Р Е Ш Е Н И
Е № 260
Гр. Стара Загора, 16.06.2022 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при участието на секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова кас.адм.д. № 239 по
описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.285 ал.1 изр.2 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по касационна жалба на Т.Т.Д.
*** чрез адв. Г.И. ***, против Решение № 83 от 04.03.2022г., постановено по
адм. дело № 488/2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което
е отхвърлен като неоснователен предявеният от Т.Т.Д. против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ иск с правно основание чл.284 ал.1 вр. чл.3 от ЗИНЗС за заплащане на сумата от 300 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени в периода от 25.11.2016 г. до
09.09.2021 г. от несвоевременно медицинско лечение на заболяване, възникнало от
условията на изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ в затвора в град Стара
Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение при съществени нарушения на процесуалните
правила, както и в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и
за неговата недопустимост и необоснованост - касационни основания по чл. 209,
т.2 и т.3 от АПК. Жалбоподателят твърди допуснати от първоинстанционния съд
нарушения при анализа на писмените доказателства, забавяне и неизготвяне на
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза. След предложен собствен
прочит на писмените доказателства по делото, се претендира доказаност на причинно-следствената
връзка между условията, в които касаторът е изтърпявал наказанието „лишаване от
свобода“ и установените в писмените доказателства заболявания. Незаконосъобразните
действия и бездействия на затворническата администрация се твърди да са в
нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС и обективно да са повлияли
здравословното състояние на касатора. Иска се отмяна на оспореното решение и уважаване
на предявения иск за претендираното обезщетение. В съдебно заседание жалбата се
поддържа от касатора и процесуалния му представител на посочените в нея
основания.
Ответникът по касационната жалба – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, чрез процесуалния си
представител по делото, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита за несъстоятелни наведените
оплаквания и моли оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Окръжна прокуратура -
Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила като обосновано, правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, като взе
предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от
жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по
реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Производството пред първоинстанционния
състав на Административен съд Стара Загора се е развило по реда на чл.285 вр. чл.
203 и сл. от АПК, по предявен от Т.Т.Д. иск с правно основание чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл. 3 ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 300 000лв. от незаконосъобразно бездействие на затворническата
администрация да му предостави своевременно специализирана медицинска помощ за заболявания, възникнали в резултат от поставянето му в условия,
нарушаващи забраната по чл.3 от ЗИНЗС в периода от 25.11.2016г. до 09.09.2021г.
Според уточнение на исковата молба от служебния защитник, на ищеца е причинена
хронична обструктивна белодробна болест – ХОББ, а според уточняваща искова молба,
подадена лично от ищеца – туберкулоза на белите дробове. Заболяването на ищеца,
според изложените твърдения, се дължи на условията, при които ищецът е поставен
– пренаселеност, влага, лоша храна и хигиенни условия, липса на свеж въздух и
своевременни медицински услуги. Д. твърди, че на 25.11.2016г. е постъпил в
затвора в град Стара Загора здрав, умишлено му е причинено нелечимо заболяване
на белите дробове, тъй като не е лекуван, въпреки оплакванията му. Важно е да
се каже, че претенцията е основана на твърдение за бездействие да се предостави
своевременна медицинска помощ за заболявания, причинени от условията на
изтърпяване на наказанието, които според ищеца нарушават забраната по чл.3,
ал.2 от ЗИНЗС, а не се претендира обезщетение заради самите условия на
изтърпяване на наказанието.
В хода на съдебното дирене пред
първоинстанционния съд ищецът, настоящ касатор, се е отказал от заявения с
исковата молба разпит на свидетели, поискал е назначаване на съдебно-медицинска
експертиза, а след това се е отказал от това искане, заявявайки че не желае да
бъде извършена съдебно-медицинска експертиза, тъй като разглеждането на
исковата молба е продължило твърде дълго във времето.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
съдът е проследил оплакванията и проведеното лечение на Д., обсъдил е подробно
наличната информация за помещенията, оборудването им и в цялост условията, при
които е изтърпявал наказанието „лишаване от свобода“, като е изградил извод за
липса на причинно-следствена връзка между условията на изтърпяване на
наказанието и констатираните в медицинските документи заболявания. Не се
установяват сочените от Д. факти, притежаващи признаците на установени в чл.3
от ЗИНЗС, който въвежда забраната за нечовешко и унизително отнасяне, съгласно
ЕКПЧ, които да имат отношение към здравословния му статус. Твърденията на касатора
не се подкрепят от медицинската документация по делото, сочеща на своевременно
и пълно медицинско обслужване предоставено при установени заболявания, чиято
етиология е изяснена – рисков факт е тютюнопушене в продължение на 18г. по
кутия и половина на ден, което пристрастяване, наред с контакта с туберколозно
болен 15 г. преди 2017 г. е причината за туберколозната пневмония, която е и
излекувана в резултат на предоставените медицински грижи по време на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, при условия, които не се
явяват рисков фактор за туберкулозната пневмония. По тези съображения
предявеният от Д. иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за заплащане на сумата
от 300 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
периода от 25.11.2016г до 09.09.2021г. от несвоевременно медицинско лечение на
заболяване, възникнало от условията на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ в затвора в град Стара Загора, е отхвърлен като неоснователен.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е изследвал представените по
делото писмени доказателства, въз основа на които е достигнал обосновани фактически
и правни изводи. Всички медицински данни, свързани с оплакванията,
изследванията, лечението и статуса на касатора са коректно интерпретирани в
мотивите към обжалваното решение и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Анализирани
са пълните данни за извършени консултации с лекари-специалисти по повод
всяка констатация или оплакване за
здравословен проблем, хоспитализации, диагнози, анамнезни данни, назначено
лечение, ход на заболяването, предписания, етиология. Задълбоченият прочит на
медицинските документи е откроил тютюнопушенето като рисков фактор за заболяването
пневмония и пневмонична туберкулоза, респ. нееднократното постъпване за
болнично лечение и многобройните консултации и прегледи при специалисти
пулмолози – пушач с 18 г. пакетогодини по кутия и половина на ден /така в
Епикриза ИЗ 10305/2019 г., издадена от УМБАЛ „Проф.д-р Ст. Киркович“, Епикриза
ИЗ 31, издадена от СБАЛЛС гр. Ловеч – л.65 и 70 от адм.д. № 488/2021 г. на АС
Стара Загора/. Видно от представените на л. 81-83 в адм.д. № 488/2021 г. на АС
Стара Загора амбулаторни листи за прегледи от специалист офталмолози, касаторът
е преглеждан, насочван за хоспитализация, включително е преглеждан в очна
клиника „Трошев“. Насочен е за
изследване на токсоплазмоза – търси се като причина за очните оплаквания
паразитен причинител и да се изследва от пулмолог, както е насочен и в
описаната медицинска справка за последователността на извършените от лекаря при
МЦ в Затвора в град Стара Загора дейности и насочвания към съответните
медицински специалисти. В този смисъл обосновано първоинстанционният съд е
приел, че не само е предоставена медицинска помощ, но същата е била и от
специалисти, които са установили риска и са изследвали наличието на паразити,
съответно на зарази с туберкулозния бацил по повод на първите оплаквания от
2017г. за проблеми с очите и бронхита. Доказателствата по делото установяват
предоставени на касатора системни, последователни и постоянни медицински грижи
в Медицинския център към Затвора Стара Загора, както и в болнични заведения,
през целия период посочен в исковата молба. В медицинската документация е отразен
и рискът от заразяване с туберкулозния бацил, а именно като рисков фактор е
посочено тютюнопушенето и съответно контакта с носител на този бацил. Верен е
изводът на първостепенния съд, че твърдението на ищеца, че е влязъл здрав в
затвора не се установява като обективна истина по делото от представените
първични медицински документи. За установените проблеми с очите е посочен травматичен
произход, датиращ от години, съгласно амбулаторен лист на л.81 от адм.д. №
488/2021 г. по описа на АС Стара Загора. Не се установява диагноза ХОББ,
поддържана от назначения процесуален представител, включително в касационната
жалба. Цитираната в касационната жалба епикриза, издадена от СБАЛЛС при Затвора
- Ловеч /л.70 от адм.д. № 488/2021 г. по описа на АС Стара Загора/ е била
подробно обсъдена от първоинстанционния съд с вписаната в нея диагноза – инфилтративно-пневмонична
туберкулоза на белите дробове във фаза на разпадане. Проследен е ходът на
заболяването, съгласно епикризата, като е посочен рисков фактор тютюнопушенето.
Последното е създало и пречки при провеждане на лечението – ищецът е отказвал
да се лекува, ако не му бъде разрешено да пуши. При консулт с психиатър е
заявил, че единственият му проблем е липсата на тютюневи изделия и е поставил
ултиматум, че ако не му бъде разрешена тяхната употреба ще предприеме
автодеструктивни действия. За да не предприеме такива и тъй като вече се е
появил и кръвохрак, са предписани съответните медикаменти, които да го
овладеят. За да може да пуши е променено лечението – без ТСТ, което е удължило
интензивната фаза на лечение с 4 дни. Предписано е лечение до края на ноември
2019г. с тубоцин и изонид, карзил, витамини, след което отново да бъде
прегледан от пулмолог. Диагнозата туберкулоза е потвърдена и от представената
по делото карта на пациент с туберкулоза /л.72 от адм.д. № 488/2021 г. на АС
Стара Загора/, както обосновано е приел първоинстанционният съд.
Неоснователно и е твърдението, че туберкулозната
пневмония е причинена от глад, влага, пренаселеност, липса на чист въздух, лоши
хигиенни условия. Последното е в противоречие със заявеното при снемане на
анамнеза, че е имал контакт с туберкулозно болен с давност 15г. преди 2017 г.
/така напр. в амбулаторен лист на л.58 от адм.д. № 488/2021 г. по описа на АС
Стара Загора/.
Съдът е изложил подробни доводи и за помещенията, в които касаторът е
изтърпявал наказанието в затвора в град Стара Загора, като е посочил квадратура,
оборудване, наличие на санитарен възел, заетост на помещенията в периодите на
пребиваване на касатора във всяко от помещенията. С оглед посочените в
решението данни, коректно извлечени от писмените доказателствени материали и
предвид заетостта, която съгласно представените справки е била под капацитета
на помещенията /напр. за спално помещение № 2 от 45,5 кв.м., оборудвано с 8 бр.
легла, 4 броя шкафчета, 1 бр. тоалетно кошче, 1 бр. кофа с цедка, 1 бр. стирка
с дръжка, 1 бр. четка за тоалетна, 1 бр. лопатка и 1 бр. метла, настанявани не
повече от общо 5-6 лица – л.55, л.42 от адм.д. № 488/2021 г. на АС Стара Загора/,
неоснователен е доводът в касационната жалба за пренаселеност, липса на чист
въздух и други неблагоприятни условия, които да са в причинна връзка със
заболяванията на касатора. Броят на лишените от свобода, при конкретните данни,
е съобразен с изискването всеки от тях да разполага с 4 кв. м. жилищна площ. Всички
спални помещения имат самостоятелен санитарен възел с тоалетна и течаща вода, с
осигурен денонощен свободен достъп до него. Прозорците имат възможност да бъдат
отваряни по всяко време по преценка на лишените от свобода с цел осигуряване на
естествена светлина, проветряване, достъп на чист въздух. При тези
обстоятелства обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че след като
помещенията разполагат с естествена вентилация и светлина, оплакванията за
влага не могат да бъдат възприети като вероятно съществуващи. Аргументирано е
отхвърлено и твърдението, че ищецът е гладувал – той не се е хранил с
предлаганите и включени в менюто храни, тъй като не съответстват с вкусовите му
предпочитания, но предоставяната на лишените от свобода храна е съгласно меню,
съобразено не с вкусови предпочитания, а изготвено с оглед калорийния дневен
прием необходим за всеки човек. Същевременно касаторът е разполагал с
възможността да получава хранителни пратки, тъй като конкретни вкусови
предпочитания, когато не са обвързани с религиозни причини и предписан
специален хранителен режим, не са посочени от закона като обстоятелства, от
което възниква задължение за специализираната администрация да осигури
определен вид храна.
Обратно на твърденията в касационната жалба, наличните доказателства не
установяват причинна връзка между условията на изтърпяване на наказанието в
затвора в град Стара Загора и заболяванията на касатора. Медицинската
документация по делото, обсъдена в пълнота в оспореното решение, удостоверява своевременно
и пълно медицинско обслужване спрямо установени заболявания, чийто рисков фактор
е тютюнопушене в продължение на 18г. по кутия и половина на ден, както и
контакт с туберколозно болен преди 2017 г. При горните съображения
неоснователни за оплакванията на касатора за неправилно приложение на
материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт.
Не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
за които се настоява в касационната жалба. Съдът е приобщил писмените
доказателства, а назначената по делото съдебно-медицинска експертиза не е
изготвена, тъй като ищецът се е отказал от това доказателствено искане. Съдебното дирене е
приключило в две съдебни заседания, а с решението въз основа на комплексен
прочит на доказателствените материали, съдът е изложил обосновани фактически и
правни изводи, при формирането на които, обратно на твърдяното в жалбата, не са
допуснати нарушения на процесуалните
правила. Вярно е интерпретирано съдържанието на писмените доказателства, същите
са подложени на детайлен анализ и оценка.
Оплакването за недопустимост, общо заявено, е без опора и се явява
неоснователно.
Ето защо касационната жалба се явява неоснователна, а решението на АС Стара
Загора, с което искът е отхвърлен, като правилно и законосъобразно следва да се
остави в сила.
Водим от тези мотиви и на основание чл.221, ал.2 предл.1 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 83 от 04.03.2022г., постановено по адм. дело №
488/2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.