Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли 07.VІ.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Харманли в открито съдебно заседание на единадесети май, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател: Веселин Коларов
при секретаря Елена Георгиева и с участието на прокурора.......................,
като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 124 по описа на съда за 2021г.,
за да се про-изнесе взе предвид следното:
Производството е по Глава III Раздел V, чл.59 и сл. от Закон
за админист-ративните нарушения и наказания .
Обстоятелства по жалбата..ълъ-бово, обжалва Наказателно постановление № 271-1194
от 20.І.2021г. на Директор ОД МВР Хасково. Счита обжалвания акт за
незаконосъобразен и необоснован , като излага подрибни съображения.
Моли съда да постанови решение с
което отмени изцяло обжалваното пос-тановление .
В съдебно заседание жалбоподателя
редовно призоват се явява и представ-лява от упълномощен защитник – адв. Н.К. ***
, който поддържа изцяло депозираната жалба.
Административно наказващия орган- Директор ОД
МВР Хасково - ре-довно призован, не се представлява. Не взема становище по
депозирана жалба.
Районна прокуратура гр. Харманли
– редовно призована не изпраща предс-тавител и не вземат становище по жалбата.
Факти от съдебното дирене.
С Наказателно постановление № 271-1194
от 20.І.2021г. на Директор ОД МВР Хасково, на С.Л.Н. ЕГН ********** ***, на осно-вание чл. 209а ал.4 пр.2 вр. чл.
209а ал.1 от Закон за здравето е наложено администра-тивно наказание „ Глоба“ в
размер на 300лв. за това , че :
„На 31.ХІІ.2020г. около 09.40ч. в
гр. Симеоновград на ул.” „Търговска” не спазва Заповед на Министъра на
здравеопазването с № РД-01-609/2020г., като е без предпазна маска покриващо
устата и носа.
С което виновно е нарушил чл.209а
ал.1 вр.чл.63 ал.1 от Закон за здравето.“
В Акт за установяване на
административно нарушение сер. АА № 271-1194 – 529448 / 30.ХІІ.2020г. са
отразени идентични обстоятелства.
В хода на настоящото производство
в качеството на свидетел се разпита П.А.М. – актосъставител и П.И.Д. *** .
От показанията на свидетеля се
установяват обстоятелствата свързани с из-вършената от тях проверка и техните
констатации , отразени в последствие в съставе-ния от М. АУАН.
По искане на проц.представител на
жалбоподателя, в хода на производст-вото бе допуснато и разпитано в качеството
на свидетел лицето Д. Н. – съпруга на жалбоподателя – присъствала на
извършената от полицейските служители проверка.
Правни съображения.
Настоящото наказателно постановление
подлежи на обжалване в срока по чл.59 от ЗАНН. Наказателното постановление е
връчено на жалбоподателя на 22.ІІІ. 2021г. видно от направеното в
постановлението отбелязване. Жалбата е депозирана пред РС Харманли на
23.ІІІ.2021г., като е входирана под № 262819/23.ІІ.2021г. Като подадена в
законоустановения срок от легитимирано лице, жалбата се явява проце-суално
допустима, а преценена по същество - основателна.
При извършената служебна проверка съдът на
констатира допуснати нару-шения
по чл.40 от ЗАНН в процедурата при
съставяне на акта за установяване на адми-нистративно нарушение , което е
станало в присъствието на лицето привлечено към ад-министративнонаказателна
отговорност. Същата е било запознато със съдържанието на акта и е получило
екземпляр от него, удостоверено с подписа му в приложената разпис-ка.
Настоящия състав на съда счита че
при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, са допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния
акт.
Съставеният акт за установяване
на административни нарушение според съда не отговаря на изискванията за
неговата редовност съгласно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, установяваща
необходимите реквизити, по следните съображенията:
Към приобщената административно
наказателна преписка липсват доказателства относно оправомощаване на актосъставителя
М. за съставяне на актове за установяване на административни нарушения по ЗЗ,
наказуеми по чл. 209а от закона, каквото е изискването на ал.3 на тази
разпоредба .
Следва да се има предвид, че ако
правомощията за наказващия орган про-изтичат по силата на закона съобразно
предвиденото в 209а ал.4 ЗЗ, то материалната компетентност за
актосъставителите произтича пряко от закона, само по отношение на държавните
здравни инспектори, като за останалите длъжностни лица, определени от директора
на регионалната здравна инспекция, за длъжностните лица, определени от
директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи,
респ. за длъжностните лица, определени от кметовете на общини е необходимо да
има изри-чен акт за тяхното определяне и оправомощаване. Нещо, което в случая
не е установено по отношение на актосъствителя М. , за да се прецени дали
същият има качество-то не просто на длъжностно лице от състава на МВР, но и на
такова, определено, съот-ветно овластено за съставяне на актове за установяване
на административни нарушения по чл.29а ал1 от Закон за здравето, като в
тежест на наказващия орган е да удостовери тази група факти, свързана с
надлежната материална компетентност.
На следващо място следва де се
отбележи че според въведените в съставе-ния акт за установяване на
административно нарушение фактически твърдения, жалбо-подателят С.Н. е
санкциониран за това, че на 31.ХІІ.2020г. около 09.40ч. в гр. Симеоновград на
ул.” „Търговска”, не спазва Заповед на Министъра на здравеопаз-ването с №
РД-01-609/2020г. , като е без предпазна маска покриващо устата и носа
Тоест, отговорността на жалбоподателя, според
твърденията е ангажирана за неизпълнение или нарушаване на въведени
противоепидемични мерки със заповед на министъра на здравеопазването по чл.63
ал.1 от Закон за здравето, която правна нор-ма, в актуалната й редакция, касае
обаче основанието за обявяване на противоепиде-мична обстановка в страната, а
не отделни мерки в тази връзка, още повече, че през процесния период в сила в
страната е било обявеното с Решение на Народното събра-ние на Република
България от 13.ІІІ.2020г. извънредно положение. От друга страна, в редакцията
на цитираната разпоредба, приложима, съобразно действието на материал-ния закон
по време се налага и следният анализ, основан на съдържанието на нормата,
съгласно която при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната
или на отделен регион.
С издадена на основание чл.63
от Закон за здравето Заповед № РД-01-609/ 2020г. на Министъра на
здравеопазването са били въведени противоепидемични мерки на територията на
Република България. Съгласно съдържанието на заповедта ,тя е действала в периода
22.Х.2020г. – 30.ХІ.2020г. Ноторно
известно е и че след тази дата противоепидемични мерки са продължени, и са били уредени към инкриминираната дата
30.ХІІ.2020г. с друга заповед на министъра.
Посочването на коректната заповед
на министъра на здравеопазването, въ-веждаща противоепидемични мерки, а оттам и
правна квалификация на нарушението е от съществено значение с оглед гарантиране
правото на санкционираното лице да узнае за какво точно нарушение му е наложено
административно наказание.
В тази връзка според съдебния
състав е налице и нарушение на разпоредба-та на чл. 42 ал.5 от ЗАНН, предписваща
задължението на контролните органи и кон-кретно на актосъставителя за посочване
на законните разпоредби, но не какви да е нор-ми на закона, а нарушените. В
този смисъл, правилната правна квалификация на дея-нието е единствено и само
възможна и следва да е релативна на словесното описание на деянието. Това в
настоящия случай не е изпълнено, а това обосновава извода за допус-нато
съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН, което наред с
посо-ченото по-горе, следва да се квалифицира като съществено, съобразно
относимия кри-терий за това, тъй като е довело до накърняване правото на защита
на жалбоподателя, а така също препятства се упражняването на контрол за
законосъобразност.
С оглед тези съображения, предвид
извода за допуснати съществени проце-суални нарушения, настоящият съдебен
състав намира подадената жалба за основател-на, поради което същата следва да
бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно пос-тановление, като
незаконосъобразно – отменено, без да се обсъждат въпросите по съ-щество за
наличие на деяние, авторство и вина, препятствано дори, поради самото ес-тество
на процесуалните пропуски в дейността на контролните органи.
С оглед изхода на делото и
предвид разпоредбата чл. 63 ал.3 от ЗАНН ( ДВ бр. 94 от 2019г.), на
жалбоподателя следва де се присъдят разноски по делото - 300лв. за заплатен
адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание
чл. 63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно
Наказателно постановление № 271-1194 от 20.І.2021г. на Директор ОД МВР Хасково,
с което на С.Л.Н. ЕГН ********** ***,
на основание чл. 209а ал.4 пр.2 вр. чл. 209а ал.1 от Закон за здравето е
наложено административно наказание „ Глоба“ в размер на 300лв. за това , че :
„На 31.ХІІ.2020г. около 09.40ч. в
гр. Симеоновград на ул.” „Търговска” не спазва Заповед на Министъра на
здравеопазването с № РД-01-609/2020г., като е без предпазна маска покриващо
устата и носа.
С което виновно е нарушил чл.209а
ал.1 вр.чл.63 ал.1 от Закон за здравето.“
ОСЪЖДА ОД МВР Хасково, да заплати на С.Л.Н. ЕГН **********
***, разноски по делото в размер на 300лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съ-общението за
произнасянето му пред Административен съд-Хасково по реда на Глава ХІІ от Административно процесуалния
кодекс.
Районен
съдия: