РЕШЕНИЕ
№ 1150
гр. Варна, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110204902 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и е образувано по жалба на „ГАРАНТ
ЕКСПРЕС 2011“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Л.П.Л., депозирана чрез
адв. И.Г. против Наказателно постановление № 23-0001053 от 06.07.2021г., издадено
от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, с което на
основание чл. 178а, ал.6, пр.1 от ЗДвП на дружеството е наложено адм. наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева .
В жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като се
сочи, че то е незаконосъобразно, тъй като неправилно е отразена фактическата
обстановка, неправилно е приложен материалният закон и при съществени нарушения
на процесуалните правила, водещи до ограничаване на правото на защита на
санкционираното лице. Изтъква се приложимостта на разпоредбите на Наредба Н-
3/18.02.2013г. на МТИТС и Наредба № 1-45/24.03.2000г. на МВР. Сочи, се че не било
проверено дали нарушението на разпоредбите на наредбата не се дължи на
неизпълнение на задълженията на членовете на комисията, допуснала прегледа.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от своя процесуален
представител- адв.Ив.Г., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП на
посочените в жалбата основание, като навежда и нови основания. Претендира за
присъждане на сторените по делото разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. В
придружителното писмо, с което делото е изпратено в съда директорът на РД“АА“-
Варна излага становище за законосъобразност на НП. Отправя възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, претендира и за присъждане на възнаграждение
за осъществено процесуално представителство.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят „ГАРАНТ ЕКСПРЕС 2011“ ЕООД притежава разрешение №
1305, валидно до 26.08.2023г., за извършване на периодични прегледи за проверка на
техническата изправност на ППС, с право да извършва първоначална проверка на
монтирана в МПС уредба, която позволява работа на двигателя с ВНГ и СПГ.
Дейността си дружеството извършвало в пункт за технически прегледи, находящ се в
гр.Варна, района на ПЗ „Метро“.
На 02.04.2021 г. в пункта била извършена първоначална проверка на уреда за ВНГ,
монтиран в МПС, кат. М1, марка „БМВ“с peг. № В9206ТС, собственост на И.С.П..
Проверката била извършена от комисия с председател А.Х. и член на комисията-
представляващият въззивното дружество Л.Л.. Проверката била обективирана в
изготвен от комисията протокол №25102120/02.04.2021г., като било отразено, че
монтираната уредба за ВНГ/СПГ отговаря на изискванията, определени в приложение
№1 на наредба №Н-3.
На 02.04.21г. в пункта за регистрации на ППС към Сектор „ПП“-Варна се явило
лицето О.М., като заявил услуга „Пускане в движение, промяна в данните на ПС“ на
лек автомобил „БМВ 316 ТИ Компакт“ с peг. № В 9206 ТС . При заявяване на услугата
било предоставено и удостоверение за първоначална проверка на уредба за ВНГ с
протокол № 25102120, издадено на възз. дружество на същата дата. При обработка на
данните в Сектор ПП –Варна било констатирано, че на 01.04.2021г. е извършена
промяна в регистрацията с услуга „Възстановяване след прекратена
регистрация,промяна на номер“, на лек автомобил „БМВ 316 ТИ Компакт“ с peг. № В
9206 ТС, като въпросното превозното средство било спряно от движение поради
техническа неизправност от дата 01.04.2021г., като информацията била въведена в
АИС „КАТ“ на 01.04.2021г. Иззетото СРМПС част II с № ********* на основание чл.
40, ал. 3 от Наредба № I - 45/ 24.03.2000г. се намирало на съхранение в сектор „ПП“
при ОД на МВР гр.Варна. Горните констатации мотивирали началника на Сектор ПП-
Варна да сигнализира органите на РД „АА“ чрез изпращане на сигнално писмо.
Същото било входирано в компетентната РД „АА“-Варна на 08.04.21г.
По така постъпилата информация на 12.04.21г. били изискани обяснения от
собственика на МПС, който посочил, че понеже л.а. е бил спрян от движение за
подновяване на регистрацията му било необходимо отстраняване на неизправности
/смяна на спирачки/, като за целта му бил издаден временен талон, с който да
придвижи автомобила до сервиз. Посочил още, че с оглед вписване в документите на
2
автомобила, че същия притежава газово устройство, упълномощил О.М. да премине
първоначален преглед на същото. Допълнително били снети сведения и от
упълномощеното лице М., който потвърдил, че в пункта за прегледи представил
временен талон като посочил, че автомобилът е спрян от движение.
На 15.04.2021 г. била извършена проверка на протокола от първоначален преглед на
уредби за ВНГ/СПГ , като контролната администрация достигнала до извод, че
прегледа на посоченото по-горе уредба е извършен без за превозно средство да е
представено СРМПС част 2 оригинал, като последното към момента на прегледа се
намирало на съхранение в Сектор „ПП“-Варна.
В тази връзка на 15.012021 година бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия А-2020, бланков номер 289667 от страна на
свидетеля Й.Й., с който, било повдигнато административнонаказателно обвинение
срещу въззивника за това, че на 02.04.2021г. в качеството си на лице по чл.16 от
Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС не е организирало извършването на
първоначална проверка на уреда за ВНГ, монтиран в МПС, кат. М1, марка "БМВ" с per.
№ В9206ТС, в съответствие с изискванията на Наредба № Н-32/16.12.2011г. на
МТИТС, като при извършване на първоначалната проверка не били представени
всичките изискуеми документи по чл. 30, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-
32/16.12.2011г. на МТИТС, а именно СРМПС част II № *********, което към момента
на проверката е било на съхранение в Сектор "ПП" при ОД на МВР гр. Варна, видно от
гореописаното писмо и предоставените обяснения с per. № 16-00-51-
1847/1/12.04.2021г., № 16-00-51-1847/2/12.04.2021 г. и № 16-00-51- 1847/3/13.04.2021 г.
Горното било квалифицирано като нарушение на чл. 42, т. 1, пр.1 от Наредбата.
Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващия въззивника, който го
подписал без отбелязване на възражения, като такива не постъпили и в сока по чл.44
от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в
административно-наказателната преписка директора на РД „Автомобилна
администрация” –гр.Варна, счел, че няма спорни обстоятелства, поради което издал
процесното наказателно постановление, като възприел изцяло фактическите и
правните констатации на актосъставителя.
Наказателното постановление било връчено лично на преддставляващия
възз.дружество на 12.08.2021г.. В законоустановения 7-дневен срок, на 13.08.2020г.
/видно от входящия номер на жалбата/, чрез директора на РД „Автомобилна
администрация” –гр.Варна, възз. депозирал жалба до РС-Варна срещу горепосоченото
НП.
Съдът, намери че фактическата обстановка е непротиворечива и изводима от
писмените материали съдържащи се в АНП и гласните събрани в с.з. при разпита на
3
актосъставител.
Съдът кредитира писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с
установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- АУАН ,
протокол за първоначална проверка на уредба за ВНГ, монтирана в МПС,
удостоверения за правоспособност, разрешение за извършване на периодични прегледи
за проверка изправността на ППС, писмо от сектор ПП-Варна, обяснения и от
останалите приети по делото писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и
провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е
съставен от компетентен орган- длъжностно лице от службите за контрол на
техническите прегледи на ППС- инспектор при РД "АА", оправомощен да съставя
актове за установяване на административни нарушения по силата на чл. 189, ал. 1, вр.
чл.166, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Въз основа на обсъдения акт за установяване на
административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от
териториално и материално компетентен орган- директора на РД „Автомобилна
администрация” –гр.Варна.Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото
законът не предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава
от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с
подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-08-
30/24.01.2020 год. /приложена към преписката/ министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщения е делегирал правомощия на директорите на
4
РД"АА" да издават НП за нарушения по ЗАвП и ЗДвП без да обвързва тези
правомощия с територията на която са извършени нарушенията. В случая НП е
издадено от П.Ц. в качеството му на директор на РД „АА“-Варна, поради което е
издадено от компетентен орган.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1
и 3 от ЗАНН. Съобразно приложените по делото писмени доказателства 08.04.2021г.
АНО е сигнализиран от органите на Сектор ПП-Варна, за преглед на уредба, извършен
на 02.04.21г., а АУАН е съставен на 15.04.2021г. т.е. в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е П.Й.,
присъствал при съставяне на АУАН– видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен
в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на
съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира
пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно
нарушение е наказан.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
При цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод, че при
провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и
издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН
и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Както в акта, така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма. Налице е
единствено между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани ясно и
недвусмислено. Вмененото адм. нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен,
за да може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен.
Както актосъставителят, така и АНО са приели, че възз., в качеството си на лице по
чл.16 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, не е организирало извършването на
първоначална проверка на уреда за ВНГ, монтиран в МПС, кат. М1, марка "БМВ" с per.
№ В9206ТС, в съответствие с изискванията на Наредба № Н-32/16.12.2011г. на
5
МТИТС, като извършената първоначална проверка на уредбата за ВНГ на основание
изготвен протокол с № 25102120/02.04.2021 г. е извършена без да бъдат предоставени
всичките изискуеми документи по чл. 30, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-
32/16.12.2011г. на МТИТС и по специално- СРМПС част II № *********, което към
момента на проверката е било на съхранение в с-р "ПП" при ОД на МВР гр. Варна.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност съдът счете, че възз.дружество е извършило нарушението, за което е
привлечено към адм. наказателна отговорност с акта и съответно наказано с НП по
следните съображения:
Възз. е наказан за нарушение на Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС. Обхватът
за приложение на тази наредба е определен в чл.1 от същата и включва: 1. условията и
редът за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност
на пътните превозни средства (периодични прегледи на ППС); 2. условията и редът за
издаване на разрешение за извършване на периодични прегледи на ППС; 3. (изм. - ДВ,
бр. 99 от 2012 г.) условията и редът за извършване на прегледи и проверки за
установяване на годността на превозните средства, с които се извършват превози на
опасни товари, да превозват определени опасни товари съгласно Европейската
спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (обн., ДВ, бр. 73 от 1995
г.; попр., бр. 63 от 2005 г.) (ADR) (прегледи и проверки по ADR); 4. изискванията към
председателите на комисии и техническите специалисти, които извършват периодични
прегледи на ППС; 5. изискванията към контролно-техническите пунктове, в които се
извършват периодични прегледи на ППС; 6. редът за издаване на удостоверение за
преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването на автобусите, с които се
извършват превози на деца и/или ученици. 7. (нова - ДВ, бр. 73 от 2014 г., в сила от
01.09.2014 г.; изм., бр. 80 от 2020 г., в сила от 13.11.2020 г.) условията и редът за
извършване на първоначална проверка за установяване на съответствието на
допълнително монтираните в МПС уредби, които позволяват работата на
двигателя с втечнен нефтен газ или сгъстен природен газ (ВНГ или СПГ) с
техническите изисквания, определени в чл. 20 от Наредба № Н-3 от 2013 г. за
изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и
индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите
- членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство (обн., ДВ, бр. 21 от 2013 г.; изм. и доп., бр.
31 от 2014 г.) (Наредба № Н-3). 8. (нова - ДВ, бр. 80 от 2020 г., в сила от 13.07.2021 г.)
условията и редът за извършване на проверка за определяне на екологичната група на
моторните превозни средства от категории М1 и N1.
Съгласно чл. 16 (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.; изм., бр. 80 от
2020 г., в сила от 13.11.2020 г.) Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС периодичните
6
прегледи на ППС и прегледите и проверките по чл. 1, т. 1,3 и 6-8 се извършват от
Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция „Технически операции",
Националната служба за охрана, учебни заведения по Закона за професионалното
образование и обучение и Закона за висшето образование, физически или юридически
лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с
нестопанска цел, както и от лица, регистрирани по законодателството на друга държава
- членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, които притежават разрешение, издадено по
реда на тази наредба.
Не е спорно между страните, че възз. е лице сред посочените в чл.16 от Наредбата, с
право да извършва първоначална проверка за установяване на съответствието на
допълнително монтираните в МПС уредби, които позволяват работата на двигателя с
втечнен нефтен газ или сгъстен природен газ (ВНГ или СПГ). Не е спорно и че на
02.04.21г., то е извършило такава проверка на уреда за ВНГ, монтиран в МПС, кат. М1,
марка „БМВ“с peг. № В9206ТС, собственост на И.С.П, обективирана в протокол
№25102120/02.04.2021г. приложено по преписката. Не се спори и относно това, че
първоначалната проверка е извършена без за автомобила да бъде представено СРМПС-
част 2, като е било представено единствено разрешение за временно движение, с оглед
предвижването му до сервиз за отстраняване на неизправности по автомобила, в който
смисъл са обясненията на собственика му, на упълномощени да предвижва автомобила
лице, писмото на Сектор ПП и дори и обясненията от представляващия възз. дружество
и член на комисията извършила проверката. Безспорно по делото е установено, че
процесният автомобил е бил спрян от движение, както и че на 01.04.21г. от органите на
сектор ПП за същия е издадено разрешение за временно движение до отстраняване
на неизправностите и успешно представяне на преглед за пускане в движение ,
издадено на основани чл. 32е от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени
от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
(Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2012 г.; изм., бр. 20 от 2018 г.),
като СРМПС-част 2 се е намирало в Сектор ПП-Варна.
Разпоредбата на чл.42, т.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС задължава
лицата, получили разрешение за извършване на периодични прегледи на ППС да
организират и контролират извършването на прегледите в съответствие с условията и
реда, определени в тази наредба .
Съгласно чл.30, ал.3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС при първоначална
проверка на допълнително монтирана в МПС уредба, която позволява работата на
двигателя с ВНГ или СПГ, освен документите по ал. 1 се представя и протокол за
7
монтиране на уредбата по чл. 20, ал. 2 от Наредба № Н-3. Следователно Наредбата
изисква задължително представяне пред комисията и на документите по чл.30, ал.1,
където в т.1 като задължителни за представяне документи са посочени свидетелство за
регистрация - части I и II в оригинал; може да бъде представено ясно и четливо
копие на част І на свидетелството за регистрация. Чл. 33а. (Нов - ДВ, бр. 73 от 2014
г., в сила от 01.09.2014 г.; доп., бр. 80 от 2020 г., в сила от 13.11.2020 г.) от наредбата
регламентира, че първоначалните проверки на допълнително монтираните в МПС
уредби, които позволяват работата на двигателя с ВНГ или СПГ, включват проверките,
определени в част II, раздел IV, буква „а" на методиката по чл. 31, ал. 1.При
извършване на периодичен преглед на ППС, произведени с уредба, която позволява
работата на двигателя с ВНГ или СПГ, или дооборудвани с такава, както и монтирани
системи, компоненти или възел за такава уредба, прегледът включва елементите по чл.
31, ал. 1, както и съответните допълнителни проверки във връзка с уредбата,
определени в част II, раздел IV, буква „б" на методиката по чл. 31, ал. 1 т.е. се
извършват при спазване на методиката по приложение № 5. Приложение 5, Част ІІ,
Раздел 1, т.2, б."б" към Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, озаглавена
„Идентификация на МПС“, в приложимата редакция към момента на извършване на
посоченото в НП деяние, изисква първоначалната проверка да се извършва, ако са
представени съответните документи по чл. 30. Преди началото на прегледа
председателят на комисията проверява представените документи. След започване на
прегледа проверява резултатите от автоматичната проверка в информационната
система по чл. 11, ал.3.
От така формираното административно обвинение в АУАН и НП става пределно
ясно какво точно е приел наказващия орган, а именно, че при първоначалната
проверка на монтирания в превозното средство уред за ВНГ не са представени
всички изискуеми от наредбата документи, като не е представен задължителен и
изискуем съобразно чл. 30, ал.1, т.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС
документ- СРМПС част 2 и че проверката е извършена въпреки непредставянето на
този документ, като по този начин е прието, че проверката не е организирана от
въззивника при спазване на изискванията на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на
МТИТС. Формулираното обвинение дава възможност обвиненият субект да разбере
какво точно административно обвинение му е повдигнато. Същият не е лишен от
възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен, а
напротив посочени са приети за установени факти, които дават възможност за
организиране на адекватна защитата срещу повдигнатото обвинение. То определя и
предметните рамки на съдебния контрол -факти и обстоятелства подлежащи на
доказване в процеса. Отдавна в правната теория и съдебната практика е утвърдено
разбирането, че наказаният субект се защитава срещу предявените му с НП и АУАН
факти, а не срещу посочените в тях цифрови квалификации. В подкрепа на горното
8
твърдение е и приетото ТР№ 8/ 16.09.2021г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, съгласно
което във въззивното производство районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Съдът не споделя изложеното в жалбата, че приложим бил редът на друга наредба-
НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. Съгласно чл.33 от тази наредба свидетелството за
регистрация се състои от две части, съдържащи данни за превозното средство и
собственика, съгласно изискванията на Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29 април
1999 г. относно документите за регистрация на превозни средства (OB, L 138/57 от 1
юни 1999 г.) и Директива 2003/127/ЕО на Комисията от 23 декември 2003 г. за
изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на
превозни средства (OB, L 010/29 от 16 януари 2004 г.). Съгласно чл. 33а разрешение за
временно движение се издава при издаване на транзитни табели с регистрационен
номер, издаване на временни табели с регистрационен номер и за временно
придвижване на спряно от движение превозно средство. Разрешението за временно
движение се състои от една част, съдържаща данни за ПС и собственика, условията за
временно движение и срока на валидност съгласно приложение № 8. Разрешение за
временно движение се издава с определен маршрут или район на движение със срок на
валидност до 30 дни. Видно от предвиденото в чл.15, ал.12 от тази наредба при
промяна в регистрацията собственикът представя документ за самоличност и подава
заявление, което се попълва служебно и се подписва от него. Когато изменението в
конструкцията на превозното средство представлява монтиране на уредба,
позволяваща работата на двигателя с втечнен нефтен газ или сгъстен природен газ, към
заявлението собственикът представя удостоверение за първоначална проверка на
уредбата, издадено по реда на наредбата по чл. 148, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, а именно Наредба №Н-32. Горната разпоредба безспорно касае
регистрираните ППС. В случая МПС е било с прекратена регистрация поради
техническа неизправност и разрешението му за предвижване е било издадено
определена цел и маршрут – предвижване до сервиз за отстраняване на
неизправността, а не предвижване до пункт за прегледи, с оглед първоначална
проверка на уред за ВНГ.
Жабоподателят е санкциониран на основание административнонаказателната
разпоредба на чл. 178а, ал. 6, пр.1 от ЗДвП, съгласно който текст, който в рамките на
своите задължения съобразно изискванията на наредбата по чл. 147, ал. 1 не е създал
необходимата организация или не е упражнил контрол за спазване на нейните
изисквания, се наказва с имуществена санкция в размер 2 000 лв.
Разпоредбата регламентира санкция за бездействие на лице, което извършва дейност
9
по Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и което не е организирало спазване на
наредбата. В случая формата на изпълнителното деяние е " не е създал необходимата
организация…… за спазване на нейните изисквания," е от категорията на
продължените нарушения като се осъществява чрез бездействие посредством не
създаване на необходимата организация по спазване на наредбата и поради това
допускането от санкционираното лице да бъде извършена първоначална проверка на
уред за ВНГ в нарушение на изискванията на чл. 30, ал.3 вр. чл. 30, ал. 1, т. 1 от
Наредбата, т.е. без за МПС да е представен един от задължително изискуемите
документи СРМПС- част 2. Константна е практиката, според която административните
нарушения, осъществени чрез бездействие, се считат извършени когато наказаният
субект е дължал правомерното активно поведение – в случая да организира проверката
при спазване на всички изисквания на наредбата, в това число и изискването за
представяне на задължителен документ.
Съдът намира, че именно дружеството следва да носи отговорност за
организирането на законосъобразното извършване на дейността на комисията
извършила проверката, което не е сторено. Възз., в качеството си на лице по чл. 16 от
Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, не е направил дължимото, за да организира
провеждането на първоначалната проверка на уреда за ВНГ в съответствие с условията
и реда, определени в тази наредба. В издадената на основание чл. 147, ал. 1 от ЗДвП
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, в чл.30, ал.3 вр. чл.30, ал.1 ,
т.1 се съдържа изискване за задължително представяне пред комисията на
свидетелство за регистрация - части I и II в оригинал. Цитираната норма е визирала
фактическия състав на конкретното нарушение, а чл. 42, т.1, пр.1 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС е обща и препращаща норма към специалната (чл. 30, ал.3 вр.
30, ал. 1, т. 1 от Наредбата цитирана както в АУАН, така и в НП). Чл. 42, т.1, пр.1 от
Наредбата гласи, че лицата по чл. 16, организират и контролират извършването на
периодичните прегледи в съответствие с условията и реда, определени в тази наредба /
в случая в АУАН и НП е цитирано нарушение на чл. 30, ал.3 вр. 30, ал. 1, т. 1 от
Наредбата/.
Поради което и съдът намира , че възз.дружество правилно е санкционирано
именно по чл. 178а, ал.6, пр.1 от ЗДвП т.к. именно този текст предвижда санкция в
абсолютен размер от 2 000лв. за този, който в рамките на своите задължения съобразно
изискванията на наредбата по чл. 147, ал. 1 не е създал необходимата организация за
спазване на нейните изисквания. Както бе споменато по-горе волята на АНО за
ангажиране на отговорността на възз. е безспорно ясна. Като съобрази,
че санкционната норма предвижда административно наказание в твърд размер, съдът
счете че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същото, тъй
като е лишен от възможност да коригира размера на санкцията, поради наличие на
10
забрана за това, заложена в разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН. Касае се за обективна
, безвиновна отговорност на юридическо лице, така, че въпросът за субективната
страна на деянието също не следва да се обсъжда.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като извършеното от възз. административно нарушение по нищо не се
различава от обикновените нарушения от същия вид. Обстоятелството, че от
нарушението няма настъпили вредни последици, не е в състояние да квалифицира
случая като маловажен. Нарушението е от категорията на т. нар. "формални"
нарушения, при които вредните последици /обществената опасност/ произтичат от
самото осъществяване на изпълнителното деяние. Нещо повече, в случая е издадено
удостоверение за техническа изправност на уредба за МПС, което реално е било
спряно от движение поради техническа неизправност. Възражението на процесуалния
представител, че системата позволила извършването на преглед без СРМПС-част 2 е
ирелевантно, тъй като във временното разрешение е била отразена причината за
неговото издаване, а непредставяне на СРМПС част 2 е означавало най-малко, че
същото не е налично за представеното за преглед ППС.
Поради всичко гореизложено съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63,
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО не е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител-юрисконсулт.Разноски са поискани със съпроводителното
писмо, с което жалбата е изпратена в съда. Същото съдържа и становище на АНО по
11
повдигнатото с НП обвинение, но юрисконсулт не се е явил в съдебното производство.
Ето защо искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото
дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
От друга страна от процесуалния представител на въззивника се претендират
разноски, като са представен договор за правна защита и съдействие, където е
посочено, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 407 лева /с ДДС/,
както и е същото е платено в брой. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно. Същото
обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде потвърдено/ е неоснователно и се
отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0001053 от 06.07.2021г.,
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, с
което на „ГАРАНТ ЕКСПРЕС 2011“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от
Л.П.Л. на основание чл. 178а, ал.6, пр.1 от ЗДвП е наложено адм. наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12