Р Е Ш Е Н И Е
№ 440
град Плевен,
13.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Плевен, Осми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Милена Кръстева, като разгледа докладваното от съдията Маринска адм. дело №235/2020г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 210, ал.1, вр. ал. 3, вр. чл. 215, ал.1 от ЗУТ, вр. чл. 145 и сл.от АПК.
Производството по делото е образувано по жалба от „АДВАНС ТЕРАФОНД“ АДСИЦ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район „Лозенец“, ул. ***, представлявано от изпълнителния директор Р. И.М., против Решение от 09.04.2019г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед №РД-12-90/22.02.2019г. на Кмета на Община Плевен, съобщено с писмо изх.№ТСУ-26-2658-1/5.02.2020г., за определяне размера на дължимото обезщетение, за сервитутно право на преминаване на хора и техника и на прокарване на газопровод, за обект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния /магистрален/ газопровод до българо- сръбската граница“, през Поземлен имот №62116.53.30 /стар пл.№0530030/, находящ се в землището на с.Ралево, с площ от 12,002 дка, в м. „Средни ред“, с начин на трайно ползване- НИВА, при граници и съседи- описани, собственост на дружеството. Посочва се, че за процесния имот, е опредено обезщетение от 861лв.- за сервитутна площ от 0,924 дка, или сумата от 931,82лв. за декар. Твърди се, че при постановяване на оспореното решение, е налице нарушение на материалния закон, като от акта не става ясно по какъв начин и по каква методика е определено обезщетението. Твърди се, че същото крайно занижено и не отговаря на пазарните цени. Твърди се също, че не е налице съгласие от дружеството по реда на чл. 64, ал.6 от ЗЕ. Посочва се, че определената от дружеството продажна пазарна цена от 2000лв/дка, също е реквизит във връзка с формулата за изчисление.
В заключение моли съда да измени оспореното решение от 09.04.2019г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ, за процесния имот, и определи пазарна оценка на обезщетението за описаното сервитутно право на преминаване и прокарване, в размер на 1500лв. на декар, като за сервитутна площ от 0,924 дка от имот №62116.53.30, бъде определено обезщетение от 1386лв или 1500лв/ дка. Претендират се разноски.
В допълнително становище, жалбоподателят моли съда да измени оспореното решение, като определи пазарна оценка на обезщетението, за сервитутно право върху процесния имот, в размер на 1200лв/дка.
Ответникът Община Плевен, чрез юрк. Д. С., изразява становище, с което оспорва депозираната жалба, като неоснователна. Посочва, че Решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ, е издадено при съобразяване с фактическата обстановка, от компетентен орган, при спазване на материалния и на процесуалния закон. Посочва, че определената оценка е правилна, съобразена с пазарната оценка на земеделски имоти за учредяване на сервитут и е справедлива. Претендират се разноски.
Заинтересована страна- „Булгартрансгаз“ ЕАД гр.София, чрез юрк. Д. П., изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази становище на страните, на основание събраните по делото доказателства и на закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, въз основа на основа на договор за покупко- продажба, обективиран в представеният по делото нот. акт за покупко- продажба на недвижим имот №10/04.05.2018г., н.д. №134/2018г. На Нотариус С.Л., жалбоподателят „АДВАНС ТЕРАФОНД“ АДСИЦ, е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, съставляващ Поземлен имот №62116.53.30 /стар пл. №0530030/, находящ се в землището на с.Ралево, с площ от 12,002 дка, в м. „Средни ред“, с начин на трайно ползване- НИВА, III кат., при граници и съседи- описани, с продажна цена от 12 842,14лв.
По делото се установява, че със заповед №РД-12-90/22.02.2019г. на Кмета на Община Плевен, на основание чл.210 от ЗУТ, вр. чл.44, ал.2, вр. ал.1, т.1 от ЗМСМА, е назначена комисия, с посочен състав, която да разгледа изготвените оценки от лицензиран оценител и определи размера на дължимото от „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, обезщетение за учредяване на сервитутно право, съгласно приложен регистър и документация за частично прилагане на ПУП на територията на Община Плевен, внесени с писмо №24-00-2876-1/01.02.2019г. Установява се, на проведено на 09.04.2019г, заседание на Комисията, в определеният състав, обективирано в Протокол №3, е определен размера на дължимото от заинтересованата страна обезщетение, за сервитутно право, на 119 бр. недвижими имоти, находящи се в землището на с. Ралево, в общ размер от 188 968лв., по приложен регистър- Приложение №2. Видно от приложеното по делото съобщение за решение на Комисията по чл.210 от ЗУТ, с изх.№ТСУ-26-2658-1/05.02.2020г., за процесния имот, е определено обезщетение в размер на 861лв.; съобщението е връчено на собственика, с писмо с обр. разписка на 07.02.2020г. По делото се установява, видно от приложеният доклад за експертна оценка, че за процесния имот, находящ се в землището на с. Ралево, е определена пазарна стойност в размер на 1150лв/дка, като за площта на сервитута от 0,924 дка, е определена пазарна стойност от 861лв. Установява се, че за определянето на размера на пазарната оценка, са използвани три метода на оценка- метод на пазарните сравнения, метод на поземлена рента и стойност по Наредба ПМС 118, като при определяне на размера на обезщетението за сервитутното право, е използван коефициент за срок на ползване 0,9.
По делото е изготвена и приета СТЕ, от заключението по която се установява следното: ВЛ е установило, че при определяне на обезщетението за сервитут в оспорения адм. акт, са използвани три метода със съответни тежести, както следва: метод на пазарните аналози - 60%, метод на поземлената рента - 30% и нормативен метод по Наредба – 10%, като по тези теглови проценти е определена пазарна стойност на земята, в размер на 1150лв./декар. ВЛ е установило , че при използване на метода на пазарните аналози, от страна на независимия оценител, като аналози са използвани оферти за продажба, а не реални сделки за имоти, без посочен идентификатор, в землища отстоящи на 15км. и на 24 км. от оценявания имот. По отношение на използвания метод на поземлена рента, като аналог е използван размер на рента от 2017г., от НСИ; за норма на възвращаемост и ръст са посочени проценти, без обосновка за това. По отношение на използвания нормативен метод по Наредба ПМС 118/1998г., коефициента за отстояние от населеното място, не е определен правилно. ВЛ е установило, че площта на земята за сервитута, е съгласно одобрен ПУП за имота. ВЛ е установило, че пазарната стойност на равностойното парично обезщетение, за учредяване на сервитут в процесния имот, с площ от 0,924дка., изчислен с коефициент за вид сервитут 0,9, е в размер на 861лв., или сумата от 932лв/дка. ВЛ е установило, че в обект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния /магистрален/ газопровод до българо- сръбската граница“, е предвиден и подобект „Оптична кабелна линия“. Линията на оптичните кабели следват трасето на преносния газопровод и се предвижда изграждане на две подземни оптични кабелни линии. За подобекта не се учредява отделен сервитут, тъй като той е елемент от газопровода и изцяло попада в сервитута му. ВЛ е посочило, че използвания коефициент 0,9- приложен както от ответника, така и от него, е правилен, тъй като сервитутът е за вечни времена. ВЛ е посочило, че към датата на оценката- месец април 2019г., процесният имот попада във физически блок обработваема земя и се ползва по предназначението, като се засява ежегодно със зърнени култури. ВЛ е посочило , че налагането на ограничения по реда на чл.20 от Наредба №16 /09.06.2004г. за сервитути на енергийните обекти, не нарушава текущото ползване на имота. От представеното по делото заключение се установява, че ВЛ е изготвило същото и е изчислило оценка на сервитута, към 09.април. 2019г. Установява се, че същото е използвало два метода на оценка: метод на пазарни сравнения и метод на капитализация на доходите /метод на поземлената рента/, в съотношение 80% към 20%. ВЛ е посочило, че нормативния метод не участва в претеглянето, тъй като е неприложим към настоящата експертиза. В обобщение, при претегляне на двата използвани метода в посоченото съотношение, ВЛ е дало мнение за пазарна стойност на земята, с площ от 12,002дка, сумата от 13 192лв., и индикация за пазарна стойност лев/ декар, в размер на 1099лв. ВЛ е посочило, че пазарната стойност на актива не е предварително определена сума или реална продажна цена. Пазарната стойност на оценяваните активи е определена в зависимост на конкретните характеристики на имотите и пазарната конюктура. Използваните тегловни коефициенти, изразяват мнението на оценителя за състоянието на пазара за земеделска земя, в района на оценяваните активи, към датата на оценката. ВЛ посочва, че в индикацията на пазарната стойност, не са включени разходите по разпореждане с актива. Обобщените резултати на използваните методи, са дадени в таблица т. 49 от заключението. ВЛ е дало обобщен резултат размера на обезщетението за сервитут, в таблица т. 50 от заключението, съобразно която, за сервитутната площ от 0,924 дка., е определено обезщетение в размер на 823лв., при използван коефицент 0,9.
В с.з., при изслушване на ВЛ, същото посочва, че в заключението си съобразно обстоятелствената част, е използвал два метода: метод на пазарния аналог и метод на поземлената рента, с тегло 80% към 20%. Посочва, че е използвал само реални сделки от същото и съседното землище, за периода м. юни-юли 2018г. до април 2019г., а като пазарен аналог за размера на рентата, е използвал само договори, вписани в АВп, за същата стопанска година. ВЛ изрично посочва, че налагането на сервитута не ограничава ползването на имота. Той ще продължи да бъде във физически блок обработваема земя и налагането на сервитута не възпрепятства обработката му. ВЛ посочва, че методът на пазарните аналози е с най-висока тежест, тъй като се търси пазарната цена на земята и затова, на същия е дал 80% тежест. Посочва, че нормативния метод в случая е неотносим, тъй като се търси пазарна цена и този метод може да се прилага само тогава, когато не може да се определи пазарната цена по другите методи.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 64, ал.1 от ЗЕ, при разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути. На основание чл. 64, ал.2, т.2 от ЗЕ, сервитутите, съгласно закона, са право на прокарване на въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, в полза на лицата по ал. 1. Нормата на ал. 4 на същата разпоредба посочва, че сервитутите по ал. 2 възникват, когато: 1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти, и 2. титулярът на сервитута изплати еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот, а ал. 6 от същата разпоредба, указва, че определянето на размера на обезщетенията по тази глава се извършва по реда на ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.
Съобразно нормата на чл. 210, ал.1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи, се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, като на основание ал.3 от същата норма, решението на комисията се съобщава на страните по реда на АПК, и подлежи на обжалване по реда, предвиден в него. В случая, определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти, се извършват именно по реда на чл. 210 и чл. 211 от ЗУТ, или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. Обжалването на размера на обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от лицата по ал. 1.
Съдът приема, че в случая, оспореното решение на комисията, е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставената му компетентност, и при неговото издаване, няма допуснати нарушения на процесуалните правила. Както бе посочено по- горе, процесното решение е издадено от нарочно формирана, въз основа на заповед на Кмета на Общината, комисия, която след проведено заседание, обективирано в приложеният протокол, е взела своето решение, въз основа на изготвено от независим експерт- оценител, заключение. Решението на Комисията е надлежно връчено на собственика, като по- късното връчване, считано от датата на вземането му, не съставлява нарушение на процесуалните правила, доколкото в случая не е нарушено правото му на защита.
Съдът намира също, че при постановяването на оспореното решение, от страна на адм. орган, няма нарушение на материалния закон, което да доведе до незаконосъобразност на решение и неговата отмяна.
По своята правна същност сервитутните права, които възникват в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект по силата на ЗЕ, върху имоти - частна собственост на физически и юридически лица, представляват едно принудително ограничаване правото на собственост на тези лица. Затова законът въвежда като условие за възникване на сервитута, изплащането на еднократно обезщетение на собственика на земята, като изрично регламентира и критериите, по които следва да се определи размера на обезщетението. Съгласно чл. 65, ал.1 от ЗЕ, размерът на обезщетението за сервитута се определя, при прилагане на следните критерии: площта на имота, включена в границите на сервитута, видовете ограничения на ползването, срок на ограничението и справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Размерът на обезщетението за процесния сервитут, следва да бъде определен по пазарни цени, към датата на издаване на оспореното решение на комисията. В тази връзка, възражението на жалбоподателя, че обезщетението следва да бъде определено към датата на съобщаването на решението на Комисията- или към м. 02.2020г, е неоснователно и не намира своята законова опора. В случая, при определянето на размера на обезщетението за сервитута, върху процесния имот, от страна на ответника, въз основа на доклад от независим оценител, са използвани три метода на оценка, обсъдени по- горе, в т.ч. и в заключението на ВЛ, в резултат на което, е определена стойност на обезщетението от 861лв. Оценката на независимият оценител, е съобразена с критериите по чл. 65, ал.1 от ЗЕ, и е определена съобразно площта на имота, респ. площта на сервитута, вида на ограничение на ползването и срока на сервитута /за вечни времена/. Съдът приема, че използваният при оценката коефициент от 0,90, отчитащ вида и срока на сервитута, е правилно определен, което сочи и ВЛ по приетата по делото СТЕ. По делото, съобразно приетата СТЕ, обаче се установява, че дадената от ВЛ оценка на сервитутното право, е по- ниска, в сравнение с оценката, дадена приета от ответника в оспореното решение. Както бе посочено по- горе, в случая ВЛ е използвал два метода- на пазарните аналози и на поземлената рента, при съотношение 80% към 20 %, в полза на първия. ВЛ изрично е изключил приложението на нормативния метод, като неотносим към случая. Съдът намира, че изготвеното и прието по делото заключение е обективно и правилно и следва да бъде кредитирано като такова, ВЛ е съобразило всички законови изисквания и е дало обобщен и обективен резултат. Съобразно същото, пазарната стойност на сервитутното право върху процесния имот, собственост на жалбоподателя, е по- ниска в сравнение с тази, определена от ответника. Съдът не е сезиран с жалба от страна на лицето, в чиято полза се учредява сервитута, поради което, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено.
На основание гореизложеното, съдът намира, че жалбата на „АДВАНС ТЕРАФОНД“ АДСИЦ, е неоснователна и недоказана, и следва да бъде отхвърлена.
Следва в полза на ответника да бъдат присъдени сторените в
настоящето производство разноски, в минимален размер от 100лв., на основание
чл. 24 от Наредбата за правната помощ, вр. чл. 78, ал.8 от АПК. В полза на
заинтересованата страна също следва да бъдат присъдени разноски, на основание
чл. 143, ал.3 от АПК, също в минимален размер от 100лв. съдът счита, че разноските по делото, изразяващи се в юрк.
възнаграждение на процесуалният представител на ответника и на заинтересованата
страна, следва да бъдат определени в минимален размер, тъй като делото не се
отличава с фактическа и/или правна сложност. По делото, от страна на ответника
и на заинтересованата страна няма представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ депозираната от „АДВАНС ТЕРАФОНД“АДСИЦ,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район
Лозенец, ул. ***, представлявано от Р.М.- изп. директор, жалба с правно
основание чл. 210, ал.1, вр. ал. 3, вр. чл. 215, ал.1 от ЗУТ, вр. чл. 145 и
сл.от АПК, за изменение на Решение от 09.04.2019г. на Комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед №РД-12-90/22.02.2019г. на Кмета на Община Плевен, и
определяне на пазарна оценка на
обезщетението за сервитутно право на преминаване и прокарване, в имот
№62116.53.30, със сервитутна площ от
0,924 дка, в размер на 1386лв, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК,
вр. чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, „АДВАНС ТЕРАФОНД“АДСИЦ, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Лозенец,
ул. ***, представлявано от Р.М.- изп. директор, ДА ЗАПЛАТИ НА ОБЩИНА ПЛЕВЕН,
представлявана от Георг Спартански- Кмет, сумата от 100лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 3, вр ал.4, от АПК, вр. чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК АДВАНС ТЕРАФОНД“АДСИЦ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Лозенец, ул. ***, представлявано от Р.М.- изп. директор, ДА ЗАПЛАТИ НА „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бу. „Панчо Владигеров“, №66, представлявано от В.А.М., сумата от 100лв.- разноски по делото.
Решението може
да бъде обжалвано с касационна жалба, в 14- дневен срок от съобщението до
страните, пред Върховен административен съд.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
АДМ. СЪДИЯ: