Р Е Ш
Е Н И
Е № 163
гр.Кюстендил,
17.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд, в открито
съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар И.
С., като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№166/2020г. по
описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗАвП.
„Ц.“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление ***, съдебен адрес *** оспорва заповед
№РД-01-123/20.02.2020г. на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна
администрация“ – София, с която са прекратени правата, произтичащи от лиценз на
Общността №19516/06.07.2018г., отнето е 1 бр. заверено копие към лиценза и е
отписано от регистъра по чл.6, ал.1 от ЗАвтП моторното превозно средство, вписано
към лиценза. Развиват се съображения за незаконосъобразност на акта, поради
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и приложението
на материалния закон. Претендират се разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител,
в писмено становище развива мотиви за неоснователност на жалбата. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Не се спори по делото, че „Ц.“ ЕООД, *** е превозвач, на когото е издаден Лиценз
на Общността №19516/06.07.2018г. за международен превоз на товари по реда на Закона
за автомобилните превози.
На 08.08.2019г. на дружеството
е съставен АУАН №266839 от същата дата за извършено нарушение на чл.6, ал.7,
т.3, б.“б“, пр.1 от Наредба №11/31.10.2022г. за международен автомобилен превоз
на пътници и товари, за това че не е представило в срок доказателства за установяване финансовата стабилност на
превозвача. Издадена е и заповед №РД-14-2352/08.08.2019г. от началника на ОО
„АА“ – Кюстендил за налагане на ПАМ – спиране дейността на „Ц.“ ЕООД ***
за извършване на обществен превоз на товари до отстраняване на несъответствието
с изискването за финансова стабилност, но за не повече от три месеца, на основание
чл.107, ал.1 и ал.3 и чл.106а, ал.1, т.6, б.“в“, пр.1 от ЗАвтП. Същата е
връчена на Р. К. – пълномощник по пълномощно рег.№231/08.01.2018г., на
08.08.2019г.
След
изтичането на тримесечния срок по ПАМ е извършена справка в база-данни
„Лицензии“ на ИА „АА“ - София, при която е установено, че превозвача не е подал
справка за финансова стабилност с приложените към нея документи по чл.6 от
Наредба №11/31.10.2002г. Констатациите са обективирани в доклад
изх.№11-17-8016/25.11.2019г. на началник ОО „АА“ – Кюстендил. Направено е
предложение за стартиране на процедура по прекратяване на правата, произтичащи
от Лиценз на Общността №19516/06.07.2018г.
В резултат на установеното
дружеството е уведомено с писмо изх.№11-17-8016/10.12.2019г., на основание
чл.26, ал.1, във вр. с чл.25, ал.3 от АПК, за започване на производство за
прекратяване на правата, произтичащи от издаден Лиценз на Общността, като е
дадена възможност в 7 дневен срок от получаване на писмото превозвачът да се
запознае с документите по преписката, да изрази становище по тях и да направи
писмени искания и възражения във връзка с производството. Дружеството е
предупредено, че при непредставяне в срок на документи, удостоверяващи, че
отговаря на изискването на чл.7, ал.2, т.3 и ал.6 от ЗАвтП и на чл.6, ал.7, т.3
от Наредба №11, ще бъде издадена заповед за прекратяване на правата, произтичащи
от Лиценз на Общността. Писмото е получено от Радослав Кирилов – пълномощник,
на 20.01.2020г.
Поради
неангажиране на доказателства за установяване изпълнението на
изискването за финансова стабилност, административният орган приел, че е налице
хипотезата на чл.11, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗАвтП за прекратяване правата,
произтичащи от лиценз на Общността, когато превозвачът престане да отговаря на
изискванията на чл.7, ал.2 от закона и издал заповед
№РД-01-123/20.02.2020г., с която прекратил правата, произтичащи от лиценз на
Общността №19516/06.07.2018г., отнел заверено копие към лиценза и наредил да се
отпише от регистъра по чл.6, ал.1 от ЗАвтП моторното превозно средство към
лиценза. Заповедта е връчена на 08.04.2020г. на пълномощника Радослав Кирилов.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима като подадена
в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от процесуално
легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд.
След служебна проверка
законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146
от АПК и оплакванията в жалбата, както и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира
същата за неоснователна, по следните съображения:
Оспорената заповед №РД-01-123/20.02.2020г.
на изп.директор на ИА „АА“ - София представлява индивидуален административен акт, издаден
от компетентен орган по арг. от чл.11, ал.1, т.1 от ЗАвтП във вр. със заповед
№РД-08-344/17.08.2018г., в предписаната от закона форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. Същата съдържа изложение на фактически
обстоятелства, изпълняващи изискването за мотивираност по чл.59, ал.2 от АПК,
които в съвкупност са отнесени към хипотезата на чл.11, ал.1, т.1, б.“б“ във
вр.с чл.7, ал.2, т.3 и ал.6 от ЗАвтП и чл.6 от Наредба №11/31.10.2002г. за
международен автомобилен превоз на пътници
и товари. Т.е. налице е корелация между фактическо и правно съдържание
на решението. Волята на органа е изложена ясно и безпротиворечиво, подкрепена е
със събраните в административното производство доказателства, поради което не
се възприемат за основателни възраженията за незаконосъобразност в този аспект,
изложени в жалбата.
Несъстоятелни
са и релевираните основания за незаконосъобразност, свързани с нарушаване на
административнопроизводствените правила по съобщаване на ПАМ и за започване на
производството по прекратяване на правата, произтичащи от Лиценз на Общността. Заповед
№РД-14-2352/08.08.2019г. на началник ОО „АА“ – Кюстендил, с която е наложена
ПАМ – спиране дейността на „Ц.“ ЕООД *** до отстраняване несъответствието с изискването за
финансова стабилност, е връчена на 08.08.2019г., а писмото за уведомяване
започване на производство за прекратяване правата, произтичащи от Лиценз на
Общността – на 20.01.2020г., на упълномощено лице, съгласно пълномощно
рег.№231/08.01.2018г. Съдът счита, че съдържанието му покрива изискването за
удостоверяване на представителна власт за получаване на книжа и документи от името
на дружеството, поради което не се споделя възражението, че актовете не са
сведени до знанието на превозвача. По отношение връчване на оспорената заповед
на същото лице – пълномощник, съдът счита, че възражението е неотносимо към
визирания аспект, доколкото би имало правно значение единствено във връзка със
срока за обжалване. Изложеното налага извода за спазена процедура по съобщаване
на дружеството за започване на производството по чл.11, ал.1, т.1 от ЗАвтП,
поради което съдът приема, че не са нарушени правата му в административното
производство.
Съдът счита и че материалния
закон е приложен правилно. Лицензираната дейност за международен автомобилен
превоз на пътници и товари следва да се извършва само от превозвачи, които отговарят
на условията по чл.7, ал.2 от ЗАвтП, в конкретния случай по чл.7, ал.2, т.3 от
закона – финансова стабилност. В тази връзка е и разпоредбата чл.6, ал.1 от
Наредба №11/31.10.2002г., според която финансово стабилно по смисъла на чл.3,
т.3
е лице, което разполага с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за
нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие, в размер
левовата равностойност на 9000 евро за първи автомобил, за всеки следващ
автомобил - в размер левовата равностойност на 5000 евро. Задължението за доказване
на финансова стабилност е ежегодно, според чл.6, ал.7, т.3, б.“б“ от наредбата. В случая е бил наличен договор за
застраховка със срок на действие 1 година /от 18.06.2018г. до 18.06.2019г./.
Същото се извършва чрез представяне на справка /Приложение №3/ с
приложени документи: годишен финансов отчет, заверен от регистриран одитор;
банкова гаранция, отговаряща на изискванията по ал.5; договор за застраховка,
отговарящ на изискванията на ал.6 от наредбата. Съгласно чл.106а, ал.1, т.6, б.“в“
от ЗАвтП когато превозвачът е престане да отговаря на изискването за финансова
стабилност се прилага ПАМ - спиране дейността на превозвача по извършване на
обществен превоз на пътници или товари до отстраняване на несъответствието, но
не повече от три месеца.
Анализът на събрания доказателствения материал на база
правната регламентация обуславя извод за
наличие на предпоставките за прекратяване на правата, произтичащи от лиценз на
Общността №19516/06.07.2018г., издаден на дружеството – жалбоподател, при
хипотезата на чл.11, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗАвтП. При доказана финансова
стабилност за предхождащия издадената заповед за ПАМ едногодишен период с
договор за застраховка, за превозвача възниква задължение да представи
съответните документи преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за
застраховка. В тежест на превозвачът е да докаже, че отговаря на изискванията
за финансова стабилност. Въпреки даденият му тримесечен срок със заповедта за
налагане на ПАМ и 7 дневен срок с писмото за уведомяване на започване на производство
за прекратяване на правата, произтичащи от Лиценз на Общността, дружеството –
жалбоподател не е представило никакви доказателства, измежду визираните от
Наредба №11/31.10.2002г. Нормата на чл.6, ал.8 от Наредбата изрично посочва как
и чрез какви документи се доказва финансовата стабилност на превозвача. При липса на каквито и да е такива,
административният орган не следва да конкретизира хипотеза на финансова
нестабилност. Административният
орган действа в условията на
обвързана компетентност, поради което установяването на липса на съответствие с
изискванията на чл.7, ал.2, т.3 ЗАвтП, автоматично го задължава да постанови
отнемане на лиценза. Превозвачът е този, който има правен интерес от извършване
на правно регламентираната дейност. Решавайки да извършва лицензирана дейност
за международен автомобилен превоз на пътници и товари, той приема и да спазва
изискванията, въведени от законодателя за тази дейност, едно от които е всяка
година да доказва пред компетентния орган състоянието си на финансова
стабилност. В този смисъл законодателят е създал една фикция, като е приравнил
факта на непредставяне в определения срок на необходимите документи на липса на
подлежащото на доказване състояние. Извършвайки проверка за законосъобразност
на оспорения административен акт съдът счита, че фактите, послужили като
фактическо основание за издаване на оспорената заповед са доказани и покриват правното
основание за прекратяване на правата при хипотезата на чл.11, ал.1, т.1, б.“б“
ЗАвтП. Ето защо заповед №РД-01-123/20.02.2020г. на изп.директор на ИА „АА“ –
София се явява издадена при отсъствие на основанията по чл.146 от АПК. Жалбата ще бъде отхвърлена като
неоснователна.
Във връзка с
изхода от правния спор съдът присъжда разноски в полза на ответната страна, на основание
чл.143, ал.4 от АПК, в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Ц.“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление *** срещу заповед №РД-01-123/20.02.2020г. на изпълнителния директор
на ИА „Автомобилна администрация“ – София.
ОСЪЖДА „Ц.“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище
и адрес на управление *** да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - София, ул.“Ген. Й.В.Гурко“ №5 разноски в
размер на 100 лв. /сто/.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: