като неоснователен
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия :