№ 179
гр. Варна, 23.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
и прокурора З. Ат. З. Н. В. В.
Сложи за разглеждане докладваното от Стоян К. Попов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20223100601156 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 14:10 часа се явиха:
Жалбопод. Н. Д. – редовно призован, явява се лично и с адв. Г. Я..
Свид. П. Д. Д. – редовно призована, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Не са налице процесуални пречки, да се даде ход на делото.
АДВ.Я.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ВЪВ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Съдът пристъпва към разпит на свидетелката.
СВИД. П. Д. Д.: със снета по делото самоличност. Предупредена за отговорността по
чл.290 НК. Обеща да говори истината.
Познавам подсъдимия от 2016 г., бяхме семейство, бяхме много щастливи в началото.
След това всичко рязко се промени. Осиновихме две дечица и в основата н това беше Н..
Той беше казал, че дори и да може да имам деца, иска да основи едно дете, на което да даде
семейство и да направи щастливи и двамата. Една седмица след осиновяването на децата,
мога да кажа, че всичко се обърна на 180 градуса. Стана просто ад. Беше започнал работа,
излизаше сутрин, мислех че ходи на работа, а се оказа, че той спрял да работи и обикаля по
1
цял ден улиците. В началото един път се прибра вечерта, вече децата бяха заспали, беше
излязъл от стаята, върна се, в кухнята бяхме и изведнъж започна с юмруци да ме удря в
главата и след това просто се обърна и замина без да ме пита как съм, що съм и т.н. Докато
съм се капела е влизал с нож да ме заплашва в банята. Крясъците, виковете из апартамента и
из целия квартал в продължение на години. Нещо страшно. Постоянното звънене на
домофона, обидите. Нещо страшно е, книга мога да напиша. В това се включи и майка му, тя
също в продължение на една година идваше да ме тормози и да звъни по вратата, да блъска.
Защото го беше вкарала в психиатрията 2019 г. и аз отидох на свиждане да го видя, и след
това когато трябваше да го изпишат, аз отидох да го взема от психиатрията. Лекарите казаха,
че той е добре, че много обича семейството си и му е мъчно за него. Тя от това се обиди, че
аз съм отишла и съм го извадила от психиатрията. Надрала беше колата на съсед с ключ
мислейки, че е моята. Видяха я хората, в полицията е заявено. Н. такива страшни неща е
правил във входа - изхвърли количката на детето през терасата, натроши стъклото на
асансьора на етажа, в асансьора имаше човек тогава, добре че нищо му нямаше на момчето.
Трошал ми е колата два пъти и за всичко е сезирана полицията.
На въпроси на адв. Я.:
Мисля месец 07.2020 г. се издаде заповедта за закрила. Той два пъти е нарушавал
заповедта за защита и то преди изтичането й. Първия път беше на 09.01. вечерта към 10-
10:30 часа, тогава започна да крещи около блока „П. е курва“, „ще те убия и теб и децата“,
„аз съм Господ, ще ви накажа“. След това започна да звъни по домофона без да спира,
децата се уплашиха, разплакаха се и след това наруши следващата седмица, мисля беше в
неделя около 4-4:30. Тогава първо звъня по домофона да крещи и да обижда, след това отиде
от другата страна на блока, там имаме поляна и дървета и започна да пали пиратки и пак с
алкохол в двете ръце.
Домофона се намира в коридора, апартамента е малък, стаята е на разстояние от
домофона на около метър и половина и всичко се чува. Малък апартамент, отворени врати,
малки деца и всичко се чува. Затворих домофона и тогава звъннах на тел.112. Малки деца,
уплашиха се и започнаха да плачат, подробности не мога да си спомня, защото мина период
повече от две години и това не е еднократно със звъненето по домофона. Имало е и други
случаи, даже има и видеоклипове от съседи как крещи около блока. В този период на
закрила от 6 месеца аз не съм ходила при него и не съм имала комуникация с него. Преди
това сме имала комуникация, аз и на Н. казах на предното дело, че му мисля само и
единствено доброто. Единственото което искам е да ме оставят на мира. Знам, че всичко
което говоря в момента, то вече станаха четири години и мисля, че всичко си има някакъв
предел, колкото и силен характер да съм, те ме сринаха финансово и мисля, че най-после
трябва да се сложи край. Преди няколко месеца пак ми бяха счупени чистачките на колата.
Имайте предвид, че това е кола на 27 години, която едва върви, останах заради него без
работа. На предната работа, където работех 15 години, той започна да идва, да крещи, да ми
иска пари. Миналата година въпреки, че мина две години от развода, той пак е ходил да ме
търси на предишната работа и постоянно живея в напрежение. Сага знам, че това което
2
казвам ще ги агресира още повече и ще се обърне срещу мен.
В началото той беше много щастлив, той пожела да вземем тези дечица и бяхме много
щастливи. За мен всичко започна една седмица след като осиновихме децата. Майка му
дойде да ги види и не знам по какъв начин го агресира, но тя все пак си го познава, той и е
син. Първия път когато отидохме в полицията, бях меко казана изненадана, защото се оказа,
е те имат една дебела папка за Н.. И пред мен имитираха щастливото семейство, а се каза, че
първата му съпруга е имала заповед за защитата и детето му срещу него, след това майка му
2013 г. имала, и брат му и цялото му семейство. Но всички тези неща бяха скрити от мен.
През периода когато е била заповедта за защита, Н. не е искал да вижда децата. Преди
това звънеше, обаждаше ми се по телефона, в морската градина сме ходили заедно два пъти.
Имало е случаи искал е да ги види, отиваме до нас, чака ни на площадката, излизаме с
децата, той идва с една бутилка алкохол, пиян, радва им се две минути и започва да крещи, а
те са малки деца. Когато ги осиновихме 2018 г. бяха на една година и седем месеца и на
четири години и половина. Едва сме се прибрали до блока. Мога да ви кажа, че в
продължение на една година не смеехме да излезем от апартамента, даже съм молила
приятелки да ми купят хляб, защото те постоянно обикаляха и Н. и майка му. Н. не е
участвал в отглеждането и издръжката на децата. Както казах, той започна работа и спря.
Ако може да се каже, че след като излезе решението за развода, чрез ЧСИ бяха платени в
продължение на една година издръжките. След като излезе решението за развод на другия
ден той отиде и подаде молба за разсиновяване, за да се го изнудваме за пари.Това беше
написано черно на бяло.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката и същата бе
освободена от съдебната зала.
Съдът счете делото за изяснено и даде ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, в случая по това дело са събрани
доказателства за това, че има издадена заповед за защита от домашно насилие и са събрани
доказателства затова, че тази заповед е била нарушена от подсъдимия. Присъдата е
законосъобразна и аз ще Ви моля да я потвърдите като такава.
АДВ. Я.: Уважаеми окръжни съдии, аз считам, че присъдата е неправилна в едната
част и по специално в анализа на доказателствата на свидетелите. Имам предвид, че свид.С.
И., която разпитахме в предно с.з., бяха доста неясни показанията й, т.к. не можеше да
посочи точна дата, казва някъде през януари и всъщност в нейните показания има едно
разминаване. Пред първата инстанция четири месеца по-рано тя казва „предполагам, че е
той“, че го вижда от терасата, но не е съвсем сигурна, а сега четири месеца по късно казва
пред Вас, че по гласа и стойката го познала, че е той, въпреки че е тъмно. Това бяха моите
основни забележки по отношение на свидетелката и считам, че в тази част показанията не
съответстват. От друга страна при звъненето на тел. 112 никъде не се чува нито гласа на моя
3
подзащитен, нито се чува детски плач и други такива неща, които считам, че при отворен
домофон и при разговор по телефона най-малкото би могло да се чуе.
На следващо място основните им пререкания са само по отношение на децата, а не
съвсем такива междуличностни. Затова с оглед на това, моля да се отмени
първоинстанционната присъда като неправилна. В случай, че решите все пак, че той има
вина, моля за минимално наказание.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Уважаеми г-н Съдия, уважаеми г-н Прокурор, със цялото
си сърце, със цялата си душа, както човек би се изказал, със запознаването си, със
сключването на гражданския брак с вече П. Д. Д., значи аз като отговорен човек и родител и
най–вече като човек съм направил това, което много малко хора биха го направили. П. в
продължение на месеци ме е лъгала преди осиновяването на децата и преди аз да започна
процедура по осиновяване на двете деца, в последствие аз разбрах, че тя не искала да зачева,
да ражда деца. Има такива хора. А можеше честно и откровено да каже „аз не желая да
раждам, страх ме е от такива неща“. Аз като родител, като човек който държах на П. до
момента, вземах всички възможни мерки да си запазя семейството, тя да бъде щастлива и
осинових двете деца с нея, като аз бях човека, който и пред комисия държавна съм се явявал
и съм писал дисертация за това, че искаме да бъдем семейство, да осиновим тези деца и
просто две деца да бъдат отгледани в една нормална семейна обстановка, защото аз самия
нямах нормално семейство.
След осиновяване на децата П. напусна най-напред тя работа, аз работех на две мета
и както тя каза, аз не съм напуснал, а просто работех на две места и не исках тя да знае къде
работя, защото започва да упражнява така наречения психически и истерически тормоз
върху мене, върху децата също. На мен ми поставяше ултиматум, че трябва да си давам
всичките пари като баща им, който си давал всичките пари за семейството, а в същото време
изплащах автомобил, не съм лишавал децата, напротив давах всичките си спестявания,
както и майка ми го каза, имах пари които бяха отделени за направата на зъби и т.н. Реших
и сметнах като родител, че във времето мога да ги отложа тези работи, направих детска стая
на децата, всичко от което се нуждаеха подсигурих, едната ми работа беше свързана значи в
12:00 часа през нощта отивах и се връщах в 12:00 на обяд, за да мога да отделям внимание и
на децата. Аз когато се прибирах в дните виждах децата, значи едното малкото детенце –
Мирослав беше държано по 4-5 часа на гърненцето, а голямото беше малтретирано да спи в
банята. И оттам започнаха гласови проблеми с бившата ми съпруга. Казах й, че това не е
начин за възпитание на децата, не е начин да научиш едно дете да ходи до тоалетната. То
беше и твърде малко, на година и седем месеца. Тя каза, че аз не съм бил човека, който
трябва да възпитава децата, аз съм човека който трябвало само да мисля как се заплащат
сметките и възникнаха такива устни пререкания. След което, след около 2-3 дни, баща й
дойде когато се бях прибрал от работа и каза да си събера по най-бързия начин нещата,
защото тя е подала молба за развод и нямало да съжителстваме и да сме семейство. След
напускане на жилището изобщо по никакъв начин, нито съм присъствал в дома на П.,
напротив просто имах един разговор с нея, защото бях минал и на ваучер картата ми, имах
4
един разговор с нея в който й казах къде се намирам.
Многократно П. посещаваше и нарушаваше тази заповед в последствие за която аз
разбрах. Последния път, мисля на 7 или 8, тя дойде на лозето, аз й казах, че повече няма за
какво да се виждаме при положение, че не иска и е направила заповед да не я доближавам, а
в същото време тя ме доближава, а аз работех и тя постоянно идваше за средства и пари. Аз
й казах че нещата приключват до тук и ще взема други процесуални мерки, защото не може
това изнудване на мен и семейството ми да продължава. Единствено разговора беше за
пари. Не съм пристъпвал жилището, не съм нарушавал заповедта и закона, напротив винаги
съм спазвал законите на РБългария.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЖАЛБОПОД.: Желая да бъда оправдан.
Съдът след проведено тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 14:31 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5